Решение по дело №171/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

гр. Варна _____________2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

 

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 171 на Административен съд - Варна по описа
за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Ламего 07“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ж. Я. В., чрез адв.М.Т. против Ревизионен акт /РА/
№ Р-03000319006197-091-001/20.08.2020г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 263/23.12.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2018г. в размер на 17237,29лв. и лихви в размер на 2427,78лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения и твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, по съображения за допуснати процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че не е налице основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК и незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред. Не оспорва обстоятелството, че декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г. не е подадена, но твърди, че не е бил длъжен да подава такава поради липса на реализирани приходи за периода, като евентуалното наличие на задължения е установено за пръв път с ревизионния акт. По същество оспорва извода на органите по приходите, че за 2018г. е реализирал приходи от лихви, т.к. падежът за заплащане на договорените лихви не е настъпил и през този период не е получавал плащания на лихви. Твърди, че се касае за възнаградителна лихва, която не е обвързана с неизпълнението на главното задължение, поради което същата се дължи в уговорения в договора срок. Навежда доводи за допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения, т.к. в противоречие с чл.59, ал.1, т.4 от АПК в РА не са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които органите по приходите са приели, че е извършено погасяване на лихви, както и че неправилно органите по приходите са се позовали на експертно заключение, с което е определен размера на пазарната лихва в друго ревизионно производство, проведено спрямо трето лице. Оспорва и размера на установената с това заключение пазарна лихва, като в тази връзка сочи, че страните са уговорили възнаградителна лихва в размер, съобразен с размера на заема и срока на договора. Уговорена е годишна лихва в размер на 0,80%, а с последващо споразумение - 1,75%, като според общодостъпната лихвена статистика на БНБ, за същия период лихвите по депозити са с отрицателен знак. Оспорва констатациите в РА, че заемодателят и заемателите са свързани лица, поради което разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗКПО е неприложима. Отделно сочи, че в случая не е предоставен кредит, а заем, поради което не е приложима и разпоредбата на чл.16, ал.2, т.3 ЗКПО.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М.Т., който поддържа жалбата. В допълнение към нея сочи, че за 2018г. дружеството е прилагало МСС и поради липсата на ефективно плащане на лихви през този период, не е било длъжно да отчита текущ приход от тях. Твърди, че лихвите по процесните заеми е следвало да се отчетат като приходи за бъдещи периоди и да се признават в периода на ефективното им заплащане - както е процедирано в ревизията на „Силта 89“. По изложените съображения иска отмяна на акта и прекратяване на производството, евентуално - отмяна на РА и връщане на преписката със задължителни указания за издаване на РА в посочения в жалбата смисъл. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна - директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, чрез юрк.Д.С., оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на Дирекцията да се присъдят разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „Ламего 07“ ЕООД е възложена със ЗВР № Р-03000319006197-020-001/25.09.2019г. за срок от три месеца от датата на връчването ѝ - 07.10.2019г., и е обхващала задълженията за КД за периода 04.04.2018г. - 31.12.2018г. Със Заповед № Р-03000319006197-023-001/04.12.2019г. ревизионното производство е спряно считано от 04.12.2019г. до приключване на производството на „СИЛТА 89“ ЕООД. Със Заповед № Р-03000319006197-143-001/29.05.2020г. ревизионното производство е възобновено считано от 29.05.2020г. Цитираните заповеди са издадени от Диана Боянова Кръстева, в качеството ѝ на началник сектор „Ревизии“, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-14/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП-Варна. За резултатите от ревизията е съставен РД
№ Р-03000319006197-092-001/15.07.2020г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03000319006197-091-001/20.08.2020г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, който с Решение № 263/23.12.2020г., връчено на 29.12.2020г., го е потвърдил.

В хода на ревизията е установено, че „Ламего 07“ ЕООД е вписано в ТР към АВ на 04.04.2018г. На дружеството е извършена предходна проверка по протокол
№ П-03000319097758-073-001/28.08.2019г., материалите по която са приобщени към ревизията с Протокол № Р-03000319006197-ППД-001/07.10.2019г.

По данни от данъчното досие и ИМ на НАП е установено, че за 2018г. дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО. Подадена е декларация в НСИ, че не осъществява дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Според писмени обяснения на представляващия с вх.№ П-03000319097758-ПРД-002-И/07.08.2019г., ГФО за 2018г. е изготвен от счетоводна кантора „Рекс консултинг Варна“ ООД. В отговор на връчено искане за представяне на документи, представляващият счетоводната кантора е посочил, че служители или съдружници на „Рекс консултинг Варна“ ООД не са съставяли и подписвали отчети и ГДД на „Ламего 07“ ЕООД, както и че няма сключвани договори и анекси между двете дружества, поради което органите по приходите са приели, че не може да се установи кое лице или дружество подготвя счетоводните отчети и регистри на „Ламего 07“ ЕООД.

От приобщените доказателства е установено, че дружеството не развива друга стопанска дейност през 2018г. освен констатираната по предоставяне и получаване на заеми, във връзка с които не са отчитани приходи и разходи от лихви. Конкретно са установени следните договори за предоставени и получени заеми:

І. По които „Ламего 07“ ЕООД е заемодател:

1/ Договор от 12.04.2018г. със заемател „Палатин Експорт“ ЕООД, за сумата от 3 900 00 евро., предоставяни на траншове по банков път. Договорът е със срок 1 година, като може да бъде удължен до 20г. по инициатива на заемополучателя. Уговорена е годишна лихва 0,80 %, дължима с изтичане срока на заема. При предсрочно погасяване е уговорено да не се дължи лихва за съответната сума за остатъка от срока на договора. С допълнително споразумение от 03.09.2018г. размерът на заема е изменен на 4 018 040 евро, а с допълнително споразумение от 05.09.2018г. - на 4 935 300 евро и лихвен процент от 1,75%.

По отношение предоставения заем на „Палатин Експорт“ ЕООД, от представените банкови извлечения е установено следното движение на парични средства:

 

дата	предоставена сума в лева	дата	върната сума в лева
13.4.2018	460000,00	3.5.2018	212000,00
		3.5.2018	248000,00
16.4.2018	110000,00	3.5.2018	110000,00
17.4.2018	320000,00	13.6.2018	212000,00
		21.9.2018	6000,00
18.4.2018	400000,00
19.4.2018	60000,00
24.4.2018	327000,00
23.4.2018	197000,00
24.4.2018	481000,00
25.4.2018	300000,00
27.4.2018	480000,00
30.4.2018	165000,00
2.5.2018	30000,00
3.5.2018	900000,00
4.5.2018	900000,00
8.5.2018	825000,00
9.5.2018	614000,00
15.5.2018	200000,00
30.5.2018	250000,00
31.5.2018	106000,00
22.6.2018	502000,00
13.7.2018	163000,00
3.8.2018	90000,00
6.8.2018	36600,00
13.8.2018	200000,00
30.8.2018	30000,00
5.9.2018	500000,00
5.11.2018	908000,00
6.11.2018	680000,00
	10234600,00		788000,00

 

2/ Договор от 10.04.2018г. със заемател „България Импорт Експорт 99“ ЕООД за сумата 3 716 480 евро, съдържащ идентични клаузи. С допълнително споразумение от 03.09.2018г. размерът на заема е изменен на 3 869 870 евро и лихвен процент 1,75%.

По отношение предоставения заем на „България Импорт Експорт 99“ ЕООД, от представените банкови извлечения е установено следното движение на парични средства:

 

дата	предоставена сума в лева	дата	върната сума в лева
13.4.2018	460000,00
		4.5.2018	156000,00
		8.5.2018	304000,00
16.4.2018	350000,00	8.5.2018	350000,00
18.4.2018	517800,00	8.5.2018	171000,00
		9.5.2018	220000,00
		31.5.2018	126800,00
19.4.2018	859000,00	31.5.2018	773200,00
		1.6.2018	85800,00
20.4.2018	591000,00	1.6.2018	20200,00
		14.6.2018	570800,00
23.4.2018	712000,00	14.6.2018	313200,00
		18.6.2018	398800,00
24.4.2018	296000,00	18.6.2018	296000,00
25.4.2018	508000,00	18.6.2018	282810,00
		16.7.2018	130000,00
		24.7.2018	95190,00
26.4.2018	508000,00	24.7.2018	204810,00
		30.10.2018	303190,00
27.4.2018	500000,00	30.10.2018	285610,00
		1.11.2018	214390,00
30.4.2018	547000,00	1.11.2018	485610,00
		30.11.2018	61390,00
2.5.2018	970000,00	30.11.2018	119610,00
2.7.2018	450000,00
	7268800,00		5968410,00

 

От представена оборотна ведомост за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. е установено, че към края на периода с/ка 151 „Получени краткосрочни заеми“ е с кредитно салдо в размер на 10 737 300лв., а по с/ка 225 „Получени заеми“ е с крайно дебитно салдо в размер на 10746990лв. (разлика 9690лв.). Дружеството не е представило лихвени листи за изчисляване размера на лихвите, същите не са начислени в счетоводството и не са отчетени приходи от лихви.

С РА е прието, че при договорите за заем между търговци размерът на приходите и разходите от договорна лихва, трябва да се съобразява с разпоредбите на ЗКПО относно критериите за наличие на отклонение от данъчно облагане - чл.16, т.3 ЗКПО. Във всички случаи на междуфирмени финансови взаимоотношения, свързани с договарянето или начисляването на лихва, която се различава от действащата към момента пазарна лихва, се оценяват като сключени с цел отклонение от облагане.

3/ Установено е, че по банков път „Ламего 07“ ЕООД е предоставило заеми на следните дружества: „Васконсулт 78“ ЕООД - 200000лв. (100000лв. на 24.04.2018г. и 100000лв. на 31.05.2018г.) и на „Сутрейд“ ЕООД - 78000лв. (39000лв. на 24.04.2018г. и 39000лв. на 31.05.2018г.) - стр.122 гръб, за които не са представени договори за заем. Според представените банкови извлечения, заемите са върнати на 13.06.2018г. - стр.118.

ІІ. По които „Ламего 07“ ЕООД е заемополучател:

1. Договор от 11.04.2018г. със заемател „СИЛТА 89“ ЕООД за сумата 7 200 000 евро, при договорена лихва 0,78%. С допълнително споразумение от 03.09.2018г. размерът на заема е изменен на 8 368 7800 евро и лихвен процент 1,70%. При проверка на представените оборотни ведомости е установено, че дружеството няма движение по
с/ка 501 - каса в лева и 502 - каса във валута. При проверката, предхождаща ревизията са предоставени банкови извлечения от левова сметка в „Юробанк България“ АД. Според писмени обяснения от 05.07.2019г., с банковата сметка оперира управителя Ж. В., банковите операции се извършват основно чрез интернет банкиране. Извършен е анализ на движението по банковата сметка, при който е установено, че за ревизирания период дружеството е получило заем от „Силта 89“ общо в размер на 16067900лв., като има връщане на част от заема в размер на 5 320 600лв.

На „Силта 89“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с
РА № Р-03000319006765-091-001/28.05.2020г. - стр.173. Със същия е констатирано, че
„Силта 89“ и „Ламего 07“ са свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква „г“ от ПЗР на
ДОПК - представляващ и собственик на двете дружества е едно и също лице. В производството е изготвена експертиза, която е определила размер на пазарната лихва за предоставените суми по договорите за заем, към датите на подписване на договорите и допълнителните споразумения към тях, както следва: 2,95 % по договора от 11.04.2018г. с „Ламего 07“ за 7200000 евро; 3,00 % по договора от 03.09.2018 с „Ламего 07“ за 8368780 евро и 2,80 % по договора от 30.10.2018г. с „Палатин експорт“ за 23520евро. За предоставения на „Ламего 07“ заем с РА № Р-03000319006765-091-001/28.05.2020г. на „Силта 89“ ЕООД е начислен приход от лихви в размер на 43802,75лв.

При така установената пазарна лихва по договорите за заем между „Силта 89“ ЕООД и „Ламего 07“ ЕООД, и поради това че получените заемни средства веднага се предоставят на заематели на дружеството - „България Импорт Експорт 99“ ЕООД, „Палатин Експорт“ ЕООД, „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД, органите по приходите са приели, че пазарната лихва по отпуснатите от „Ламего 07“ ЕООД заеми следва да е същата. Тъй като в договорите, с които „Ламего 07“ ЕООД е предоставило заемите е уговорена лихва, но не е посочен ред на погасяване на дълга, е прието, че е приложимо правилото на чл.76 от ЗЗД - при недостатъчно изпълнение на паричното задължение, лихвите да се покриват преди главницата.

Въз основа на горните констатации, органите по приходите са изчислили приходите от лихви за 2018г. по следния начин: главница (възстановена сума), умножена по лихвения процент, умножена по сбора на дните /от датата на договора до възстановяване на сумата, или до 31.12.2018г./, разделен на 365 дни. Така, по договора с „България Импорт Експорт 99“ ЕООД е начислена лихва в размер на 62645,35лв. По договора с „Палатин Експорт“ ЕООД е начислена лихва в размер на 152406,90лв. По отношение на заемите предоставени на „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД не са предоставени договори за заем и не са начислени лихви, поради което органите по приходите са изчислили приходи от лихви, както следва:

 

дата на получаване	сума	дата на връщане	сума	дни	лихвен %	лихви
24.04.2018	139000	13.06.2018	139000	50	0,008082	561,71
31.05.2018	139000	13.06.2018	139000	13	0,008082	561,71
						1123,42

 

В тази част съдът констатира, че органите по приходите са допуснали изчислителна грешка по отношение лихвата за периода от 31.05.2018г. до 13.06.2018г., която би следвало да бъде в размер на 139000лв. х 13 дни х 0,008082 % = 146,04лв.

            Установени са за 2018г. общо приходи от лихви в размер на 216175,67лв.

Поради това че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г., а е реализирало приходи от лихви, органите по приходите са приели, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. За това обстоятелство е изготвено Уведомление по чл.124 ДОПК № Р-03000319006197-117-001/24.06.2020г. - стр.135.

            За целите на определяне на финансовия резултат за облагане е съобразено, че с влязъл в сила РА на „Силта 89“ е начислен приход от лихва за дадения на „ЛАМЕГО 07“ заем, в размер на 43802,75лв., поради което и предвид принципа на съпоставимост на приходи и разходи, сумата 43802,75лв. следва да се признае за разход от лихви.

            Така е установен следния ФР за облагане с КД за 2018г:

приходи                                       216175,67лв.

разходи                                           43802,75лв.

печалба                                         172372,92лв.

дължим данък                              17237,29лв.

лихви към датата на РА              2427,78лв.

           

В хода на съдебното производство е назначена ССЕ, по която са приети основно -
С.д. № 8029/31.05.2021г. и допълнително заключение - С.д. № 9683/28.06.2021г.

ССЕ е имала за задача да установи размера на пазарната лихва към датата на сключване на процесните договори за заем и допълнителни споразумения към тях, при спазване на изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и съобразно дефиницията по §1, т.32 от ДР на ЗКПО, съобразно изчислената пазарна лихва да установи какви приходи от лихви е следвало да отчита жалбоподателя за 2018г., какъв е размерът на неотчетените приходи от лихви, финансовия резултат за облагане, както и размерът на дължимия КД, и съответните лихви. За целите на експертизата вещото лице е използвало предоставена от ЦУ на НАП - София информация - Справка - Приложение № 1 към 94-К-182#2, представляваща извадка от Регистър „Заеми“ - Приложение № 2 към заключението. В Приложение № 3 са посочени, договорите за заем, за които въз основа на извършения от вещото лице анализ е прието, че могат да се използват като аналози. Така, вещото лице при спазване на изискванията на чл.20 и чл.11 от Наредба № Н-9/14.08.2006г., е установило пазарна лихва в размер на 2,6%. Според т.3 от заключението, в експертизата, съобразена в ревизионното производство, за определяне на пазарната лихва са ползвани статистически данни и прогнози на БНБ, както и журналистически анализи. Съобразно така определения размер на пазарната лихва - 2,6%, ССЕ е установила приходите от лихви по договор за заем от 12.04.2018г. с „Палатин Експорт“ ЕООД, по договор за заем от 10.04.2018г. с „България Импорт Експорт 99“ ЕООД и всички допълнителни споразумения към тях, както и по преведените на суми „Васконсулт 78“ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД, общо в размер на 189709,19лв., които не са отчетени от „Ламего 07“ ЕООД. Въз основа на така установените неотчетени приходи от лихви, вещото лице е изчислило: общо приходи в размер на 189709,19лв; общо разходи - 43802,75лв; финансов резултат за облагане - печалба, в размер на 145906,44лв; КД - 14590,64лв. и лихви към датата на съставяне на акта 2095,55лв.

            По допълнителното заключение вещото лице е имало за задача да прецизира отговора по отношение заемите, предоставени на „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД, да преизчисли пазарната лихва, размера на неотчетения приход, ФР за облагане и КД за 2018г. във вариант, при който не участва заема по т.10 от Приложение № 3, както и във вариант - в случай че се прилагат правилата на МСФО. С допълнителното заключение вещото лице е изчислило пазарната лихва в размер на 1,875%, неотчетените приходи от лихви - в размер на 137013,82лв., ФР за облагане - печалба, в размер на 93211,07лв. и лихви към датата на издаване на РА - 1312,83лв. В допълнителното заключение вещото лице е извършило анализ на представената по делото Счетоводна политика на дружеството за 2018г., както и на разпоредбите на МСС-39, и е посочило, че по отношение размера на неотчетените приходи от лихви, резултатът за облагане и дължимият данък, следва да се съобразят отговорите по въпроси № 1 и № 2. При изслушване на заключението в с.з. на 06.07.2021г. вещото лице уточнява, че съобразно методът на ефективния лихвен процент и представената в съдебното производство Счетоводна политика, дружеството би следвало първоначално да отрази лихвите в разчетна сметка, а при изтичане на отчетния период в края на годината би следвало да отрази лихвите, независимо дали са платени или не, в сметка 721 - приходи от лихви, за текущия период.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна с Решение 263/23.12.2020г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В с.з. на 16.03.2021г. електронните документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При проверка на електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен издател, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), издаден от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с КД по ЗКПО за ревизирания период е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Така, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 ДОПК.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, като съдът преценява, че същото е безспорно установено по делото.

Всички данъци, администрирани от НАП, са такива, при които задължението се определя чрез подаване на декларация, като задължените лица са изрично посочени в съответния материален данъчен закон. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО, редакция ДВ, бр.92/2017г., в сила от 01.01.2018г., данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. ГДД се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице, като с ГДД се подава и годишния отчет за дейността - чл.92, ал.2 и ал.3 от ЗКПО. Според чл.92, ал.4 от ЗКПО, годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

В хода на ревизията е безспорно установено и не се оспорва от жалбоподателя, че за 2018г. не са подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО и отчет за дейността. Подадена е декларация в НСИ, че не осъществява дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

За да е налице основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК следва да е налице доход и/или приход, които лицето е било длъжно да декларира, но не го е направило до започване на ревизията, а това обстоятелство е безспорно доказано, т.к. за 2018г. „Ламего 07“ ЕООД е реализирало, но е декларирало приходи от лихви във връзка със заеми, предоставени на „Палатин Експорт“ ЕООД, „България Импорт Експорт 99“ ЕООД, „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД.

Не се спори между страните, че с договор от 12.04.2018г. „Ламего 07“ ЕООД се е задължило да предостави на „Палатин Експорт“ ЕООД заем в размер на 3 900 000 евро, при годишна лихва 0,80 % дължима с изтичане срока на договора. С допълнително споразумение от 03.09.2018г. размерът на заема е изменен на 4 018 040 евро, а със споразумение от 05.09.2018г. лихвата е променена на 1,75%. При проследяване на движението на паричните средства по представените банкови извлечения е установено, че за периода 13.04.2018г. до 06.11.2018г. от „Ламего 07“ са предоставени на траншове 10 234 600,00лв., а в периода 03.05.2018г. до 21.09.2018г. от „Палатин Експорт“ ЕООД са върнати 78800,00лв.

Съгласно договор от 10.04.2018г. „Ламего 07“ ЕООД се е задължило да предостави на „България Импорт Експорт 99“ ЕООД заем в размер на 3 716 480 евро при лихва 0,80%, а според допълнително споразумение от 03.09.2018г. - 3 869 870 евро, при лихва 1,75%. При проследяване на движението на паричните средства по представените банкови извлечения е установено, че за периода 13.04.2018г. до 02.07.2018г. от „Ламего 07“ са предоставени на траншове 7 268 800,00лв., а в периода 04.05.2018г. до 30.11.2018г. от „България Импорт Експорт 99“ ЕООД са върнати 5 968 410,00лв.

Без договори, по банков път, „Ламего 07“ ЕООД е предоставило заеми на „Васконсулт 78“ ЕООД - 200000лв. (100000лв. на 24.04.2018г. и 100000лв. на 31.05.2018г.) и на „Сутрейд“ ЕООД - 78000лв. (39000лв. на 24.04.2018г. и 39000лв. на 31.05.2018г.), върнати на 13.06.2018г.

Не се спори и че по така предоставените заеми жалбоподателят не е отчитал приходи от лихви. В тази връзка жалбоподателят се позовава на представена в съдебното производство Счетоводна политика за 2018г. и твърди, че след като за периода прилага Международните стандарти за финансово отчитане, не е следвало да отчита приходи от лихви по процесните договори, т.к. падежът за заплащането им не е настъпил през 2018г. и плащания на лихви не са получени. 

Съдът намира тези твърдения и оплаквания за недоказани и неоснователни.

От една страна представената в съдебното производство Счетоводна политика /л.63/ е без достоверна дата, т.к. за 2018г. дружеството не е подавало ГДД и финансови отчети. На практика тази политика не е надлежно обявена, тези документи не са представени в хода на ревизията, както и в хода на предхождащата я проверка, поради което липсват обективни и достоверни данни, че за 2018г. „ЛАМЕГО 07“ ЕООД е прилагало МСФО.

Отделно, следва да се има предвид и че по отношение на отчитането на приходите от лихви СС-18 и МСФО-18 - Приходи, вр. със МСФО-9 - Финансови инструменти, не съдържат принципни различия.

Съгласно §8.1 от СС-18 „Приходи”, приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, лицензионни такси и дивиденти, се признава, когато: а) сумата на приходите може да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката. Съгласно §8.2, буква а) от СС-18, приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива.

МСФО – 18 „Приходи” в §29 сочи, че приходът, създаден от използването от други лица на активи на предприятието, което носи лихви трябва да се признава, както е посочено в §30, когато: а)  е възможно предприятието да има икономически ползи, свързани със  сделката  и б) сумата на приходите може надеждно да бъде оценена. Съгласно §30, буква а) от МСФО -18, приходите от лихви се признават по метода на ефективната лихва, изложен в МСФО - 39, параграфи 9 и НП5-НП8. Считано от 01.01.2018г. дефинициите в §9 и НП5-НП8 в МСФО - 39 са отменени с Регламент (ЕС) № 2016/2067 на Комисията от 22 ноември 2016г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с МСФО 9 - Финансови инструменти.

Според Допълнение А „Дефинирани термини“ - неразделна част от МСФО-9 - Финансови инструменти, методът на ефективната лихва е методът, използван при изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или финансов пасив и при разпределяне и признаване на лихвените приходи или лихвените разходи в печалбата или загубата през съответния период. Ефективният лихвен процент, е процентът, който точно дисконтира приблизително оценените бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на финансовия актив или финансовия пасив до брутната балансова стойност на финансов актив или до амортизираната стойност на финансов пасив. При изчисляване на ефективния лихвен процент предприятието оценява приблизително очакваните парични потоци, като взема предвид всички договорни условия по финансовия инструмент (например опции за предсрочно погасяване, удължаване, кол-опции и други подобни опции), но не взема предвид очакваните кредитни загуби. Изчисляването включва всички такси и други възнаграждения, платени или получени от контрагентите по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент (вж. параграфи Б5.4.1-Б5.4.3), разходите по сделката и всички други премии или отбиви. Предполага се, че паричните потоци и очакваният срок на група от подобни финансови инструменти могат да се оценят приблизително по надежден начин. В редките случаи обаче, когато не е възможно паричните потоци или очакваният срок на финансовия инструмент (или групата от финансови инструменти) да се оценят приблизително по надежден начин, предприятието използва договорните парични потоци през пълния договорен срок на финансовия инструмент (или групата от финансови инструменти).

От така очертаната правна уредба по СС-18 и МСФО-9 е видно, че приходът, създаден от използването на лихвоносни активи на предприятието от други лица, следва да се признава по метода на ефективната лихва, т.е. лихвата, която точно дисконтира очакваните бъдещи парични постъпления за очаквания живот на финансовия актив, независимо от уговарянето на гратисен период и момента на заплащането на лихвата.

Следователно, както СС-18, така и МСФО-18, вр. МСФО-9, третират лихвата като текущ приход - пропорционално на времевата база, отчитаща ефективния доход от финансовия актив, предоставен на третото лице, поради което за данъчни цели нейното признаване е по общия ред на ЗКПО. В този смисъл е и изявлението на вещото лице К.К. в с.з. на 06.07.2021г. - че според метода на ефективния лихвен процент първоначално лихвите следва да се отразят в разчетна сметка, а при изтичане на отчетния период - в сметка 721 „приходи от лихви“, независимо дали са изплатени. С други думи, независимо че не е настъпил падежа за заплащане на лихвата, заемодателят е длъжен през всеки един отчетен период (във всеки един годишен финансов отчет) да признава като приход съответната част от лихвата, изчислена на база лихвения процент и времевата база, през която заетите средства са били на разположение на заемателя. Така на практика и двата стандарта налагат на отчитащите се предприятия да спазят принципа на текущо начисляване, като не допускат приходът да се признае накуп в един отчетен период, при условие че икономическите ползи от съответния актив се ползват през два или повече отчетни периода.

В този смисъл неоснователно жалбоподателят твърди, че в случаите, в които лихвите не са изплатени, същите е следвало да се отчетат като приходи за бъдещи периоди, т.к. подобно отчитане е допустимо само за приходите, за които още при получаването им е известно, че се отнасят за бъдещи периоди - какъвто не е случаят с лихвите по предоставени заеми/кредити, т.к. същите нямат характера на данъчна временна разлика.

По изложените съображения неоснователно жалбоподателят се позовава на констатациите в ревизионния акт, съставен на „Силта 89“ ЕООД, с който е прието, че след като дружеството прилага МСФО, по отношение приходите от лихви са приложими правилата на §29, §30, буква „б“, §32 и §33 от МСС-18, и релевантен за определяне периода на възникване на прихода е периода, в който е извършено плащането на лихвите, в т.ч. в контекста на приетото за приложимо правило по чл.76 от ЗЗД. Следва да се има предвид, че правилата на §30, буква „б“ и § 33 от МСС-18, касаят признаването на приходи от възнаграждения за права и са неприложими по отношение на приходите от лихви, за които се прилага изричното правило по §30, буква „а“ от МСС-18. Правилото по §32 е неотносимо към случая, т.к. касае случаите на начисляване на неплатена лихва преди придобиване на лихвоносна инвестиция - каквито не са случаите по сключване на договори за заем. В тази връзка неправилно ревизиращите са цитирали разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, т.к. същата е неотносима към текущото отчитане на приходите от лихви.

По изложените съображения съдът намира, че правилно органите по приходите са приели, че за 2018г. „Ламего 07“ ЕООД е следвало да отчита приходи от лихви по заемите, предоставени на „Палатин Експорт“ ЕООД, „България Импорт Експорт 99“ ЕООД, „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД, както и че съобразно приложимите нормативни правила, са приложили правилна методика за изчисляване на приходите от лихви - главница /възстановена сума/, умножена по лихвения процент, умножена по сбора от дните (от датата на договора до датата на възстановяване на сумата, или до 31.12.2018г.), разделен на 365 дни - вж. лихвени листи - Приложения № 6 и 7 (стр.9 и 10) по отношение приходите от лихви по договорите с „България Импорт Експорт 99“ ЕООД и Палатин Експорт“ ЕООД, както и Таблица 1 на стр.9 от РД, относно предоставените заеми на „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД.

Правилно органите по приходите са приели и че в случая приходите от лихви следва да се изчислят спрямо пазарната лихва по смисъла на §1, т.32 от ДР на ЗКПО.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, за отклонение от облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.

Правилото обхваща всички заеми и кредити, в т.ч. по договори между несвързани лица, поради което неоснователно жалбоподателят твърди, че след като в случая са предоставяни заеми, а не кредити, разпоредбата на чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО е неприложима.

Неоснователно е и оплакването, че при определяне размера на пазарната лихва органите по приходите в нарушение на разпоредбите [на чл.60, ал.1 и чл.63, ал.1] от ДОПК са съобразили експертиза, назначена в хода на друго ревизионно производство. Съгласно чл.63, ал.1 от ДОПК експертизата се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването ѝ, а при обжалване - от решаващия орган. Експертизата, възложена в хода на едно административно производство, може да бъде използвана за целите и на друго производство, ако се изследва същият обект при пълна идентичност на предмета и задачата на изследването. Не се спори и че при изготвяне на заключението за целите на ревизията на „Силта 89“, е използвана информация по договори, по които „Ламего 07“ ЕООД е страна - като заемополучател, както и че получените от „Силта 89“ заеми, веднага са предоставяни на заемателите България Импорт Експорт 99“ ЕООД, Палатин Експорт“ ЕООД, „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД, поради което правилно органите по приходите са съобразили, че пазарната лихва би следвало да е съпоставима.

Дори да се приеме обратното - че е допуснато процесуално нарушение на правилата на чл.60, ал.1 и чл.63, ал.1 от ДОПК, същото не опорочава ревизионния акт до степен, налагаща цялостната му отмяна, доколкото определеният с оценката пазарен лихвен процент подлежи на контрол при произнасянето на съда по същество. Противно на релевираното искане в жалбата, допуснатите в хода на ревизията процесуални нарушения, не са основание за прекратяване на ревизионното производство (вж.чл.119, ал.2 и ал.3 ДОПК), съответно за отмяна на акта и връщането на преписката за възлагане нова ревизия, т.к. съгласно чл.160, ал.1 от ДОПК съдът е длъжен да разреши спора по същество.

Настоящият състав обаче преценява, че приложения от ревизиращите лихвен процент за целите на изчислението на недекларираните приходи от лихви, не отговаря на изискванията на §1, т.32 от ДР на ЗКПО за „пазарен лихвен процент“.

Съгласно § 1, т.32 от ДР на ДОПК, „пазарна лихва“ е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

При така дадената дефиниция на понятието „пазарна лихва“, приетата с РА лихва се явява определена при неправилно приложение на материалния закон. Видно от раздел ІІІ „Проверени документи и книжа“ на изготвеното от Мариела Мачева заключение - стр.176, за целите на определяне на пазарната лихва вещото лице е използвало обобщени статистически данни от сайта на БНБ, в раздел „Лихвена статистика“ за периода 2018г., лихвени проценти и обеми по нов бизнес по кредити за сектори нефинансови предприятия и домакинства по период на първоначално фиксиране на лихвения процент, както и финансова информация, анализи и статистики от специализирани сайтове. Нито органите по приходите, нито изготвилото оценката вещо лице, са извършили анализ на характеристиките на процесните сделки и на други реални сделки - аналози, каквото е изискването на §1, т.32 от ДР на ДОПК и чл.7 от Наредба № Н-9/14.08.2006г., поради което не е ясно въз основа на какви конкретно установени факти и по какъв метод ревизията е установила пазарната лихва, съответно в размер на 2,95% (за сумите, предоставени в периода 13.04.2018г. - 30.08.2018г.) и 3%
(за сумите, предоставени в периода след 05.09.2018г.) - вж.лихвени листи на стр.9 и 10 от преписката.

Многократно в практиката си ВАС е приемал, че водената от БНБ лихвена статистика по чл. 42 от ЗБНБ няма как да отчита количествените и качествените характеристики на конкретната сделка, което е съществен белег на пазарната лихва по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО - В този смисъл Решение № 7162 от 21.05.2012г. на ВАС по адм. д. № 8937/2011г; Решение № 4473 от 1.04.2014г. на ВАС по адм. д. № 6332/2013г; Решение № 4607 от 3.04.2014г. на ВАС по адм. д. № 4/2014г; Решение № 6913 от 21.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 13057/2012г; Решение № 10522 от 30.07.2014г. на ВАС по адм. д. № 9078/2013г; Решение № 15736 от 30.11.2011г. на ВАС по адм. д. № 2884/2011г; Решение № 10283/06.10.2015г. на ВАС по адм.д. № 7434/2015г. Лихвите по депозити - каквото позоваване има в жалбата, въпреки че могат да бъдат критерий за съпоставима доходност, също не отчитат посочените в §1, т.32 от ЗКПО характеристики на сделката - В този смисъл Решение на ВАС № 14573/04.12.2014г. по адм.д. № 2149/2014г.

Съдът кредитира частично заключението по допълнителната Съдебно-икономическа експертиза, с което вещото лице е определило пазарната лихва за 2018г. в размер на 1,875 %.

При формулиране на задачите към експертизата, съдът изрично е указал на вещото лице: да съобрази дефиницията по §1, т.32 от ДР на ЗКПО, както и да се съобрази с един или няколко от методите по Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени; в случай че се установят съществени различия между контролираната и съпоставимата сделка, при прилагане на съответния метод да се извърши корекция на резултатите от неконтролираната сделка, с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост; в зависимост от приложения метод за оценка, корекциите по чл.11 от Наредба № Н-9/2006г. да бъдат извършени при спазване на разпоредбите на чл.20, чл.27, 33 и 37 от наредбата; да посочи анализираните неконтролирани сделки, методологията използвана за изготвяне на оценката, като в случай че това се окаже невъзможно, да посочи конкретните причини; [по арг. от Решение на ВАС
№ 15736/30.11.2011г. по адм.д. № 2884/2011г.] е указано на вещото лице, че може да ползва и информация от НАП, касаеща други казуси, относно приетия от самата НАП размер на пазарната лихва за процесния период.

В изпълнение указанията на съда, експертизата е ползвала данни от служебно водения в НАП „Регистър заеми“ - Справка Приложение № 1 към 94-К-182#2. Вещото лице не е ползвало обявени данни от Търговския регистър, т.к. в обявените Счетоводни политики и пояснителни бележки към ГФО, годишните доклади за дейността, пояснителните бележки към индивидуалните финансови отчети, липсва информация за точните дати на предоставяне и връщане на заемите. От ЦУ на НАП вещото лице е получило данни за 1210бр. междуфирмени заеми, отразени в „Регистър заеми“ за 2018г., като след анализ на сделките по параметрите, относими за процесните заеми, вещото лице е констатирало следното: в списъка преобладават заемите в BGN като има само 5 заема в EUR и 2 заема в USD; заемите в размери над 7 000 000лв. левова равностойност са ограничени на брой; в данните липса обезпечение, каквото не е посочено и в процесните договори за заем; налице са заеми без посочен лихвен %; поради ограничения брой заеми с размери, близки до процесните, експертизата е използвала данни и за заем над 2 500 000 лв; поради ограничения брой заеми с близки до процесните размери не може да се определи пазарната лихва, конкретно към датата на договорите за заем и споразуменията към тях, от наличните данни пазарната лихва може да бъде определена за 2018г. като цяло; от селектираните 32 заема с размери над
2 500 х.лв., заемите по 24 бр. от тях са между свързани лица - т.е. не могат да послужат на експертизата за определяне на пазарния лихвен процент; останалите 8 заема са между независими юридически лица и са включени в анализа при определянето на пазарната лихва. За изпълнение на задачите СИЕ е приложила Метода на сравнимите неконтролирани цени - чл.8, ал.1 и чл.18 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. За целите на анализа, СИЕ е извлякла данни за заеми от извадка „Регистър заеми“, по критерии - вид валута и размер на заема - Приложение № 2 към заключението.

В анализираните от вещото лице случаи на независими сделки по получени или предоставени кредити, са установени различия спрямо процесните заеми, касаещи размера, срока и вида на валутата. Поради това че процесните заеми не са обезпечени и в „Регистър заеми“ не са отразени данни за „обезпечение“, този параметър не е включен в анализа на експертизата. При прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени, вещото лице е извършило корекции на данните от неконтролираните сделки с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки по чл.20 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. Извършените корекции включват увеличение или намаление на цената на заемите - лихвения % по видове със съответните процентни пунктове на лихвите както следва: за дългосрочен заем спрямо краткосрочен заем - в намаление с -1,0 процентен пункт; за заем в EUR спрямо заем в BGN - в намаление с -0,5 процентни пункта; за по-малък размер спрямо процесните заеми - в увеличение с +1,0 процентен пункт. Съобразно тези корекции по чл.11 от Наредба Н-9/14.08.2006г., определянето на пазарната лихва е представено в Приложение № 3 към заключението.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за това, че в Приложение № 3 от заключението, на р.10, необосновано е съобразяван заем между „Дивелъпмънт груп“ АД и „Ритейл Мениджмънт“ А, т.к. същият е в размер на 2350000 BGN и попада под възприетия от самото вещо лице праг на съпоставимост (2 500 000лв.). Този заем е изключен от вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение, като видно от Приложение 3 към същото, установените от експертизата пазарни стойности са представени в колона 14, а установеният пазарен лихвен процент, изчислен средноаритметично, е установен от вещото лице в размер на 1,875лв. За да приложи този подход на изчисляване, вещото лице е приело, че тъй като средната цена на процесните заеми от 1,275 % (0,80 + 1,75/2) попада извън редицата от пазарни стойности в колона 14 и не може да се установи точка от редицата, която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираните процесни сделки, резултатът от контролираните сделки се приравнява спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата от 1,875 %.

Съдът намира, че по отношение на приходите от лихви по заемите, предоставени на „Палатин Експорт“ след датата на допълнителното споразумение от 05.09.2018г., вещото лице е приложило този подход при неправилно интерпретиране на правилото по чл.15, ал.1 от Наредба № Н-9/14.08.2006г., според което в случаите, когато се прилага повече от един метод за определяне на пазарните цени или се използват няколко съпоставими неконтролирани сделки, полученият резултат включва съответен брой стойности на цена или печалба (редица от пазарни стойности). Съгласно ал.2 на с.р., редицата от пазарни стойности се състои от резултатите от всички неконтролирани сделки, за които е налице или е постигната в резултат на корекциите по чл. 11 достатъчна степен на съпоставимост.

Видно от установените след корекциите по чл.11 стойности по неконтролираните сделки (колона № 14 от Приложение № 3 към допълнителното заключение - л.95),
най-високата лихва е 2,5%, а най-ниската е 1,5%.

Видно от процесните договори и допълнителни споразумения към тях, първоначалната лихва е уговорена в размер на 0,80 % - който не попада в редицата от пазарни стойности в колона № 14 от Приложение № 3, а с допълнителни споразумения, от 03.09.2018г. и 05.09.2018г., е договорен лихвен процент в размер на 1,75% - който попада в редицата от пазарни стойности.

Видно от лихвените листи за изчислените приходи от лихви - Приложение № 6 и Приложение № 7 от ревизионния доклад (стр.9 и 10 преписката), по отношение на „България Импорт Експорт 99“ ЕООД е съобразяван период на предоставяне на заема от 13.04.2018г. до 02.07.2018г. - т.е. при договорена лихва 0,80 %. При това положение по отношение на предоставяните заеми на „България Импорт Експорт 99“ ЕООД и съобразявайки правилата по чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-9/14.08.2006г., следва да се приеме, че пазарният лихвен процент е този, изчислен средноаритметично от вещото лице в размер на 1,875%.

При така установения пазарен лихвен процент, неотчетените приходи от лихви по заемите, предоставени на „България Импорт Експорт 99“ ЕООД, са в размер, установен от допълнителната СИЕ, а именно 39816,96лв., като съдът кредитира заключението в тази част изцяло.

Установеният от допълнителната СИЕ лихвен процент 1,875 % (0,********* % на ден) следва да се приложи и по отношение на заемите предоставени на „Палатин Експорт“ за периода 13.04.2018г. - 30.08.2018г.

По отношение обаче на заемите, предоставени на „Палатин Експорт“ в периода 05.09.2018г. - 06.11.2018г., договореният съгласно споразумението от 05.09.2018г. лихвен процент в размер на 1,75 % попада в редицата на пазарните стойности по колона № 14 в Приложение № 3, поради което и съобразно правилото по чл.16 от Наредба
№ Н-9/14.08.2006г., именно спрямо него (1,75 ÷ 365 = 0,********* на ден) следва да се изчислят приходите от лихви за сумите, отпуснати от „ЛАМЕГО 07“ ЕООД в периода 05.09.2018г. до 06.11.2018г.

С оглед изложеното, съдът изчислява размера на приходите от лихви по договора с „Палатин Експорт“ ЕООД и споразумението към него, както следва:

 

 

Тъй като по отношение на заемите, предоставяни на „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД не са представени договори за заем, за определяне на неотчетените приходи от лихви следва да се приложи установения от вещото лице пазарен лихвен
процент - 1,875%, съответно съдът кредитира изцяло заключението по отношение установения размер на неотчетените приходи от лихви по отношение на заемите към тези две дружества, а именно 455,85лв.

Така, общият размер на неотчетените приходи от лихви по процесните заеми е в размер на: 96238,45лв. по заемите на „Палатин Експорт“ ЕООД + 39816,96лв. по заемите на „България Експорт Импорт 99“ ЕООД + 455,85лв. по заемите на „Васконсулт 78“ ЕООД и „Сутрейд“ ЕООД = 136511,26лв.

Тъй като „Ламего 07“ ЕООД не е отчело приходи от лихви, неотчетеният приход от лихви по процесните договори за 2018г. е в размер на 136511,26лв.

По изложените мотиви и в изпълнение на задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК да разреши спора по същество, финансовият резултат за облагане с КД по ЗКПО за 2018г. и размерът на дължимия КД се определят от съда както следва:

Приходи                                            -                       136511,26лв.

Разходи за лихви съгласно РА       -                       43802,75лв.  

ФР за облагане - печалба              -                       92708,51лв.

Съгласно ставката по чл.20 от ЗКПО, дължимия КД за 2018г. е в размер на 92708,51 х 10% = 9270,85лв. Съгласно чл.93 от ЗКПО, същият е следвало да бъде внесен в срок до 31 март на следващата година. В случая 31 март 2019г. е неделя - неработен ден, поради което по правилото на чл.22, ал.7 от ДОПК, КД за 2018г. е следвало да бъде внесен до 01.04.2019г.

Считано от 02.04.2019г. до датата на издаване на РА - 20.08.2020г., дължимата лихва е в размер на 1305,75лв., изчислена с калкулатор лихви по задължения на НАП - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp .

Над така установените размери за КД и лихви за 2018г., обжалваният РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.  

При този изход на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважения/отхвърления материален интерес, както следва:

 

2018	установени с РА		установени от съда		жалбата е основателна за
	главница	лихви	главница	лихви	главница	лихви
	17237,29	2427,78	9270,85	1305,75	7966,44	1122,03
Общо:	19665,07		10576,60		9088,47

 

Видно от представения от жалбоподателя списък по чл.80 от ГПК, същият претендира разноски общо в размер на 1550,00лв., от които 50лв. за държавна такса, 300лв. депозит за вещо лице и 1200лв. адвокатско възнаграждение - изплатено в брой, съгласно фактура
№ 304/05.07.2021г. и разписка към нея от същата дата.

Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. минималният размер по чл.8, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1120лв., изплатеното възнаграждение е 1200,00лв. и съобразно фактическата и правна сложност на спора не се преценява от съда като прекомерно.

Така, съобразно обжалвания и уважен материален интерес, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят: 9088,47 * 1550 ÷ 19665,07 = 716,35лв.

Съобразно отхвърлената част от жалбата - 10576,60лв., на ответника следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер, определен по реда на чл.8, т.4 от Наредба № 1, а именно 847,30лв. Ответникът е направил и разноски за вещо лице общо в размер на 500лв., от които съобразно отхвърлената част от жалбата следва да се присъдят 10576,60 * 500 ÷ 19665,07 = 268,92лв., или общо разноски за ответната страна в размер на 1116,22лв. По компенсация, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 399,87лв. (триста деветдесет девет лева и осемдесет и седем стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000319006197-091-001/20.08.2020г., потвърден с Решение № 263/23.12.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, в частта, с която на „ЛАМЕГО 07“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ж. Я. В., са установени задължения за КД по ЗКПО за 2018г. в размера над 9270,85лв. и за лихвите над 1305,75лв.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

 

ОСЪЖДА „ЛАМЕГО 07“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ж. Я. В. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Варна, разноски за производството в размер на 399,87лв. (триста деветдесет девет лева и осемдесет и седем стотинки).

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

 

 

                                                                                   Административен съдия: