Номер:84
14.12.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията
Марин Маринов административно дело № 277
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 197-202 във връзка с чл. 103, ал. 3 от Административно процесуалния
кодекс (АПК)
Образувано
е по жалба на Х. С. Х. с ЕГН ********** от гр. К.,
ул. „*****” № **, чрез адв. С. С. от АК –
Разград, срещу Решение № 330р-28891 от 21.10.2022
год. на директора на ОДМВР – Разград, с което е отказано възобновяване на
административното производство по издаване на Заповед за налагане на ПАМ с рег.
№ 22-0290-000093 от 25.05.2022 год., издадена от началник група „Охранителна
полиция” в РУ Кубрат към ОДМВР – Разград. В жалбата се твърди, че оспореното
решение е неправилно. Излагат се доводи, че
след като с влязло в сила определение № 152 от 30.08.2022 год. на РС
Кубрат окончателно е решен въпросът с наказателната отговорност за деянието на оспорващия, то е отпаднало необходимостта от
продължаването на ПАМ наложена със Заповед рег. № 22-0290-000093 от
25.05.2022 год., издадена от началник група „Охранителна полиция” в РУ Кубрат
на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от Закона за движение по пътищата. Сочи се
също че продължаването на така наложената ПАМ е нецелесъобразно и в този смисъл
е основание за нейната отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят
иска съдът на основание чл. 100 във вр.
с чл. 99, т. 2-7 от АПК във вр. с чл. 22
от ЗАНН да възобнови административното производство пред Началник група в РУ
Кубрат при ОДМВР-Разград и да отмени ПАМ
№ 22-0290-000093 от 25.05.2022 год. наложена по реда на чл. 171, т. 2, б. „б”
от ЗДвП на основание чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от АПК . На следващо място иска
съдът да отмени Решение № 330р-28891 от
21.10.2022 год. на директора на ОДМВР – Разград, с което
е отказано възобновяване на административното производство и да постанови ново,
с което да отмени ПАМ с рег. №
22-0290-000093 от 25.05.2022 год. наложена по реда на чл. 171, т. 2, б. „б” от ЗДвП на основание чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Жалбата
в едно с административната преписка е изпратена до съда от началника на РУ
Кубрат при ОДМВР – Разград без да е приложено становище на директора на ОДМВР –
Разград.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.05.2022 г. на Х. С. Х. с ЕГН ********** е съставен АУАН серия GA, бл. №
611004 за това, че на 23.05.2022 г. в гр. Кубрат, по ул. „Цар Асен II” управлява
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф” с № ******** след употреба на наркотични
вещества и техните аналози амфеамин и
метаамфетамин, установено с техническо
средство „Дръг тест 5000”, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Контролните органи му издали талон за изследване. Към
преписката е приложен протокол за медицинско изследване от 23.05.2022 год.,
издаден от медицински фелдшер при ФСМП – Кубрат, в който е отразено, че не е
извършено медицинско изследване, тъй като жалбоподателят Х. е отказал да даде кръвна проба за
наркотични вещества.
Със Заповед рег. №
22-0290-000093 от 25.05.2022 год., издадена от началник група „Охранителна
полиция” в РУ Кубрат към ОДМВР – Разград, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б” от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от 1 година и са иззети 2 бр. регистрационни
табели с № ********. Заповедта е връчена на Х. на 27.05.2022 год.
С определение от
02.06.2022 год. по НОХД № 143 по описа за 2022 год. Кубратският районен съд е
одобрил споразумение между Районна прокуратура – Разград, териториално
отделение – Кубрат и жалбоподателят Х. Х., с което той се признава за виновен в това, че на 23.05.2022 г. в гр. Кубрат, управлявал
МПС - лек автомобил марка „Фолксваген
Голф” с № ******** след употреба
на наркотични вещества – метамфетамин и амфетамин, установено по надлежен ред с
техническо средство тест „Драгер Дръг Тест 5000 „ – престъпление по чл. 343б,
ал. 3, предл. 1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок и е лишен на
основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК от правото да управлява МПС
за срок от една година. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
С искане вх. № 290000-6983 от
17.10.2022 год., подадено до по-горестоящия административен орган, чрез
началник група в РУ- Кубрат при
ОДМВР Разград, жалбоподателят е поискал на основание чл. 100 във вр. с чл. 99,
т. 2-7 от АПК да възобнови административното производство по което е издадена
Заповед рег.
№ 22-0290-000093 от 25.05.2022 год. и да отмени същата. Ако административният
орган счете, че срокът по чл. 99, ал. 2 е изтекъл да приложи служебно правомощията
си.
С Решение №
330р-28891 от 21.10.2022 год. директорът на
ОДМВР – Разград се е произнесъл по искането, като е отказал
възобновяване на административното производство по издаване на Заповед за
налагане на ПАМ с рег. № 22-0290-000093 от 25.05.2022 год., издадена от
началник група „Охранителна полиция” в РУ Кубрат към ОДМВР – Разград.
Административният орган е посочил, че не са налице фактическите състави по чл.
99 от т. 2 до т. 7 за възобновяване на административното производство. Посочил
е, че постановяването на осъдителна присъда, с която Х.
е признат за виновен и е наказан е
неотносима към наложената ПАМ
„прекратяване на регистрацията на МПС за срок от една година”. Посочил е също,
че законодателят не е предвидил
налагането на наказание „лишаване от право да управлява МПС” в наказателно производство като основание за
отпадане действието на ПАМ „Прекратяване
на регистрацията на МПС”.
Решението е
връчено на 25.10.2022 год., а жалбата срещу него е подадена по пощата на
04.11.2022 год., съгласно пощенското клеймо на приложения към преписката
пощенски плик.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в предвидения в чл. 197 от АПК 14- дневен срок, е
процесуално допустима.
Относно
компетентността на административният орган, издал оспореното решение съдът
намира следното:
Производството
по възобновяване регламентирано в Глава VII от АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в
сила индивидуален административен акт.
В разпоредбата на чл. 99 АПК е регламентирано, че влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен
ред - от органа, който го е издал, когото е налице някое от основанията,
изчерпателно изброени в т. т. 1 - 7 на същия член. Разпоредбата има предвид не
само задължителен административен контрол, а възможност за осъществяване на
административен контрол.
В чл. 99 от т. 2 до т.
7 от АПК са посочени хипотезите, при
които искането за възобновяване може да бъде образувано и по искане на страна в
административното производство по издаване на акта, съгласно чл. 100 от АПК.
Съгласно чл. 103, ал. 2
от АПК,
административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава
шеста.
В настоящият случай е
поискано възобновяване на производството по издаване на Заповед рег. №
22-0290-000093 от 25.05.2022 год. Правното основание за издаването ѝ е
чл. 171, ал. 1, т. 2А, б. „б” от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според ал. 5 на същата разпоредба обжалването на
заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Заповед рег. №
22-0290-000093 от 25.05.2022 год. е издадена от началник група „Охранителна
полиция” в РУ Кубрат към ОДМВР – Разград, съгласно посоченото в нея и
представените по делото доказателства. В случая не е налице никое от
основанията за изключение от обхвата на оспорването по административен ред, предвидени
в чл. 82 АПК.
Следователно по общото
правила на чл. 81 от АПК, същата е
подлежала на обжалване по административен ред пред непосредствено
по-горестоящия административен орган, който в случая се явява началникът
на РУ Кубрат.
От съпоставяне на
фактическите констатации по настоящото дело и цитираните по горе правни норми,
следва изводът, че възобновяването на производството по издаване на Заповед рег. № 22-0290-000093 от
25.05.2022 год. е извършено от некомпетентен орган – Директора на ОДМВР –
Разград, вместо от Началника на РУ – Кубрат.
Неоснователно е изложеното в
писмо вх. № 1877 от 30.11.2022 год. на началника на РУ- Кубрат становище, че по-горестоящият
административен орган над началник група „Охранителна полиция” на РУ-Кубрат е директорът на ОДМВР –
Разград, тъй като директорът на ОДМВР – Разград със своя заповед № 330з-1 от 04.01.2022 год. е оправомощил
началниците на групи „Охранителна полиция” при РУ от състава на ОДМВР Разград
да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Делегирането, както е посочено в Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., представлява възможност, предвидена
в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно
конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да
предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият
орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от
органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.
Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният
орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове
на територията на по-голям район или цялата страна.
С цитираната по-горе
заповед директорът на ОДМВР – Разград
само е предоставил част от правомощията си – в случая правомощието си по чл.
172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП,
на посочените в заповедта длъжностни лица от ОД на МВР – Разград, т.е. с тази заповед той ги е приравнил със себе си
по правомощие да издават такива заповеди, но не е променил йерархичната
подчиненост на полицейските органи от
структурата на ОДМВР – Разград и
Районните управления към
дирекцията. Няма спор, че Директорът на ОДМВР – Разград е горестоящ орган по отношение на началник
група „Охранителна полиция” в РУ – Кубрат, но в разпоредбата на чл. 81, ал.
1 и в чл. 99, ал. 1 от АПК, приложими в
настоящия случай, законодателят изрично
е посочил, компетентния орган, пред който се обжалват по административен
ред административните актове и който се
произнася по исканията за възобновяване, а именно непосредствено
по-горестоящият, който в случая е началникът на РУ-Кубрат, а не директорът на ОДМВР –
Разград.
Следва да се има предвид, че
когато административните актове следва да се обжалват по административен ред не
пред непосредствено по-горестоящия административен орган, това изрично е
регламентирано в специални разпоредби от закона – виж разпоредбата на чл. 107, ал. 4, чл. 152, ал.
4 и чл. 166, ал. 3 от Данъчно осигурителния-процесуален кодекс; чл. 4, ал. 5 от
Закона за местните данъци и такси и др.
Предвид изложеното
оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което се явява
нищожна.
По отношение на формата –
оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма
и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
По отношение спазването на
административно-производствените правила -
при издаване на оспореното решение административният орган не е допуснал
съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният
акт е издаден след като са изяснени всички обстоятелства от значение за случая
и при спазване процесуалните права на оспорващия.
По отношение съответствието
на административния акт с материалния закон-
Съдът счита, че оспорения
административен акт съответства на материалния закон. В случая не е налице нито
една от хипотезите посочени в чл. 99 т.
2-т. 7 от АПК, които биха били основание за възобновяване на производството по
издаване на Заповед рег. № 22-0290-000093 от 25.05.2022 год. на началник група
в РУ – Кубрат. Фактическото
основание за издаване на тази заповед е, че жалбоподателят Х. на 23.05.2022 г. в гр. Кубрат, по
ул. „Цар Асен II”
е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф” с № ******** след употреба на наркотични вещества
и техните аналози амфетамин и
метамфетамин. Наличието на това фактическо обстоятелство по същество е
потвърдено и от определението от
02.06.2022 год. по НОХД № 143 по описа за 2022 год. на Кубратският районен, с
което съд е одобрил споразумение между Х. и Районна прокуратура – Разград,
териториално отделение – Кубрат.
В жалбата си срещу
процесното решение жалбоподателя обосновава искането си за възобновяване на административното
производство с това, че въпросът с отговорността му е решен с горепосоченото определение. Този факт не може
да бъде подведен под нито една от хипотезите на чл. 99 т. 2-7 от АПК. На
следващо място жалбоподателят не е съобразил, че това обстоятелство е от
значение единствено за наложените ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” и б. „г”, при
които то е от значение за продължителността на действието на наложените ПАМ.
В настоящият случай
наложената ПАМ е по чл. 171, т. 2А, б. „б” от ЗДвП, съгласно който мярката
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От редакцията на
разпоредбата е видно, че решаването на въпросът с отговорността на водача за
деянието му няма никакво значение за прилагането и срока на действие на тази
ПАМ. Законодателят именно с цел предотвратяване на този вид административни
нарушения, е приел налагането на този вид мерки и срокът им на действие да не
е обвързан с отговорността за извършеното деяние, а е определил срок на
действие от 6 месеца до 1 година.
Ето защо изводите на
административния орган за липса на основание за възобновяване на
административното производство съответства на материалния закон.
Позоваването на
жалбоподателя на решение по адм.д. № 293/2016 год. на Административен съд
Благоевград е неоснователно, тъй като решеният с него правен спор е различен от
фактическа и правна страна с настоящия.
Независимо, че оспореното
решение на директора на ОДМВР –
Разград е издадено в предвидената от
закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
неговата цел, като издадено от некомпетентен орган следва да бъде обявено за нищожно, а преписката да бъде
изпратена на компетентния орган –
началника на РУ- Кубрат за ново произнасяне.
Мотивиран така, съдът на
основание чл. 201, ал. 1 от АПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №
330р-28891 от 21.10.2022 год. на директора на
Областна дирекция на МВР – Разград.
ИЗПРАЩА преписката на
началника на Районно управление – Кубрат при Областна дирекция на МВР – Разград
за произнасяне по искане вх. № 290000-6983 от 17.10.2022 год. на Х. С. Х. с ЕГН ********** от гр. К.
Определението може да се обжалва
от страните в административното производство с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
Съдия:/п/