ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 14.12.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова,
разгледа търговско дело № 2466 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по три броя възражения, постъпили на 15.11.2018 година и 16.11.2018
година срещу изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на К.Б.
ЕООД /н./, обявен в търговския регистър на 08.11.2018г.
Синдикът подава писмено становище, в което е взел
отношение по всяко от възраженията.
По
възражението на Х. К., с вх. № 149730/15.11.2018г.
Кредиторът възразява
срещу включване в списъка с неприетите вземания на вземането му в размер на 2 283 576,09
лева – част от главница по договор за заем от 15.01.2014 година и договор за
заем от 06.04.2015 година.
Възражението
е неоснователно.
Съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ, необходимо и
достатъчно за включване на вземане в списъка на приетите вземания е предявяване
на вземането в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, индивидуализирането му по основание
и размер и представяне на писмени доказателства, удостоверяващи съществуването
му.
В случая, кредиторът се легитимира като притежател
на вземането по силата на представени договори за заем – 2 броя и представени
платежни нареждания, както и представени извадки от аналитичен регистър.
Договорът за заем е реален договор. За
установяване сключването му, са необходими доказателства за това, че
договорената сума/суми са получени от заемополучателя,
като получаването следва да бъде установено в производството с доказателства, с
противопоставима на длъжника доказателствена
сила. Представените по делото договори, съдът приема за обещания за заем по
смисъла на чл. 241 ЗЗД, с които страните са договорили и условията, при които ще се считат сключени
договорите за заем. Нито, обаче, представените по делото договори, нито платежните
нареждания /в които не е отразено като изрично основание за превод- именно
описаните по-горе договори/, нито извадките от аналитичен регистър /които нямат
противопоставима в процеса доказателствена
сила и удостоверяват изгодни за възразилия кредитор факти/, установяват предаване
на посочените от К. парични суми в заем на длъжниковото
дружество. Тоест, не са представени доказателства за наличието
/съществуването/на претендираните вземания по
договори за заем.
Следва да се добави изрично, че две от
представените нареждания се отнасят за преведени суми през м.01.2014 година и
съответно са неотносими към договорите, на основание
на които кредиторът е предявил вземанията си. Третото нареждане касае превод на
сума от м. 07.2014 година, но и то не може да бъде отнесено към изпълнение на
обещанието по някой от двата представени от кредитора договора за заем, които
са посочени като основание на предявените вземания /отделно, в никой от
договорите няма уговорка за предоставяне на заемните суми на вноски/.
По
възражението на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, с вх. № 150110/15.11.2018г.
Кредиторът възразява
срещу включване в списъка с приетите вземания на вземането на Б.Т.Л. в размер
на 3 369 260 лева –главница по договор за цесия от 20.12.2012 и
Споразумение от 20.12.2014 година и 42 158 лева – разноски по арбитражно
дело, за които вземания е налице постановено арбитражно решение, също
представено по делото. Възразява и срещу включване на вземането с ред за
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
По същността си арбитражното решение има
процесуални, публичноправни последици, които
съответстват на последиците на постановено съдебно решение. Това произтича от
същността на арбитража като заместител на държавното правосъдие и той е призван
да даде същата защита, която страните биха получили чрез решението на държавния
съд. Предвид правораздавателната функция на арбитража, арбитражното решение има
за последица сила на пресъдено нещо, т.е., то е
задължително за страните и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите
държавни органи като съдебно решение. Арбитражното решение има и изпълнителна
сила, която е същата като предоставената на съдебното решение и същото подлежи
на изпълнение по предвиден в закона ред. С оглед на това настоящият състав
следва да зачете и е обвързан от арбитражното решение, постановено по
арбитражно дело № 9/2016 г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение на добрите
адвокатски практики, което е представено и е влязло в сила преди откриването на
производството по несъстоятелност по отношение на КАППА БГ ООД. В настоящото
производство не може да се преразглежда арбитражния съд спор и постановеното от
този съд решение. Предвид посоченото, ирелевантни
остават доводите относно несъществуване на прехвърленото с договора за цесия
вземане, които по принцип са правилни.
Неоснователно е възражението за погасяване по
давност на вземането, предмет на договора за цесия, предвид представеното по
делото Споразумение от 20.12.2014 година и уговорените в него падежи на
заплащане на задължението и доколкото в случая е приложим общият 5-годишен давностен срок. Отделно, единствените доказателства в
подкрепа на възражението на кредитора за изтекла давност, се съдържат в самия
договор за цесия, в който страните са признали изискуемост на прехвърленото
вземане, настъпила на 31.12.2010 година, но нито към датата на договора за
прехвърляне на вземане /в който е обективирано
признание на вземането от длъжника/, нито преди това, 5-годишният срок от
установената дата на изискуемост на вземането има доказателства да е изтекъл.
От влизане в сила на арбитражното решение тече нов 5 – годишен давностен срок за вземането, а също и за присъдените
разноски.
В този смисъл, посоченото възражение следва да се
остави без уважение.
Относно възраженията във връзка с поредността на удовлетворяване на горните вземания, които
са сходни с възражение вх. № 150801/16.11.2018
година на „Б.Т.Л.“, дружество регистрирано в Кипър.
Кредиторът „Б.“ възразява срещу включване на
вземанията на кредитора „Б.Т.Л.“, дружество регистрирано в Кипър, описани
по-горе, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени
със залог, вписан по реда на ЗОЗ.
Видно от списъка на приетите вземания, вземанията
на „Б.Т.Л.“, дружество регистрирано в Кипър в размер на 3 369 260 лева
–главница по договор за цесия от 20.12.2012 и Споразумение от 20.12.2014 година
и 42 158 лева – разноски по арбитражно дело, за които вземания е налице
постановено арбитражно решение са включени с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 10 ТЗ. В този смисъл възражението е неоснователно. Описанието на
сключения договор за залог в списъка не променя приетия от синдика ред за
удовлетворяване на вземанията.
Кредиторът „Б.Т.Л.“, дружество регистрирано в
Кипър, от своя страна възразява, че приетите вземания следва да се удовлетворят по чл. 722, ал. 1, т.1 ТЗ. Това възражение
също е неоснователно. Безспорно, описаният от синдика договор за залог на
търговско предприятие от 10.07.2017 година не
е вписан в ЦРОЗ, нито в ТР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОЗ, договорът за залог на
търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и за учредяването на залога е необходимо решение, взето съгласно чл.
262п от Търговския закон. Дори да се приеме, че с оглед нормата на чл. 21, ал.
2 ЗОЗ, която предвижда, че подлежащите
на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие
се вписват само в търговския регистър по делото на залогодателя
/и не е необходимо вписване и в ЦРОЗ/, то предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 3
ЗОЗ /според която, когато се предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия
регистър/, следва да се приеме, че за учредяването на договор за залог на
търговско предприятие е необходимо вписване в ТР по партидата на залогодателя, какво в конкретния случай няма. Тоест, не е
налице валидно възникнало, противопоставимо на
останалите кредитори, заложното право,
което да обуслови и ползване на привилегия по чл. 722 ТЗ, свързана с тази противопоставимост. И това е така, с оглед особения
характер на договора за залог на търговско предприятие, който не е реален
договор, а консенсуален и формален договор, като
фактическата власт върху заложеното имущество е заместена от вписване в
регистър, което създава необорима презумпция за знание за третите лица.
В конкретния случай, щом договорът за особен залог
не е вписан в ТР, то същият е непротивопоставим и не може да легитимира
кредитора по него като привилегирован кредитор, включително с привилегията по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Тоест, правилно синдикът е включил описаните вземания
с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ, като необезпечени.
При постановяване на определението за одобряване на
списъка по чл. 686 и по чл. 688, ал. 1 ТЗ на приети вземания на кредиторите на К.Б.
ЕООД,
съгласно чл. 674 ал. 2 ТЗ следва да се свика събрание на кредиторите с дневен
ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на Х. К., с вх. №
149730/15.11.2018г., възражението на Б. ЕООД с вх.№ 150110/15.11.2018г. и
възражение вх. № 150801/16.11.2018 година на „Б.Т.Л.“, дружество регистрирано в
Кипър.
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, списъка на приетите вземания, изготвен от
синдика на К.Б. ЕООД /н./, ЕИК: ******обявен в търговския регистър на 08.11.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СВИКВА събрание на кредиторите на К.Б.
ЕООД, ЕИК: ******, което
ще се проведе на 14.01.2019 г. от 10.30 часа в залата, в която се провеждат
заседанията на ТО, VІ-3 състав на Софийски градски съд, Съдебна палата, гр.
София, бул. „******, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ – 1. избор на
постоянен синдик и определяне размер на текущото възнаграждение, 2. определяне
на ред и начин за осребряване имуществото на длъжника, 3. метод и условия на
оценка на имуществото и 4. избор на оценители и определяне на възнаграждението
им.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяване на покана за свиканото събрание на кредиторите по
реда на чл. 675, ал. 2 ТЗ.
СЪДИЯ: