Решение по дело №1995/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………………………гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти тричленен състав на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:                     

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                    НАТАЛИЯ ДИЧЕВА                                                                      

 

при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 1995 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12943/29.08.2022 г. от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от управителя И.Г., чрез адв. М.Т., срещу Решение № 936/07.07.2022 г., постановено по АНД № 4342/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХV-и състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-013809 от 12.05.2021 г. на И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна Д.Д., с което на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, представлявано от М.К., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, като за същото нарушение е намален размерът на „имуществената санкция“ до 100 (сто) лева, на основание чл. 415 „в“ от КТ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител  поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което да се отмени оспореното решение и се постанови  друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваното НП.

Ответната страна  - Директорът на дирекция „ИТ“ Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Тийм Пауър Европа" ЕООД представлявано от М.К., депозирана чрез адв.С.Б. , против Наказателно постановление № 03-013809/ 12.05.2021г. на И.Д.Директора на Дирекция "Инспекция по труда“ - Варна Д.Д., с което на „Тийм Пауър Европа" ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, за нарушение и на основание чл. 415 ал. 1 от КТ.

От фактическа страна е установено, че През м.юни 2020г. , служители на Дирекция ИТ - Варна , една от които св. Невена З., извършили проверка на „ Тийм пауър Европа" ЕООД за спазване на трудовото законодателство.Основната дейност на дружеството била „ предоставяне на работна сила за временна заетост". Установило било, че от страна на работодателя на работници при прекратяване на трудовото правоотношение, не са били изплатени дължимите размери на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, след прекратяване на трудовото правоотношение. Един от тези работници бил Б. Х., който бил назначен на длъжност „ машинен оператор".За него, във ведомостта за заплати за м.април 2020г., било начислено възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 743,65лв., което обаче не било изплатено. Предвид горното с Протокол № ПР 2013399/30.06.2020г. на „Тийм Пауър Европа" ЕООД били дадени задължителни предписания.В т. 3 било дадено предписание работодателят да изплати начисленото във ведомостта за заплати за м. април 2020г, , парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в размер на 743,65лв., на работника Б. Х., като бил даден и срок за изпълнение на предписанието- 16.07.2020г. Предписанията били връчени на управителя на дружеството, като било вписано несъгласие от негова страна. Те не били обжалвани по реда на АПК.

На 07.04.2021г, св.З. и друг служител на Д „ИТ"-Варна, извършили нова проверка на дружеството. Били изискани необходимите за проверката документи, свързани с изпълнение на дадените на дружеството предписания, като след запознаване с тях св.З. установила, че не са били изпълнени дадените предписания и на работника Б. Х., не било изплатено паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.Бил изготвен нов протокол № ПР 2112867/28.04.2021г., в който били описани неизпълнените предписания и с който били дадени нови предписания.

Предвид горното, на 28.04.2021г. св.З. съставила против „Тийм пауър Европа" ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че не е изпълнено задължително предписание - т.3 от Протокол № ПР 2013399/30.06.2020г., а именно да се изплати начисленото във ведомост за заплати за м.04.2020г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на работника Б. Х., изпълняващ длъжността „машинен оператор", при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от КТ, чл.197  ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ, в размер на 743,65лв, Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ. Било прието, че то е извършено на 17.07.2020г. в гр.Варна. При предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.

ВРС приема, че правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените факти към хипотезата на правната норма. От показанията на св. З., както и от писмените доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин се установява, че даденото с Протокол № ПР 2013399/30.06.2020г. на Д „ИТ"-Варна с т.З предписание не е било изпълнено. По делото няма данни това предписание да е било обжалвано, поради което и същото е влязло в сила. При последваща проверка, извършена на 07.04.2021г. е било установено, че работодателят не е изплатил начисленото във ведомостта за заплати за м.април 2020г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение за работника Б. Х., не само в посочения в предписанието срок, а и в последствие. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението- 17.07.2020г., защото това е денят, следващ този, до който предписанието е следвало да бъде изпълнено/ 16.07.2020г./, респективно до който дължимото обезщетение за неизползван отпуск да бъде изплатено .Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е извършено.

За да измени НП, ВРС приема, че обезщетението е изплатено на работника. Съобразени са и причините за неизпълнение на предписанието в срок, а именно - продължаващата пандемия, поради което на „Тийм Пауър Европа" ЕООД е наложена „Имуществена санкция", на основание чл.415 „в" от КТ, в минималния размер на 100лв.  По отношение на размера на наложената санкция ВРС правилно е намалил размера на имуществената санкция от 2 500 лв. на 100лв. като е приел, че се касае и за първо нарушение на дружеството. При липса на подадена касационна жалба от страна на Дирекция "ИТ" Варна, съдът не следва да се произнася относно определения размер на наложената имуществена санкция.

Решението на въззивната инстанция е правилно. То не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатираха такива при извършената служебна проверка съгл. чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на  чл. 415, ал. 1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.

По делото не се оспорва, че на Х. на длъжност- машинен оператор, не му е изплатено в срок парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 743,65лв.

 Действително неизпълнението на предписанието, дадено с Протокол № ПР2013399/30.06.20г., осъществява състава на нарушението на  чл. 415, ал. 1 от КТ, но както бе посочено по-горе по като се има предвид, че все пак обезщетението е изплатено, както и въведените ковид- рестрикции, са все обстоятелства, които обосновават приложението на чл.415в КТ.

Макар съставомерно и доказано, касационната инстанция намира, че деянието се явява маловажно по смисъла на закона. Според посочената като нарушена норма на закона -  чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Районният съд обаче е отчел съществуването на привилегирован състав на същото нарушение, установен в чл. 415в от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ (с изключение на предвидените в ал. 2 на същия текст), които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този случай работодателят се наказва с "имуществена санкция" или "глоба" в размер от 100 до 300 лв. При тълкуването на цитираната разпоредба се налага извода, че нарушението, което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт, като същото следва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, както и от нарушението не следва да са настъпили неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора.

Касационната инстанция счита, че в случая са били налице всички визирани от разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ предпоставки, които правилно са приложени от ВРС.

Предписанията, дадени в Протокол № ПР2013399/30.06.20г. от Дирекция „ИТ“Варна, както бе споменато, не са оспорени по надлежния начин от „Тийм Пауър“ ЕООД, поради което всички възражения в касационна жалба, които касаят основателността и размера на обезщетението, са неоснователни.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление, в каквато насока са развити съображения в касационната жалба.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 80 лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 936/07.07.2022г., постановено по АНД № 4342/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХV-и състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-013809 от 12.05.2021 г. на И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна

ОСЪЖДА „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от управителя И.Г., да заплати на ИА „ГИТ“ сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:                                Членове:  1……………………..                                                                                       

           2……………………. 

 

Особенно мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Особенно мнение на съдия Марияна Ширванян:

Не съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен  състав за правилност на съдебния акт, респективно – законосъобразност на НП. Намирам, че последното е издадено в противоречие с изискванията за мотивираност на същото заложени в ЗАНН. НП е издадено при наличие на нарушение във формата, изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – пълно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Не са посочени и доказателствата, които го потвърждават.

В разглежданото НП са направени изводи, при липсата на пълното описание на констатираните факти. Напр. направен е извод, че не е изпълнено задължението по дадено от орган на ДИТ предписание, но не е описано в каква връзка и при какви факти е дадено, неизпълненото предписание. Посочено е, че дружеството осъществява дейност по осигуряване на временна работа, но не е посочено напр., че съгласно решение по С – 784/19 на СЕС, дейността на дружеството не е на територията на Р България и, че осигуряването на лицата е по чуждо законодателство – това на държавата, в която полагат труд. Качеството осигурено лице е нормативно установено в КСО следствие от качеството работник, а осигурител от качеството работодател. Как при тези факти, неописани в НП е направен извод, че ДИТ Варна е компетентен орган с правомощията да извършва проверки и налага административни наказания по отношение на работодателя?

Описанието на всички факти е необходимо с цел установяването на механизма на извършване на административното нарушение, а в случай и за преценката за наличието на компетентност на АНО за издаване на НП.

Липсата на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата му и в този аспект на процесуалните правила за издаването му.

НП има правораздавателен характер[1] (и това не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за  съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба, както е постъпил и в разглеждания случай. А това поставя два въпроса: 1. дали фактите са настъпили в съответствие с изводите на АНО? Тази проверка няма как да бъде направена от съда поради липсата на описание на фактите в НП. И 2. Не представлява ли липсата на пълно описание на фактите в НП нарушение на чл.6, т.3, б. а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на дружеството, каквото безспорно се явява налагането на имуществената санкция не е ли в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ.

Както вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на наказаното лице[3].

На горните съображения намирам НП за процесуално и материално незаконосъобразно и в този аспект за неправилен въззивният съдебен акт.

 

Съдия: