РЕШЕНИЕ
№ 1446
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110200070 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
024910/03.12.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, както и „глоба" в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175,
ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
съответно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на наложените с НП
административни наказания. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е управлявал
автомобила процесния ден. Сочи се още, че в АУАН и НП не е описано в какво конкретно
се състои ПТП.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, се явява в последното
съдебно заседание, но не се възползва от правото си да даде обяснения. За него се явява адв.
В., пълномощник на жалбоподателя, който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения,
адв. В. моли за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения пи
съставянето на акта. Сочи, че в него е посочен свидетел, който не е бил при съставянето му,
както и не е описано нарушението и дали от него са настъпили вреди, съответно какви.
Отделно от това допълва, че в АУАН не е описано второто нарушение, което обаче е
вменено на жалбоподателя с НП. Освен това допълва, че нарушението не е и доказано, като
от разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят не е управлявал МПС, а само е
съдействал за наемането и отключването му чрез приложението на СПАРК.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В ранните часове на 31.08.2021 г., към 04:25 часа чрез регистрацията на жалбоподателя
К. в приложението на СПАРК бил нает лек автомобил Фолксваген Ъп с рег. № който бил
подкаран от кв. от неустановено лице от женски пол, а жалбоподателят и друго момиче
пътували отзад. Автомобилът преминал по маршрут през бул. и в 04:44 часа бил оставен на
ул..
На 31.08.2021 г. в 10:46 часа на ъгъла на ул. и бул. в тревната площ до тротоара срещу
сградата на ЗК Лев Инс Е установил част от предна броня в син цвят на лек автомобил
Фолксваген Ъп с предния рег. №До предната броня той установил и съборен пътен знак Б1 с
изкривен стълб, а в тревата до знака установил следи от гуми. Той подал сигнал за случая,
но при отиване на място от служител на компанията – наемодател там не е установена
бронята с номера.
Но междувременно, същия ден, в 12:54 часа автомобилът с посочения регистрационен
номер бил нает от Г Г, който не видял по него да има някакви щети. По-късно същия
следобед автомобилът бил установен от служител на компанията-наемодател, който
потвърдил множеството щети по предната част на автомобила и липсващата броня и
предния регистрационен номер. В системата на компанията било отразено, че
жалбоподателят е наел автомобила в периода от 04:26 часа до 04:44 часа по маршрут кв. до
ул. За така установеното бил подаден сигнал до ОПП СДВР от пълномощник М Г.
Няма данни мястото на твърдяното ПТП да е посещавано от екип на ОПП СДВР или да
е правен оглед на автомобила. Но по подадената от М Г информация, жалбоподателят К.
бил поканен в ОПП СДВР, като на 09.11.2021 г. той подал декларация по чл.188 от ЗДвП. В
нея посочил, че със своят акаунт е отключил автомобила, но непознатото момиче го е
управлявало, като той не е възприел ПТП, но му е било лошо и няма ясни спомени.
Въпреки така установените факти, въз основа на сведенията от описаните лица и
декларацията от жалбоподателя К., на 09.11.2021 г. бил съставен АУАН от св. А. С. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съответно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и един свидетел при съставяне на акта, видно от положените от
тях подписи. Като втори свидетел по акта била вписана М Г, която обаче не присъствала при
съставянето му, а на мястото на нейния подпис било посочено „сведение по чл. 43, ал.1 от
ЗАНН“. В акта нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП било описано като управление с
несъобразена с релефа на пътя скорост, резултирало в ПТП. А за нарушението по чл. 123
ЗДвП е посочено, че след ПТП не остава на местопроизшествието и не уведомява органите
на МВР
Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива са постъпили в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като в тях се оспорва, че К. не е управлявал автомобила.
Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 03.12.2021 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В
НП второто нарушение било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в“ ЗДвП и било
описано по следния начин „при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го
напуска, не уведомява службата за контрол, като не изпълнява указанията й“, а при
описанието на нарушението от фактическа страна било посочено „не остава на
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР“.
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му
14.12.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 20.12.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
С., Ц и Г, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, но същите не са в състояние да изяснят
фактическата обстановка, която е относима към вменените на жалбоподателя нарушения.
Съдът се довери на показанията на свидетелите, но нито един от тях не е бил очевидец на
нарушението или свидетел на установяването му или поне на щетите от него. Св. Ц и Г
единствено описват, че жалбоподателят е отключил автомобила със своята регистрация в
приложението на СПАРК и се е качил на задната седалка, като непознато момиче е
управлявало. Но нито един от двамата не разполага със сведения, дори и производни,
относно случилото се в последствие, освен че на жалбоподателя му станало лошо.
Съдът намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, дали, кога и с кой
водач автомобилът е реализирал ПТП, при удара си в стълб за знак Б1. Още по-малко биха
могли да се установят причините за ПТП и кой е виновният водач, има ли и друг участник в
ПТП и съответно имало ли е разногласия за причините за него.
Събраните по делото писмени доказателства, включително сведения от служители и
ползватели на услугата СПАРК, не са достатъчни за категоричното установяване на тези
обстоятелства. Действително, жалбоподателят като регистриран временен ползвател на
автомобила носи отговорност за евентуално реализирано ПТП с този автомобил по време на
наемането му, тъй като не сочи на кое лице го е предоставил за ползване. Но за да се
ангажира неговата отговорност е необходимо категоричното установяване на точния час на
ПТП, който да съвпада с периода на наемането му от жалбоподателя.
В случая служителите на ОПП СДВР не са извършили собствена проверка на случая,
не са огледали местопроизшествието и не са разпитали лицата, които имат информация по
случая, не са изискали допълнителни справки от системата на СПАРК , нито са изискали
евентуално налични видеозаписи от района на твърдяното ПТП. Поради това приетото, че
ПТП се дължи именно на несъобразена скорост с релефа на терена е изцяло произволно,
както и твърдението, че жалбоподателят е имал разногласия с някого относно ПТП и не е
сигнализирал за случая на МВР.
Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
настоящият състав намира, че това противоречи на общия принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК,
който гласи, че доказателствените средства не могат да имат предварително определена
сила. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП и да ползва фактическите констатации в АУАН, без те да бъдат доказани с
допустими доказателства и доказателствени средства.
В хода на производството от страна на наказващия орган не бяха ангажирани каквито
и да било доказателства, установяващи управлението на МПС от страна на жалбоподателя и
извършването на нарушенията описани в акта и НП. Действително в преценката си дали да
се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите
констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от
Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
като дава възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън
тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
3
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на М Г, същата
не само не е очевидец на нарушението, но и не е присъствала при съставянето на акта в
сградата на ОПП СДВР и не се е подписала на акта. Следователно съдът прие, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите
по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при
установяване на нарушението. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото
всички приложени документи относно нарушението нямат официален характер.
Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се
тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4
от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като
е опорочило цялото производство.
Но освен това съдът намира, че за пълнота следва да изложи аргументи и по отношение
на конкретните вменени на жалбоподателя нарушения.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП :
Съдът намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е описано достатъчно ясно и
точно, като не е конкретизирано по отношение на време /доколкото е посочено единствено
„около 04 часа“, а наемането на автомобила от жалбоподателя е единствено в период 04:26
часа до 04:44 часа/, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за
реализиране на ПТП, поради което съдът намира за основателни изложените в жалбата
доводи.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере
скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална
санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с
несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“
4
От текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е видно, че пътните условия, и
релефа на местността са сред факторите, които следва да бъдат отчетени от водачите на
МПС при избор на скоростта им на движение и тя следва да бъде такава, която да им
позволи, при възникване на някаква опасност, те да спрат и да предотвратят ПТП. Но в
случая липсват каквито и да е данни не само за механизма на деянието и неговия автор, но и
за причините за ПТП. Липсват основания да се приеме, че „релефа на местността“ е оказал
някакво влияние за реализиране на ПТП, като по никакъв начин не е описано и какви са
особеностите на релефа в тази част на локалното платно на бул. , които е следвало да бъдат
съобразени от водача. А поради липсата на протокол за ПТО и скица, съдът също не е в
състояние да установи такива. Без конкретна информация за механизма на ПТП не е
възможно да се прецени дали изобщо е имало такова, имало ли е други участници, какви са
причините за загуба на бронята на автомобила и свързани ли са те по някакъв начин със
скоростта на движението му.
Следователно, липсват достатъчно доказателства, които да подкрепят извода, че с
действията си жалбоподателят К. е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което
и неправилно е ангажирана отговорността му за него.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП , водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. А съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди е длъжен, когато между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни
дадените му указания. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая се твърди да
са причинени щети по преданата броня на автомобила Фолксваген, доколкото законът не
изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила..
Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1 ЗДвП се явява производно от допуснатото
нарушение на други правила за движение, довело до реализиране на ПТП. В този смисъл
съдът намира, че поради липсата на доказателства за ПТП, реализирано на описаното място,
време и начин, не би могла да се ангажира отговорността на водача и за нарушение по л. 123
ЗДвП.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение
по 123, ал.1, т.1 ЗДвП законодателят е предвидил налагането на две кумулативни наказания
– „глоба” в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1
до 6 месеца.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за това, че водачът на автомобила
Фолксваген като участник в ПТП е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на
МВР за това /според описанието на нарушението в НП от фактическа страна/, което обаче
сочи на квалификация по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП. А съгласно диспозитива на НП,
нарушението е по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и е свързано с напускане на ПТП след
разногласия относно обстоятелствата при него. Но тази хипотеза би била налице при
разногласия относно обстоятелствата при ПТП, а за да са налице такива очевидно е
необходимо да има и друго лице, с което да възникнат разногласия. Но такова лице не е
посочено в акта или в НП и изобщо не е установено. А и от самите документи се установява,
че се твърди автомобилът да се е ударил в знак.
Поради изложеното разминаване между описанието на нарушението и дадената му
5
правна квалификация в АУАН и НП, която освен това е неточна, са налице съществени
процесуални нарушения при издаването на НП, които са нарушили правото на защита на
жалбоподателя. Следователно, поради посочените по-горе процесуални нарушения, съдът
намира, че неправилно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено в тази му част и поради необоснованост, освен поради посоченото по-горе
нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, което се отнася до НП в цялост.
Поради изложеното, НП следва да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно,
недоказано и неправилно. Доколкото от жалбоподателя не са претендирани разноски, съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-4332-024910/03.12.2021 г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя А. Н. К. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, както и „глоба" в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175,
ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
съответно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6