Решение по дело №332/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 29
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20212300500332
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ямбол, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Г. от гр. Я., подадена от пълномощника
му адв.Й.Ч. от АК-Варна, против Решение №266/29.09.2021г. по гр.д. №20212330101447 по
описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл.45, ал.1 ЗЗД въззивникът е осъден
да заплати на М. В. Ж. от от гр. О. сумата 600лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 19.05.2021г., както и разноски в размер на 300лв., като
въззивникът е осъден да заплати и ДТ в размер на 50лв.
Оплакването на въззивника е за неправилност на първоинстанционното решение,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Счита за
неправилни изводите на първата инстанция, че възраженията, които той е направил срещу
предявения от ищцата иск са ирелевантни за спора - че договореното възнаграждение между
ищцата и адвоката по досъдебното производство е платено и че осъществяването на
представителната власт има значение за наказателното производство, а не за настоящото,
както и че е без значение колко пълномощни са били представени по ДП и какви
процесуални действия и на каква дата са извършени. Като неправилни са оспорени и
изводите на ЯРС, че не е проблем непълнолетно лице да сключва договори и автентичността
на договорите не е била оспорена в преклузивния срок. Въззивникът излага, че при
запознаване с материалите по НОХД № 3078/2017г. по описа на ВРС е установил, че ищцата
М.Ж. е била разпитвана два пъти - на л.27 и на л.128 по ДП, но в настоящото производство е
представен само проведения разпит на 20.02.2016г. на л.128. Първоначалният разпит бил
проведен в присъствие на инспектор ДПС, а при втория разпит не присъствал нито
инспектор, нито родител, в протокола за разпит от 20.02.2016г. ищцата заявила, че желае да
упълномощи в ДП да бъда представлявана от адвокат П.Г., желае материалите по
разследването да бъдат предявявани на адвокат Г., но в протокола за разпит не било
отразено, че се представя някакво пълномощно, чрез което ищцата упълномощава адвокат Г.
и към този момент ищцата не е била пълнолетна и не е било представено пълномощно. На
20.02.2016г. по ДП бил разпитан бащата на ищцата В.Ж., който също заявил, че представя
пълномощно, с което упълномощава адвокат П.Г. да го представлява при необходимост.
Този протокол се намирал на л.132 от ДП, а от описа на ДП по т.17 - протоколи за повторен
1
разпит на свидетели, пълномощно, копия от медицински удостоверения било видно, че се
намират на л.128 - 138, като такова пълномощно не съществувало в материалите по ДП.
Въззивникът сочи, че с отговора на исковата молба е поискал пълномощникът на ищцата,
който е бил пълномощник и в ДП, да бъде задължен да представи доказателства за
декларирани доходи, но съдът не е изследвал това искане и не го коментирал в решението,
приел като доказателства заверени преписи на пълномощно, договор за правна защита,
протокол за разпит, протокол за предявяване на ДП, като пълномощното и договор за правна
защита не били представени по ДП, а съдът не уважил искането да се изиска и представи по
гражданското дело НОХД № 3078/ 2017г. по описа на ВРС. След приключване на делото
пред първата инстанция ответникът, сега въззивник, извършил справка в архива на ВРС по
НОХД 3078/2017г. и установил, че вместо копия от медицински удостоверения на л.136, 137
и 138, са приложени три броя пълномощни издадени от ищцата, сестра й и баща им, като у
него се породило съмнение, че подписите в трите пълномощни са полагани от едно и също
лице и за това сезирал прокуратурата. Същевременно, по настоящото дело съдът присъдил
разноски на ищцата за адвокатско възнаграждение, за което процесуалният представител не
направил искане и не представил списък по чл. 80 ГПК.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното
решение изцяло, включително в частта на разноските и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, с което да бъде отхвърлен предявения иск и на въззивника да бъдат
присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата М.Ж., чрез адв.Пл.Г., е подала отговор,
с който е оспорила въззивната жалба и по подробно изложени съображения е настояла за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и обосновано от обективния анализ
на доказателствата, събрани чрез процесуално допустими доказателствени средства, с
искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.Ч., който пледира за уважаване на
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. Г. оспорва жалбата като
неоснователна, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявения от М. В. Ж. от от гр. О., против
Д. Г. Г. от гр. Я. иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 600лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от деликт - ПТП, причинено виновно от ответника, за което същият е
осъден с влязла в сила присъда, която сума ищцата е заплатила за адвокатско
възнаграждение на повереник по образуваното срещу ответника досъдебно наказателно
производство.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал, че срещу него е
водено досъдебно производство, приключило с присъда, с която му е наложено
административно наказание; признал е, че по досъдебното производство ищцата е
представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие за представителството й
от адвокат, но е оспорил иска с възраженията, че ищцата не е била представлявана от
упълномощения от нея адвокат, като на разпитите й като непълнолетна е присъствал
инспектор от детска педагогическа стая, а и пълномощникът й не е имал представителна
власт, тъй като ищцата е била непълнолетна и не е могла да подписва самостоятелно
пълномощни и договори.
Фактическата обстановка по спора правилно е разкрита от районния съд и същата
е непроменена пред настоящата инстанция:
Не е имало спор между страните, че досъдебно производство №4031/2015 г. по
описа на IV РУ на МВР - Варна е водено срещу ответника Д.Г. за осъществено от него
престъпление по чл.343, ал.3, б."а", пр.2, вр. с ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Установено е с представената по делото Присъда на ВРС по НОХД №3078/2017г. и Решение
на ВОС по ВНОХД №750/2019г., че с посочената влязла в сила присъда на наказателния съд
ответникът е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б."а", пр.2,
2
вр. с ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК - в това, че на 17.02015г. на главен път I-9
Бургас-Варна, при управление на МПС е нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1,т.1 от
ЗдвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от
едно лице, едно от които лица е ищцата М.Ж., на която е причинена средна телесна повреда,
изразила се в счупване на дясна ключица, с разместване на фрагментите, обусловило трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца.
Не се твърди и не е установено по настоящото дело, в съдебната фаза на
наказателното производство срещу ответника ищцата да се е конституирала като частен
обвинител и/или граждански ищец (чл.76 и чл.84, ал.1 НПК). Установено е, че в досъдебното
производство по наказателното дело срещу ответника органите на наказателното
производство са третирали ищцата М.Ж. като пострадал от престъплението по смисъла на
чл.74 НПК и същата е упражнила правата си по чл.75 НПК. По делото са представени
официално заверени преписи от Районен съд - гр.Варна, издадени от този съд по НОХД
№3078/2017г., от които е установено, че с пълномощно от 24.06.2015г. ищцата е
упълномощила адв.П.Г. да я представлява по ДП №4031/2015г., както и пред органите на
МВР, на ВРП и ВРС, а на 17.09.2016г. ищцата е сключила договор за правна защита и
съдействие с адв.Г. за представителството й по ДП№4031/2015г., с договорено и изплатено в
брой на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600лв. Видно е от протокол
за разпит на свидетел от 20.02.2016г., че при разпита на ищцата като свидетел по
досъдебното производство, същата и изрично е заявила, че желае да упълномощи адв.Г.,
който да я представлява по ДП и на който да бъдат предявени материалите по
разследването. С представените Протокол от 19.09.2016г. и Протокол от 28.04.2017г. е
установено, че именно на адвокат Г. като повереник на пострадалите от престъплението,
вкл. на ищцата, е извършено предявяването на досъдебното производство.
При тези фактически данни, с постановеното по делото решение ЯРС е уважил
изцяло предявения иск и е присъдил на ищцата исковата сума от 600лв., ведно със законната
лихва върху нея от подаване на исковата молба в съда, тъй като е приел, че са осъществени
всички елементи от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че договореното и
платено от ищцата адвокатско възнаграждение за защитата в досъдебното производство е
довело до намаляване на имуществения й патримониум, т.е. че е налице загуба като форма
на вредата, която е в пряка причинна връзка с деянието на ответника, съставляващо
престъпление, за което е налице влязла в сила присъда на наказателния съд. Съдът е приел
за неоснователни възраженията на ответника за липса на осъществено представителство от
повереника на ищцата като пострадал в ДП. За неоснователни са приети и доводите, че
ищцата е била непълнолетна и не е имала право самостоятелно да подписва договори, като
изложените от съда съображения са, че сключените от недееспособни лица договори не са
нищожни съгласно чл.27 ЗЗД, че тези договори пораждат права и задължения, а на тяхната
унищожаемост може да се позове само страната по сделката на основание чл.32 от ЗЗД.

Пред настоящата инстанция като ново доказателство е приет сигнал до Районна
прокуратура - гр.Варна, подаден от пълномощника на въззивника - адв.Ч. за това, че
изготвеният от разследващия полицай Л.Л. опис на материалите по досъдебното
производство, по което е образувано НОХД №3078/2017г. на ВРС, не съответства по
описание и съдържание на материалите от наказателното производство - НОХД
№3078/2017г., както и за това, че ръкописният текст и подписите на М.Ж. и Кр.Ж. в
пълномощните и договорите за правна защита, не са положени от тях.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
извършва проверка за валидност и за допустимост на решението в обжалваната част, както и
за спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 от Тълкувателно решение
№1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед тези правомощия на въззивната инстанция ЯОС намира, че обжалваното
решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.45, ал.1 ЗЗД, с
който е ангажирана гражданската отговорност на ответника за поправяне на имуществените
вреди при нарушаване общата забрана да не се вреди другиму. Също правилно районният
съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на предпоставките от фактическия състав
на чл.45, ал.1 ЗЗД за уважаване на иска - деяние, противоправност на деянието,
претърпените имуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между вредите и
3
деянието.
За извършеното от ответника Д.Г. деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която на
основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. С присъдата на ВРС е
установено виновното и противоправно деяние на ответника, който като водач на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е предизвикал ПТП и е
причинил на ищцата М.Ж. по непредпазливост средна телесна повреда. За извършеното от
ответника деяние, което е престъпление и за настъпилите от същото увреждания, срещу
ответника е било образувано наказателно производство, в което ищцата като увредено от
престъплението лице е имала процесуалното качество на пострадал в наказателното
досъдебно производство и в това свое качество за упражняване на процесуалните си права
по чл.75 НПК е упълномощила повереник- адвокат, на когото е заплатила адвокатско
възнаграждение. Безспорно е, че когато подсъдимият бъде признат за виновен в извършване
на престъплението, разноските, които пострадалият от престъплението е извършил в
наказателното производство представляват имуществена вреда за него, тъй като те са пряка
и непосредствена последица от престъплението. Когато пострадалият е поискал да бъде
конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец в съдебната фаза на
наказателното производство, разноските, които той е направил в наказателното
производство му се присъждат на основание чл.189, ал.3 НПК - съдът осъжда подсъдимия
да ги заплати. В случаите, при които пострадалият от престъплението не е взел участие в
съдебната фаза на наказателното производство, направените от него разноски подлежат на
заплащане като имуществена вреда по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД и такъв е именно
разглежданият случай.
В случая настъпването на имуществената вреда за ищцата - платеното адвокатско
възнаграждение на повереника й в ДП, е доказано по несъмнен начин с представения със
заверка от ВРС договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че
договореното от ищцата с адвоката й възнаграждение от 600лв. е изплатено изцяло и в брой.
Доказването на извършеното плащане на адвокатското възнаграждение е изцяло в
съответствие с разясненията, дадени по т.1 от ТР № 6/6 ноември 2013г. на ОСГТК на ВКС
по т.д.№6/2012г., че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този
случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. За извършеното от ищцата
плащане на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката й - повереник, е без правно
значение дали адвокатът е декларирал пред НАП възнаграждението като доход и дали е
внесъл следващия се данък, и правилно по това възражение на ответника, което е
ирелевантно за спора, районният съд не е формирал изводи и съображения. Също правилно
районният съд е приел, че адвокатът-повереник на ищцата в досъдебното производство е
упражнил учредената му представителна власт, тъй като от събраните по делото писмени
доказателства е установено, че именно на адвоката е извършено предявяването на
досъдебното производство.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че в досъдебното производство
ищцата е била разпитвана в отсъствие на повереника й, тъй като в настоящото гражданско
производство по предявения иск за вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД съдът не прави ревизия на
наказателното производство, нито проверка дали и в какъв обем е осъществена от
повереника учредената му представителна власт от страна на пострадалия. За осъществяване
на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както се посочи по-горе, следва да е доказано
настъпването на имуществената вреда - плащането на адвокатското възнаграждение, която
предпоставка по делото е установена.
Също неоснователно е и другото оплакване на въззивника за начина на
окомплектоване на досъдебното производство и съставения опис на същото (с протоколите
за разпити на свидетели, броя пълномощни, мед.удостоверения и др.) при внасянето му в
съда и образуването на НОХД по описа на ВРС, тъй като и това са факти без правно
значение за фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, подлежащ на доказване в настоящото
гражданско производство. От значение за настоящия процес е факта, че сключеният от
ищцата с повереника й договор за правна защита и съдействие (по който е налице
отбелязването за извършеното в брой плащане на възнаграждението на адвоката) и
пълномощното на адвоката, са представени като преписи със служебна заверка от ВРС, с
което е установено, че тези доказателства са били приложени и се съдържат в НОХД
№3078/2017г. по описа на ВРС, или установена е имуществената вреда за ищцата -
4
плащането на разноските на повереника й в досъдебното наказателно производство.
Неоснователно е и оплакването на въззивника относно действителността на
сключения от ищцата като непълнолетна договор за правна защита и съдействие с адвоката
й по ДП, както и на подписаното от ищцата пълномощно на адвоката - повереник. Правилно
районният съд е приел и посочил, че на основание чл.27 ЗЗД договорите, сключени от
недееспособни не са нищожни, а са унищожаеми и пораждат правни последици, като на
основание чл.32 ЗЗД правен интерес да иска унищожаване на този договор има само
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, но не и трети лица, каквото
лице е въззивникът-ответникът по делото. Без правно значение за спора е също така
представения от въззивника писмен сигнал до прокуратурата и твърдението му, че
сключеният от ищцата договор за правна помощ и съдействие с адвоката-повереник в ДП и
даденото му пълномощно, не са подписани от ищцата и същите са неавтентични документи,
тъй като от една страна в настоящия процес въззивникът не е оспорил тези доказателства в
срока по чл.193 ГПК. От друга страна направеното от въззивника оспорване не е в съгласие
с даденото от ВКС разрешение с Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№5/2014г., че договор, сключен от лице, действало като представител без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД., а при липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. ЯОС счита, че оспореният от въззивника
договор за правна защита, сключен между ищцата и адвоката й в ДП има същото правно
естество като обсъденото в тълкувателното решение, поради което и за същия важи
даденото от ВКС задължително тълкувание. Т.е. на недействителността на договора, ако е
сключен от лице без представителна власт, може да се позове само лицето, от името на
което е сключена сделката или неговите универсални правоприемници - в случая ищцата, но
не и трети лица, каквото трето лице е въззивникът. Същото правно становище е застъпено и
в Решение № 296 от 5.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о., постановено по чл.
290 от ГПК, което този въззивен състав възприема, с което е прието, че извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и
пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито
вреди на друга страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от
значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните
отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова и
пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото
на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва
съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на
обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има
само лицето, което се счита за обвързано от тях. Правото на потвърждаване принадлежи
само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова
само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия
действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават и да доказват липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин
би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията.
Предвид всички изложени съображения, оплакванията на въззивника се
прецениха от въззивния съд за неоснователни, а обжалваното решение на ЯРС - за правилно
и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при
липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, същото е обосновано и следва да
се потвърди изцяло, включително в частта на присъдените на ищцата разноски, както и в
частта, с която на ответника, сега въззивник, е възложено заплащането на дължимата ДТ за
първоинстанционното производство.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че ищцата не е направила искане да
й бъдат присъдени разноските, които е направила пред ЯРС, т.к. искане в този смисъл е
заявено още с исковата молба, а за сторените от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. е представен договор за правна защита и съдействие на
л.25 от делото. Действително, ищцата, чрез пълномощника й адв.Г. не е представила списък
на разноските по чл.80 ГПК, но съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
от ОСГТК на ВКС с ТР№6/2012г. по т.д.№6/2012г. представянето на списък по чл.80 ГПК е
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните само за развитие на производството по
5
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата страна, на която следва да се присъдят разноски в размер на
сумата 300лв., която е изплатена съгласно отбелязването в договора за правна защита на л.30
от въззивнато дело и за която е представен списък по чл.80 ГРК на л.31 от делото.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №266/29.09.2021г. по гр.д. №20212330101447 по
описа за 2021г. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. от гр. Я., ул.* №10, ет.4, ап.11, ЕГН **********, да заплати на
М. В. Ж. от от гр. О., ул.*№7, ЕГН ********** направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6