Р Е Ш Е
Н И
Е № 415
гр. Пловдив, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.11.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16303 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Максима
транс“ ЕООД, ЕИК *********, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********.
Ищецът твърди, че е собственик на сграда с
идентификатор *** с включено оборудване- Трафопост РУ СрН и РУ НН и външно ел.
проводно отклонение от въздушен електропровод 20 kV ***, съгласно постановление
за възлагане влязло в законна сила на 18.09.2015г. Твърди, че ответникът
ползвал трафопоста и електропровода без да има основание за това и без да
заплаща възнаграждение. Поради това иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 9 811.47 лева обезщетение за ползването на вещта в размер на
наемната цена за периода от 10.12.2016 г. до 31.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира и обезщетение за
забава върху главницата в размер на 901.72 лв., начислено върху всяка отделна
дължима наемна цена от първото число на месеца, следващ месеца, през който е
ползван без основание трафопоста и електропровода до 15.10.2018 г. Моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Сочи банкова сметка *** - IBAN: ***.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Oспорва предявената главна
претенция единствено по отношения на размера. Не оспорва, че ползва
съоръженията, като заявява, че договор не е бил сключен поради непредставянето
от ищеца на данни за разходите за обслужване на съоръжението и доказателства за
стойността на дълготрайните материални активи. Възразява, че сумите дължими за
ползването следвало да се определят по методика одобрена от ДКЕВР. Искът за обезщетение за забава смята за
неоснователен. Липсвала отправена покана за заплащане на обезщетението. Освен
това забавата за заплащане на обезщетението за ползването била по вина на
собственика, който не представил нужните доказателства за определянето на
цената за достъп и не се явявал за сключване на договор. налице била хипотеза
на чл. 95 ЗЗД.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи,
че е притежавал правото на
собственост върху описаната вещ за процесния период, че ответникът е ползвал
същата, за процесния период, без да имат основание за това, т. е. обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместването на
имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на обедняването и
обогатяването, както и да докаже забавата на ответника и размерът на
обезщетението за забава. Ответникът следва да докаже възражението, че обезщетението за обекта следва да бъде
определено по реда на методиката одобрена от ДКЕВР. По отношение на останалите
факти следва да проведе единствено насрещно доказване.
По иска по чл.59 ЗЗД
С Определение от 28.11.2018 г. като
признати и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е
собственик на сграда с идентификатор *** с включено оборудване - Трафопост РУ
СрН и РУ НН и външно ел. проводно отклонение от въздушен електропровод 20 kV ***,
както и че ответникът е ползвал същите през процесния период.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ е регламентирано, че предоставянето на достъп през
собствени уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на електрическа енергия
до други потребители е възмездно, като цената за достъп се урежда или с
договор /чл.117, ал.8, изр.2 ЗЕ/, а при липса на договор – съобразно цени,
определени в приета от ДКЕВР Методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ /чл.117, ал.8, изр.3 ЗЕ/.
От изслушаната и приета по делото
Комплексна Съдебно-техническа и икономическа експертиза се установява, че от
процесния трафопост е осъществявано преобразуване и пренос на ел. енергия до
трети лица, различни от ищеца, а именно – „Трейс Ямбол“ АД, „Областно пътно
управление“ АД и „Пътна Компания“ АД. Това обстоятелство не се променя от факта,
че ищецът се електрозахранва от „Областно пътно управление“ АД, което от своя
страна се захранва от процесния трафопост. В случая от значение е, че наред с
ищеца и трети лица се електрозахранват от трафопоста, поради което му се дължи
възнаграждение за достъп до собствения му трафопост и съоръжения, свързани с
него.
По делото е безспорно, че между
страните липсва сключен договор за достъп, който да определя цената на същия,
предвид което определянето й следва да бъде по реда на чл.59 ЗЗД на база
приетата от ДКЕВР, на основание чл. 117, ал. 8 ЗЕ, с решение по протокол от 04.02.2008
г., т.12 Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, копие от която е представена от ответника
/л.55/. В този смисъл е безпротиворечива практика на ВКС, цитирана и от ответника
и от ищеца и служебно известна на съда.
В т.10 от Методиката е описана
формулата на база, на която се изчислява цената на достъп, като компонент на
тази формула е стойността на дълготрайните материални активи, до които се
предоставя достъп /формираща компонента разход за обслужването на тези активи
т.3.1/
По делото е спорно
приложимата в
случая стойност на процесния Трафопост РУ СрН и РУ НН и
външно ел. проводно отклонение от въздушен електропровод 20 kV ***, като дълготраен материален актив на ищеца, явяваща
се елемент от предвидената в горепосочената методика формула за определяне
цената за предоставен достъп – дали това да е пазарната или балансовата стойност.
В т.3.2 е посочено, че под
стойност на актива се приема, неговата балансова стойност от инвентарните книги
на юридическите лица, предоставящи достъп, към края на годината, предхождаща
прилагането на цената за предоставен достъп.
В т.3.3 е посочено, че когато
ползващия достъп /лицензиант/ не е съгласен с балансовата стойност или липсва
информация за нея, то се прилага пазарната стойност на дълготрайните активи, до
които се предоставя достъп.
В случая е необходимо да се изясни как
се определя балансовата стойност на дългосрочен материален актив.
Основните изисквания за счетоводното
отчитане на дълготрайните материални активи се определят с НСС 16 – Дълготрайни
материални активи. Освен отчитането на първоначалната оценка на дълготрайните
материални активи, стандартът урежда и правила за последващи преоценки на същите. В т.7.2 от НСС 16 – Дълготрайни материални
активи е посочено, че преоценките трябва да се
правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните
материални активи да не се различава съществено от тази, която би била
определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия
отчет.
Съпоставяйки
разпоредбите /т.3.2 и т.3.3/ от Методиката и изискванията за отчитане на
дълготрайните материални активи, съгласно НСС
16, съдът приема,
че под балансова стойност се разбира справедливата стойност на актива към
датата на финансовия отчет. Видно от методиката балансовата стойност е
съизмерима с пазарната стойност, доколкото ако не е предвидена балансова
стойност или лицензиантът не е съгласен с нея се ползва пазарната такава. С оглед така дадените обяснения съдът счита,
че не би следвало да има разлика между балансовата и пазарната – справедлива
стойност на актива.
Видно от представената по делото
инвентарна книга на ищцовото дружество „Максима Транс“ ЕООД /л.92/ в нея е
посочено, че балансовата стойност на склад –пътно – 548 кв.м., което ищецът не
оспорва, че е сграда с идентификатор ***, към която е прикрепен процесния
трафопост, е в размер на 29 523.98 лева.
В тази инвентарна книга не е
заведена балансова стойност за трафопоста. Няма как да се приеме, че в
балансовата стойност на склада е включена и балансовата стойност на трафопоста.
Това е така, доколкото видно от Постановлението за възлагане, въз основа на
което ищецът е придобил собствеността на склада и трафопоста /л.10/, сградата –
склад е индивидуализирана с площ от 548 кв.м, отделно от които е трафопоста.
Също така Комплексната експертиза разглежда двете сгради – склад и трафопост
като отделни обекти с различна площ, като в площта на сградата – склад от 548
кв.м., не е включена площта на трафопоста, измерена от 86 кв.м. Предвид
изложеното няма как балансовата стойност на трафопоста да се определя като
съотношение на балансовата стойност на сградата-склад, в която е вграден
трафопоста, съобразно площта, която заема последния, доколкото по делото е
установено, видно от СТЕ, че площта на трафопоста не е включена в площта на
сградата с идентификатор *** от 548 кв.м. В тази насока, че не е посочена балансовата
стойност на трафопоста е и заключението на Комплексната експертиза.
Наред с това дори и да се приеме,
че в балансовата стойност на сграда с идентификатор *** е включена и
балансовата стойност на трафопоста като част от тази сграда, като съответно
тази балансова стойност е определяема, видно и от допуснатата и приета по
делото допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза /л.182/, предвид факта, че при
отчитането на активите се допуска преоценка на същите с оглед определяне на
тяхната действителна стойност и счетоводното й отразяване, може да се обоснове извод, че
балансовата стойност на дълготрайните активи не е абсолютна величина и
формалното й прилагане е само за нуждите на счетоводната отчетност. Още повече, както беше посочено по-горе балансовата
стойност следва да отговаря на справедливата стойност на актива.
Предвид
посоченото, съдът намира, че няма
пречка при липсата на преоценка, респективно счетоводно отчитане на
справедливата стойност на активите на ищцовото дружество в случая,
тази стойност да бъде определена с помощта на вещи лица в хода на исковия
процес с оглед определяне размера на дължимото обезщетение за неоснователното
ползване на тези активи
на база справедливата им стойност.
В изслушаната
и приета по делото Комплексна съдебно-техническа
и съдебно-икономическа експертиза /л.113/, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, е
определена пазарната стойност на Трафопост РУ
СрН и РУ НН и външно ел. проводно отклонение от въздушен електропровод 20 kV ***,
възлизаща на 32 220 лева за периода 2016 – 2017 г. и в размер на
30 620 лева – за 2018 г., като подробно е обосновано по какъв начин са
определени посочени стойности, като са взети предвид различни компуненти,
включително е отчетена и амортизация. На база на така определените стойности
вещите лица, използвайки формулата в Методиката, са изчислили, по периоди,
съобразявайки различните пазарни стойности на актива, цената за достъп до
същия. Вещите лица са дали заключение, че цената за достъп за периода
10.12.2016 г. до 31.12.2016 г. общо 22 дни е в размер на 400.15 лв. без ДДС
/563.85/31х22/; цената за достъп за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. общо
12 месеца е 6766.20 без ДДС /563.85х12/ и цената за достъп за периода
01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. общо 9 месеца е 4822.65 лв. без ДДС /535.85х9/.
Общо цената за предоставен достъп за процесните съоръжения по Методиката за
периода 10.12.2016 г. до 31.09.2018 г. възлиза на 11 989 лв.
Съдът
приема, че за определяне на цената на достъп, с оглед изложените по-горе
съображения, следва да се вземе като основа изчислената от вещите лица по
комплексната експертиза пазарна стойност на съоръженията, която е и
справедливата тяхна стойност, а не изчислената по допълнителната
Съдебно-счетоводна експертиза – на база балансовата стойност на актива. В
крайна сметка целта на настоящото производство е да се установи действителното
правно положение, а именно реално с каква сума ищецът се е обеднил за сметка на
ответника, като съдът приема, че това е имено сумата изчислена от вещите лица
по комплексната експертиза на база справедливата стойност на актива, а именно
пазарната, а не на неговата балансова стойност, която не отговаря на
справедливата такава.
Следва
да се посочи, че ответникът не установи какво е потреблението на ищеца от ел.
енергия от трафопоста, и дали въобще има такова потребление, което потребление
да се отрази и върху цената на достъп, съответно тя да бъде намалена съобразно
формулата по т.10. Действително експертите по комплексната експертиза
установяват, че ищецът се електрозахранва от Областно пътно управление, което
от своя страна се захранва от трафопоста, но това само по себе си не доказва,
че ищецът е потребил ел. енергия и какво е потреблението за процесния период,
за да бъде отчетено. От справка на „Областно пътно управление“ /л.179/, се
установява, че последният не е предоставял от свой електромер ел. енергия за
ищеца.
По
изложените съображения, съдът намира, че искът по чл.59 ЗЗД се доказа по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
С
протоколно определение от 15.06.2019 г. /л.152/ съдът е допуснал изменение на
размера на предявената претенция на ищеца за цената на достъп като същият е
увеличен от 9359.53 лева на 11 989 лева, която сума ще се присъди на
ищеца.
Като
законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.10.2018 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в
исковата молба.
По отношение на иска по чл.86 ЗЗД
Вземането за обезщетение по чл.59 ЗЗД е вземане без уговорен срок, поради което за да
настъпи изискуемостта му, следва да е отправена покана. Лихвата за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за
неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Обезщетението за ползване на вещ без правно основание представлява
неоснователно обогатяване и няма характер на периодично задължение.
Периодичното плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При периодичните престации кредиторът и длъжникът знаят времето на
изпълнение, поради което в тези случаи не е необходимо изпращане на покана. При
обезщетението за ползване без правно основание времето за изпълнение не е
уговорено и тъй като отговорността при неоснователното обогатяване е извъндоговорна, не винаги има яснота в отношенията между
обеднелия и обогатилия се относно размера на обезщетението. Поради това, за да
изпадне длъжникът в забава е необходимо отправянето на покана за плащане на
дължимото обезщетение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
този смисъл Решение №48/10.09.2012г. по т.дело №237/2011г., II ТО на ВКС, по реда на чл.290 ГПК.
По делото липсват
доказателства ищецът да е отправял покана до ответника да му заплати вземането
по чл.59 ЗЗД за процесния период, предвид което акцесорния иск за присъждане на
сумата в размер на 1 111.08 лева /увеличен по реда на чл.214 ГПК с
протоколно определение от 15.04.2019 г. л.152/ за периода 01.01.2017 г. до
15.10.2018 г. следва да се отхвърли като недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора
право на разноски се пораждат за двете страни, които са направили своевременно
искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски – 524.45 лева – платена
държавна такса /л.9 и л.109/, 265 лева – платен депозит за комплексната
експертиза /л.75 и л.171 - гръб/ и 1800 лева – адвокатско възнаграждение /л.8 и
л. 190/. Общо направени от ищеца разноски в размер на 2 589.45 лева.
От ответника е
направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение
на ищеца, съобразно интереса е 923 лева. Съгласно чл.7, ал.8 от Наредбата за
проведени повече от две открити съдебни заседания на адвоката се дължи
възнаграждение за всяко следващо съдебно заседание по 100 лева. В случая по
делото са проведени шест открити съдебни заседания, на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за четири съдебни заседания в общ размер на 400
лева. Общо 1323 лева. С оглед правната и фактическа сложност на делото, при
което спорен е бил единствено размера на дължимото обезщетение съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на ищеца следва да се намали до сумата от 1500
лева, която сума ще бъде присъдена. Общо разноски на ищеца 2289.45 лева, от,
които ще му се присъди сума в размер на 2095.27
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от
претенцията
Ответникът
доказа следните разноски – 275 лева – депозит за СТЕ /л.72 и л.155/, 120 лева –
депозит за ССчЕ /л.174/. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 300 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ответника в размер на 695 лева, от
които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъдят 58.95 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА „Максима
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Мидия“ № 1, ет.1, ап.2, представлявано от С. Д. Д. сумата в размер на 11 989 лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание на
Трафопост РУ СрН и РУ НН и външно ел. проводно
отклонение от въздушен електропровод 20 kV „***“, вграден в сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Я.
за периода 10.12.2016 г. до 31.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда - 15.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2095.27 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на сумата в размер на 1 111.08 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 01.01.2017 г. до 15.10.2018 г.
ОСЪЖДА „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ямбол, ул. „Мидия“ № 1, ет.1, ап.2, представлявано от С. Д.
Д. ДА ЗАПЛАТИ НА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 58.95
лева – разноски в производството, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ