№ 4697
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110129789
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 49 ЗАП и чл. 309а ТЗ.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че между него и ответника е налице облигационно
отношение по силата на договор за превоз, по който е престирал съобразно уговореното –
извършил е международен превоз на стоки, за което издал описаната в исковата молба
фактура № 78576/30.11.2020 г. Поддържа, че за ответника е възникнало задължение за
плащане на навло в размер на 8214,49 лева, от които е заплатил 5280,74 лева, поради което
претендира остатъка в размер на 2933,75 лева, заедно със законната лихва от 27.5.2021 г. ди
погасяване на задължението и сумата 121,42 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 30.12.2020 г. – 26.5.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът /ФИРМА/ оспорва иска, като поддържа, че неплатената част от навлото е
погасена чрез извънсъдебно прихващане /предвид изявлението на адвоката на ответника в
откритото съдебно заседание от 09.11.2021г., л. 182 от делото, стр. 2 от съдебния протокол/.
Оспорва иска за мораторна лихва, като поддържа, че срокът за плащане е 45-дневен, считано
от издаване на фактурата. Прави възражение за съдебно прихващане на сумата 2933,75 лева
с активни вземания с правна квалификация с чл. 92 ЗЗД за сумата 300 евро - неустойка за
забава по процесния договор за периода 26.11.2020 г. – 28.11.2020 г., за сумата 200 евро -
неустойка за забава по договор за превоз от 27.10.2020 г. за периода 01.11.2020 г. –
02.11.2020 г., за сумата 100 евро, представляваща неустойка за забава по договор от
02.11.2020 г., дължима за един ден забава - 07.11.2020 г., за сумата 300 евро - неустойка за
1
забава по договор от 10.11.2020 г., дължима за периода 14.11.2020 г. – 16.11.2020 г., за
сумата 300 евро - неустойка за забава по заявка-договор от 12.11.2020 г., дължима за
периода 17.11.2020 г. – 19.11.2020 г. и за сумата 200 евро, представляваща неустойка за
забава по заявка-договор от 27.11.2020 г., дължима за периода 01.12.2020 г. – 02.12.2020 г., и
с активно вземане с правна квалификация чл. 23, пар. 5 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на товари (СМР) вр. чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
сумата от 2550,36 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяваща се в платено от
ответника обезщетение за вреди, претърпени от товародателя вследствие на забавено
изпълнение. Поддържа, че в негова полза е възникнало вземане за неустойки за забава /по
процесния договор за превоз и по още пет договора/, каквото съглашение е налице между
страните. Поддържа и че поради неточното изпълнение от страна на превозвача /изразяващо
се в допусната забава и неспазване на температурата, при която е следвало да се превози
товарът/ доверителят му по сключен с него договор за спедиция е претърпял вреди, като
ответникът е изплатил на изпращача обезщетение за вредите от забавеното и неточно
изпълнение на превоза, което възлиза на 1305 евро /2550,36 лева/. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 49 ЗАП в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по
договор за превоз, по силата на което е престирал съобразно уговореното и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на навло в претендирания размер. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга в цялост.
При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.
С определението от 27.8.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение по договор за превоз
съгласно заявка за транспорт от 19.11.2020 г. със съдържанието на посочения и представен
към исковата молба документ и представените към исковата молба товарителници, че
ищецът е извършил транспорта, а за ответника е възникнало задължение да заплати
уговореното навло в размер на 8214,49 лева, че ответникът е погасил част от задължението в
размер на 5280,74 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
Единственият спорен по делото въпрос се отнася до погасяването на неплатената част
от задължението, по който съдът намира следното:
От приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК, следва, че процесната фактура № 78576/30.11.2020 г. е осчетоводена и в
счетоводството на ищеца, и в това на ответника. В счетоводствата и на двете дружества
2
/ищец и ответник/ е осчетоводено частично плащане на задълженията по фактурата в размер
на 5280,74 лева, извършено от ответника по банков път, на 27.4.2021 г., както и наличен
незаплатен/непогасен остатък в размер на 2933,75 лева.
Със становище от 05.11.2021 г., в отговор на възражението за прихващане в частта по
активните вземания за сумите 300 евро - неустойка за забава по процесния договор за
периода 26.11.2020 г. – 28.11.2020 г. и 2550,36 лева, представляваща обезщетение за вреди,
изразяваща се в платено от ответника обезщетение за вреди, претърпени от товародателя
вследствие на забавено изпълнение, ищецът е представил разписка за получени суми,
подписана от управителя на ответника. Ищецът твърди, че тези претенции /за обезщетения
по процесния договор/ са погасени чрез плащане, което се установява от тази разписка /виж
изявление в становището му от 05.11.2021 г., на л. 180 от делото, както и изявлението на
адвоката на ищеца, направено в откритото съдебно заседание на 09.11.2021 г./. От своя
страна адвокатът на ответника оспорва сумата, посочена в разписката, да е платена – и в
брой, и по банков път, а твърди, че тези вземания /за неустойка и обезщетение за забава/ са
погасени чрез извънсъдебно прихващане с част от вземането на ищеца за навло.
В представената от ищеца разписка е обективирано изявление на управителя на
дружеството-ответник, в което с подписа си /неоспорен от ответника/ е удостоверил, че на
05.1.2021 г. е получил от /ФИРМА/ сумата 2933,754 лева, представляваща „неустойка за
забавена доставка“ по процесния договор за превоз. Посочено е, че плащането е извършено
по банков път по следната сметка, разкрита на /ФИРМА/: IBAN *****. Възражението на
ответника, че погасяването на задължението не е извършено по банков път се доказва както
от заключението на ССчЕ – отговор на задача № 5, така и от твърденията на самия ищец,
който не посочи категорично как твърди да е извършено плащането – по банков път или в
брой, като следва да се има предвид, че не доказа плащане в брой на сумата, посочена в
разписката.
От представената по делото кореспонденция, разменена между страните по
електронната поща, се установява, че ответникът е отказвал да заплати вземането за навло
по процесната фактура, докато ищецът не приеме вземането за обезщетения за забава в общ
размер на 1500 евро /която левова равностойност е именно процесната сума от 2933,75 лева/,
като има и изявления /искания/ за „намаляване“ на сумата по процесната фактура №
78576/30.11.2020 г. със сумата за обезщетения за забава. Макар да е оспорена от ищеца съдът
кредитира изявленията на страните в тази кореспонденция, доколкото фактите, които се
установяват от писмата, се подкрепят напълно от останалия събран по делото
доказателствен материал.
От анализа на гореописаните доказателства – разписка, заключение на ССчЕ,
разменената между страните кореспонденция, по делото се доказва частична симулация на
изявлението на управителя на ответното дружество, обективирао в разписката – в частта за
начина на погасяване на обезщетенията за забава. Следователно то е погасено, но не чрез
плащане. Сумата, дължима от ищеца на ответника за обезщетения /сумата по разписката/, е
идентична е непогасената част от навлото, която е и предмет на делото. От друга страна,
3
ищецът твърди че е платил обезщетенията за забава по процесния договор /което се домогва
да докаже с разписката/, от което следва, че не го оспорва по основание и размер. От
горното следва само един логичен извод - че страните са постигнали съгласие, че ищецът
дължи на ответника сумата 1500 евро /2933,75 лева/ за обезщетения за забава, постигнали са
съгласие за погасяване на сумата чрез прихващане с насрещното вземане на ищеца към
ответника за навло по процесната фактура № 78576/30.11.2020 г., след което ответникът е
погасил чрез плащане непогасения остатък по фактурата от 5280,74 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната част от навлото е погасена чрез
извънсъдебно прихващане. Ето защо към момента на приключване на устните състезания
ищецът няма право на претендираното вземане. Искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че, дори и съдът да приеме, че
процесната сума не е погасена чрез извънсъдебно прихващане, то би уважил възражението
за съдебно прихващане за сумите до 200 евро - неустойка за забава по процесния договор за
периода 26.11.2020 г. – 28.11.2020 г. и 2550,36 лева, представляваща обезщетение за вреди.
Те се признават от ищеца, който твърди да ги е платил, но не го доказва. Т.е., възражението
за съдебно прихващане би било основателно най-малко за тази сума, която е равна на
претендираната и отново би довела като краен резултат до отхвърляне на иска. Според
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, при уважено
възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с
обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, а кога е
настъпила ликвидността е без значение. С оглед така даденото задължително тълкуване и
предвид, че и двете вземания са били изискуеми в момент, прехождащ предявяването на
иска, то и решението на съда би било едно и също в частта за лихвите и разноските - и при
извод за погасяване чрез съдебно прихващане, и при извод за погасяване чрез извънсъдебно
прихващане.
По иска по чл. 309а ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на ответника в забава. Погасителният ефект на двете вземания е настъпил с
обратна сила – с възникване на вземането за обезщетение, което е в момент, предхождащ
началната дата, за която се претендира мораторна лихва. Ето защо ответникът не е изпаднал
в забава и искът за заплащане на мораторно обезщетение е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответника се следват своевременно поисканите разноски в размер на 700 лева – за
адвокатско възнаграждение и депозит за ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу /ФИРМА/, ЕИК
********* осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 49 ЗАП и
чл. 309а ТЗ за сумата 2933,75 лева, представляваща непогасена част от навло по договор за
международен превоз на товари от 19.11.2020 г., съгласно фактура № 78576/30.11.2020 г., и
за сумата 121,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.12.2020 г. – 26.5.2021
г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5