Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
град Горна Оряховица, 06.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1367 по описа за 2017 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците П.Д.С. с ЕГН ********** и Р.В.С. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, твърдят в исковата си молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в град Горна Оряховица, улица.., а именно: 1/2 идеална част от Урегулиран поземлен имот ХI -1229 (единадесет римско за хиляда двеста двадесет и девет) в квартал 6 по Подробния устройствен план на град Горна Оряховица - гарата, целият с площ 610 (шестстотин и десет) квадратни метра, и реално старата жилищна сграда, състояща се от три стаи, черна кухня, коридор и стая, долепена до мазата, с коридорче, и западния гараж, при граници на УПИ : улица, УПИ ХII - 1228, УПИ ХVII - общински и УПИ X-1230. Твърдят, че същия имот са придобили в режим на СИО по силата на алеаторен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 581, том III, рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариуса при ГОРС, с праводател Данчо Х.Х.. Заявяват, че в дворното място трайно прикрепена към жилищната сграда и гаража - тяхна собственост, и построена в УПИ XI-1229, е пристройка към жилищната сграда, състояща се от антре, баня и склад, с квадратура 28 квадратни метра и кубатура 97 квадратни метра. Посочват, че пристройката ползва северната стена на жилището и източната стена на гаража, които съответно се явяват южна и западна стени на пристройката, бидейки в свързаност с преустроеното мазе на жилището. Твърдят, че пристройката е изградена лятото на 1981 година от Х.Х. Н (дядо на ищцата), с цел същата да обслужва главния имот и да се използва като склад след преустройството на избата, като е узаконена по силата на Акт за узаконяване № 1/09.11.1981 на ОбНС гр. Горна Оряховица, на основание тогава действащия ЗТСУ, и става част от основната сграда. Сочат, че Х. Н. и съпругата му М. Н. прехвърлят на сина си Д. Х.Х. правото си на собственост върху ½ идеална част от УПИ ХI-1229 и реално старата жилищна сграда и западния гараж, без да включат в него и построената в него пристройка, а по същия начин и Х. приживе прехвърля съответното право на ищците, въпреки че прилежащата пристройка е реално в негов патримониум, респ. към настоящия момент в патримониум на ищците. Посочват, че ответниците М.Д.Х. и Х.Д.Х. са низходящи - деца на Д. Х.Х., т.е. брат и сестра на ищцата, а ответникът И.Х.Х. е брат на Д.Х.Х.. Заявяват, че приживе на праводателя Д.Х. спорове относно собствеността на пристройката не е имало и тя, като ,,подчинена” вещ, се е ползвала само и единствено от ищците и техния праводател, реално от 2002г. (датата на смъртта на М. Н.), а до тогава ползването е съвместно с възходящите на ищцата. Твърдят, че след смъртта на Д.Х., настъпила на 20.03.2014г., ищците продължили самостоятелното и необезпокоявано ползване на целия имот, но към настоящия момент ответниците предявяват претенции за собственост спрямо пристройката към имота. Считат, че пристройката не е и не може да се квалифицира като самостоятелен обект на собственост по смисъла на ЗУТ, а същата е в режим на подчиненост спрямо главната постройка /жилищната сграда/, поради което е приложим режима на чл.97 от ЗС. Твърдят, че реалната власт върху пристройката е упражнявана от ищците повече от десет години като склад за стари мебели, вещи и други, и в този период никой друг не е владял или ползвал пристройката, нито е предявявал претенции към нея, т.е. налице е хипотезата на чл.79 от ЗС. Считат, че това поражда правния им интерес относно установяване на факта, че ищците, в качеството си на собственици на основния имот (УПИ, жилищна сграда и гараж), са изключителни собственици и на ,,подчинената” нему пристройка.
Молят съда да приеме за установено спрямо ответниците Х.Д.Х., М.Д.Х. и И.Х.Х., че П.Д.С. и Р.В.С. са изключителни собственици на изградената пристройка, построена в УПИ ХI -1229 по ПУП на гр. Г.Оряховица – Гарата, и трайно прикрепена към жилищната сграда и гаража, собственост на ищците, състояща се от антре, баня и склад, с квадратура 28 квадратни метра и кубатура 97 квадратни метра. Молят съда да им присъди и сторените в производството разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат С.Г.Б. от ВТАК, ищците П.Д.С. и Р.В.С. поддържат предявения иск. Излагат съображения в писмена защита. Молят съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
Ответникът Х.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно
заседание, ответникът Х.Д.Х. заявява, че не желае нищо от процесния имот.
Посочва, че дори и да има право на собственост върху този имот, то предоставя
същото на ищцата и на ответницата по равно.
Ответникът И.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Счита исковата молба за допустима, а иска - за основателен. Посочва, че действително той, заедно с ищците, е съсобственик на УПИ XI -1229, в квартал № 6, по ПУП на град Горна Оряховица - Гарата, целият с площ 610 квадратни метра. Заявява, че реално УПИ е плътно застроен с неговия собствен жилищен имот и с жилищния имот на ищците, като всеки ползва своята част и частите са буквално разделени. Посочва, че процесната пристройка, а именно: баня и склад с квадратура 28 квадратни метра, е трайно прикрепена към жилищната сграда, като ползва северната стена на жилището на ищците и източната на техния гараж, и стената на къщата е стена и на пристройката, съответно на това стената на гаража се явява и стена на пристройката. Заявява, че реално, откакто е построена, пристройката се ползва от покойния му брат и семейството на П. и Р. С. Поради това няма претенции относно процесния обект. Заявява, че признава изцяло основателността на исковата претенция.
В съдебно заседание, ответникът И.Х.Х. не се явява, не се представлява.
Ответницата М.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си – адвокат Н.П. от ВТАК. Счита исковата претенция за недопустима и неоснователна. Счита, че чл.79 от ЗС и чл.92 от ЗС са относими и във връзка с положителния установителен иск по чл.124 от ГПК. Счита, че чл.97 от ЗС е неотносим. Посочва, че позовавайки се на чл.97 от ЗС, визирайки пристройка, присъединена към главна тяхна вещ - жилищната сграда, ищците следва, че са съгласни да изплатят на останалите съсобственици стойността на дяловете им от тази пристройка. Не спори обстоятелството, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 581, том 3, peг. № 7632, дело № 523/2010г. на нотариус Кр. Боева – peг. № 296, Данчо Х.Х. е прехвърлил на ищцата П.С., по време на брака й с Р.С., притежавания от него недвижим имот - 1/2 ид. част от дворно място с площ 610 кв.м, УПИ ХІ-1229 в квартал 6 по плана на Гара Г. Оряховица, заедно със старата жилищна сграда /без пристройката/, предмет на настоящото дело, и западния гараж. Счита за безспорно също, че гореописаният недвижим имот Д. Х.Х. е придобил от родителите си Х. и М. Н., с нотариален акт за продажба № 161, том 5, н. дело № 1819/1990г. на ГОРС, като този имот той е придобил отново без пристройката, съответно - впоследствие не е могъл да прехвърли на първата ищца, защото и той не е бил собственик на тази пристройка. Сочи, че според ищците процесната пристройка се състои от антре, баня-тоалетна и склад, със застроена площ 28 кв.м., но според ответницата това е малко жилище, състоящо се от коридорче, огледално разположени от двете му страни две малки стаи, които се водят като „антре и склад", и отсреща на входната врата, откъм коридорчето, се намира малка баня- тоалетна. Посочва, че фактически първият етаж от жилищната сграда обхваща гараж, маза и процесната пристройка, а вторият етаж е жилището, което ищците притежават на основание цитирания нотариален акт. Признава фактите, че приживе на Д. Х. спорове относно собствеността на пристройката не е имало. Оспорва като неверни фактите, че тази вещ се е ползвала само и единствено от ищците и Д. Х. от 2002 година /момента на смъртта на М. Н./. Твърди, че М.Д.Х. - сестра на ищцата и дъщеря на Д. Х.Х., е живяла в процесния имот и го е ползвала от 16.10.2001г. до 19.09.2011г., и там е бил в посочения период нейният постоянен адрес,***. Твърди, че тя се е родила и е израснала, заедно с първата ищца, точно в този малък имот, който си има отделен водомер и електромер, и реално помещенията са ползвани съобразно разположението им - малко коридорче, две малки стаи и баня – тоалетна, а родителите на Д. Х.Х. тогава са живеели на втория етаж на къщата. Сочи, че след смъртта на бащата Д. Х. пристройката е ползвана от ищците по делото в продължение на три години „необезпокоявано от другите наследници", но това се дължи на обстоятелството, че ответницата не е допускана до имота след смъртта на баща си. Заявява, че тя си е плащала ежегодно данъка върху частта, която притежава от тази пристройка, съобразно данъчната декларация, която е подадена в отдел „Местни данъци и такси" в Община Горна Оряховица, където имотът се води като жилищен от 1956г. и е деклариран и от ответницата като жилищен. Счита, че ищците не могат да се позоват на правото на приращение като собственици на 1/2 идеална част от земята на УПИ, защото в горецитираните два нотариални акта е уговорено друго - пристройката не се продава. Оспорва като невярно твърдението, че ищците са владели имота повече от 10 години и че никой не е предявявал претенции към тази пристройка. Счита за спорно твърдението на ищците, че тази пристройка не е жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ и че е в режим на подчиненост спрямо жилищната сграда, която те притежават. Счита, че дори съдът да приеме тезата на ищците, че пристройката е основен и подчинен имот, това не прави семейство С. изключителни собственици на процесната пристройка на никакво основание. Желае да бъде обезщетена с пазарната стойност на нейния дял от тази пристройка, съобразно правата й. Твърди, че се е опитала да уреди отношенията си с ищците доброволно, но те са и предложили ниска сума, която с оглед здравословното състояние, в което се намира, е възприела като оскърбление. Оспорва като неоснователно твърдението на ищците в исковата молба, че те са собственици на процесния имот. Моли съда да отхвърли претенцията на ищците и като неоснователна. Моли съда да й присъди направените разноски по делото, включително и за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ответницата М.Д.Х., чрез пълномощника си – адв. Н.П. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да й присъди разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 50/28.04.2014г., изд. от Кметство село Николаево, общ. Стражица, Х.Х. Н., роден на ***г., е починал на 13.01.1999г. /акт за смърт № 0017 от 14.01.1999г. на Община Горна Оряховица/, като е оставил следните наследници по закон : 1/ М. Й. Н. с ЕГН ********** – съпруга, починала на 06.06.2002г.; 2/ И.Х.Х. с ЕГН ********** – син; 3/ Д. Х.Х. с ЕГН ********** - син, починал на 20.03.2014г. и оставил от своя страна следните законни наследници : 2.1./ Х.Д.Х. с ЕГН ********** – син, 2.2./ П.Д.С. с ЕГН ********** – дъщеря, 2.3./М.Д.Х. с ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от приетото писмено доказателство - удостоверение за наследници изх. № 1708/25.04.2014г., изд. от Община Горна Оряховица, М. Й.Н. с ЕГН ********** е починала на 06.06.2002г. /акт за смърт № 0198 от 07.06.2002г. на Община Г.Оряховица/, като е оставила следните наследници по закон : 1/ И.Х.Х. с ЕГН ********** – син; 2/ Д. Х.Х. с ЕГН ********** - син, починал на 20.03.2014г. и оставил от своя страна следните законни наследници : 2.1./ Х.Д.Х. с ЕГН ********** – син, 2.2./ П.Д.С. с ЕГН ********** – дъщеря, 2.3./М.Д.Х. с ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 1302/01.04.2014г., издадено от Община Горна Оряховица, Д.Х.Х. с ЕГН ********** е починал на 20.03.2014г. /акт за смърт № 0134 от 21.03.2014г. на Община Горна Оряховица/, като е оставил следните наследници по закон : 1/ Х.Д.Х. с ЕГН ********** – син, 2/ П.Д.С. с ЕГН ********** – дъщеря, 3/М.Д.Х. с ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от приетото писмено доказателство - удостоверение за сключен граждански брак № 220311, изд. на 24.06.2000г. от Община Горна Оряховица, ищците Р.В.С. и П.Д.С. са съпрузи, сключили граждански брак на 24.06.2000г., за което е съставен акт за гр. брак № 108/24.06.2000г. на Община Горна Оряховица.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че процесната пристройка е изградена
в УПИ ХI-1229 към старата жилищна сграда
и западния гараж през лятото на 1981 година от Х.Х. Н.в (дядо на ищцата и на
ответниците Х.Х. и М. Х.), и е узаконена с Акт за узаконяване № 1/09.11.1981 на
ОбНС гр. Горна Оряховица, на основание тогава действащия ЗТСУ. От приетото
писмено доказателство – Акт за узаконяване № 1 от 09.11.1991г., се установява,
че ОбНС гр. Г.Оряховица, Управление „Архитектура и благоустройство”, след като
е констатирал, че лицето Х.Х. *** и август 1981г. е построило пристройка,
състояща се от антре, баня и склад, със застроена площ 28 кв.м. и кубатура 97
куб.м., в парцел ХI-462 от кв. 6 по плана на гара Горна Оряховица, на основание
чл.162, 180 и 173 от ЗТСУ /отм./ и чл.302 от ППЗТСУ /отм./, е узаконил описаната
пристройка.
Безспорни по делото са фактите, че Х. Н. и съпругата му М.Н. са прехвърлили
на сина си Д.Х.Х. правото си на собственост върху ½ идеална част от УПИ
ХI-1229 и реално старата жилищна сграда и западния гараж. Видно от приетото
писмено доказателство – заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 61, том V, н. дело № 1819/1990г. на нотариуса при ГОРС, на
24.10.1990г. Х.Х. Н. и М. Й. Н. са продали на сина си Д. Х.Х. следния свой
собствен недвижим имот : ½ идеална част от дворно място, цялото от 560
кв.м., и реално старата жилищна сграда – без
пристройката, състояща се от три стаи, черна кухня, коридор и стая,
долепена до мазата, с коридорче и западния гараж, което дворно място
представлява парцел ХI-362 в кв. 6 по плана на гр. Горна Оряховица, ул…, при
граници, описани в нот.акт, за срещу задължение купувача да гледа и издържа
продавачите, докато са живи.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на 05.07.2010г. ищците са придобили
в режим на СИО, по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт 581, том III,
рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с
район на действие ГОРС, с праводател ДХ.Х., недвижим имот, намиращ се в гр.
Горна Оряховица, ул…, а именно : 1/2 идеална част от Урегулиран поземлен имот
ХI-1229 (единадесет римско за хиляда двеста двадесет и девет) в квартал 6 по Подробния
устройствен план на град Горна Оряховица - гарата, целият с площ 610
(шестстотин и десет) квадратни метра, и реално старата жилищна сграда без пристройката, състояща се от три стаи,
черна кухня, коридор и стая, долепена до мазата с коридорче, и западния
гараж, при граници на УПИ : улица, УПИ ХII - 1228, УПИ ХVII - общински и УПИ X-1230, срещу задължението на приемателя П.Д.С.
за издръжка и гледане на прехвърлителя Д.Х.Х., докато е жив, като последният си
е запазил правото на пожизнено ползване и обитаване на прехвърляемия имот.
Страните не спорят и досежно факта, че приживе на Д. Х.Х. спорове относно собствеността на процесната пристройка между страните не е имало.
Безспорни по делото са и фактите, че от построяването на пристройката до 2002г., същата се е ползвала от Д. Х.Х. и от ищцата, заедно с техните възходящи, че от 2002г. до 20.03.2014г. постройката е ползвана от ищците и от техния праводател, а след неговата смърт се ползва от ищците.
Видно от показанията на св. Г.Д. /съсед на страните/, бащата на П. и М., чичо им, дядо им и баба им живеели в тази къща, която е с 2 стаи горе, не е голяма къща. Свидетелят посочва, че неговият приятел Д. построил през 1981-1982г. стаичка отпред, долепил я до мазата; от едната стена е гаражът и те използвали стената на мазата за едната стая, която преградили към пътя; санитарният възел е разположен в склада; Д. бил строител, разбирал и той си я строил. Свидетелят познава М. и знае, че тя не живее там, напуснала отпреди 20 години тази къща. Видно от показанията на св. Д., от смъртта на бабата и дядото, този имот го поддържат Р. и П., които над 20 години живеят там - П. там е родена, а откакто са женени П. и Р. живеят в този имот.
Видно от показанията на св. Г. Я. /дъщеря на ответника И.Х. и първа братовчедка на другите страни/, тя също е родена в този имот, в който и страните са живели. Свидетелката посочва, че баба й и дядо й живеели на втория етаж, баща й и майка й живеели в къща, долепена на тази на дядо й и баба й, на ул…. Свидетелката сочи, че в дома на братовчедките й живеели чичо й, стринка й П., М. и П.; дядо й и баба й живеели на горния етаж; долу на първия етаж им 2 стаи, баня и тоалетна и едно коридорче – чичо й, стринка й и двете братовчедки били там; едната стая е хол, а те спели в по-малка стая. Видно от показанията на св. Я., през 2000г. дядо й бил починал, а баба й била жива и живеела на втория етаж с голямата й братовчедка П., с мъжа й на П. и детето й; чичо й живеел долу, след като се развели със стринка й. Свидетелката установява, че М. живяла в този имот до 2000г., след това тя живяла с един приятел, скарали се и се върнала за известно време в имота, а след това се събрала със сегашния си съпруг. Посочва, че до смъртта си чичо й живял долу в неговата част, в двете стаи. Знае от баща си, че пристройката е направена 1981г.
Видно от показанията на св. Д.К. /познат на страните/, през 1999г. майка му и Д. се събрали да живеят и той отишъл да живее в този имот на ул. .. в Г. Оряховица; тогава в имота живеели М. - бабата, П., Д. и М.. Свидетелят сочи, че в края на 2000-та година М. излязла да живее на друго място с приятеля си; ходела на гости там. Свидетелят посочва, че от дясно на жилището е антре със стая, а напред централно по стъпалата се отива на втория етаж; горе има 2 стаи, кухня, баня и тоалетна. Видно от показанията на св. К., той живеел долу в санитарното помещение със стаята; докато били заедно, М. също живеела долу, където вляво от коридорчето е мазата, а вдясно е стаята; мазето е преустроено в стая със санитарен възел, като това мазе е част от къщата.
Видно от показанията на св. П. А. /майка на ищцата и на ответницата/, тя е втора съпруга на Данчо, с когото живяла от 1979г. до м.11.1999г.; първо живеели горе при свекървата и имали 1 спалня и обща кухня. Свидетелката посочва, че свекървата настоявала да се отделят и през 1981г., построили тази стая, като издънили врата, смъкнали малко надолу, направили коридор, тоалетна и баня, и още 1 стая; издълбали отдолу тази стая за конете, за да придадат височина, иззидали, направили прозорци и затворили вратата от задната част откъм гаража; така долу станали 2 стаи, коридорче, тоалетна и баня и те живели там, това било техният дом. Видно от показанията на св. А., горе били свекъра и свекървата, спалнята им останала и през лятото там спели децата. Свидетелката сочи, че тя си отишла през 1999г., а децата останали при баща си; малката М. живеела долу при баща си, а голямата - при баба си, защото се омъжила и заживяла там заедно с мъжа си. Свидетелката А. знае, че М. няма претенции към това горе, което баща й е преписал на голямата дъщеря, но има претенции към това долу, където са живели, какъвто дял има. Знае, че Д.е живял през цялото време долу до смъртта си.
Видно от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по северната улична
регулационна линия е изградена процесната пристройка - плътно до гараж от запад;
на юг границата е жилищна сграда, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. ..ката
има застроена площ от
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е иск за установяване право на собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим. Съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск. Съгласно Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. По смисъла на чл.124,ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, какъвто се явява и настоящият случай, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.124,ал.1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В този смисъл, съдът счита, че в случая е налице спор за материално право, подлежащ на разглеждане и разрешаване от гражданския съд.
Разгледан по същество, предявеният иск се явяван неоснователен и недоказан.
В тази връзка, съдът взе предвид, че домогвайки се да установят правото си на собственост върху изградена пристройка, построена през 1981г. в УПИ ХI -1229 по ПУП на гр. Г.Оряховица – Гарата, и трайно прикрепена към жилищната сграда и гаража, собственост на ищците, състояща се от антре, баня и склад, с квадратура 28 квадратни метра и кубатура 97 квадратни метра, ищците - съпрузи излагат твърдение, че след като те са собственици на земята, върху която са построени сградите, това по презумпция ги прави и собственици на всичко построено върху нея, съгласно чл.92 от ЗС. Заедно с това, ищците излагат и твърдения, че процесната пристройка не е и не може да се квалифицира като самостоятелен обект на собственост по смисъла на ЗУТ, а същата е в режим на подчиненост спрямо главната постройка /жилищната сграда/, поради което е приложим и режимът на чл.97 от ЗС. Не на последно място, ищците твърдят, че реалната власт върху същата пристройка е упражнявана от тях повече от десет години като склад за стари мебели, вещи и други, и в този период никой друг не е владял или ползвал пристройката, нито е предявявал претенции към нея, поради което е налице и хипотезата на чл.79 от ЗС.
От своя страна, ответницата М. Х. оспорва правото на собственост на ищците върху процесната пристройка, като излага възражения, че в случая не са налице сочените от ищците основания на чл.79 от ЗС, чл.92 от ЗС и чл.97 от ЗС.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства : заверени преписи от удостоверение за наследници изх. № 1302/01.04.2014г., двете издадени от Община Горна Оряховица, удостоверение за наследници изх. № 50/28.04.2014г., изд. от Кметство село Николаево, общ. Стражица, акт за узаконяване № 1/09.11.1981г. на ОбНС гр. Горна Оряховица, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том V, н.дело № 1819/1990г. на нотариуса при ГОРС, удостоверение за наследници изх. № 1708/25.04.2014г., нотариален акт 581, том III, рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК, изд. на 02.06.2017г. от Община Горна Оряховица, съдът намира за установено в случая, че съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 610 кв.м., за което е отреден УПИ XI-1229 в квартал 6 по ПУП на гр. Горна Оряховица – гарата, са ищците П.С. и Р.С., от една страна, и ответникът И.Х., от друга страна, при права – по ½ идеална част за всяка страна, като притежаваната от тях ½ ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място ищците-съпрузи са придобили в режим на СИО, на основание осъществена през време на брака им (,сключен на 24.06.2000г.) възмездна сделка, удостоверена с приложения нотариален акт 581, том III, рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС.
Наред с това, обаче, цитираните по-горе писмени доказателства обосновават извод, че през 1981 година съсобственици на процесното дворно място, тогава цялото с площ от 560 кв.м., представляващо парцел XI-362 в квартал 6 по тогава действащия план на гр. Горна Оряховица, са лицата М. Й. Н. и Х.Х. Н. – баба и дядо по бащина линия на ищцата, на ответницата и на ответника Х.Х., и родители на ответника И.Х..
От приетото писмено доказателство – Акт за узаконяване № 1 от 09.11.1991г., се установява, че ОбНС гр. Г.Оряховица, Управление „Архитектура и благоустройство”, след като е констатирал, че лицето Х.Х. *** и август 1981г. е построило пристройка, състояща се от антре, баня и склад, със застроена площ 28 кв.м. и кубатура 97 куб.м., в парцел ХI-462 от кв. 6 по плана на гара Горна Оряховица, на основание чл.162, 180 и 173 от ЗТСУ /отм./ и чл.302 от ППЗТСУ /отм./, е узаконил описаната пристройка. Тези факти са приети за безспорни по настоящото дело, като същите се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Д., Д. К., Г. Я. и П. А.. В тази връзка, свидетелят Д. сочи, че от едната страна на пристройката е стаята, а от другата е склада, мазата и един санитарен възел; свидетелят К. установява, че пристройката представлява санитарно помещение, коридорче и стая, като мазето, което е част от къщата, е приспособено за санитарен възел. Свидетелката Я. от своя страна твърди, че пристройката е направена през 1981г. към къщата на баба й и дядо й, като до тяхната къща е долепена къщата и на нейните родители; че пристройката се състои от хол и спалня и е изцяло жилищна част, като мазата е на съвсем различно място и там никога не е имало маза, а свидетелката Я. удостоверява, че двамата със съпруга си Д. Х. изградили пристройката през 1981г., като построили стая, издънили врата, смъкнали малко надолу, направили коридор, тоалетна и баня, издълбали една стая, която била предназначена за коне, иззидали я, сложили прозорци и така обособили две стаи, коридорче, баня и тоалетна.
Същевременно приетите писмени доказателства - нотариален акт 581, том III, рег. № 7632, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том V, н.дело № 1819/1990г. на нотариуса при ГОРС, удостоверяват, че при осъществяване на двете прехвърлителни сделки след изграждането на процесната пристройка, е вписано изрично волеизявление както от праводателите по първата сделка М. и Х. Н., така и от прехвърлителя по втората сделка Д. Х.Х., че имотът, предмет на тези две сделки е ½ ид. част от дворно място, представляващо УПИ ХI-1229 в квартал 6 по ПУП на град Горна Оряховица - гарата, целият с площ 610 (шестстотин и десет) квадратни метра, и реално старата жилищна сграда, без пристройката, състояща се от три стаи, черна кухня, коридор и стая, долепена до мазата с коридорче, и западния гараж.
Разпоредбата на чл.92 от ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението е налице когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното – чл.63 от ЗС. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Разпоредбата на чл.92 от ЗС ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл.97 от ЗС, според който, когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществува сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване, съгласно задължителната практика на ВКС, се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл.97 или чл.98 от ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ /в този смисъл са Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 778 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2009 г., I г. о., ГК, и други/.
Въз основа на заключението на
приетата по делото СТЕ се установява по категоричен начин, че процесната
пристройка е изградена по северната улична регулационна линия - плътно до гараж
от запад, на юг границата е жилищна сграда, намираща се в гр. Горна Оряховица,
ул…, като самостоятелни ограждащи стени на тази пристройка са само източна и
северна стени, на юг пристройката граничи с жилищната сграда, а на запад - с
гараж, като ползва техните ограждащи стени. Приетата и неоспорена от страните СТЕ
установява също, че пристройката има застроена площ от
Когато носителят на право на строеж изгради пристройка, която е функционално свързана със съществуваща преди суперфицията сграда и която не представлява самостоятелен обект, собственик на пристройката съгласно чл.97 от ЗС става собственикът на сградата, а не носителят на суперфицията, като в този случай пристройката представлява приращение към главната вещ и следва собствеността на главната вещ. В настоящия случай, от показанията на свидетелите Г.Д. и П.Я. се установява, че процесната пристройка реално е построена през 1981г. от Д. Х.Х. – баща на ищцата, на ответницата и на ответника Хр.Х., по настояване на неговите родители М.а и Х. Н., с цел възрастните хора да продължат да живеят в старата жилищна сграда, а семейството на Д. Х. да заживее в новоизградената пристройка, като тази цел е постигната след изграждане на новите помещения. От приетите по делото писмени доказателства обаче, не се установява процесната пристройка да е изградена въз основа на надлежно учредено в полза на лицето Д. Х.Х. от неговите родители М. и Х. Н. право на строеж за пристрояване. Същевременно, приетите писмени доказателства удостоверяват факта, че пристройката е незаконно изградена към съществуващата стара жилищна сграда, собственост на М. и Х. Н., но непосредствено след изграждането й същата е узаконена, на основание чл.162, 180 и 173 от ЗТСУ /отм./ и чл.302 от ППЗТСУ /отм./, с Акт за узаконяване № 1 от 09.11.1991г. на ОбНС гр. Г.Оряховица, Управление „Архитектура и благоустройство”, в който е констатирано, че лицето Х.Х. *** и август 1981г. е построило пристройката, състояща се от антре, баня и склад, със застроена площ 28 кв.м. и кубатура 97 куб.м. Безспорно се установява от приетата СТЕ, че макар и изградена да обслужва жилищните нужди на отделно семейство и да има самостоятелен вход, предверие-коридор, санитарен възел и стая на север от коридора с основно предназначение за обитаване, то процесната пристройка не може да бъде отделена и да съществува като самостоятелно жилище съгласно правилата и нормативите, установени в чл.40,ал.1 от ЗУТ и чл.110,ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като същата не разполага с кухня или кухненски бокс и най-малко едно складово помещение в или извън жилището. Действително, от заключението на приетата СТЕ е видно, че от входа на пристройката има достъп до стая на юг, която обаче е в обсега на старата жилищна сграда, посочена е в нотариален акт № 61, том V, н.д. 1819/1990г. и нотариален акт № 581, том III, рег. № 7632, дело № 523/2010г. като част от старата жилищна сграда, като след изграждане на пристройката и направа на връзка - отваряне на врата към пристройката, това помещение е с предназначение за жилищни нужди, но попада в обсега на старата и основна жилищна сграда, намира се под нея и е функционално свързано с основната жилищна сграда. По този начин, изградената пристройка няма отделно съществуване без стаята, разположена на юг и попадаща в обсега на старата основна жилищна сграда, като част от съответния етаж на старата сграда, до който е изградена процесната пристройка. Заедно с това, от всички писмени доказателства, приети по делото, се обосновава извод, че към момента на изграждане на пристройката, старата основна жилищна сграда е била собственост на М. и Х. Н. – баба и дядо по бащина линия на ищцата С., на ответницата Х. и на ответника Хр.Х. /родители на техния баща Д. Х.Х./, и родители на ответника И.Х., като именно М. и Х. Н. са придобили право на собственост, съгласно чл.97 от ЗС, и върху присъединената към старата къща вещ, а именно : изградената и узаконена през 1981г. пристройка, състояща се от антре, баня и склад, със застроена площ от 28 кв.м. и кубатура 97 куб.м. /Акт за узаконяване № 1 от 09.11.1991г. на ОбНС гр. Г.Оряховица, Управление „Архитектура и благоустройство”/. Предвид изложено, съдът счита, че собственици на пристроените стаи са станали М. и Х. Н., а след смъртта им процесната пристройка е станала част от наследственото имущество, оставено от тези лица. Този извод на съда се подкрепя и от приетите по делото писмени доказателства - заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том V, н. дело № 1819/1990г. на нотариуса при ГОРС, нотариален акт 581, том III, рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, удостоверяващи по категоричен начин фактите, че при осъществените след 1981г. две прехвърлителни възмездни сделки, както праводателите на страните Х. Н. и съпругата му М. Н. са прехвърлили на сина си Д. Х.Х., така и впоследствие праводаталетя Д. Х.Х. е прехвърлил на дъщеря си П.С., по време на брака й с ищеца Р.С., право на собственост само върху ½ идеална част от дворното място, съставляващо УПИ ХI-1229 по сега действия план на гр. Г.Оряховица, и реално старата жилищна сграда – без пристройката, подробно описани в цитираните нотариални актове. По този начин, правото на собственост върху процесната пристройка е придобито, на основание наследствено правоприемство, от наследниците по закон на общите наследодатели М. и Х. Н. – синовете им И.Х.Х. и Д. Х.Х., починал на 20.03.2014г., наследен от своите низходящи : дъщерите му П.С. и М.Х. и синът му Х.Х.. Поради това, съдът приема за неоснователни и недоказани изложените в исковата молба твърдения, че ищците са придобили право на собственост върху процесната пристройка чрез приращение на основание чл.92 от ЗС, чрез присъединяване по реда на чл.97 от ГПК и на основание осъществена в тяхна полза възмездна сделка, удостоверена с нотариален акт 581, том III, рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС.
Не на последно място, съдът намира за неоснователно и непочиващо на доказателствата по делото и твърдението на ищците, че те са придобили правото на собственост върху процесната пристройка, предмет на настоящия спор, на основание давностно владение. Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, през които владелецът следва да е осъществил своята фактическа власт, без да я е прекъсвал. Съдът намира, че въпреки възложената му доказателствена тежест, в случая ищците не ангажират никакви годни доказателства, които да удостоверяват те да са осъществявали непрекъснато, явно и необезпокоявано от собствениците, владение върху процесната пристройка в продължение на повече от 10 години /от 2002г. до настоящия момент/, за да имат основанието да придобият същата по давност. В тази връзка, с оглед изложеното по-горе, ищците не могат да се легитимират като изключителни собственици на процесната пристройка въз основа на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, удостоверен в нотариален акт 581, том III, рег. № 76З2, дело № 523 от 05.07.2010г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, тъй като същият не е породил вещнотранслативно действие по отношение на тази пристройка, съгласно изрично изразената за това воля от праводателя Д. Х.Х.. При наследяването като общо правоприемство, владението и съответно съвладението преминава по право към наследниците, каквито в случая се явяват и ответниците Х., Хр.Х. и И.Х., които се считат за продължение на личността на наследодателите си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. По отношение на цялата пристройка за ищеца С. и по отношение на 5/6 идеални части от правото на собственост върху процесната пристройка за ищцата С., същите се явяват само държатели, и за да се превърнат във владелци на целия имот и след изтичане на давностния срок да станат негови изключителни собственици, същите следва да отблъснат владението на останалите съсобственици, като доведат до знанието им намерението си да своят този имот. Поради това, в случая не е достатъчно ищците само да твърдят, че те ползват горепосочения имот през периода от 2002г. досега, а е необходимо да докажат, че те са отблъснали владението на останалите съсобственици върху притежаваните от тях 5/6 идеални части, придобито от тях по силата на наследяването, което не е сторено от ищцовата страна в настоящото производство. В този смисъл са приетите гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Д., Г.Я. и П. Я., които удостоверяват, че общият наследодател на ищцата С. и на ответниците М.Х. и Хр.Х. – техният баща Д. Х., е обитавал процесната пристройка от изграждането й през 1981г. до смъртта си, настъпила на 20.03.2014г., като преди и след раздялата със съпругата му П. Я. през 1999г. при него живеели и двете му дъщери П. и М.. От показанията на св. Д. К., св. Г. Я., св. П. Я. се установяват и фактите, че ответницата М.Х. е отраснала в този дом - пристроените стаи, докато се омъжи; същата живяла в този имот до 2000г., когато заживяла временно при приятел, но след като се скарала с него, се върнала отново да живее при своя баща, докато се събере със сегашния си съпруг /св. Я./; М. била бременна, когато баща й починал, и тогава заживяла при сегашния си съпруг /св. Янева/, но продължила да идва в имота до миналата година, от когато не притежава ключ за него, като ответницата заплаща и дължимите от нея данъци за процесния имот. Същевременно, от показанията на свидетелите Д.К., Г.Я. и П.Я. се установява по безспорен начин, че след като се омъжила за ищеца Р.С. /24.06.2000г./, П.С. заживяла със семейството си в основната стара жилищна сграда, заедно с общия наследодател на страните М. Н. – нейна баба, като и до момента семейството на ищците обитава основната жилищна сграда. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели досежно цитираните по-горе факти, с оглед съответствието помежду им относно тези обстоятелства, както и на приетите писмени доказателства - удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК, изд. на 02.06.2017г. от Община Горна Оряховица, декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № **********/20.05.2014г., приходна квитанция от 14.02.2017г.и фискален бон към нея, удостоверение за наследници изх. № 1708/25.04.2014г. и удостоверение за наследници изх. № 1302/01.04.2014г., двете издадени от Община Горна Оряховица, удостоверение за наследници изх. № 50/28.04.2014г., изд. от Кметство село Николаево, общ. Стражица, удостоверение за сключен граждански брак № 220311, изд. на 24.06.2000г. от Община Горна Оряховица. Не на последно място, съдът взе предвид и заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ, удостоверяваща фактите, че към настоящия момент процесната пристройка не е в добро общо състояние и не се ползва за задоволяване на жилищни нужди. Предвид изложените съображения, съдът намира за недоказани твърденията на ищците, че те са придобили по давност право на собственост върху процесната пристройка чрез осъществяване на непрекъснато, явно и необезпокоявано от останалите съсобственици, владение върху процесната пристройка в продължение на повече от 10 години /от 2002г. до настоящия момент/.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за собственост се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен със законните последици от това.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на ответницата М.Х. за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищците, съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от П.Д.С. с ЕГН ********** и Р.В.С. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, против Х.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, и И.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците П.Д.С. и Р.В.С. са изключителни собственици на пристройка, построена в УПИ ХI -1229 по ПУП на гр. Г.Оряховица – Гарата и трайно прикрепена към жилищната сграда и гаража, собственост на ищците, състояща се от антре, баня и склад, с квадратура 28 квадратни метра и кубатура 97 квадратни метра, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Д.С. с ЕГН ********** и Р.В.С. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на страните, че двуседмичният срок за обжалване на решението ще започне да тече за страните, считано от 03.09.2018г., като този срок няма да тече и на официалния празник на 06.09.2018г., съгласно чл.61,ал.2 от ГПК (Нова – ДВ, бр.86 от 2017г.) във вр. чл. чл.329,ал.1 от Закона за съдебната власт и чл.154,ал.1 от Кодекса на труда.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..