Р Е Ш Е Н И Е
№260277
гр. П., 11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 01445 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П., с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец” № 11 срещу Е.К.С. ЕГН - ********** , с адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. сумата от 1808.96 лв. /хиляда осемстотин и осем лв. и 96 ст./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., кв***, с абонатен № 1160948, от която сума главница в размер на 1442.38 лв. /хиляда четиристотин четирдесет и два лв. и 38 ст./, за периода от 15.02.2015r.- 11.07.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 366.58 лв. /триста шестдесет и шест лв. и 58 ст./, начислена за периода 02.05.2015г.-14.10.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П., с БУЛСТАТ: ********* и Е.К.С. ЕГН - ********** , с адрес: *** е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на ВиК услуги абонатите са задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на ВиК услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "ВиК" оператор приети с решение № ОУ-09/11.08.2014г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. „Водоснабдяване и канализация" ООД е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., кв.***. Титуляр на партидата е Е.К.С. ЕГН - **********. На 23.10.2019г. със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК дружеството е поискало от Районен съд П. да издаде такава, срещу Е.К.С.. Въз основа на така направеното заявление в Районен съд П. е образувано ч. гр.д 6297/19 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4409 от23.10.2019г. за следните суми : сумата 1442.38 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и два лева и 38 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 15.02.2015 г. до 11.07.2019 г., сумата 366.58 лв. /триста шестдесет и шест лева и 58 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 02.05.2015 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1442.38 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 36.18 лв. /тридесет и шест лева и 18 ст./, представляваща държавна такса, както и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор в който оспорва предявените искове по основание и размер.Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за уважаване на предявените искови претенции, като намира същите за доказани както по своето основание, така и по размер.
Пълномощника на ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат отхвърлени като неоснователни, по съображенията, изложени в писмени отговор.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4409 от 23.10.2019г. по ч. гр. д. № 06297 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П., кв***, с абонатен № 1160948 и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За
да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - П..
Предвид направеното в открито съдебно заседание изявление от страна на ответника, че не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, съдът е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Поради това съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона и съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
С оглед обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот, респ. притежава качеството “потребител” на услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД – П., в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Ответникът, обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 23.10.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 23.10.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 625,37 лева, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 23.10.2016г., поради и което установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от иска за главница – в размер на 817,01 лева, относим към периода от 14.09.2016г. до 11.07.2019г., съдът намира, че ищецът е доставил и отвел питейна вода до процесния водоснабден имот, поради което и установителният искс правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за това вземане, следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно чл.33 от Общите условия, операторът издава ежемесечно фактури за потребените ВиК услуги, които потребителите са длъжни да заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това, съдът намира, че от претендирания размер на законната лихва за забава, погасени по давност са вземанията в размер на 231,66 лева, което води до отхвърляне на иска в тази му част, като неоснователен.
За останалата част от иска за лихва за забава в размер на 134,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.10.2016г. до14.10.2019г., установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 817,01лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2019г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 222,36 лева, от които: 72,36 лв. за държавна такса в исковото и заповедно производства, 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства .В съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 126,75лв. за направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 6297/2019г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на 150.00 лева. С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 150,00лв., представляваща направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу Е.К.С. ЕГН - ********** , с адрес: ***, че Е.К.С. ЕГН - ********** , с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 817,01лева, представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на
адрес: гр.П., кв.*** за периода от 23.10.2016г. до 14.10.2019г и
сумата от 134,92 лева, представляваща размера на законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 23.10.2016г. до 23.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 817,01лева, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06297/2019г. по описа на Районен съд
– гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете като погасени по
давност за разликата
до пълния претендиран размер от 1442,38 лева на иска за
главница, както и за разликата до пълния претендиран размер от 366,58 лева от
иска за законната лихва за забава на месечните плащания.
ОСЪЖДА Е.К.С. ЕГН - ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 сумата от 126,75 лева, представляваща направени в настоящето дело и по частно гражданско дело № 06297/2019 г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.С. ЕГН - ********** , с адрес: *** сумата от 150,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 06297/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.