РЕШЕНИЕ
№ 2275
гр. Пловдив, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330204012 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-000565/
11.05.2022 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Пловдив, 01 РУ -
Пловдив, с което на Д. С. Ч. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП
С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят действащ чрез
пълномощника си адв. И. Х., излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 04.05.2022 г. свидетелите В. Г. П. и Д. Р. С. – старши полицаи при
ОД на МВР Пловдив, 01 РУ Пловдив били на смяна от 07.00 часа до 19,00
часа, като изпълнявали служебните си задължения по опазване на
обществения ред и извършвали обход с АП 418.
Около 09,30 часа на същата дата патрулния автомобил на двамата
свидетели извършвал обход по бул. „Македония“, като същият бил спрял на
червен светофар на бул. „Македония“, регулиращ кръстовището образувано с
ул. „Бяло море “, когато полицейските служители забелязали лек автомобил
БМВ модел 330ЦД с рег. № *** идващ от ул. „Бяло море“, който с висока
скорост навлязъл в кръстовището и завил наляво по бул. „Македония“ в
посока към Бетонен мост.
При движението на посочения автомобил, управляван от жалбоподателя
Ч., свидетелите възприели как същият подал мощност към мотора на
автомобила, като задната му част се завъртяла първо надясно, след което на
ляво, отново на дясно и след това продължил движението си по бул.
„Македония“.
Полицейските служители тръгнали след автомобила, управляван от
жалбоподателя Ч. като подали светлинен и звуков сигнал, за да бъде
извършена полицейска проверка. След като бил спрян, свидетелите
установили, че водач на процесния автомобил е именно жалбоподателя, който
бил поканен в 01 РУ за снемане на обяснения. ТакИ. били дадени от
жалбоподателя, който посочил, че действително е подал мощност към мотора,
като при влизане в завоя задните гуми изгубили сцепление и автомобилът се
завъртял на около 60 градуса и след това при отпускането на газта се получил
камшичен удар на другата страна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
2
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства
- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които изцяло потвърдиха
отразеното в акта. Показанията на двамата свидетели П. и С. се подкрепят
изцяло и от приобщеното по делото ВД – СД. При огледа на същото в
съдебно заседание се констатира, че процесният автомобил извършва маневра
ляв завой от ул. „Бяло море“ към бул. „Македония“ в посока „Бетонен мост“,
автомобилът преминава с висока скорост, като с дясна задна част се
приплъзва по пътната настилка. Установява се и точното местонахождение на
патрулния автомобил, който е позициониран като първа кола на червен
светофар на бул. „Македония“ в посока „Бетонен мост“. Същият има
видимост в кръстовището, като след като процесният автомобил „БМВ“,
управляван от жалбоподателя е възприет от полицейските служители същите
включват светлинен сигнал и тръгват след него. Очевидно е, че предвид
обсега на камерата заснела обсъждания запис, то посочените от двамата
свидетели /и неоспорени от жалбоподателя/ завъртания на автомобила първо
на дясно, след това на ляво и отново надясно са останали извън периметъра
на заснемането й. За посочените движения на автомобила наляво и надясно
обаче бяха категорични и двамата полицейски служители за това, че са ги
възприели, което е била и причината да тръгнат след автомобила управляван
от Ч. с цел осъществяването на полицейска проверка. Ето защо няма как да
бъдат споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че в случая се касае за друго нарушение по ЗДвП, свързано с управление на
МПС с превишена скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се
установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост
показания на двамата полицейски служители, които се потвърждават изцяло
от записа обективиран върху СД - ВД. Последният макар и да не
възпроизвежда цялостното поведение на жалбоподателя по извършване на
вмененото административно нарушение е годен доказателствен източник за
част от него.
Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се
опровергава и от представеното от Община Пловдив писмо /л. 23 от
съдебното дело/, видно от което на улица „Даме Груев“ към 04.05.2022 г. е
имало строително – монтажни работи. Наличието на извършвани ремонтни
дейности по посочената улица е видимо и от представения по делото запис.
3
Същевременно обаче, както от огледа на ВД, така и от показанията на
разпитаните свидетели се установява, че въпреки извършваните в близост
строителни дейности пътната настилка по която се движи жалбоподателят е
изцяло чиста, няма пясък, нито е мокра, поради което и несподелими са
доводите, релевирани с въззивната жалба, че автомобилът на жалбоподателя
вероятно е поднесъл на пътя поради наличието на строителни отпадъци върху
пътната настилка. Както вече се посочи, и при огледа на ВД се установява, че
пътната настилка е абсолютно чиста, суха, като ясно се вижда, че никой от
другите преминаващи автомобили – нито преди, нито след този на
жалбоподателя – имат затруднение да преминат през кръстовището
безпрепятствено поради нечиста пътна настилка.
В аспект на горното съдът намира, че следва да се кредитират
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, не поради техния брой, а
поради качеството на тези свидетели - полицейски служители, които са
незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е
включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина
относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им
биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка следва да се
отчете, че показанията на двамата полицейски служители са последователни,
устойчиви в хода на целия административно-наказателен процес, взаимно
допълващи и взаимно подкрепящи се, поради което заслужават пълен кредит
на доверие.
Не на последно място следва да се отчете и категоричността в
показанията на двамата полицейски служители, които с положителност
потвърдиха, че лично са възприели извършеното нарушение, като от мястото
където са били застанали се установява, че имат ясна видимост към
местоположението на жалбоподателя и извършваните от него маневри.
По приложението на процесуалния закон.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и
приложени по делото заповеди на Министъра на вътрешните работи и
Директор ОД на МВР - Пловдив.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
4
жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация
на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява
надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това
е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно
конкретни твърдения, че на 04.05.2022 г., около 09,30 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на ул. „Бяло море“ и бул. „Македония“ жалбоподателят е
използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като
преднамерено е подавал мощност към мотора на автомобила, вследствие на
което задната част на автомобила се завърта надясно, след това на ляво,
отново надясно и продължава движението си направо по бул. „Македония“.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него
без възражения.
Действително в АУАН и НП е допусната техническа грешка като бул.
„Македония“ е посочен като улица. Последното обаче не може да се третира
като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото видно от
приложените по делото материали, включително от възраженията,
релевирани с депозираната въззивна жалба се установя, че санкционираното
лице от самото начало на административно наказателното производство е
наясно с фактическите параметри на вмененото му административно
нарушение, включително за точното място на извършването му. Все в тази
връзка следва да се посочи, че възражението за съществено нарушение на
процесуалните правила поради неправилно посочване на посоката на
движение на процесния автомобил от изток на север, вместо от югозапад на
север също се явява неоснователно. Резонно е твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че същият навлизайки в кръстовището от ул.
„Бяло море“ и отправяйки се по бул. „Македония“ посока бетонен мост се е
движил в посока югозапад – север. Това обаче не се явява от съществено
значение, доколкото не представлява обстоятелство касаещо
съставомерността на вмененото административно нарушение, нито внася
неяснота във фактическите параметри на обвинението. Както вече беше
5
посочено АУАН, който е подписан без възражения от Ч. и НП съдържат
всички задължително изискуеми от закона реквизити, като същевременно се
открояват с пълно и надлежно описание на фактическата рамка на вмененото
административно нарушение.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
материалния закон.
Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите
нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари.
Законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с
приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви
към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна,
обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели
освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват
такИ. действия, операции, техники и маневри, които са непривични и
неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и
товари.
Според трайната практика на Административен съд Пловдив такИ.
действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:
- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от
умишлено въртене на гуми или презавИ.не и извършване на кръгови
движения с МПС;
- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;
- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на
движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки
маневри, за да овладее контрола върху него.
Горепосочените действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация
на използването на пътищата не по предназначение.
В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
6
2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от
12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от
10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
„Дрифт“-а, като проявление на гореизложените техники и действия е
типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т.2 от ЗДВП, но
трайната практика е също така категорична, че деянието би било
съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за
придвижване от едно място до друго, независимо:
- дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали
изпълнението им е успешно и професионално и
- дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за
дрифтиране.
В този смисъл - Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931
от 10.05.2021 г. по к.адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Следва обаче, а и предвид възраженията на жалбоподателя за
евентуално допуснато друго нарушение на ЗДвП, да се проведе
7
разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване
на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП
Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и
да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по
предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би
осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било
несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много
висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС,
без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най-
елементарните правила за безопасност на движението.
Предвид виновния характер на административно наказателната
отговорност (чл. 7 ЗАНН) от съставомерните по чл. 104б, т.2 ЗДвП деяния
следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните
резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с
пътя и др.) се достига не поради виновните действия на водача, а поради
особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на
завоя) и други обективни фактори, каквито в настоящия случай не се
установиха. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
В този смисъл - Решение № 223 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3247 / 2021
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2015 от
28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 997 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 464 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 195 / 2021 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 79 от 13.01.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2887 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е
съставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП във всеки конкретен случай следва
съвкупно да се отчитат:
- вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с
МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата
с цел превоз на пътници и товари;
- дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или
8
непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.
Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието
следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за
минимална продължителност на използването на пътищата не по
предназначение, като е напълно възможно:
- деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за
обществено ползване;
- да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра;
- да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по
предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл.
В този случай деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б, т.2
ЗДвП, доколкото:
- е налице момент (независимо от неговата продължителност) , в който
пътят е използван не по предназначение;
- като предходното и последващо използване на пътя по
предназначение е функционално обусловено от извършването на
нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на
извършване на забранените маневри и техники.
При доказателствения анализ в настоящия случай се установи, че на
04.05.2022 г., около 09,30 ч. в гр. Пловдив, лек автомобил БМВ модел 330ЦД
с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Ч. и идващ от ул. „Бяло море“, е
навлязъл с висока скорост в кръстовището с бул. „Македония“, като е завил
наляво по бул. „Македония“ в посока към Бетонен мост. При движението на
посочения автомобил, жалбоподателят подал преднамерено мощност към
мотора на автомобила, като задната му част се завъртяла първо надясно, след
което на ляво, отново на дясно и след това автомобилът продължил
движението си по бул. „Македония“. Както вече беше посочено, при огледа
на ВД – диск, приложен по преписката ясно се вижда високата скорост с
която се извършва предприетата от жалбоподателя маневра, амплитудата му
на движение, приплъзването на дясна задна част на автомобила по пътната
настилка и след това възприетото от свидетелите завъртане на автомобила на
ляво и отново на дясно. За настоящия съдебен състав е вън от всякакво
съмнение, че в случая се касае за извеждане на МПС от сцепление, което
води до поднасяне и отклонение на задната му част от равнината на движение
9
(в дясно и ляво, и отново в дясно), което е породило необходимост водачът да
предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Посочените
действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт,
съгласно разбирането обективирано в цитираната по-горе трайна съдебна
практика, тоест субсумират се под понятието „използване на пътя за цели
различни от предназначението му“.
Спорният въпрос е какво е било психичното отношение на дееца към
тези маневри. С АУАН и НП е вменена форма на вина умисъл и
„преднамерено“ извършване на процесното деяние.
Според настоящия състав тези твърдения в АУАН и НП се установяват
и от доказателствата по делото.
В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика по
наказателни дела, която следва да намери субсидирано приложение в
процесния случай на основание чл. 84 ЗАНН, според която, формата на вина
се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото лице, а от характера
на реално, обективно извършените действия и обстановката на тяхното
проявление. В този смисъл - Решение № 63 от 25.02.2020 г. по н. д. № 149 /
2019 г. на Върховен касационен съд.
В случая според съда от вида и последователността на установените
обективни действия на нарушителя, изразили се в навлизане с висока скорост
в процесното кръстовище при предприемане на маневра ляв завой,
последвано от загуба на сцепление на автомобила, поднасяне на задницата и
извъртане на задницата чрез приплъзване - завъртане на дясно, на ляво и
отново надясно категорично говорят за умисъл в действията на
жалбоподателя, тоест за вмененото в АУАН и НП „преднамерено“ използване
на път отворен за обществено ползване не по предназначението му за превоз
на пътници и товари, а с цел извършване на дрифт маневра, която има място
само на обозначените за това места, но не и на пътя.
За този извод спомагат показанията на двамата разпитани полицейски
служители, както и огледа на ВД, от които се установяват особеностите на
автомобила и на факторите на пътната обстановка, поради което описаните
действия се дължат единствено на преднамерено поведение на водача. Дори и
да се приеме, че вмененото административно нарушение е извършено при
форма на вина непредпазливост, то следва да се посочи, че за същото липсва
10
изрична новела, изключваща наказуемостта му – по арг. на чл. 7, ал.2 ЗАНН.
Поради гореизложеното съдът приема, че правилно е ангажирана
отговорността на дееца за извършеното от него нарушение по чл. 104б, т.2
ЗДвП.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция
отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Въпросът за
размера на санкциите, които са във фиксиран размер (и в този смисъл няма
възможност за индивидуализация от съда) е такъв на законодателна политика
и на оценка от законодателя на степента на обществена опасност на даден вид
нарушение, като видно от завишения размер на предвидената санкция, в
случая законодателят е счел, че с нарушения като процесното чувствително се
засягат обществените отношения, свързани не само с безопасността на
транспортната дейност, но с живота и здравето както на водача - деец, така и
на останалите участници в движението.
По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло,
съответно въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
По разноските
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на
разноски в процеса би имала въззИ.емата страна, но доколкото такива не бяха
поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такИ. не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна - началник на
Първо РУ -Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски. Така - Решение №
1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.
11
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването
на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно. /Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164
/ 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив./
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-000565/
11.05.2022 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Пловдив, 01 РУ -
Пловдив, с което на Д. С. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12