Р Е Ш Е Н И Е № 469
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 31.12.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1016 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49,
бл.53Е, вх.В, против Д.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че е налице договор за потребителски кредит №
30034679053, сключен на 28.01.2019г. между ищеца като кредитодател и Ц.А.Й.,
като заемополучател, по силата на който ответницата Д.М.Й. има качеството на
солидарен длъжник; че договорът е сключен при следните параметри: предоставена
главница в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца, с месечен размер на
вноската 179.52 лева и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2361.36
лева и размер на вноската от 98.39 лева или общо задължение по кредита в размер
на 6669.64 лева и общ размер на вноската от 277.91 лева с дата на погасяване
всеки 25 – ти ден от месеца. Поддържа се от ищеца, че ответницата, като
солидарен длъжник по договора за потребителски кредит отговаря за задължението
на кредитополучателя съгласно ЗЗД и приетите Общи условия /ОУ/ по договора и
кредиторът има право да иска изпълнение от който и да е от длъжниците. Поддържа
се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на кредитополучателя
договорената парична сума, а кредитополучтелят е неизправна страна по договора,
тъй като не е заплатил две или повече последователн вноски по кредита, който е
станал предсрочно изискуем, за което е изпратил писма до длъжниците. Ищецът,
като кредитор е предявил вземането си по реда на чл.410 и сл. от ГПК и в
реализираното заповедно производство по ч.гр.Дело № 464/2020г. по описа на ВРС,
съдът му е издал заповед за изпълнение против кредитополучателя и ответницата
като солидарен длъжник за претендираните суми, като в отхвърлената по
заявлението част предявява осъдителен иск. Посочва се, че заповедта за
изпълнение е връчена на ответницата, но същата е подала възражение против
заповедта в срок, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на
претендираното вземане срещу нея, както и осъдителен в останалата част.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че към
датата на подаване на заявлението по ч.гр.Дело № 464/2020г. по описа на ВРС,
ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение по договора за потребителски
кредит както следва: 2815.65 лева – неизплатена главница и 356.24 лева – договорно
възнаграждение върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както да осъди ответницата да му заплати
сумата в размер на 2164.58 лева – представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги по договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.02.2020г. до окончателното издължаване. Претендира пресъждане на
разноските по производството. Ищецът представя писмени доказателства.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител, е взел становище по иска, като
го оспорва като недопустим и неоснователен, като поддържа от своя стана, че
кредиторът не е предявил вземането си против солидарния длъжник в шестмесечния
преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД; че са налице неравноправни клаузи по
договора по отношение на иска в осъдителната му част; оспорва представения от
ищеца документ: искане за отпускане на потребителски кредит като неподписан от
ответницата като солидарен длъжник и моли съдът да задължи ищеца да го
представи в оригинал, както и да се назначи съдебна експертиза, която да
установи дали подписът, положен в реквизита „солидарен длъжник“ е положен от
ответницата или не е положен от нея; представените по делото фактури, като
неподписани и подпечатани от издателя им и от получателя им. Поддържа от своя
страна, че ответникът не е уведомен за извършената цесия; че ответникът не е
направил заявки на „Ейвън Козметикс България” ЕООД на посочената стойност и за
посочените продукти. Претендира пресъждане на направените от ответницата
разноски в заповедното и ностоящото производства.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответницата и които не се нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест е както следва: в
тежест на ищеца е да докаже:
- че
са налице договорни отношения по договор за предоставяне на потребителски
кредит, по силата на който ответницата има качеството на солидарен длъжник;
- че
е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по което в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист против ответницата
за претендираните суми;
- че
ищецът е изправна страна по договора;
- че
е налице предсрочна изискуемост на кредита, както и че ищецът е предявил правата си против
поръчителя в законния срок;
- да
установи размера на претнедираната главница, лихва за забава върху главницата и
задължение за допълнителни услуги към договора.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното към ностоящото дело
ч.гр.Дело № 464/2020г. по описа на ВРС, съдът е издал на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по процесния договор за потребителски кредит
за сумите: 2815.65 лева – неизплатена главница и 356.24 лева – договорно
възнаграждение върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил заявлението в частта за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 2164.58 лева –
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.02.2020г. до
окончателното издължаване, като разпореждането за издаване на заповедта за
изпълнение е потвърдена в тази част по жалба на заявителя с Определение №
53/21.07.2020г. по ч.гр.Д. № 183/2020г. по описа на ВОС.
Ищецът е предяви установителен иск в частта,
в която му е издадена заповед за изпълнение, а в останалата част - осъдителен
иск в едномесечния законов срок, поради което исковете са допустими.
Не се спори между страните, че по силата на
искане за отпускане на потребителски кредит, че е налице договор за потребителски
кредит № 30034679053, сключен на 28.01.2019г. между ищеца като кредитодател и Ц.А.Й.,
като заемополучател; че договорът е сключен при следните параметри:
предоставена главница в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца, с месечен
размер на вноската 179.52 лева и закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 2361.36 лева и размер на вноската от 98.39 лева или общо задължение по
кредита в размер на 6669.64 лева и общ размер на вноската от 277.91 лева с дата
на погасяване всеки 25 – ти ден от месеца., както и че кредиторът е изправна страна
по договора.
Основното
възражение на ответницата, е че не е подписвала искане за отпускане на кредита
като солидарен длъжник, както е посочено в него, поради което същата не следва
да отговаря като такава по договора.
Във
връзка с оспорването на писмения документ изходящ от ищеца и носещ подписа за
ответницата, с протоколно определение, постановено по делото на 13.05.2021г.,
съдът е задължил ищцовото дружество, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението – да представи по делото оригинала от оспорения документ - искане
за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от
28.01.2019г. и е назначил съдебно – графологична експертиза, която да установи
подписът в полето „солидарен длъжник“ дали е положен от ответницата Д.М.Й. или
не е положен от нея. Ищцовото дружество не е изпълнило указанието на съда в
срок, като с писмена молба заявява, че договорът за потребителски кредит е
електронно подписан и представя документ, наименован „Информация и декларация
във връзка с обработване на лични данни“, носещ подпис за ответницата като
солидарен длъжник. С ново протоколно определение, постановено по делото на
17.06.2021г., съдът отново е указал на ищеца да представи в оригинал „Искане за
отпускане на потребителски кредит от 28.01.2019г.“, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, като този път го е предупредил, че в противен случай
съдът ще изключи документа от доказателствата по делото, както и че съдът може
да приеме, че са доказани фактите, за които ищецът е създал пречки за събиране
на допуснати доказателства.
При
разпита си св.П.Д. – посредник по кредита установява, че по принцип искането за
отпускане на кредит може да стане и по телефона по сложна процедура, но в
случая е станало писмено, при което кредотополучателят и солидарния длъжник
идват при нея с лични карти, които се преснимат и искането се подписва пред
посредника, както и че познава кредитополучателя Ц.Й., която е виждала повече
от веднъж във връзка с кредита, а ответницата – само веднъж.
При разпита си св. Цв.Й. – кредитополучател по
процесния договор за потребителски кредит установява, че е подписала договор с
ищцовото дружество като кредитор и че е получила сумата в размер на 3000 лева
по кредита, но че ответницата не е идвала с нея и не е подписвала документи, а е
дала името й само като „лице за контакт“ по искане на служителя, който я
обслужвал.
От
правна: искът е неоснователен и недоказан. Твърди се наличието на договор за предоставяне
на потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество като кредитор и
третото лице Ц.А.Й., по което обстоятелство не се спори и същото се установява
от искането и признанието на кредитополучателя, както и че кредиторът е
изправна страна по договора. Твърди се обаче и наличието на договор за
поръчителство /солидарен длъжник/ по същия договор, поел отговорност за дълга
на кредитополучателя. Ищецът се позовава на наличие на договор, сключен по
електронен път, но по делото предоставя писмен документ – искане за отпускане
на потребителски кредит, носещ подпис за ответницата като солидарен длъжник.
Същият е оспорен от ответницата. Показанията на свидетелите – кредитния
посредник и кредитополучателят се разминават по отношение идването на
ответницата при кредитния посредник и подписването на искането от нея. Съдът е
изискал оспорения документ в оригинал, но същият не е представен от ищеца.
Същият е предупреден за последствията по чл.161 от ГПК. Предвид изложеното,
съдът намира, че този документ следва да бъде изключен от доказателствата по
делото, поради което не следва да се обсъжда. Независимо от горното,
ответницата е ангажирала съдебно – графологична експертиза, заключението на
вещото лице по която е, че подписът на представеното ксерокопие от оспорения
документ е достатъчно ясен и от него, и от изследваните образци от подписа на
ответницата, се установява, че спорния подпис в Искане за предоставяне на
потребителски кредит /лист 6 от делото/ не положен по ответницата Д.М.Й..
Предвид
изложеното, не може да се приеме, че между ищеца като кредитор по договора за
потребителски кредит на кредотополучателя Ц.Й., и солидарния длъжник Д.М.Й. е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което последната да
отговаря за дълга на кредитополучателя. Основателен е доводът на ответната
страна, че представения по делото документ, наименован „Информация и декларация
във връзка с обработка на личните данни“, който не е обследван дали носи
автентичен подпис на ответницата, но дори да е така, не може да послужи за
основание за наличие на облигационно правоотношение между страните, тъй като не
удостоверява съгласие за задължаване към дълга на кредитополучателя. Правният
извод е, че поради липса на облигационно задължение, ответницата не може да
отговаря за дълга на кредитополучателя по процесния договор за потребителски
кредит. Това се следва, както по установителния иск, така и по отношение на
осъдителния иск, тъй като и двете искови претенции се основават на договора
между страните, съществуването на който не се установи.
Поради
приетия правен извод за липса на облигационно правоотношение между страните, не
следва да се обсъждат останалите възражения на ответната страна за нищожни
клаузи на договора и просроченост на предявяване на вземането, тъй като същите
са относими само в случай на наличие на валидно правоотношение между страните.
Предвид
неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните искове
за заплащане на лихва за забава върху главниците за претендираните периоди.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски се следват на
ответницата: 380 лева в заповедното производство по ч.гр.Дело № 464/2020г. по
описа на ВРС за платено адвокатско възнаграждение, както и разноски в
настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 700
лева, 120 лева за платен депозит за вещо лице и 15 лева за платен депозит за
един разпитан свидетел.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, против Д.М.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване, че в качеството й на солидарен длъжник договор
по потребителски кредит № 30034679053, сключен на 28.01.2019г. между ищеца като
кредитодател и Ц.А.Й., като заемополучател, дължи на ищеца изпълнение на
парично задължение по договора за потребителски кредит както следва: 2815.65
лева – неизплатена главница и 356.24 лева – договорно възнаграждение върху
главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.Дело № 464/2020г. по описа на
ВРС - 28.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и ОТХВЪРЛЯ иска да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата в размер на 2164.58 лева – представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.02.2020г. до окончателното
издължаване, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, да заплати на Д.М.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски както следва: 380
лева в заповедното производство по ч.гр.Дело № 464/2020г. по описа на ВРС,
както и разноски в настоящото производство общо в размер на 835 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: