№ 46
гр. Търговище, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20233500900094 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е предявен от Агенция за публични предприятия и контрол, с
ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор П. СТ. АЛ., адрес
за призоваване: гр. София, п.к. 1000, ул. „Врабча“ № 23, тел. за контакти:
02/9701 615, 624, срещу „ЕАЗ - ПРИВАТ“ ООД, ЕИК ********* (в
ликвидация), представлявано от ликвидатор, със седалище и адрес на
управление: гр. Попово, п.к. 7800, Промишлена зона, с правно основание чл.
92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 16.06.2000 г. между Агенция за приватизация от една
страна като продавач, а от друга – „ЕАЗ – Приват“ ООД, гр. Попово като
купувач, е бил сключен договор за приватизационна продажба на 36 800 дяла,
представляващи 76 % от капитала на „ЕАЗ-П“ ЕООД, гр. Попово. Покупната
цена била в размер на 340 000 лв.
Купувачът е платил първоначална вноска в размер на 35 000 лв. –
депозит за участие в преговорите. Остатъкът от договорената цена за
разсрочено плащане, ведно с увеличението съгласно чл. 10.12 от договора
била платима в съотношение 50 % с парични средства и 50 % в непарични
платежни средства, за срок от 10 години, на девет равни годишни вноски, с
1
едногодишен гратисен период, който започва да тече от влизането на договора
в сила – 16.06.2000 г.
На 24.01.2002 г. е изплатена авансово частта от цената, дължима в
непарични платежни средства, ведно с увеличението, в размер на 154 725,00
лв. с поименни компенсационни бонове.
Оставащата сума, дължима в парични средства, ведно с увеличението по
Договора, в размер на 169 914,51 лв. следвало да се плати на 9 годишни
разсрочени вноски с падеж на 16.07. на съответната година, считано от 2002 г.
Към настоящия момент частта от цената, платима чрез банков превод, не
е изцяло изплатена, като след извършени погашения остава дължима сума в
размер на 49 929,51 лв., представляваща част от седма – 14 475,27 лв., осма –
18 276,66 лв. и девета – 17 177, 58 лв. разсрочени годишни вноски, както и
дължимите мораторни лихви, законни лихви и разноски, съгласно издадените
за посочените вноски заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителни листи.
Сред задълженията на купувача по договора е посоченото в чл. 20, че
същият се задължава до окончателното изплащане на покупната цена, но не
по-малко от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост
върху дяловете, да не предприема действия и да не допуска вземането на
решение за ликвидация на дружеството по реда на гл. XVII от Търговския
закон (ТЗ).
Същото задължение е отразено в раздел V, чл. 21 от Учредителния акт на
„ЕАЗ-П“ ЕООД, гр. Попово, обявен в Търговския регистър.
Съгласно чл. 28.3 от договора, при неизпълнение на задължението по чл.
20, купувачът дължи неустойка в размер на 50 % от покупната цена, посочена
в чл. 7 от Договора.
Агенцията за публичните предприятия и контрол е правоприемник на
АП.
Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2, т. 7 от Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, Агенция за публичните предприятия и контрол
(АППК) организира и осъществява процеса на приватизация, осъществява
следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от
оправомощени държавни органи в случаите, предвидени в този закон, като
2
при изпълнение на тези си функции извършва проверки относно
изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в
приватизираните обекти и изисква информация в случаите на постъпили
сигнали за неизпълнение на приватизационните договори.
В рамките на осъществявания от АППК следприватизационен контрол
върху изпълнението на задълженията по договора е установено, че с решение
№ 7/18.01.2023 г. на ОС – Търговище, по т. д. № 61/ 2022 г., „ЕАЗ-П“ ЕООД,
гр. Попово е прекратено на основание чл. 155, т. 2 от ТЗ. В решението е
прието, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е
М. М. К., починал на 16.12.2021 г. В мотивите на съда е изложено, че с оглед
липсата на управител повече от 3 месеца, продължаването на дейността на
дружеството би противоречало на разпоредбата на чл. 157, aл. 1 от ТЗ.
Видно от учредителния акт на „ЕАЗ-П“ ЕООД, гр. Попово (в
ликвидация), едноличен собственик на капитала е „ЕАЗ-Приват“ ООД, гр.
Попово (в ликвидация) – купувачът по договора за приватизация.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от Учредителния акт, Общото събрание на
съдружниците на едноличния собственик на капитала, избира управителя,
определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност.
Според чл. 12 от Учредителния акт оперативното ръководство на
дейността на дружеството се осъществява от управителя, избран от Общото
събрание на съдружниците на едноличния собственик на капитала, като името
на управителя се вписва в Търговския регистър, който представя нотариално
заверен подпис.
В този смисъл, доколкото след смъртта на М. М. К. не е вписан нов
управител в период по-дълъг от три месеца, купувачът посредством
бездействието си е допуснал вземането на решение за ликвидация на „ЕАЗ-П“
ЕООД, гр. Попово, което от своя страна представлява нарушение на чл. 20 от
Договора.
С оглед констатираното неизпълнение на договорно задължение,
обективирано в констативен протокол КП-19/19.07.2023 г., с протоколно
решение № 7516/03.08.2023 г., на основание чл. 28.3 от Договора,
Изпълнителният съвет на АППК е начислил на купувача неустойка за
извършеното през 2023 г. нарушение на чл. 20 от Договора в размер на 170 000
лв., представляваща 50 % от покупната цена на дяловете.
3
Предвид изложените факти агенцията моли да бъде осъден ответникът
„ЕАЗ – Приват“ ООД, гр. Попово (в ликвидация), да заплати на АППК сумата
от 170 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на чл. 20 от
договора, както и сумата от 2230,40 лв. (две хиляди двеста и тридесет лева и
40 стотинки), представляваща законната лихва, изчислена от 02.10.2023 г. до
датата на предявяване на исковата молба, да заплати и законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба
до датата на окончателното плащане и разноските, включително
юрисконсултско възнаграждение.
След отстраняване на пречките във връзка с хода на делото поради
проблемите в представителството на ответника и назначаването на
ликвидатор, в срок постъпи писмен отговор от ликвидатора Й. Б.. Той оспорва
както допустимостта на иска, така и неговата основателност. Искът бил
предявен преди да бъде надлежно учредено представителството на ответника.
Искът е неоснователен, защото била изтекла и давността за вземанията, в това
число и абсолютната давност. След сключване на първоначалния договор
имало сключен и още един, като държавата изцяло била прехвърлила
собствеността. Процедурата по ликвидация била обявена 22 години след
придобиване на собствеността от ответника. Излагат се обстоятелства във
връзка с последващи промени в собствеността на „ЕАЗ Приват“ ООД, за това
какви били задълженията към НАП на „ЕАЗ – П“ ЕООД, чието имущество
било разпродавано. И двете дружества към момента нямали реални активи.
Тъй като имало продажба на имоти, от които НАП се била удовлетворила за
задължения на двете дружества в размер на 710 100 лв., то ликвидаторът
счита, че били удовлетворени изцяло вземанията на държавата. Описват се и
други изпълнителни действия срещу имуществото на „ЕАЗ – П“ ЕООД.
Иска се да бъде приложено т.д. № 16/ 2007 г. на ОС – Търговище, да се
назначи съдебно-счетоводна експертиза, която най-общо казано да установи
какви задължения към държавата са били удовлетворени от продажбата на
недвижим имот, собственост на „ЕАЗ – П“ ЕООД. Иска се назначаване и на
съдебнотехническа експертиза във връзка с изясняване на собствеността на
недвижими имоти на „ЕАЗ – П“ ЕООД – апартаменти в гр. Попово. Прилагат
се множество писмени доказателства, свързани с вписването на съдружници в
дружествата и други.
В законния срок от две седмици, ищецът подаде допълнителна искова
молба. В нея се прави анализ на отговора и се оспорват направените
възражения и исканията по доказателства. Направените възражения за изтекла
4
погасителна давност нямат връзка с предмета на делото, защото се касае до
задължения, свързани с плащане на покупната цена по първия
приватизационен договор. Освен това възражението било неоснователно.
Цената по договора не била изплатена изцяло, а изтичането на давността не се
приравнявало на плащане. Извън предмета на делото били и всички останали
обстоятелства, изложени в отговора.
В срок постъпи допълнителен отговор от страна на ответника, чрез
ликвидатора. Поддържат се всички изложени доводи в отговора и направените
доказателствени искания. Посочва се още, че дружеството е обявено в
ликвидация по иск на прокурора, след смъртта на собственика. Това са
обстоятелства извън волята на управителя. Поддържа се искането за
оспорване на констативния протокол № 19 от 19.07. 2023 г. и решение № 7516
от 03.08. 2023 г. като се уточнява, че това били официални свидетелстващи
документи, издадени от изпълнителен орган, в упражняване на
удостоверителна компетентност и тези документи се ползвали с материална
доказателствена сила. Затова се иска те да бъдат признати с решението за
неистински, в частност – тяхното съдържание. Тези документи следвало да
бъдат изключени от доказателствата по делото.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: страните не оспорват сключения договор за приватизация и
уговорените в него срокове и начини на плащания, както и клаузите за
неустойки.
Договорът е сключен на 16.06. 2000 г. между АП и „ЕАЗ – Приват“ ООД
гр. Попово и касае продажбата на 36 800 дяла от капитала на „ЕАЗ–П“ ЕООД
гр. Попово, представляващи 76 % от капитала на „ЕАЗ-П“ ЕООД, гр. Попово.
Покупната цена била в размер на 340 000 лв. Купувачът е платил
първоначална вноска в размер на 35 000 лв. – депозит за участие в
преговорите. Остатъкът от договорената цена за разсрочено плащане, ведно с
увеличението съгласно чл. 10.12 от договора, била платима в съотношение 50
% с парични средства и 50 % в непарични платежни средства, за срок от 10
години на девет равни годишни вноски, с едногодишен гратисен период, който
започва да тече от влизането на договора в сила – 16.06.2000 г.
На 24.01.2002 г. е изплатена авансово частта от цената, дължима в
непарични платежни средства, ведно с увеличението, в размер на 154 725,00
5
лв. с поименни компенсационни бонове.
Оставащата сума, дължима в парични средства, ведно с увеличението по
Договора, в размер на 169 914,51 лв. следвало да се плати на 9 годишни
разсрочени вноски с падеж на 16.07. на съответната година, считано от 2002 г.
Към настоящия момент частта от цената, платима чрез банков превод, не
е изцяло изплатена, като след извършени погашения остава дължима сума в
размер на 49 929,51 лв., представляваща част от седма – 14 475,27 лв., осма –
18 276,66 лв. и девета – 17 177, 58 лв.
За тези суми и за дължимите мораторни лихви, законни лихви и
разноски, са били издадени заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителни листи.
Издаден е ИЛ от 15.01. 2009 г., от РС – Попово, срещу ответника, за
сумата от 18 762,63 лв. главница и 211,37 лв. лихва за минал период и лихва,
считано от 14.01. 2009 г. до изплащането на вземането. Посочено е, че
вземането произтича от извлечение от счетоводни сметки и касае плащания по
договор за приватизация на 76% от капитала на „ЕАЗ – Приват“ (???) ЕООД
гр. Попово.
С ИЛ от 09.02. 2010 г., издаден от РС – Попово е осъден ответникът да
заплати на АППК сумата от 18 276,66 лв., неизпълнено задължение на осма
годишна вноска по договор за приватизация на 36 800 дяла на „ЕАЗ – П“
ЕООД гр. Попово, от 16.06. 2000 г., също присъдена е лихва за забава за
минало време от 373,95 лв., лихва занапред, 1007,55 лв. разноски по делото.
На 21.12. 2011 г. от РС – Попово е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу ответника, в полза на АППК за сумата от 17 177,59 лв. –
неизплатена девета разсрочена вноска, с падеж 16.07. 2010 г. от покупната
цена по договор за приватизация на 76% от капитала на „ЕАЗ – П“ ЕООД гр.
Попово, 233 лв. лихва за минало време, законната лихва занапред и 348,21 лв.
разноски по делото. Отново вземането произтича от посочения вече договор
от 16.06. 2000 г.
По така посочените изпълнителни листи, издадени по реда на
заповедното производство, изпълнително дело има образувано по първия и
втория. Това е станало по изп.д. № 81/ 2008 г. на РС – Попово, като
изпълнителният лист е присъединен към делото, по молба на ищеца от 10.06.
6
2009 г. – по първия ИЛ. Делото е било образувано по друг изпълнителен лист,
за шестата парична вноска по договора за приватизация. В хода на процеса е
постъпила молба от взискателя, с която признава, че е получил плащания по
договора. С тези плащания вероятно са били погасени задълженията по
първоначалния изпълнителен лист и част от тези по присъединения. Към това
изп. дело е присъединено и изп.д. № 92/ 2008 г. на РС – Попово, което е
образувано по представен ИЛ от ищеца, но касае вземания, които са свързани
с неизпълнението на инвестиционна програма. С молба от 03.09. 2010 г.
ищецът е поискал присъединяване към изп.д. № 81/ 2008 г. на ИЛ от 09.02.
2010 г. за осмата разсрочена вноска. Тази молба е била оставена без движение,
но е поправена. Изпратена е и покана за доброволно изпълнение до длъжника,
връчена на 08.11. 2010 г.
След тази дата не са предприемани действия по изпълнението. По молба
на длъжника е прекратено производството по това дело с постановление от
14.01. 2016 г. на ДСИ при РС – Попово, което е било съобщено на ищеца на
28.01. 2016 г.
Следва да се посочи, че страните не оспорват, че М. М. К. е бил
управител на „ЕАЗ – П“ ЕООД. Видно от вписванията в ТР това дружество
има учредителен акт от 1991 г. На 04.03. 2002 г. е вписано преобразуване на
дружеството от ООД в ЕООД, с едноличен собственик на капитала „ЕАЗ –
Приват“ ООД.
Актуалният учредителен акт на „ЕАЗ – П“ ЕООД е от 2009 г., като
тогава и към настоящия момент собственик е „ЕАЗ – Приват“ ООД, което
дружество също е в ликвидация към момента. Управител и на това дружество
е бил М. М. К.. Дружеството е собственост на много на брой физически лица,
включително М. К., както и „Емко“ ЕООД.
Не се оспорва от страните, че М. К. е починал на 16.12. 2021 г.
С решение № 7, от 18.01. 2023 г. на ОС – Търговище, по т.д. № 61/ 2022
г. е прекратена дейността на „ЕАЗ – П“ ЕООД гр. Попово, с управител и
едноличен собственик М. М. К., починал на 16.12. 2021 г., на основание чл.
155, т. 2, във връзка с чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Искът е заведен от прокуратурата.
Както е видно от вписванията в ТР, по това дело съдът е допуснал
грешка, приемайки управителя за едноличен собственик на капитала, докато
той е бил управител на дружеството, което е едноличен собственик на
7
капитала. Но това решение е влязло в сила.
С оглед на това е образувано производство по ликвидация. Назначен е
ликвидатор.
От съдържанието на договора за приватизация от 16.06. 2000 г. се
установява, по силата на чл. 20, че купувачът се задължава до окончателното
изплащане на покупната цена, но не по-малко от 3 години от датата на
придобиване на правото на собственост върху дяловете, да не предприема
действия и да не допуска вземането на решение за ликвидация на дружеството
по реда на гл. XVII от Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл. 28.3 от договора, при неизпълнение на задължението по чл.
20, купувачът дължи неустойка в размер на 50 % от покупната цена, посочена
в чл. 7 от договора.
При така установените факти, при съобразяване на наведените от
страните правни доводи, съдът прави следните изводи: искът е неоснователен.
От съдържанието на договора за приватизация и съобразно волята на
страните, между тях действително има уговорка едноличният собственик на
капитала да не предприема действия за ликвидация на приватизираното
дружество, докато не бъде изплатена пълната цена, което става на разсрочени
вноски, в продължение на девет години.
Безспорно е това, че „ЕАЗ – П“ гр. Попово е обявено в ликвидация, тъй
като в продължение на повече от 3 месеца, след смъртта на управителя,
едноличният собственик на капитала – ответното дружество, не е предприел
действия по назначаване на нов управител. В случая дотам се е стигнало и
поради това, че управител на двете дружества е бил М. К., а собствениците на
на „ЕАЗ – Приват“ ЕООД не са предприели действия за назначаване на
управител и на двете дружества.
Клаузата от чл. 20 от договора за приватизация от 16.06. 2000 г. обаче, е
предвидена като обезпечение на задължението за плащане на цената, а оттам и
самата неустойка за неизпълнение на това задължение, също обезпечава
плащането на цената. Това задължение няма социални или икономически
функции, като задълженията за инвестиции или поддържане на персонала на
определено ниво. Това е неустойка, която обезпечава плащането на цената по
договора. Това е допълнително плащане, което има вторичен характер и е
8
свързано с главното вземане – това за заплащане на цената по договора.
С оглед на това, че се твърди неизпълнение на задължението за плащане
на цената по седма, осма и девета вноска, съдът следва да прецени дали
възражението за погасяване на вземанията по давност е основателно и оттам и
възражението по чл. 119 от ЗЗД.
В случая и за трите вноски, които са останали неплатени ответникът се е
снабдил с изпълнителни листи, по реда на заповедното производство. За тези,
за които е било образувано изпълнително дело, давността е прекъсната и е
започнала да тече нова давност с предприемане на изпълнителни действия от
страна на съдебния изпълнител. Както е видно последното изпълнително
действие е било извършено по изп.д. № 81/ 2008 г. на РС – Попово с
налагането на запор върху дружествени дялове, в началото на месец юни 2009
г. След тази дата има изпращани множество съобщения, но няма осъществени
изпълнителни действия. Самото дело е прекратено на 14.01. 2016 г. с
постановление на ДСИ, като след съобщаването на това обстоятелство на
28.01. 2016 г. на ищеца, не е имало подадена жалба. Прекратяването е било на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8, защото повече от две години не са били
предприемани изпълнителни действия. Няма каквито и да било доказателства
след тази дата да има факти, които да обосновават ново прекъсване на
давността.
Предвид на това съдът намира, че вземанията за изплащане на цената по
договора за приватизация на „ЕАЗ – П“ ЕООД от 16.06. 2000 г. са погасени по
давност още през 2014 г. Дори и да е спорно кое е последното изпълнително
действие, от прекратяване на делото от ДСИ, също са изтекли повече от 5
години. С изтичането на 5 години се погасяват всички вземания, за които не е
предвиден друг срок. По отношение на последната девета вноска изобщо не е
било образувано изпълнително дело и тези вземания са погасени по давност
много по-рано.
С оглед на това и съдът намира, че всички вземания, които касаят цената
по договора за приватизация са погасени по давност. Вземането по чл. 28.3 от
договора, свързано с чл. 20 от същия – да не се допуска ликвидация докато не
бъде изплатена пълната цена по сделката е допълнително вземане. Според
нормата на чл. 119 от ЗЗД погасяването по давност на основното вземане,
погасява и допълнителните вземания. Безспорно задължението за заплащане
9
на цената е основното вземане и неустойката за недопускане на ликвидация
докато не бъде изплатено то е допълнително вземане по това задължение. С
оглед на това и искането за заплащане на този вид неустойка, следва да се
счита за погасено.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Същото се отнася и
до иска за заплащане на лихви.
По разноските. Има искане от адв. К. да се присъдят разноски по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Видно от представеното по делото пълномощно обаче,
страните не са сключили договор в този смисъл – т.е. няма съгласие между
страните адвокат К. да представлява дружеството безплатно, поради липса на
средства. Отделно от това, като материално затруднени следва да се считат
само физически лица, а не и юридически такива. По отношение на
търговските дружества още по-малко. Юридическо лице няма как да бъде
квалифицирано като материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. Адресат на нормите, предвиждащи както безплатна правна помощ, така и
възможност за освобождаване от такси и разноски са лица, чието положение се
нуждае от специална закрила. Това са социално слаби лица, лица със специални
потребности или такива, които са под особената закрила на държавата. В този
смисъл при преценката дали по отношение на клиент на определен адвокат може
да се приложи тази норма по аналогия следва да се вземат предвид критериите,
които са предвидени ГПК и Закона за правната помощ за такива случаи. В този
смисъл е съдебната практика, намерила израз в Определение № 1595 от
3.04.2024 г. на ВКС, по к. ч. гр. д. № 39/2024 г. и О № 10236 от 10.08. 2021 г.,
по в.т.д. № 2539/2019 г. на САС.
С оглед на изхода на спора и на изложените съображения, разноски по
делото не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция за публични предприятия и
контрол с ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор П. СТ.
АЛ., адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1000, ул. „Врабча“ № 23, тел. за
контакти: 02/9701 615, 624, срещу „ЕАЗ - ПРИВАТ“ ООД, ЕИК ********* (в
ликвидация), представлявано от ликвидатора Й. Б., със седалище и адрес на
10
управление: гр. Попово, п.к. 7800, Промишлена зона, иск за заплащане на
сумата от 170 000 лв. неустойка по договор за приватизация по чл. 28,
свързана със задължение по чл. 20 от същия договор и за сумата от 2230,40 лв.
– законна лихва от 02.10. 2023 г. до 06.11. 2023 г., с правно основание чл. 92 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и иска за заплащане на законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11