Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/16.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4635 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Й.К.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, **** чрез адв.
К.К. срещу
ЗАД А., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в
размер на 10 лева /десет лева/ - частичен иск от общо 229.62
лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 06.04.2020г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Мерцедес ГЛА, с peг. № ****, ведно със законна лихва върху нея считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 01.04.2019г. между
него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано
в застрахователна полица № № ****. Предмет на договора бил лек автомобил,
собственост на ищеца - Мерцедес
ГЛА, с peг. № ****, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско, със
срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г. Автомобилът бил оценен на
стойност 48000 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати
ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 2423.52
лева. Към настоящия момент премията била изплатена на застрахователя. На
06.04.2020г. около 14:00 часа в ****настъпили увреждания при отваряне на предна
врата на автомобила. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като
ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета № ****.
Застрахователят определил размера на обезщетението, който възлизал на 171.92
лева, което към настоящия момент му било изплатено. Счита, че определеното
обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени
вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на
401.54 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му
дължал сумата в размер на 229.62 лв. Ето защо има правен интерес да претендира
обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен
договор „Каско на МПС” за процесния
автомобил, обективиран в полица № **** от 01.04.2019г., със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г.. Не
оспорва, че на 07.04.2019г. е заведена претенция за репариране на щети по
автомобил Мерцедес
ГЛА, с peг. № ****, настъпили в резултата на ПТП от 06.04.2020г.
Застрахованият декларирал, че е съгласен размерът на обезщетението да бъде
определен съгласно ОУ на застрахователното дружество. Застрахователното
обезщетение било определено на 171.92 лева по експертна оценка, като отговаряло
на чл. 71 от Общите условия по застраховка „Каско".
Навежда доводи, че обезщетението следвало да се изплаща единствено по експертна
оценка, освен ако застрахованият по застраховка "Каско"
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие
вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне. Излага,
че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Оспорва и дължимостта на акцесорната
претенция. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 06.04.2020г.
по отношение на лек автомобил марка Мерцедес ГЛА, с peг.
№ **** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”,
клауза Пълно каско при ответника, обективиран
в полица № **** от 01.04.2019г., със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г., че ответникът
определил размер на обезщетението, който възлизал на 171.92 лева, което е
изплатено на ищеца.
От Комбинирана застрахователна полица № **** е видно, че действителната стойност
/застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 48 000 лева, при
застрахователна премия 2423.52 лева.
В застрахователната полица са предвидени
следните възможности за обезщетяване: експертна оценка, доверен сервиз и
официален сервиз.
Представена е Квитанция
№ ****/18.12.2019г.
за платена
премия.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила.
Ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис на щета по
претенция №****/07.04.2020г. за причинени увреждания по автомобила – предна
лява врата - боядисване.
От ответника е представена Калкулация – ремонт
№ ****/07.04.2020г., като са определени разходи за извършване на ремонта в
размер на 171.92 лева, която сума е изплатена на ищеца.
Представени са Общи условия за
застраховка на МПС, действащи към момента
на настъпване на застрахователното
събитие.
От
заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на 06.04.2020 г. Участник I с лек автомобил „Мерцедес ГЛА" с peг. N: ****, управляван от Й.К.А., е спрял своя автомобил в гр. В., местност „Т.". Когато е отварял
предна лява врата, поради наличие на силен вятър, вратата се е ударила в
метална ограда. Вследствие на събитието са настъпили материални щети по
автомобила. За събитието е уведомен застрахователят и след оглед на негов
представител е съставен Опис на щетите по претенция N: ****. При съпоставка уврежданията на лек
автомобил „Мерцедес ГЛА", с peг. N: **** (описани от застрахователя при
извършеният оглед на автомобила и видими на предоставения снимков материал), вещото
лице приема, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния - пряк контакт при отваряне на врата
предна лява с обект, който е в близост до паркирания автомобил. Уврежданията,
установени при оглед от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите
по претенция N: ****
и видими на предоставения снимков материал са следните: Врата предна лява - боядисване. Общата стойност на щетите
на автомобила -
врата предна лява, поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата
на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва
цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество,
а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO …, както и сервизи не притежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001: 2008,
е в размер на 385.85 лв. Уврежданията,
който са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя са по врата предна лява на автомобила и са вследствие на
съприкосновение с твърд предмет. При съпоставяне на механизма на произшествието
и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното събитие и настъпилите вреди за лек
автомобил „Мерцедес ГЛА", с peг. N: **** и е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото събитие.
Общата действителна стойност на уврежданията - врата предна лява, върху лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛА", peг. N: ****, изчислена по експертна оценка,
съобразно уговореното в общите условия, е в размер на 171.92 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г.
на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
Застрахователят се позовава на
договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за начина на
определяне на обезщетението съобразно Общите условия към договора за
имуществено застраховане, като поддържа определяне
на обезщетението по експертна оценка.
Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет на
ОУ на застрахователя пред нормите на
КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена
като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение, но при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът
следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания
казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне
на размера на обезщетението не отразяват адекватно
действителната стойност на причинените вреди, тъй като
не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на ново
имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
При съдебно решаване на спора, съдът
следва да се съобрази с нормата
на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно
която размерът на дължимото обезщетение
при частична увреда, представлява възстановителната му стойност като цена
на всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество във вида преди
увредата, без прилагане на обезценка
/в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т.
д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо
т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват
данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено
отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва
да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането
му да проверява
дали не се
надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН. Тази методика е от значение при
определяне обезщетението от самия застраховател,
евентуално Гаранционен фонд, но не
може да бъде
обвързваща по отношение на съда,
който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва
да съобрази Методиката само като минимални стойности, но да
определи обезщетението в размер на среднопазарната
стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява посочената в договора сума от 48 000 лева.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет
пред клаузите на ОУ въпреки зачитане
на договорната свобода между страните
при сключване на имуществената застраховка. Цитираната от застрахователя
клауза от „Оценка на щетите
и размер на обезщетението” от ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението
по цена съобразно
експертна оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение на нормата на
чл.400 КЗ. Освен това, по делото не са
събирани доказателства застрахованото лице да е било наясно
с Методиката на застрахователя и начина на определяне на
обезщетенията. Определеното по този начин
обезщетение във всички случаи би
се различавало от действителната пазарна цена на
щетата в ущърб на потребителя. Поради това съдът намира,
че договорът поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност се определя от
разпоредбата на чл.386 КЗ.
При съдебно предявена претенция, съдът е обвързан при определяне
размер на обезщетението от императивните правни норми на КЗ /Решение
по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
Не е спорно, че застрахователят
е изплатил обезщетение в размер на 171.92 лв.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда САТЕ, от
което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания
начин. Необходимата стойност за отремонтирането на
щетите възлиза на 385.85 лв. по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната
пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които
притежават европейски сертификат за качество и такива, които не притежават.
Предвид
установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече заплатеното
застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявеният частичен иск следва
да бъде уважен, ведно
със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу
когото е уважен иска. Реализираните разноски са в общ размер на 500 лева
/50 лв. - държавна такса; 150 лв. –
депозит вещо лице и 300 лева възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Й.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 10 лева /десет лева/ - частичен иск от общо
229.62 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 06.04.2020г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил
Мерцедес ГЛА, с peг. № ****, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал.
1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Й.К.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: