№ 34
гр. Враца, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20211400900156 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, С. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, М. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, Г.
П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, и С. М. Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с.***, подадена чрез пълномощника им адв.Б.П., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД
"Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, за
присъждане на следните суми: на ищцата Г. И. В. – сумата 5 000 лв., на
ищцата С. И. Г. – сумата 5 000 лв., на ищеца М. К. К. –сумата 50 000 лв., на
ищцата Г. П. Т. – сумата 5 000 лв. и на ищеца С. М. Т. – сумата 5 000 лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Т. И. Г., настъпила вследствие ПТП от 08.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка сума, считано от 23.04.2020 г. – датата на подаване на
заявленията за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди по
застраховка "Гражданска отговорност" пред ответника ЗД "Бул Инс" АД до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2019 г., около 05:40 ч. на
главен път Е-79 в района на км.165-177 между КПП Ребърково и гр.Мездра е
настъпило ПТП с лек автомобил марка и модел „БМВ 328И“, с рег.№ ВР ***
ВР, собственост на Г. С. С., с постоянен адрес: гр.***, управлявано от Н. Т. П.
с постоянен адрес в гр.***, вследствие на което е настъпила смъртта на
пътуващата в лекия автомобил Т. И. Г., с ЕГН **********.
Посочва се, че от приложените към исковата молба протокол за оглед
на ПТП от 08.08.2019 г. и албум към него, констативен протокол за ПТП с
рег.№ 300000-3121/03.09.2019 г. на РУ-гр.Мездра, автотехническа експертиза
от 29.10.2019 г. по ДП № 65-РП/2019 г. по описа на ВОП-гр.София, съдебно-
медицинска експертиза № 106/2019 г. с изх.№ 435/23.09.2019 г. на Съдебна
1
медицина-гр.Враца, протокол за оглед на веществено доказателство от
26.09.2019 г., постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение по ДП № 65-РП/2019 г. по описа на ВОП-гр.София и
Присъда № 7/19.02.2020 г., влязла в законна сила на 06.03.2020 г. по НОХД №
267/2019 г. по описа на Военен съд-София, е видно, че виновен за ПТП-то е
водачът на лекия автомобил – Н. Т. П., който е нарушил правилата за
движение по пътищата съгласно ЗДвП, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не
е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлявал и е допуснал неконтролирано движение на
управлявания от него автомобил БМВ с рег.№ ВР***ВР, изразяващо се в
отклоняване на автомобила надясно, преминаване през банкет и скат и
преобръщане и падане по таван на пътното платно в лентата посока
гр.Мездра, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на
возещата се в автомобила Т. И. Г., като непосредствена причина за смъртта е
механична асфиксия от запушване на дихателните пътища с кръв, довела до
остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Сочи се, че смъртта е в
пряка причинна връзка с установената механична асфиксия, като същата е
възникнала вследствие на аспириране на кръв от наличните увреждания в
областта на лицевия череп и устните. По механизъм уврежданията отговарят
да са получени в условията на ПТП, като фактор за възникналата асфиксия е
претърпяната черепно-мозъчна травма, като между получените травми
вследствие на ПТП и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена
връзка.
Посочва се, че по случая е било образувано досъдебно производство
ДП № 245/2019 г. по описа на РУ-гр.Мездра, което е препратено по
компетентност на Военна полиция гр.Плевен към Военно-окръжна
прокуратура гр.София, където същото е заведено под № ДП 65-РП/2019 г. по
описа на ВОП-гр.София. След приключването на досъдебното производство
на Н. П. е повдигнато обвинение и има постановена Присъда № 7/19.02.2020
г. по НОХД № 267/2019 г. по описа на Военен съд-гр.София, влязла в сила на
06.03.2020 г.
В исковата молба се сочи, че за лек автомобил марка и модел „БМВ
328И“, с рег.№ ВР***ВР, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“АД с полица № BG/02/118003548609.
Посочва се, че вследствие на настъпилото ПТП съгласно съдебно-
медицинската експертиза причинените телесни увреждания на Т. И. Г. са
както следва: 1/ черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на главния и малкия мозък; 2/ разкъсно-контузни рани и
кръвооливания в областта на челото; 3/охлузвания и повърхностни порезни
ранички на челото; 4/ охлузвания в областта на нос и горна устна по кожата и
повърхност; 5/ разкъсно-контузни рани по лигавичната повърхност на двете
устни; 6/ монофрагментно счупване на носни кости; 7/ счупване на двете
яблъчни кости с оток на двете скули; 8/ механична асфиксия от запушване на
дихателните пътища с кръв; 9/ охлузвания в областта на крайниците в
раменния пояс; 10/ мозъчен оток; 11/ агенезия на бъбрек; 12/ венозен застой
на вътрешните органи. Следните причинените телесни увреждания са довели
до смъртта на Т. И. Г.: 1/ механична асфиксия от запушване на дихателните
пътища с кръв, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
вследствие на аспириране на кръв от наличните увреждания в областта на
2
лицевия череп и устните; 2/ черепно-мозъчна травма – предразполагащ
фактор за възникналата асфиксия и аспирирането на кръв.
В исковата молба се твърди, че вследствие смъртта на Т. И. Г. ищците
са претърпели следните неимуществени вреди:
1/ Г. И. В. – сестра на починалото лице, е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в посттравматично стресово разстройство – безсъние,
тревожност, потиснатост, главоболие, които продължават и досега. Твърди се,
че след трагичното произшествие на 08.08.2019 г. сестрата Г.В. станала
апатична, асоциална и тревожна, все още не може да преживее смъртта на
голямата си сестра и да запълни празнотата от загубата на същата, която е
била нейна голяма опора в трудни моменти. Изпаднала е в депресия и
отчаяние от това, че никога няма да може да я види отново. Внезапната смърт
на сестра й и причинява неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и ще продължат, тъй като загубата на сестра е непрежалима, още
повече, че тя е най-голямата от трите и с нея тя е имала много силна
емоционална връзка, като е разчитала най-много на нейната морална,
емоционална и финансова подкрепа в трудните моменти. Развила е остра
стресова реакция и душевно разстройство, плаче всекидневно и се е
затворила в себе си, а все пак има голямата отговорност да се грижи
ежедневно за непълнолетната си дъщеря. Твърди се още, че страданието,
болката и мъката от загубата на по-голямата сестра указват постоянен стрес и
дискомфорт на същата, което води до невъзможност тя да води пълноценен и
здравословен живот, като се грижи за своето семейство и най-вече за дъщеря
си, както и за близки и роднини. Психически е обременена с въпросното ПТП,
което предизвиква у нея ежедневно чувство на страх и безпокойство. Същата
се буди нощем и не може да заспи до сутринта, което от своя страна се
отразява негативно върху нейната работоспособност, здравословно състояние
и социален живот. Имала е много силна емоционална връзка със сестра си, с
която са имали много малка разлика във времето и за нея тя не е била просто
по-голяма сестра, а и нейната най-добра приятелка. Те са живеели заедно
повече от 25 години и са преживели в млада възраст много трудни моменти –
най-вече смъртта на своя роден баща. Въпреки че последните години живеят
разделено, те са общували всекидневно, като са споделяли своя живот –
тревоги, радости и грижи. Продължавали са да бъдат една на друга подкрепа
в трудните моменти. През 2017 г. Г.В. се разболява от онкологично
заболяване, като сестра й Т. Г. винаги е била до нея в този момент.
Посещавала я е ежедневно в болницата и вкъщи, гостувала й е често. Винаги
са били в много добри приятелски отношения. В момента Г.В. е в ремисия от
заболяването, но и в постоянен страх болестта да не се върне отново поради
силния стрес и притеснения, които изпитва от загубата на сестра си.
Непрекъснато мисли за нея, посещава гроба й често и безкрайно много й
липсва – хубавите моменти, срещи, разговори и сигурността, която винаги й е
давала, като е била до нея. Никога няма да може да приеме загубата на
толкова любим човек за нея, а именно родната й сестра, от което изпитва
неописуема непрекъсната и непреодолима душевна болка и страдания.
2/ С.И. В. – сестра на починалото лице. Твърди се, че тя също е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично стресово
разстройство – безсъние, тревожност, потиснатост, главоболие, които
продължават до ден днешен. Твърди се, че след трагичното произшествие С.
3
В. станала апатична, асоциална и тревожна, все още не може да преживее
смъртта на най-голямата си сестра и да запълни празнотата от загубата на
същата, която е била нейна голяма опора в трудни моменти. Изпаднала е в
депресия и отчаяние от това, че никога няма да може да я види отново.
Внезапната смърт на сестра й и причинява неописуема мъка, душевни болки
и страдания, които продължават и ще продължат, тъй като загубата на сестра
е непрежалима, още повече, че тя е най-голямата от трите и с нея тя е имала
много силна емоционална връзка, като е разчитала най-много на нейната
морална, емоционална и финансова подкрепа в трудните моменти.
Вследствие настъпилото събитие се твърди, че С.Г. много се е променила –
развила е остра стресова реакция и душевно разстройство, плаче всекидневно,
затворила се е в себе си и е станала мнителна. Твърди се още, че избягва
социални контакти и шумни компании. След трагичното събитие вследствие
на ПТП, С.Г. изпита страх от автомобили и особено от пътуване с тях, което
допълнително й създава неудобство и дискомфорт в нейното придвижване и
ежедневие. Психически е обременена с въпросното ПТП, което предизвиква у
нея ежедневно чувство на страх и безпокойство. От нанесените й психически
травми, болки и страдания не може да спи спокойно. Същата се буди нощем и
не може да заспи до сутринта, което от своя страна се отразява негативно
върху нейната работоспособност, здравословно състояние и социален живот.
Имала е много силна емоционална връзка със сестра си, с която са имали
много малка разлика във времето и за нея тя не е била просто по-голяма
сестра, а и нейната най-добра приятелка. Те са живеели заедно повече от 25
години и са преживели в млада възраст много трудни моменти – най-вече
смъртта на своя роден баща. Въпреки че последните години живеят
разделено, те са общували всекидневно, като са споделяли своя живот –
тревоги, радости и грижи. Продължавали са да бъдат една на друга подкрепа
в трудните моменти. Имала е много силна емоционална връзка със сестра си,
с която са живеели заедно повече от 25 години и са преживели в млада
възраст много трудни моменти – най-вече смъртта на своя роден баща.
Въпреки че от 2017 г. живеят разделено, тъй като С.Г. е заминала да живее и
работи в Германия, те са общували всекидневно, като са споделяли своя
живот – тревоги, радости и грижи. Продължавали са да бъдат една на друга
подкрепа в трудните моменти. Тя понася много тежко смъртта на своята
сестра, която винаги й е помагала и успокоявала и мисълта, че има две по-
големи от нея сестри са й давали спокойствие и сила. Това, че е далече и не
може да ходи често на гроба й също я потиска. С.Г. все още не може да
приеме и преодолее загубата на толкова любим човек за нея, а именно
родната й сестра, от което изпитва неописуема непрекъсната и непреодолима
душевна болка и страдания.
3/ М. К. К. – втори баща на починалото лице, живеещ на семейни
начала с майката – Р. С. Д. от 2012 година. Твърди се, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично стресово
разстройство – безсъние, тревожност, потиснатост, главоболие, които
продължават до ден днешен. Твърди се, че след трагичното произшествие
М.К. се е затворил в себе си, станал асоциален, мълчалив и тревожен и все
още не може да преживее смъртта на Т. И. Г., която е обичал и е приемал като
своя родна дъщеря и се е грижел за нея като такава. Изпаднал е в депресия и
отчаяние, че никога няма да може да я види отново. Внезапната й смърт му
4
причинява огромна празнота от нейната липса, неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължават и ще продължат, тъй като загубата на
дете е непрежалима, още повече, че я е приемал като своя родна дъщеря и е
имал силна емоционална връзка с нея. Грижил се е за същата с много любов и
всеотдайност, имали са прекрасни отношения като баща и дъщеря, като й е
указвал морална, емоционална и финансова подкрепа. Прекарвали са много
време заедно – всички празници, често са си гостували. Вследствие на
настъпилото събитие М.К. е развил остра стресова реакция и душевно
разстройство, като се е затворил в себе си. През месец януари 2020 год.
вследствие на посттравматичния стрес, заболяването на К. – хипертония, е
прогресирало, като лекарствата, които е приемал до този момент са започнали
да не му действат и се е наложило да потърси лекарска помощ. Психически е
обременен с въпросното ПТП, което предизвиква у него ежедневно чувство
на безпокойство и безсъние, рядко пътува, само ако се налага в краен случай.
Това от своя страна се отразява негативно върху неговата работоспособност,
здравословно състояние и социален живот. Имал е много силна емоционална
връзка с Т. Г., с която чести са били заедно, като споделяли ежедневно своите
грижи, трудности и проблеми. Бащата винаги е разчитал на подкрепата на
своята дъщеря – морално и емоционално.
4/ Г. П. Т. – баба на починалото лице. Твърди се, че същата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично стресово
разстройство – безсъние, тревожност, потиснатост, главоболие, които
продължават до ден днешен. Твърди се, че след трагичното произшествие
Г.Т. е станала апатична, асоциална и тревожна, все още не може да преживее
смъртта на най-голямата си и любима внучка. Изпаднала е в дълбока
депресия и отчаяние от това, че никога няма да може да я види отново, да чуе
гласа й и да се радва на нея, както и да усети нейната морална и емоционална
подкрепа. Внезапната смърт на внучка й и причинява неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават. Загубата на внуче е
непрежалима, тъй като в българската народопсихология бабите и дядовците
са дълбоко емоционално свързани с внуците си и обичта им към тях винаги е
по-силна отколкото към собствените им деца. Тя е най-голямата от всичките
й внуци и с нея тя е имала много силна емоционална връзка, особено след
смъртта на родния баща на Т., и е разчитала най-много на нейната морална,
емоционална и финансова подкрепа в трудните моменти за семейството и на
старини. Отношенията между тях винаги са били прекрасни, с много обич,
разбирателство и взаимно уважение. Те са прекарвали много време заедно –
лятото, през ваканциите, празниците, което допълнително е засилило тяхната
емоционална свързаност и впоследствие загубата й причинява много болка и
страдания. Вследствие на настъпилото събитие се твърди, че Г.Т. е развила
остра стресова реакция и душевно разстройство, плаче всекидневно и се е
затворила в себе си. Вследствие на тежката загуба тази година тя за пръв път
отказва да обработва своята градина, за която се е грижила с много любов и
желание досега въпреки възрастта си. Психически е обременена с въпросното
ПТП, което предизвиква у нея ежедневно чувство на страх и безпокойство.
От нанесените й психически травми, болки и страдания не може да спи
спокойно. Същата се буди нощем и не може да заспи до сутринта, което от
своя страна се отразява негативно върху нейната здравословно и
емоционално състояние. Имала е много силна емоционална връзка с най-
5
голямата си внучка Т., тъй като са прекарвали много време заедно и са
споделяли своя живот – радости, тревоги и грижи. Тя била много всеотдайна
и грижовна към нея и загубата й й причинява много болка и страдания.
Ежедневно си задава хиляди въпроси и най-вече защо съдбата й е отнела най-
любимата внучка, което поражда у нея тревожност, безпокойство и губи сили
и желание за живот.
5/ С. М. Т. – дядо на починалото лице. Твърди се, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично стресово
разстройство – безсъние, тревожност, потиснатост, главоболие, които
продължават до ден днешен. Твърди се, че след трагичното произшествие
дядото е станал апатичен, асоциален и тревожен и все още не може да
преживее смъртта на най-голямата си и любима внучка. Изпаднал е в
депресия и отчаяние от това, че никога няма да може да я види отново, да чуе
гласа й, да се радва на нея, както и да усети нейната морална и емоционална
подкрепа. Внезапната смърт на първата му внучка му причинява неописуема
мъка, душевни болки и страдания, които продължават. Загубата на внуче е
непрежалима, тъй като в българската народопсихология бабите и дядовците
са дълбоко емоционално свързани с внуците си и обичта им към тях винаги е
по-силна отколкото към собствените им деца. Тя е най-голямата от всичките
му внуци и с нея той е имал много силна емоционална връзка, особено след
смъртта на родния баща на Т., и е разчитал най-много на нейната морална,
емоционална и финансова подкрепа в трудните моменти за семейството и на
старини. Отношенията между тях винаги са били прекрасни, с много обич,
разбирателство и взаимно уважение. Те са прекарвали много време заедно –
лятото, през ваканциите, празниците, което допълнително е засилило тяхната
емоционална свързаност и впоследствие загубата й му причинява много
болка и страдания. Вследствие на настъпилото събитие се твърди, че С.Т. е
развил остра стресова реакция и душевно разстройство, плаче всекидневно и
се е затворил в себе си. Вследствие на тежката загуба тази година той за пръв
път отказва да обработва своята градина, за която се е грижил с много любов
и желание досега въпреки възрастта си. Психически е обременен с
въпросното ПТП, което предизвиква у него ежедневно чувство на страх и
безпокойство. От нанесените му психически травми, болки и страдания не
може да спи спокойно. Същият се буди нощем и не може да заспи до
сутринта, което от своя страна се отразява негативно върху неговото
здравословно и емоционално състояние. Имал е много силна емоционална
връзка с най-голямата си внучка Т., тъй като са прекарвали много време
заедно и са споделяли своя живот – радости, тревоги и грижи. Тя била много
всеотдайна и грижовна към него и загубата й му причинява много болка и
страдания. Ежедневно си задава хиляди въпроси и най-вече защо съдбата й е
отнела най-любимата внучка, което поражда у него тревожност, безпокойство
и губи сили и желание за живот.
В исковата молба се обобщава, че на ищците са причинени множество
душевни болки и страдания и събитието е нарушило техния нормален ритъм
на живот, като те непрекъснато страдат. От представените документи може да
се изведе безспорният извод, че ищците са претърпели и продължават да
търпят негативни преживявания, психически и физически дискомфорт, болки
и страдания, които са резултат именно от настъпилото събитие и оказват
негативно влияние върху ежедневната им дейност вкъщи, на работното място,
6
на други обществени места, в социалните им отношения с близки, роднини,
приятели и познати.
Ищците поддържат, че на 19.09.2019 г. е било входирано в ЗД „Бул
Инс“ АД уведомление за настъпило застрахователно събитие по ЗП №
BG/02/118003548609 по застраховка „ГО“, а на 23.04.2020 г. са входирали при
застрахователя заявления за изплащане на застрахователни обезщетения за
претърпени неимуществени вреди по горепосочената полица, като са
посочили и банковите си сметки в тях. Твърди се, че към момента 6-
месечният срок за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ е изтекъл съгласно КЗ, но
застрахователят не е изпълнил задължението си за изплащане на
обезщетението, което поражда правен интерес от предявяване на настоящия
иск срещу застрахователя.
Навеждат се доводи, че поради естеството на съществувалата житейска
връзка между покойната Т. И. Г. и ищците, последните търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време, значителни по степен
морални болки и страдания от загубата на близкия им човек. Съгласно чл.52
от ЗЗД е справедливо да получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй
като са били в постоянната, трайна и дълбока емоционална връзка между с
починалата, поради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта й, несравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките. В тази връзка сочат, че
обезщетението по чл.52 ЗЗД е гарантирано с чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България и с чл.20 и чл.40 от Хартата за основните права в
Европейския съюз и равенство на всеки пред закона. Ищците са не само във
формална връзка на родство с Т. И. Г., но и същите вследствие смъртта на
близкия човек в нейно лице, са понесли морални болки и страдания в
достатъчна степен, които обосновават и дават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт, право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Излагат се съображения, че в българското семейство и традиция
особено близка привързаност съществува между починалия и неговите братя,
сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и
внуците, като и доведени бащи и майки, които са отгледали децата са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради
описаните по-горе за всеки един от ищците житейски обстоятелства,
привързаността е станала толкова силна, че от смъртта на починалата – Т. И.
Г., на ищците са причинени морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, като в този случай е справедливо да им се признае правото за
обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока се извършва позоваване
на трайната съдебна практика на ВКС, както и на Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т.д. № 1.2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул
Инс“ АД, който оспорва претенцията изцяло по основание и по размер, но не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
7
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ответникът оспорва да е причинен деликт от водача на лек автомобил
„БМВ 328И“, с рег.№ ВР *** ВР – Н. П.. Предвид наличието на влязла в сила
присъда по НОХД № 267/2019 г. по описа на Софийски военен съд, не
оспорва обстоятелствата визирани в чл.300 ГПК –деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Посочва, че вредата, като
обективен елемент от фактическия състав на деликта, подлежи на пълно
главно доказване от страната, която твърди да й е причинена такава.
Оспорва се твърдението от исковата молба, че е налице особено близка
връзка между ищците по делото и покойната Т. Г. по смисъла на ТР № 1/2018
г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се твърдението, че е налице изключение,
което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
тяхната починала сестра, внучка и дъщеря. Твърди, че в отношенията между
ищците и починалата няма нищо „изключително“, което да подлежи на
обезщетение, тъй като те са живели в различни населени места, имали са
отделен живот и отделни семейства. Сочи се, че цитираната тълкувателна
практика визира случаи на „особени изключения“, а не всяко страдание
свързано със загубата на роднина, то трябва да е „особено“ и „изключително“.
В случая евентуално се касаело за нормални в нашето общество отношения
между сестри/баби, дядовци и доведени бащи, в които няма нищо
изключително, което да налага присъждане на обезщетение. В отговора се
твърди, че масовият характер на претенциите изключва верността на
твърденията за създадена връзка по смисъла на горепосоченото тълкувателно
решение, като вредите да подлежат на обезщетяване поради тяхната
особеност. Касае се за претенции от различен тип близки на покойната, с
които е имала съвсем различни отношения поради обективни причини, и с
които са били в отделни домакинства и населени места.
Ответникът се позовава на практиката на ВКС, според която наличието
на особено близка житейска връзка се преценява от съда във всеки отделен
случай въз основа на фактите и доказателствата по делото, като обезщетение
се присъжда само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че е проведено пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни морални болки и страдания. Набляга се върху
това, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната роднинска връзка, тогава е справедливо
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия.
Развиват се доводи, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо, вследствие смъртта
на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават изключение от
разрешението, залегнало в Постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт, право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Твърди се, че в случая не са налице
житейски обстоятелства, от които привързаността между ищците и покойната
да е станала толкова силна, че смъртта на единия родственик да е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално
8
присъщите такива. Няма житейски обстоятелства, които да обуславят
създаването на връзка с по-дълбок характер и страдания, надхвърлящи по
интензитет нормалните такива. Посочва се, че има претенции от множество
наследници на починалата, което изключва наличие на визираното по-горе
основание в практиката на ВКС за присъждане на обезщетение за
правоимащи от разширения кръг. Твърди се, че практически не е възможно с
този разнороден кръг лица покойната да е създала отношения, като
визираните в тълкувателната практика на ВКС, за да имат право на
обезщетение.
Ответникът оспорва претенцията на ищеца М.К., като намираща се в
противоречие с Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Сочи, че покойната Т. Г. е била на 20 години, когато е
починал биологичният й баща, и очевидно ищецът К. не може да се впише в
картината на „втори баща“ на едно пълнолетно вече лице. Твърди, че дори да
е имал съвместно съжителство с майката на Т. Г., това не го прави „втори
баща“ или лице, което да може обективно и пълноценно да замеси липсващ
родител, и то на пълнолетен, който вече е с изградена и утвърдена ценността
система и разбиране за родствените си връзки. Процесуално легитимиран
ищец по иска може да е лице, което попада в кръга на лицата, визирани в
ППВС, според което право на обезщетение за неимуществени вреди има
„отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го“. Развива
подробни доводи, че според цитираната тълкувателна практика, не е
достатъчно да бъде отглеждано едно лице, а трябва да е „отглеждано, но все
още неосиновено дете“, т.е. да има реално намерение, скрепено в съответната
законова процедура, за създаване на реална и формална законова връзка като
между родител и дете. Сочи, че няма изразена формална воля за припознаване
и очевидно К. не е имал намерение да третира Т. Г. като „свое дете“, след като
не е предприел формална процедура за установяване на юридическия статут
на детето като негово. Твърди, че не е имало изградена емоционална и
духовна връзка между ищеца и покойната, която да съответства на връзката
родител-дете, няма и формално родство между тях, което само по себе си да е
показателно за отношенията им, поради което К. няма право на обезщетение.
Като допълнителен аргумент сочи съдебна практика на ВКС по реда на чл.290
от ГПК: решение № 143/29.04.2015 г. по т.д. № 3504/2013 г. на ВКС, I т.о.;
решение № 73/06.07.2016 г. по т.д. № 1157/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение №
181/30.11.2012 г. по т.д. № 958/2011 г. на ВКС, II т.о.
Моли съда да се отчете установеното в чл.493а от КЗ и § 96 от КЗ, като
цитира посочените разпоредби, касаещи обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Твърди,
че в случая не се касае за лимит на отговорност по застраховката, а за
методика за определяне на обезщетения за определен кръг родствените на
загинал при ПТП.
Оспорват се исковете по размер. Твърди се, че претенцията на ищците
е прекомерно завишена, като не отговаря на икономическата конюнктура в
страната, на закона, на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и на
вредата. Сочи се, че такива суми не се присъждат в практиката за подобни
вреди. Съгласно Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС, отговорността
на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията на
отговорността на самия застрахован. Без всякаква опора в закона и житейска
9
логика срещу застрахователите се претендират и присъждат по-големи
обезщетения, отколкото срещу делинквенти физически лица или в други
случаи на отговорност за неимуществени вреди, причинени от деликт,
въпреки че за определяне размера му винаги се прилага правилото на чл.52 от
ЗЗД и тълкувателната практика на ВС (ППВС № 4/68 г.). Сочи, че такава е и
конкретната претенция по делото – прекомерна и неотговаряща на тежестта
на травмата, „икономическата конюнктура“ в страната и посочената практика
на ВС. Извършва се позоваване на ППВС № 4/68 г. и на съдебна практика на
ВКС, като се излагат подробни доводи досежно понятието „справедливост“,
визирано в нормата на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че то не е абстрактно, а винаги е
свързано с преценка на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. Посочена е и практика на ВКС, съгласно която лимитите на
застрахователно покритие на застраховка „Гражданска отговорност“ следва
да се имат предвид само като ориентир, без да представляват самостоятелен
критерий за размера на обезщетението. Релевантните обстоятелства следва не
само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност,
за да бъде размерът на обезщетението обоснован.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на покойната Т. Г.. Твърди, че същата е била без поставен колан, като е
можела да избегне или ограничи фаталните травми, ако е била с поставен
предпазен колан, при същият механизъм на ПТП. Моли да бъдат съобразени
указанията на ВС, дадени в т.7 на ППВС № 17/1963 г. относно задълженията
на съдилищата при прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че обезщетението за
непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за
неговото настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а не на вина, поради
което и при допринасяне от малолетно или непълнолетно лице, съобразно
обстоятелствата по случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51,ал. 2
от ЗЗД, независимо, че такова лице не може да действа виновно
Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за законна лихва за забава
като неоснователна и несъобразена с чл.380 и чл.497 от КЗ, които разпоредби
ответникът намира за приложими.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
НОХД № 267/2019 г. по описа на Софийски военен съд. Допусната и
изслушана е комплексна съдебна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, чието заключение е прието като обективно и компетентно. След
като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приложените към исковата молба
препис-извлечение от акт за смърт № 0104/09.08.2019 г., изд. от Община
Враца, и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 4449/21.04.2020 г.,
изд. от Община Враца, се установява, че Т. И. Г. е починала на 08.08.2019 г.,
както и че е била в следните родствени връзки с ищците по делото: Г. И. В. и
С. И. Г. са нейни сестри, а С. М. Т. и Г. П. Т. са съответно неини дядо и баба
по майчина линия.
От приложеното НОХД № 267/2019 г. по описа на Софийския военен
съд е видно, че с постановена по същото дело Присъда № 7/19.02.2020 г. е
признат за виновен редник Н. Т. П. в това, че на 08.08.2019 г., около около
10
05:30 ч. на главен път Е-79 в района на км.165-177 между КПП Ребърково и
гр.Мездра, при управление на МПС - лек автомобил „БМВ 328И“, с рег.№ ВР
*** ВР, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 ЗДвП и е причинил по
непредпазливост смъртта на Т. И. Г., като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в", пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК и чл.54 НК му е определил наказание лишаване от свобода в размер на 2
години, като на основание чл.373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 НК е намали така
определеното наказание с 1/3 – 8 месеца и налага за изтърпяване наказание от
1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна сила
на 06.03.2020 г.
От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че лекият
автомобил „БМВ 328И“, с рег.№ ВР *** ВР, управляван от Н. Т. П. и пътници
в автомобила: Г. С. С. (на предна дясна седалка), Т. И. Г. (на лява задна
седалка) и Й. СТ. СТ. (на задна дясна седалка), се е движил по път Е 79,
км.165-177 в посока гр.Ботевград-гр.Мездра със скорост от около 70 км/ч,
като в посочения километър водачът губи контрол върху управлението на
автомобила и същият се отклонява в дясно от платното за движение на ППС,
преминава през затревен банкет, достига до възходящ земен скат, находящ се
на около 5 м. в дясно от десния ръб на платното за движение, осеян с
храстовидна растителност, дървета и камъни, започва изкачване по него, при
което с челна част се удря в камък, завърта се в посока, обратна на
часовниковата стрелка, с лява странична част в областта на средна колонка се
удря в акациево дърво, което се счупва, след което се преобръща около
надлъжната си ос в посока обратна на часовниковата стрека, пада върху таван
на купе, след което се преплъзва надолу по ската и се установява в покой,
обърнат по таван на купе върху асфалтовото покритие на пътя. При този
механизъм на ПТП върху лекия амтомобил са действали разнопосочни по
сила и направление ударни импулси, пораждащи с различна големина и
направление инерционни сили върху телата на водача и пътниците. При този
механизъм на ПТП, ударният импулс, породен от удара на лява странична
част на лекия автомобил в дървото, е бил в посока почти перпендикулярна на
надлужната ос на лекия автомобил. Вследствие на този механизъм и
породената от удара в дървото инерционна сила върху тялото на Т. Г. са
получени травматичните увреждания, установени при аутопсията на трупа.
Към момента на протичане на ПТП Т. Г. е била без поставен предпазен колан.
Инерционната сила, действаща върху тялото на возещата се на задна лява
седалка пътничка Т. Г., породена от ударния импулс вследствие на удар в
един момент на лява странична част на автомобила в крайпътно дърво, е
насочена в направление от дясно на ляво и води до удар на лява странична
част на тялото във вътрешната лява странична част на купето на автомобила.
По този механизъм са получени и съответните травми-удари с или върху тъпи
предмети. Заключението на вещите лица е, че ако Т. Г. е била с
обезопасителен колан биха настъпили почти същите увреждания при тази
контактна скорост на удар в дървото. В експертизата е отразено, че лявата
задна седалка, на която е била Т. Г., е с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан. Посочено е, че предпазните
триточкови инерционни колани са средство за пасивна защита и са
11
предназначени за задържане на водача и пътниците в случай на внезапно
спиране на автомобила/в режим на аварийно спиране/, челен удар между
ППС, рязко завъртане спрямо вертикалната си ос, към мястото на седене – на
таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към
облегалката, при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в
посока отзад напред спрямо надлъжната ос на автомобила. Пояснено е, че
предпазните колани не защитават посоката и движението на главата на
пътника и неговите крайници в долната половина, както и че при страничен
ударен импулс действието на предпазния колан се обезличава, като в
процесния случай не би предпазил тялото на седящата на лява задна седалка
Т. Г. от удар на лява странична чяст на тялото във вътрешността на лява
странична част на купето на автомобила. Големината на инерционната сила,
действаща върху тялото на возещата се на задна лява седалка Т. Г. зависи от
скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара на лява
странична част на автомобила в дървото, която е била около 70 км/ч.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК определение съдът е приел, че
е безспорно обстхоятелството, че към датата на събитието – 08.08.2019 г. за
лек автомобил марка „БМВ 328И“ с рег. № ВР *** ВР е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № №
BG/02/118003548609, сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Не се спори, а и от приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че ищците Г. И. В., С. И. Г., М. К. К., Г. П. Т. и
С. М. Т. са отправили до ответното дружество ЗК "Бул Инс" АД заявления за
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие
смъртта на Т. И. Г., които са входирани при застрахователя на 23.04.2020 г.
Няма данни застрахователят да е изплатил обезщетения на тези лица или да е
отговорил на заявителите.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелките М.Р. и К. П. се установява, че трите
сестри Т. И. Г., Г. И. В. и С. И. Г. са отраснали заедно, били са много близки и
отношенията им са били по-скоро приятелски. Според свидетелката Р.,
сестрите са били неразделни, а според свидетелката П. те не са допускали
други хора в своя кръг и са разчитали много една на друга. Т. И. е била най-
голямата от трите сестри и е подпомагала своите сестри не само морално, но
и финансово. Свидетелката Р. установява, че сестрите са понесли тежко
смъртта на баща си (от приложеното по делото удостоверение за родствени
връзки е видно, че смъртта на баща им И. Г. Д. е настъпила на 17.10.2002 г.) и
това е довело до още по-силното им сплотяване. Свидетелката П. установява,
че майката на трите сестри се е грижела много за тях и много ги е обичала.
Първоначално са живеели заедно, но впоследствие Г.И. се е омъжила и е
заживяла на друг адрес, заедно със съпруга си, като двамата имат и
непълнолетна дъщеря на около 15-16 години, С.И. е имала дългогодишна
връзка, омъжила се е и живее със съпруга си в Германия, а Т. И. е останала да
живее в жилището на родителите си.
Свидетелките установяват, че ищцата Г.И. е понесла тежко смъртта на
сестра си Т. И., не е можела да спи, била е психически разстроена и не е
можела да полага пълноценни грижи за дъщеря си. Според свидетелките,
12
двете сестри са били много близки и преди време, когато ищцата Г.И. е
получила онкологично заболяване, сестра й Т. я е посещавала в болницата,
помагала й е вкъщи и в грижите за дъщеря й, оказвала й е материална и
психическа подкрепа. След смъртта на сестра й, ищцата Т. И. е започнала да
изпитва притеснения да не се възвърне болестта й. Постоянно е плакала, не е
излизала от къщи, била е много разстроена и е казвала колко е тежко да
нямаш сестра, с която да споделяш радостите и тревогите си. Според
свидетелката П., ищцата Г.И. продължава да е разстроена и до настоящия
момент, затворена е в себе си, страда, не разговаря, личи си, че й е трудно да
продължи след загубата на сестра си и ходи често на гроба на Т..
Според свидетелките Р. и П., ищцата С.И. също е понесла тежко
смъртта на сестра си Т. И., получила е стрес и я е било страх от МПС. Според
свидетелките, нейното страдание се подсилва и от това, че не може да идва в
България за всички приноси и да ходи често на гроба на сестра си.
От показанията на свидетеля К.Р. се установява, че ищецът М. К. К.
живее от 7 години на съпружески начала с Р. Д. - майка на покойната Т. И..
Свидетелят установява, че заедно с тях е живеела и Т. И. до момента на
смъртта си, като ищецът се е отнасял към нея като към своя дъщеря. Според
свидетеля, след смъртта на Т., М.К. не е можел да спи нощем, вдигал е
кръвното налягане, променил се е и е станал мълчалив, отказвал е поканите на
свидетеля да отидат заедно за риба или да гледат мач. От свидетелските
показания се установява, че Т. и М. са се разбирали много добре, той я е возел
с колата си и на всички хубави поводи са били заедно. Свидетелят установява
също така, че М.К. има свои две деца от предишна връзка, които са
пълнолетни и са в чужбина.
От показанията на свидетелката П.Ф. се установява, че между Т. И. и
нейните дядо С.Т. и баба Г.Т. е съществувала много близка връзка. Т. И. ги е
посещавала в дома им в с.Бутан най-често по време на ваканциите и на
празници. Според свидетелката, тъй като Т. е била тяхна първородна внучка,
те са имали с нея дълбока емоционална връзка, тя им е създавала спокойствие
като се е грижела за тях, и в нея те са виждали подкрепа и сигурност за
своите старини. Смъртта на Т. е била за тях огромна трагедия, изпаднали са в
депресия и дълбок емоционален срив, постоянно са плакали и са споделяли
със свидетелката, че не могат да спят и живеят непрекъснато с мисълта за
внучката си. Според свидетелката, двамата и в момента са психически
неустойчиви, плачат, изпитват болка и страдание. Впечатленията на
свидетелката са, че преди смъртта на Т., ищците С. Т. и Г.Т. са били доста
жизнени хора, въпреки преклонната си възраст, но след това са престанали да
се грижат дори и за любимата си градина, тъй като са престанали да виждат
смисъл.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
13
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №
4/61 г. и № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени
вреди. Посочено е, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя и сестри.
Развити са мотиви, че в традиционните за българското общество семейни
отношения бабите/дядовците и внуците, съответно братята и сестрите, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва
да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това
изключение, са: 1/ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Посочените предпоставки следва да са
осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени
вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините –
бабите/дядовците и внуците, съответно братята и сестрите.
В константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 17 от
14
16.03.2021 г. по т. дело № 291/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №
60070/29.06.2021 г. по т.д.№ 904/2020 г., на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 92 от
17.11.2020 г. по т. дело № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 45 от
10.05.2021 г. по т. дело № 370/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., се приема, че
за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Анализирани са различни житейски ситуации, като се приема, че особено
силна привързаност между роднините е налице най-вече когато отношенията
помежду им са със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете.
Съдебната практика посочва като примери, относими към връзката между
бабите/дядовците и внуците, отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.).
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай ищците не
са провели пълно и главно доказване на изведените в Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност
като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 08.08.2019
г. смърт на Т. И. Г..
Безспорно се установи, че между починалото лице и неговите сестри,
баба и дядо са били изградени и са съществували близки връзки, основани на
привързаност и уважение, характерни и общоприети според традиционните за
българското общество семейни отношения в общуването между хора в тази
степен на родство. Загубата на близък родственик е събитие, което неминуемо
има за последици душевна болка и тъга. В случая се установи, че както
сестрите, така и бабата и дядото на загиналата са били много разстроени от
инцидента и са преживели трагедията емоционално. Тези обстоятелства обаче
не обосновават изключителна по характер връзка между Т. И. и ищците,
която да превишава обичайните отношения на близост и привързаност между
сестри и баба/дядо и внуци. Както бе посочено, основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди ще е налице само ако са установени
отношения, които надхвърлят по обем и интентзитет общоприетото разбиране
за близост между роднини – връзка, която във всеки един аспект, вкл.
емоционален и духовен, надхвърля обичайните прието отношения на близост
и уважение между лицата в тази степен на родство.
Загиналата Т. И. е имала изградени и поддържани топли и близки
отношения със сестрите си Г.И. и С. И., които не са били формални, а
напротив - между тях е съществувало пълноценно общуване и емоционална
близост, взаимна подкрепа и уважение. В случая обаче не се установява
особена житейска ситуация, пораждаща връзка между сестрите, която да
излиза вън от рамките на обичайната такава за този вид родствени
отношения. В исковата молба се твърди, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че трите сестри са изгубили своя баща И. Г. Д., но
доколкото към момента на смъртта на последния през 2002 г. те вече са били
пълнолетни, съдът намира, че не е налице ситуация, в която може да се
приеме, че загиналата Т. И., като най-голяма сестра, е поела грижите за
своите по-малки сестри и е заместила липсващия родител, още повече, че от
15
свидетелските показания се установи, че майка им е жива и се е грижила
всеотдайно за тях. Установява се, че ищцата Г.В. е имала онкологично
заболяване, при чието лечение е получавала голяма подкрепа от загиналата си
сестра Т.. Това обстоятелство обаче също не може да обоснове извод за
възникнала по-особена връзка между двете, а сочи на една нормална
взаимопомощ между най-близки родственици в труден за тях момент. По
делото се установи, че ищците Г.И. и С.И. са преживели тежко смъртта на
своята сестра, имали са проблеми със съня, били са разстроени психически и
пр. Не се установи обаче тези негативните последици да са с такъв
интензитет, че да са довели до трайна промяна в личността на потърпевшите
и живота им занапред. По делото липсват данни ищците Г.И. и С.И. да са
търсили медицинска помощ и да им е провеждано лечение във връзка с
оплаквания за проблеми с психиката им, изразяващи се напр. в атипична
/комплицирана, усложнена/ скръб, посттравматично стресово разстройство,
повишена тревожност и депресивност. Въз основа на събраните доказателства
не може да бъде направен и извод, че внезапната смърт на сестра им да е
довела до трайна и непреодоляна промяна в поведението и социалното им
функциониране. Напротив, установи се, че ищците Г.И. и С.И. не са живели
съвместно със загиналата си сестра Т. И. значително време преди инцидента,
че имат свои семейства, с които продължават да водят нормален живот и в
които е състредоточен емоционалният им център.
От събраните доказателства се установи, че загиналата Т. И. е
присъствала и в живота на своите баба и дядо - като дете е пребивавала при
тях в дома им на село, а впоследствие е съхранила връзката си с тях като ги е
посещавала и подпомагала. От свидетелските показания обаче не се установи
тези отношения да се различават съществено по своето съдържание от
традиционните такива в българското общество. Няма доказателства по делото
и въобще твърдения в някакъв етап от отглеждането и израстването на Т. И.
бабата и дядото да са замествали нейните родители и вместо тях да са й
осигурявали дом, семейна среда, преки ежедневни грижи и издръжка.
Пребиваването на децата при бабите и дядовците по време на празниците и
ваканциите, полагането на грижи от бабите и дядовците за децата, а след
израстването на последните – проявата от тяхна страна на внимание и
загриженост към възрастните хора, са отношения, които са напълно нормални
и традиционни за българското общество. Ето защо съдът намира, че в случая
само въз основа на установените по делото обстоятелства, сочещи именно на
такава връзка между загиналата Т. И. и нейните баба и дядо, не може да бъде
направен извод за връзка, която да излиза вън от рамките на обичайната
такава за този вид родствени отношения. Следва да се отбележи и това, че от
свидетелските показания не се установи ищците С. и Г. Т.и да са понесли
морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха
изпитали повечето прародители при внезапна и неочаквана смърт на свой
внук. В случая се установява, че ищците са били в шок от инцидента и са
преживели трагедията емоционално, но не и реакции, които да надхвърлят по
обем и интензитет обичайните за такава ситуация негативни изживявания.
Що се касае до исковата претенция на М. К. К., е необходимо да бъде
отбелязано следното: Съгласно възприетото в Постановление № 5 от
24.XI.1969 г., Пленум на ВС, имат право на обезщетение за неимуществени
вреди отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
16
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. В мотивите на
този тълкувателен акт се сочи, че в практиката има случаи, при които между
пострадалия при непозволено увреждане (починал от това) и други лица са
съществували отношения, които са сходни с отношенията между роднините.
Така например взетото за отглеждане и за осиновяване от починалия, но
неосиновено дете е в отношения с починалия, аналогични на осиновеното.
Между отглежданото дете и лицето, което го отглежда, съществуват
отношения на привързаност един към друг, те съставляват една семейна
общност, отглежданото дете е получавало издръжка от отглеждащия го.
Последният се е грижил за възпитанието му и т.н. Такова дете, взето за
отглеждане и осиновяване, но още неосиновено, би могло според т. 1 на
постановлението да иска да му се присъди обезщетение за имуществени
вреди, последвали от смъртта на отглеждащия го, но не може да претендира
обезщетение и за неимуществени вреди, за да се репарират причинените му
вреди от неимуществен характер, последвали от смъртта на отглеждащия го,
макар взаимната привързаност, обич и чувства между детето и отгледалия го
да са сходни с тези, създадени между родител и дете. Очевидно е, че при
смърт на едно от тези лица другото понася вреди от неимуществен характер.
Поради това следва и при тези случаи всяко от тези лица да има основание да
иска обезщетение за неимуществени вреди.
В конкретния случай не може да се приеме, че между ищеца М.К. и
загиналата Т. И. са били изградени отношения с такъв характер. От събраните
гласни доказателства се установява, че бащата на Т. И. е починал, когато тя е
била на 20 години, както и че майка й е заживяла с М.К. на съпружески
начала няколко години след това – св.Р. заявява, че двамата живеят заедно от
7 години, т.е. от около 2015 г., когато Т. И. е била на 33 години. При това
положение не би могло да се говори, че между тях е установена връзка,
сходна на тази между родител и дете, за да се приеме, че ищецът К. е активно
легитимиран да получи обезщетение по силата на Постановление № 5 от
24.XI.1969 г., Пленум на ВС. Действително от събраните доказателства се
установи, че ищецът К. и загиналата Т. И. са живели в общо домакинство, че
са имали много добри отношения, основани на взаимно уважение и подкрепа,
но това не е достатъчно, за да се приеме, че помежду им е била създадена
изключителна трайна и дълбока емоционална връзка, наподобяваща тази на
родител и дете, от която ищецът да търпи продължителни болки и страдания
по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС. От събраните доказателства се установи, че след смъртта на Т. И.,
ищецът К. е имал проблеми със съня, вдигал е кръвното налягане, променил
се е и е станал мълчалив, отказвал е поканите на приятел да отидат заедно за
риба или да гледат мач. Така установените обстоятелства обаче не са
достатъчни, за да се приеме, че е претърпял неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка между две лица, които са се разбирали добре и са живели
няколко години в общо домакинство.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че в
случая не са доказани посочените по-горе кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, по отношение на нито един от ищците.
При липсата на доказана активна материалноправна легитимация,
17
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, без да е необходимо да бъдат обсъждани останалите
предпоставки от фактическия състав на чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, както и
направените от ответника възражения, в т.ч. и възражението за
съпричиняване.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответника ЗК "Бул Инс" АД. От данните по делото е видно, че същият е
направил следните деловодни разходи: по 720,00 лв. – договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално
представителство по исковете на всеки от ищците Г.В., С.Г., С.Т. и Г.Т.; 2
520,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по иска на
М.К.; общо 800,00 лв. – внесени и изплатени суми за възнаграждение на вещи
лица. Процесуалният представител на ищците е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като в размера на договорените адвокатски
възнаграждения е включен ДДС (представени са доказателства за
регистрация на упълномощения адвокат по ЗДДС). При изключването на
ДДС, договорените размери на възнагражденията клонят към минималните
размери, определени в чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че всеки
от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
иска му разходи за адвокатски възнаграждения, както и по 160,00 лв. –
разходи за възнаграждения на вещите лица.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, С. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, М. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.***, Г. П. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.***, и С. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, подадена
чрез пълномощника им адв.Б.П., осъдителни искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, за присъждане на следните суми: на ищцата Г. И. В. –
сумата 5 000 лв., на ищцата С. И. Г. – сумата 5 000 лв., на ищеца М. К. К. –
сумата 50 000 лв., на ищцата Г. П. Т. – сумата 5 000 лв. и на ищеца С. М. Т. –
сумата 5 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на Т. И. Г., настъпила вследствие ПТП от 08.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 23.04.2020 г. – датата
на подаване на заявленията за изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди по застраховка "Гражданска отговорност" пред ответника ЗД "Бул Инс"
АД до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Бул Инс" АД, със седалище
и адрес на управление: гр.***, деловодни разноски в общ размер от 880,00
лв., от които 720,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
18
с вкл. ДДС и 160,00 лв. – разноски за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Бул Инс" АД, със седалище
и адрес на управление: гЬр.***, деловодни разноски в общ размер от 880,00
лв., от които 720,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС и 160,00 лв. – разноски за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Бул Инс" АД, със седалище
и адрес на управление: гр.***, деловодни разноски в общ размер от 2680,00
лв., от които 2 520,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС и 160,00 лв. – разноски за възнаграждения на
вещи лица.
ОСЪЖДА Г. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Бул Инс" АД, със седалище
и адрес на управление: гр.***, деловодни разноски в общ размер от 880,00
лв., от които 720,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС и 160,00 лв. – разноски за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*** на
основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Бул Инс" АД, със седалище
и адрес на управление: гр.***, деловодни разноски в общ размер от 880,00
лв., от които 720,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС и 160,00 лв. – разноски за възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.Ь
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19