№ 5720
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря М.М.М.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110208037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от
В.В.С., в качеството му на законен представител, чрез упълномощения процесуален
представител – адв. Д. Д., против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено с АТТС с който на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ
за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че неправилно е
ангажирана отговорността на дружеството, доколкото към посочената в ЕФ дата по
отношение на процесния автомобил е имало валидно сключена и действаща ЗГОА. В тази
насока ангажира писмени доказателства, видно от които към датата посочена в ЕФ
процесното МПС е имало сключена активна ЗГОА. Моли за съдебен акт в тази насока.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощения процесуален представител – адв. Д., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакувания ЕФ по подробно изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. Представени са
писмени бележки с изложени доводи по същество и искане атакувания ЕФ да бъде
1
потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Прави се искане са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Товарен автомобил марка „Форд “, модел „Транзит“ с рег. № НОМЕР бил собственост на
„ФИРМА“ ЕООД
По отношение на автобила бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между дружеството – жалбоподател и ЗК „Лев Инс“ АД, обективиран в полица №
BG/22/120001617500, с период на покритие от 13:02 часа на 12.06.2020г. до 23:59 часа на
12.06.2021г.
С електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0025416/07.01.2021г., издаден
от СДВР е констатирано, че на 07.01.2021г. в 13:09 часа, в гр. София, бул. Сливница,
бензиностанция OMВ, с посока на движение от ул. Кукуш към ул. Добринова скала, като
законен представител на юридическо лице, което е собственик на МПС – лек автомобил
марка "Форд", модел „Транзит“, с рег. № НОМЕР, регистрирано в Р.България и не е спряно
от движение, не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо
средство/система № TFR1-M 560.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на въззивника "ФИРМА“ ЕООД, представлявано от В.В.С. – управител е
наложена
"имуществена санкция" в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът
2
е изградил своите изводи за неправилно приложение на материалния закон. .
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба препраща към чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, където са изброени
лимитативно реквизитите на електронния фиш - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
От прочита на оспорения санкционен акт е видно, че същият не съдържа описание на
твърдяното административно нарушение, което е лишило привлеченото към отговорност
лице от възможността да узнае фактическите обстоятелства, иманентна част от възведеното
"административно обвинение", респективно да организира пълноценно гарантираното му от
законодателя право на защита. В електронния фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която предвижда задължение за притежателите на моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение да сключат договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Същевременно, санкционирането на собствениците /физически или
юридически лица – вж. чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ/ с електронен фиш е допустимо
единствено в случаите на управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите /арг. от чл. 638, ал. 4 и ал. 6 КЗ/ т. е. касае се за отделни правни
задължения, неизпълнението на които се санкционира по различен процесуален ред.
Настоящият съдебен състав намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на
дружеството – въззивник за посоченото нарушение, тъй като от представените по делото
писмени доказателства, с които е разполагал и АНО е видно, че по отношение на заснетото
МПС е имало валидно сключена ЗГОА. В тази насока е съдържащата се по делото и
представена от АНО справка от ГФ.
Безспорно се установи, че по отношение на автобила бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между дружеството – жалбоподател и ЗК „Лев Инс“ АД,
обективиран в полица № BG/22/120001617500, с период на покритие от 13:02 часа на
12.06.2020г. до 23:59 часа на 12.06.2021г.
3
При тези фактически данни е повече от очевидно, че към датата на описаното в електронния
фиш нарушение – 07.01.2021г., 13:09 часа, процесното МПС е притежавало валиден договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което
санкционирането му е неправомерно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи е налице
неправилно приложение на материалния закон, поради което атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е
представено пълномощно, в което е посочено, че за осъщественото процесуално
представителство жалбоподателят е заплатил сумата от 500,00 лева. Надлежно са
представени списък с разноски, както и доказателства за реално извършено плащане. От
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
предвижда, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Вярно е, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предоставя право на съда по искане на страната, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да може по искане на насрещната страна да го намали до долна
граница, под която не може да се намали възнаграждението-не по-малко от минималния
размер, предвиден в Закона за адвокатурата. В конкретния случай претендираното
възнаграждение е определено съгласно чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
миниминалните адвокатски възнаграждения и не се явява прекомерно, поради което съдът
намира така направеното възражение за неоснователно.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателна, поради което въззиваемата страна –СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя В. сумата от 500,00 лева, представляваща сторените от него
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение
установено с АТТС № Г 0025416/2021г., с който на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
На основание чл. 63д от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на „ФИРМА“ ЕООД с
ЕИК НОМЕР сумата от 500,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5