№ 391
гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от А. Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900469 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* против А. И.
/A.I./, ID *******, Паспорт № *******, изд. на *******, с посочен в исковата
молба постоянен адрес ****** и последно известен настоящ адрес в **, като
продължително пребиваващ **** *********, за заплащане на сумата 79
762,83 лв., представляващи непогасена главница по сключен между страните
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 17.10.2014 год., както и за заплащане на
сумата от 4 838,93 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по
сключения договор за периода 28.10.2021 год. – 09.08.2022 год., и сумата от
189,14 лв. - изискуема лихвена надбавка за забава, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на посочената дата е сключен договор с ответника,
като на същия са му отпуснати 78 233,20 лв. за заплащане на такса за
обучение в Медицински университет - Пловдив. Кредиторът установява, че
кредитът се усвоява от кредитополучателя на части, чрез превод по банковата
сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. По договора е
уговорен гратисен период, след изтичането на който се твърди
1
кредитополучателят да не е извършвал каквито и да било плащания по
кредита, поради което се инициира и настоящата защита. Банката установява,
че гратисния период по договора е започнал да тече начиная от 30.09.2020г.,
датата на последния държавен изпит, като падежът на първата дължима
вноска е 28.10.2021г. В исковата молба се прави волеизявление, че
кредиторът счита целия непогасен остатък от задължението на ответника за
предсрочно изискуем считано от получаване на препис исковата молба.
Ответникът А. И. изцяло оспорва иска по подробни съображения в
отговора на исковата молба.
Третото лице помагач Министерство на образованието и културата не
взема становище.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Представени са по делото писмени доказателства, а именно процесния
договор, общи условия към него, погасителен план, както и уверения за
студентски кредит от МУ Пловдив. Между страните освен това е безспорно
възникването на процесното облигационно правоотношение. От
съдържанието на приетото по делото заключение по назначената ССЕ, което
съдът изцяло кредитира се изяснява, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя, като дължимата главница е в размер на 79 762. 83 лева
формирана от усвоената сума в размер на 54 763. 24 лева и капитализирана
лихва в размер на 24 999. 59 лева, като не се установява длъжникът да е
извършвал плащания. Твърди се от ищеца, че поради неизпълнение е обявил
цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема, чрез получаване на
исковата молба от ответника.
На твърденията на кредитора ответникът е противопоставил
възражение, че датата на последния държавен изпит е 30.09.2021г., а не както
е посочено по исковата молба 30.09.2020г., поради което и се твърди, че
гратисния период не е изтекъл, т.е. вземането не е изискуемо. Възражението
се явява основателно съобразно приложените по делото писмени
доказателства.
Самият кредитор заедно с исковата молба прилага уверение от
30.09.2019г., в което е записано, че срока за полагане на последния държавен
2
изпит е 30.09.2021г. Съдът не би могъл да неглижира съдържанието на това
уверение, въпреки че същото противоречи на останалите приложени
уверения- от 2014г. до 2017, в които като дата на последния изпит е посочена
30.09.2020г. Това е така, тъй като това е последното писмено доказателство
съставено от МУ Пловдив и би следвало да се приеме, че отразява актуалното
статукво по учебния план на ответника, с оглед на очевидно настъпили
евентуално някакви нови обстоятелства. В крайна сметка темпоралното
разположение на този документ актуализира несъмнено извод за неговата
правна релевантност, която не може да бъде преодоляна от съдържанието на
по – ранно съставените уверения. В чл.3 от договора е посочено, че гратисния
период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето
от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност или образователно-
квалификационна степен, съответно от датата на която изтича срока на
докторантурата. Видно от цитираната новела централно място относно датата
на падежа заема учебния план, съобразно който се установява момента на
последния държавен изпит. Такъв по делото обаче не бе представен, нито
ищецът е ангажирал някакви доказателства за оборване съдържанието на
последното уверение, което самият той представя като доказателство в
процеса. Нещо повече, липсва дори становище на кредитора по този твърде
важен правно релевантен въпрос. Действително би могло да бъде оборено
съдържанието на уверение от 30.09.2019г. с допустими доказателствени
средства, но ищецът е проявил процесуална пасивност.
При така изложеното съдът намира, че датата на последния държавен
изпит е 30.09.21г. от когато започва да тече едногодишния срок.
Действително към момента на получаване на препис от исковата молба на
12.12.2022г. очевидно падежът на задължението е настъпил. По повод
възраженията на ответника следва да се отбележи, че няма никаква
процесуална пречка да се зачете като извършено материално правното
волеизявление по обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
чрез процесуално действие по повод получаване на препис от исковата молба.
Без правно значение е дали процесуалния представител, реципиент на
волеизявлението, е упълномощен нарочно от ответника или е негов особен
представител.
3
Въпреки това съдът не счита, че при получаване на исковата молба
материално правното волеизявление на кредитора за изменение на
облигационната връзка, като се направи кредита предсрочно изискуем, е
произвело своя правен ефект. Това е така, тъй като съобразно чл.18.1 от
Общите условия кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. В
случая към 12.12.22г., когато е получен препис от исковата молба, е ясно, че
този факт с правно значение не е се сбъднал в правния мир. Ето защо и съдът
не приема тезата на кредитора, че се дължат исковите суми.
На общо основание във връзка с чл.235, ал.3 от ГПК съдът би следвало
да зачете фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Поради това би могло да се присъдят падежиралите
вноски по кредита до края на устните състезания. Въпреки, че това е
принципно възможно в конкретния случай нормата на ччл.235, ал.3 от ГПК не
следва да се прилага. Това е така, тъй като съобразно приложените по делото
писмени доказателства е неясно какъв е погасителния план и какви са
вноските, които ежемесечно ответникът следва да заплаща. Този извод се
прави във връзка съдържанието на погасителния план. Той практически
представлява документ нямащ, нито формална, нито материална
доказателствена сила поради това, че не е подписан от страните. Въпреки, че
е съществена част от облигационната връзка планът не е със съдържание,
което да обективира, че приложеното от ищеца писмено даказателство на
лист 10 е актуално съобразно сключения договор и общите условия. Дори в
последните не е упоменато, че такъв план е наличен и е неразделна част от
правоотношението. При изрично възражение относно падежите и
погасителния план направено от ответника би следвало кредиторът да докаже
актуалността на посочения от него погасителен план, което не е сторено.
Съдът установи освен това, по повод възражение на процесуални
представител на ответника, че е определил погрешка по – ниско
възнаграждение за особения представител. Ето защо и съдът с настоящия
съдебен акт ще осъди ищеца да заплати още 1073. 33 лева за възнаграждение
на особения представител на ответника.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, 18 с.
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********
против А. И. /A.I./, ID *******, Паспорт № *******, изд. на *******, с
посочен в исковата молба постоянен адрес ****** и последно известен
настоящ адрес в **, като продължително пребиваващ **** ********* искове
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 79 762,83 лв.,
представляващи непогасена главница по сключен между страните Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 17.10.2014 год., както и за заплащане на сумата от 4 838,93
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по сключения договор
за периода 28.10.2021 год. – 09.08.2022 год., и сумата от 189,14 лв. -
изискуема лихвена надбавка за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка
ПОС сумата от 1073. 33 лева възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5