Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261301 23.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и пети март две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9489
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев Инс”
АД, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, вр.
с чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 5603/2020 г.
на РС - Пловдив, със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, а именно: сумата от общо 638.28 лева – главница, включваща 628.28
лева - изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, 10 лева - ликвидационни
разходи, ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението в съда - 27.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 93.43 лева - обезщетение за забава в плащането
на главницата, за период
от 11.12.2018г до
20.05.2020г.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2018
г., около 21,00 часа в гр. П., ул. ***, е настъпило ПТП, при което лек
автомобил БМВ, модел „Х1“, с рег. № ***, е попаднал
в необезопасена и необозначена дупка, в резултат на което е са настъпили
имуществени вреди по автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за
ПТП № ***/15.08.2018 г. Собственикът на увредения автомобил – И. К. имал
сключен договор с ищеца за застраховка „Каско”, обективирана в ЗП № ***, с
валидност от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г.
Ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 628.28 лева,
на 09.10.2018 г. Твърди се още, че Общината, като собственик на общинските
улици е длъжна да ги ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил
своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура.
Претендират се и разноските в производството.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с който оспорва иска по основание и
размер.
На първо място ответникът оспорва
валидността на застрахователното правоотношение между собственика на увреденото
МПС и ищцовото дружество за застраховка „Каско на МПС“.
На следващо място поддържа, че
Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди, тъй като инцидентът не
е настъпил в границите на урбанизираната територия на Община Пловдив.
Навежда доводи, че от представените
към исковата молба писмени доказателства не се установява наличие на дефект на
пътното платно, както и не се установява фактическата обстановка за настъпване
на ПТП. Освен това твърди, че липсват данни за поведението на водача на МПС,
както и, че щетите са настъпили единствено и само по описания в исковата молба
начин.
Оспорен е механизмът на
настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП. Направено е възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на автомобила.
Възразява и по отношение на претендираните претенции за присъждане на суми, произтичащи
от начисляване на лихва в претендирания размер и за претендирания период, като поддържа, че акцесорното
вземане за лихва възниква само при доказване дължимостта
на главното вземане.
Възразява, че е не се дължи и
претенция за ликвидационни разноски, тъй като същите не се доказват и
обосновават по основание и размер.
Искането е да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5603/2020 г. на ПРС, ХIІ гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК.
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
По иска по чл.
410, ал.1, т. 2 КЗ:
За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования обезщетение,
както и посочения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който да са
нанесени твърдените вреди на
автомобила и размера на
обезщетението.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по
посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл.
това за съпричиняване на резултата, а при
установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е
погасил.
Предвид
становището на страните, на основание чл. 153, във вр.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, факт е отделен, че към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била налице
валидна и действаща застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на автомобила /виж Протоколно определение от открито съдебно
заседание, проведено на 13.01.2021 г./
Застрахователното правоотношение
се установява от представения договор за застраховка „Каско”,
обективиран в полица № *** г., със
срок на покритие 12.10.2017 г. – 11.10.2018 г. /л.63/, който е действал към
момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Видно от същата, е сключена
между ищеца и И. Г. К. – собственик на процесния лек автомобил „БМВ Х1“, с рег.
№ ***, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на
четири вноски, както следва: първата вноска – 317.17 лева – дължима на
12.10.2017 г.; втората вноска – 315.18 лева, дължима на 12.01.2018 г.; трета
вноска – 315.18 лева, дължима на 12.04.2018 г. и четвърта вноска – 315.18 лева,
дължима на 12.07.2018 г.
От приложените сметки /л. 71- л.
74/ се установява, че застрахователните премии са платени в срок, както следва:
на 09.10.2017 г. – платени 317.17 лева; на 12.01.2018 г. – платени 309 лева; на
12.04.2018 г. – платени 315.18 лева и на 13.07.2018 г. – платени 315.18 лева.
Ето защо и, следва да се приеме,
че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима
предпоставка за изплащане на обезщетение.
Видно от
протокол за ПТП № ***, на 15.08.2018 г., при движение в гр. П., по ул. ****, било
реализирано пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка БМВ,
модел „Х1“, с рег. № ***, преминал през необезопасена
дупка на пътното платно с конкретни размери. Удостоверените щети по МПС са
предна дясна гума и джанта.
Протоколът е
съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на
необозначена и необезопасена дупка на платното с описаните размери /обозначена
на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер
на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
На 17.08.2018
г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение
на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са
били определени на стойност 628.28 лева, която е била изплатена.
По делото е
прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна
точка, механизмът на ПТП е свързан, именно с преминаване на МПС през дупка с
описаните размери. Наличните щети по автомобила се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма. Пазарната стойност, необходима за
ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на 667.09 лева.
За настъпване
на инцидента са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля Г.И. К.а - П. /водач на МПС/. Не си спомня за конкретния случай, но
посочва, че от години, пътува по четири път на ден по маршрута П. – село Т.,
тъй като има вила в селото и там остава детето, при родителите й. Няколко пъти
е попадала в дупки и е пукала гуми. Потвърждава, че дупките са на **, между гр.
П. и с. С., където е базата на „***“. Описва ги като „огромни ями“. Сочи, че за
да избегнеш една, влизаш в друга, с каквато и скорост да се движиш, не могат да
се избегнат дупките на пътя. Твърди, че е дългогодишен шофьор, поради което
заявява, че за да е влезнала в дупка, значи не е могла да я избегне. По принцип
звъни на тел. 112 и идва полиция. Често попада в дупки и тъй като карала с нископрофилни гуми, които много лесно се пръскат или се
появяват издутини по тях, които я правят негодна. Собственик на автомобила бил
баща й и заявява, че полученото обезщетение от ищеца – застраховател по Каско, е било на негово име.
Дадените
показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко
възприети, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите доказателства.
Предвид изложеното и след цялостна
преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените от ответника оспорвания за
ненастъпване на инцидента на заявеното място и различен механизъм на ПТП, за
недоказани от страната, която ги е навела, защото в тежест на ищеца е да
установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства
са точно в тази насока, като неподкрепените възражения на ответника водят до
тяхната неоснователност.
Отделно, не се установиха при условията
на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки
указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на водача на автомобила,
което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- установи се,
че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през
необезопасена и неозначена дупка на пътното платно, със значителни размери. Не
се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
С платежно
нареждане на 09.10.2018 г. /л.18/ ищецът е платил на собственика на увреденото
МПС, обезщетение в размер на 628.28
лева.
С оглед
горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като
в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на посочената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е
по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество
на вещта.
От протокол за ПТП № ***, на 15.08.2018
г., /л.10/, се установява, че ПТП е настъпило, при движение в гр. П., ул. „***”, ***, до база „***“, било реализирано пътно-транспортно
произшествие. Ето защо и съдът приема, че улицата, на която
е реализирано произшествието, се намира в населено място и не е част от
републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3
ЗП и като такъв е публична собственост на Община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1,
т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото нито се твърди,
нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва
на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а
и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице
е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване
на резултата. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре.
Според
заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 667.09 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза
на ищеца е възникнало вземане в размер на 628.28 лева.
Следва да се
присъди и претендираната сума от 10 лева - обичайни
ликвидационни разноски /чл. 410, ал.1, пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те
съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета, предвид
свързаната с дейността работа на застрахователя, при което подлежат на
присъждане. Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната
лихва, считано от постъпване на заявлението в съда до погасяването.
По иска по чл.
86 ЗЗД:
Задължението на делинквента
към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава
/моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена
и получена от ответника на 10.12.2018 г. /л. 24-25 /. Срок за доброволно
плащане не е предоставен, а погасяване не се установява. Обезщетението за
забава се дължи за периода 11.12.2018 г. – 20.05.2020 г. и възлиза в размер на 93.43
лева – колкото се претендира, предвид диспозитивното начало
в процеса /изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез ел. калкулатор,
възлиза на сума в по-висок размер 93.44 лева/. Акцесорната
претенция следва да бъде изцяло уважена.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в
полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.91/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ; 180
лв. – депозит САТЕ и 15 лв. – за разпит на свидетел /изплатен/, като се
претендира и юрк. възнаграждение. Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се
дължат разноски от общо 370 лева, а за заповедното производство – 75 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, дължи на ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, следните суми: общо 638.28 лева /шестстотин
тридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща сбор от регресно вземане от 628.28
лева, за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско”, по полица № ***, за причинени
щети на лек автомобил марка „БМВ Х1”, с рег. № ***, в резултат от настъпило ПТП
на 15.08.2018 г. при движение в гр. Пловдив, по ул. „***”, ***, до база „***“, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, ведно с 10 лева – ликвидационни разноски; 93.43 лева /деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ –
обезщетение за забава за периода 11.12.2018 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 27.05.2020 г. до окончателното погасяване,
за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 2457/29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 5603/2020
г. на ПРС, ХІI гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да плати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********,
следните суми: общо 75 лева
/седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5603/2020
г. на ПРС, ХІI гр.с. и общо 370 лева
/триста и седемдесет лева/ - разноски за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ