Решение по дело №646/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р. Г. Я., [ЕГН], от гр. Варна, против Решение № 157/07.02.2024 г. по АНД № 20233110203268 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 143/13.06.2023 г., издадено от Зам. Директора на Регионална дирекция по горите - Варна, с което на касатора на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

С жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на процесното решение. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е преценила, че по безспорен и несъмнен начин е установено осъществяването на нарушението от Я. Счита, че изложените от ВРС аргументи са вътрешно-противоречиви. Посочва се, че липсват мотиви, което накърнява правото на защита на жалбоподателя доколкото е поставен в невъзможност да разбере на какво основание са отхвърлени претенциите му.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и НП, в условията на евентуалност се иска делото да бъде върнато на друг съдебен състав на въззивната инстанция и да намалите наложеното наказание до предвидения от законодателя минимум, доколкото административнонаказващия орган не е изложил съображения за неговото завишаване. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции, доколкото е осъществена безплатна правна помощ.

Ответникът по касация – Зам. Директора на Регионална дирекция по горите - Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира оставяне в сила на оспореното решение на въззивния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба против решението на ВРС е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 143/13.06.2023 г., издадено от Зам. Директора на Регионална дирекция по горите - Варна, с което Р. Г. Я. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 ЗГ.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 07.02.2023 г. при извършена проверка от страна полицейски служители при 04 РУ към ОД на МВР-Варна, сектор „Криминална полиция“, в имот находящ се на [улица], с. Старо Оряхово, обл. Варна, констатирали, че касаторът е съхранявал дърва за огрев, а именно 1,2 куб. метра дърва от дървесен вид - дъб, съответно съхраняваните дърва не били маркирани с контролна горска марка и липса на превозен билет. За извършената проверка и констатациите на полицейските служители и свидетелите е съставен констативен протокол № 002779/07.02.2023 г. Въз основа на констатациите е прието, че Я  е извършил нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, за което от свидетеля Д. Д. на длъжност „горски стражар“, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 143/17.02.2023 г., серия 009543, екземпляр от който Я  отказал да получи. Като свидетел на отказа е вписан служителят на ДЛС – Ш. М. Б.. В РП Варна за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс НК) е образувана ДП № 3018/2023 г. След преценка, че извършеното нарушение поради своята за малозначителност не представлява престъпление, производството е прекратено с Постановление № 1949/2023 г. С постановлението за прекратяване на наказателното производство е разпоредено материалите по делото да бъдат изпратени на Директора на ДЛС - Шерба с оглед преценка за налагане на административно наказание. Въз основа на постъпилото постановление на ВРП и материалите по ДП № 3018/2023 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна, в т. ч. приложения към същите АУАН с № 143/17.02 2023 г., сериен № 009543 е издадено обжалваното НП № 143/13.06.2023 г., с което на основание чл. 266 ал.1 от ЗГ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ като му е наложена „Глоба“ в размер на 550 лв. за това, че на 07.02.2023 г. в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, [улица]съхранява 1,2 пр. куб.м. /едно цяло и два пространствени кубични метра/ дърва за огрев от дървесен вид дъб с дължина 0,30 - 1 м, непридружени с превозен билет.

Въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. НП е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми. За неоснователно са приети доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид обстоятелството, че АУАН не е надлежно връчен на въззивника.

Прието е, че деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин, като формата на вина е пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не трябва да нарушава въведените законови забрани, но въпреки това е съхранявал описаната дървесина немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, с което е целял настъпването на общественоопосните последици от своето деяние. Посочил е също, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед събраните по делото данни, които сочат склонност на жалбоподателя да нарушава правните норми, липсата на съзнание за необходимост да спазва закона, е налице завишена обществена опасност на личността му, поради което наложеното наказание „Глоба“ между минималния и средния размер се явява справедливо и съответстващо на целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Решаващите мотиви на ВРС относно доказаността на нарушението и законосъобразност на НП се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящото решение препраща към тях.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Както НП, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при издаването, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелства, при които е извършено. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, а АУАН и НП са връчени съобразно разпоредбите на ЗАНН. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до ограничаване права на нарушителя в някоя от фазите на процеса. Оспорените актове са и материално законосъобразни.

Правилно ВРС приема, че законът е приложен при определяне на санкцията. АНО е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и правилно е определил имуществена санкция в конкретния размер, съобразно правилата на чл. 12 ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ. Мотивирано е прието, че предвид липсата на съзнание за необходимост от спазване на закона, е налице завишена обществена опасност на личността му, поради което наложеното наказание „Глоба“ в размер 550 лв., между минималния и средния размер се явява справедливо и съответстващо на целите на закона.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изложените от ВРС мотиви по отношение срокът за съхранение на превозния билет са противоречиви. Правилно районният съд е приел, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/2012 г. законодателят е обвързал лицата съхраняващи дървесина със задължение да държат превозния билет, издаден за нея до момента на преработката й, но не по-малко от три години, а в процесния случай дървата не са преработени, съответно такъв билет не е представен при проверката. Задълженията по чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/2012 г. са установени в тежест на лицето което съхранява дървесина и недървесни горски продукти, чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗГ. Ето защо, тяхното неизпълнение било в хипотезата на виновно предприето поведение или при условията на непредпазливост, съставлява винаги административно нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗГ. Нещо повече, както в административнонаказателното производство, така и по делото пред двете инстанции не са ангажирани доказателства, че откритата дървесина е придобита преди повече от 3 години, поради което възражението следва да се приеме за защитна теза.

Правилно първоинстанционният съд е преценил неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Касационната инстанция също споделя този извод, тъй като обсъжданото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и отношенията, които засяга, от други подобни. Не са ангажирани и представени от касационния жалбоподател доказателства за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък за изключителни такива. Високата обществена опасност на нарушенията по ЗГ, с оглед обекта на посегателство и вредните им последици като цяло, изключват приложението на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното, настоящият състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143 АПК, но не се претендират, а няма и данни да са направени такива, поради което не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, АдмС-Варна, VII тричленен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157/07.02.2024 г. по АНД № 20233110203268 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.