Определение по дело №164/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 158
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20223000600164
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
гр. Варна, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Маринела Г. Дончева

Павлина Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600164 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на министъра на финансите и НАП-ТД Варна,
чрез гл.юр.к. М.Й., като пълномощник, срещу определение № 89 от
23.05.2022г. на Окръжен съд гр.Търговище, с което е потвърдено
Постановление на Окръжна прокуратура гр.Търговище за прекратяване на
наказателното производство от 03.05.2022г. по ДП №19/2019г. на ОСлО в
ОП-Търговище, водено за извършено престъпление по чл.255,ал.1 от НК.
В частната жалба се сочат доводи за необоснованост на прокурорското
постановление и неправилност и незаконосъобразност на потвърдителния
съдебен акт. С доводи за липса на анализ на доказателствената установеност
се аргументира претенцията за отмяна на постановените актове и отправяне
на задължителни указания за правилното провеждане на разследването.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е основателна.
Процесуалната хронология установява:
Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по
чл.211 във вр. с чл.209 от НК в Софийска районна прокуратура. С
постановление на наблюдаващия прокурор е прието, че се касае за
престъпление по чл.253 и чл.255 от НК, поради което делото е било
1
изпратено по компетентност на СГП. Имайки предвид обстоятелството, че
седалището на дружеството, на което са преведени 420 000 евро – „Проджект
къмпани девелопмънт“ ЕАД е в гр.Търговище, делото е изпратено по
компетентност на ОП – Търговище, за водене на производство по чл.255 от
НК. Няма произнасяне от СГП и ТОП относно наведените доводи от СРП за
евентуално престъпление по чл.253 от НК – пране на пари.
С постановление от 01.10.2020г., прокурор при ОП – Търговище е
прекратил наказателното производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК
– деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
С определение №260018 от 15.10.2020г., състав на ОС – Търговище е
потвърдил постановлението за прекратяване.
С определение №260075/03.11.2020г., състав на АС – Варна е отменил
определението на ТОС и е върнал делото на прокуратурата за продължаване
на разследването.
С постановление от 03.05.2022г., наказателното производство за
извършено престъпление по чл.255 от НК отново е било прекратено.
С определние № 89 от 23.05.2022г., ОС – Търговище е потвърдил
прекратителното постановление.
Именно това определение на първоинстанционния съд е предмет на
проверка понастоящем.
Установени са следните факти:
През м. август 2015 год., финансовият директор на „Амиантит
Германия ГмбХ“ получил електронно съобщение от лице, което се
представило за главен изпълнителен директор на дружество „Амиантит
Холдинг“ с указание да бъде преведена сумата от 420 000 евро на „Проджект
къмпани девелопмънт“ ЕАД, със седалище гр.Търговище. Съобщението било
потвърдено и в телефонен разговор от лице, представило се като адвокат от
Швейцария. На 18.08.2015год. бил извършен превод на сумата от 420 000
евро от „Амиантит Германия ГмбХ“ по сметка на „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД в ЦКБ ЕАД гр. Търговище. Впоследствие, от германското
дружество установили, че финансовият директор е бил въведен в
заблуждение и Прокуратурата на гр. Кемениц, Германия започнала
наказателно производство.
Българското дружество, получило превода- „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД е представлявано от св.М. А.. Същият е посочил в своя
разпит, че е очаквал превод от американско дружество „Юниънглобул бизнес
корпорейшън“, с когото имал договор за посредничество и консултантски
услуги /л.139 том.3 от ДП/. Договорът е сключен на 08/10 юни 2015 год., със
срок на изпълнение девет месеца, като уговорената цена на плащане била
2
420 000 евро. Св. А. е посочил, че не му е известно немското дружество
„Амининтит Холдинг“. По делото е установено, че „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД, представлявано от св.А. е открило банкова сметка в ЦКБ
гр.София на 15.07.2015 год. Във връзка с получаване на банковия превод от
420000евро, на 13.08.2015г. св.А. е подал декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5
т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с посочено основание за
получаване на сумата „договор за търговско проучване и консултантски
услуги“. Свидетелят представил и проформа фактура № 012/W/BUL/2015 за
сумата на превода, платима от дружество „Амиантит Германия ГмбХ /л.92,
т.2 от ДП/ с дата 29.06.2015г. Подадена е статистическа форма по чл.3,ал.1 от
Наредба №27 на БНБ от 13.08.2015г. от св.М. А.. Видно от приложената
проформа фактура с №012/W/BUL/2015, същата е издадена от „Проджект
Дивелопмент Къмпани“ЕАД до „Амиантит Германия ГмбХ за сумата от
420000евро с дата 29.06.2015г. /т.2,л.92/. Констатираното противоречие, а
именно твърденията на свидетеля, че е получил сумата на основание сключен
договор с американското дружество, с което има търговски взаимоотношения,
а на практика е издал фактурата на германското дружество, за което
свидетеля твърди че „не е чувал“ е останало неизяснено по делото.
Процесната сума е постъпила по банковата сметка на българското
дружество на 12.08.2015г. Движението на парите са проследени от вещото
лице в заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза /вж
заключение на л.21, том 6-ти от ДП/. След получаване на превода, св. А.
изтеглил касово 180 190 лева. Сумата 425 000 лева била приведена към
дружеството „Устрой грей“ ЕООД, а сумата от 120 000 лева към „Финанс
инжинеринг“ АД. Извършени са и два превода в общ размер на 80 080 лева
към дружеството „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД в Юробанк
България за захранване на сметка. По отношение на двете дружества: „Устрой
грейн“ ЕООД и „Финанс инжинеренг“, вещото лице отчита, че няма
представени счетоводни документи, фактури, експедиционни бележки,
протоколи за приемане и предаване, стокови разписки, доказателства за
извършени услуги и др. В същото време, като основание за преводите е
записано по отношение на дружеството„Устрой грейн“ ЕООД „по договор за
доставка на оборудване“,а за дружетвото „Финанс инжинеренг“-„по договор
за встъпване в дълг от 14.07.2015г.“.
Видно от приложения договор между „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД и „Устрой грейн“ ЕООД, същия е сключен на 14.08.2015
год. с предмет предоставяне на услуги и посредническа дейност /л.157 том
3 от ДП/. Срокът на изпълнение по договора е осем месеца, с уговорено
възнаграждение от 425 000 лева, която включва заплащане на всички разходи
и доставки на оборудване. Българското дружество е извършило плащане само
3
три дни след сключването на договора-на 17.08.2015 год. Видно от
Удостоверение от Агенция по вписвания/т4,л.23/ по партидата на Устрой
грейн“ ЕООД последно е публикуван Годишен финансов отчет за 2013г. От
справка от НАП е видно, че дружеството има подадена декларация по чл.92
от ЗКПО за 2015г. с деклариран отрицателен финансов резултат. Подадена е
била декларация от управителя на дружеството Е.Я., че същото не е
извършвало дейност и не е отчело приходи. В същото време, видно от
показанията на Управителя на дружаството-св.Е.Я. /л.16,т.4 от ДП/ същият
заявява, че е изпълнил задълженията си по сключения договор с „Проджект
къмпани девелопмънт“ ЕАД, като е намерил купувач на складираните тръби
на пристанище Варна. Именно на това основание, свидетелят е получил
посочените суми от 425000лв. Същият заявява, че по повод този договор е
разговарял само и единствено с М. А..
Преводът към „Финанс инжеринг“ АД, е с посочено основание
встъпване в дълг от 14.07.2015год. По делото са налице данни /договор от
10.12.2013г. на л.20,т.2 от ДП/, че на посочената дата, „Финанс инжеринг“ АД
е закупило 100% от капитала на дружеството „Проджект къмпани
девелопмънт“ ЕАД. „Финанс инжеринг“ АД е встъпило в дълга на „Проджект
къмпани девелопмънт“ ЕАД към КТБ на основание договор за прехвърляне на
вземане/цесия/ за сумата от 3 500000евро. В същото време, св.Г.Т. твърди, че
„Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД е имал задължения към него, в
размер на 8 млн.лева. По делото е установено, че по партидата на „Финанс
инжеринг“ АД последно е публикуван Годишен финансов отчет за 2012г.
Дружеството „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД е придобито от М.
А. през 2013г. Последната публикувана информация в ТР е от 08.08.2011г. За
2015г. и 2016г. няма подавани декларации от дружеството по чл.92 от
ЗКПО. Няма подаван до ТР и годишен финансов отчет от 2011г. до
настоящия момент.
Дейността на „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД е разследвана, с
оглед наличието или липсата на данъчни задължения върху получената сума
от германското дружество.
Видно от заключението на назначената ССчЕ/л.18 и сл., том 6, ДП/,
сумата от 420 000 евро не е била декларирана за периода 2015г. и 2016г. от
„Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД. Според заключението на вещото
лице /л.25 от ДП/ получената сума не подлежи на облагане с корпоративен
данък, защото няма регистрирани данъчни събития по установения ред
съгласно ЗКПО. Дружеството не е подавало декларации по чл. 92 от ЗКПО и
не е следвало да подава такива, тъй като няма осъществени сделки – не са
издавани фактури, които да формират годишен финансов резултат, подлежащ
на данъчно облагане. Дружеството не е подавало ГДД, ОПР, баланси и други
4
за периода от 2013год. до момента, което предполага, че същото не е
извършвало дейност, която да формира корпоративен данък.
Делото продължава да страда от дефицит на доказателствена
установеност. Прокурорското постановление е необосновано, а
определението на първоинстанционния съд, с което то е потвърдено
неправилно и незаконосъобразно. След отменителното определение на състав
на АпС – Варна и дадените задължителни указания, свързани с недостатъците
на дейността по разследването, органите на ДП не са положили необходимия
обем усилия за разкриването на обективната истина. Тя е останала неизяснена
и към момента. Разпитани са били отново Е.Я. и М. А./л.52-73, том 7, ДП/,
чрез чиито показания обаче не се внасят нови и съществени за доказването
елементи, които същевременно да спомогнат и за изясняване на предмета на
доказването. Без отговор са останали противоречията в свидетелските
показания на А., който от една страна твърди, че е получил сумата от 420 000
евро, въз основа на изпълнение по договор за посредничество и услуги,
сключен между „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД и „Юниънглобул
бизнес корпорейшън“, а от друга страна твърди, че реално изпълнение по
договора не е имало, поради което е върнал сумата от 420 000евро, само че
„на ръка“ и без да има доказателства в тази насока. Твърди също и че
получената от него сума е в изпълнение на договора и същата е следвало да
бъде декларирана от неговата счетоводителка /показания на л.31,том 2-ри,
ДП/, с която обаче А. няма никакъв контакт, свидетелката се намира в
чужбина и у нея са останали всички счетоводни документи на дружеството.
Противоречие се забелязва и в друг аспект. В разпит от 11.04.2022г.,
управителят на „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД заявява, че:
„сключването на договора се забави и стана няколко месеца преди
превеждането на 420 хиляди евро на моята фирма..през месец август 2015г.
По сметката на моето дружество постъпиха 420 000лв.“ - 420 000 евро не
са еквивалент на 420 000 лева!!! От писмени документи, удостоверяващи
направената трансакция е видно, че сумата която е била преведена на
„Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД е в размер на 819 824.99 лева/л.144,
том 3-ти, ДП/, а не както твърди А. - 420 000 лева. Отново в разпита от
11.04.2022г. – „ в крайна сметка сделката с „Юниънглобул бизнес
корпорейшън“ не се осъществи. Помня, че на представител на
дружеството от Франция – Роланд, мисля, че се казва, върнах лично в брой
парите – на два транша. Всички пари по този договор съм ги върнал. Нямам
задължения. Нямам документ за това“. Законът за ограничаване на
плащанията в брой (ЗОПБ, в сила от от 22.02.2011г.), и по специално чл.3,
ал.1, т.1, предвижда че максималната сума, която може да се плати между
лица /физически или юридически/ е 10 000 лева, а за плащания над тази сума,
5
това следва да става по банков път. По този начин обстоятелството може да
бъде удостоверено и доказано чрез писмени документи. Лицата /физически,
юридически/ носят административно наказателна отговорност при
неизпълнение на това задължение.
Изводът на вещото лице, че не подлежи на облагане с корпоративен
данък дружеството „Проджект къмпани девелопмънт“ ЕАД, във връзка с
получената сума от 420 000 евро по банков път, защото няма регистрирани
данъчни събития по законоустановения ред, няма осъществени сделки, не са
издавани фактури, които да формират годишен финансов резултат, е в разрез
с доказателствата по делото: М. А. заявява, че получената сума е в изпълнение
на сключения договор, издал е въз основа на това и проформа фактура.
Изложените констатации водят до извод, че твърденията на А. остават
противоречиви, основните въпроси неизяснени, а действията на органите на
досъдебното производство, свързани с доказването - повърхностни и
незадълбочени.
Основанието, посочено в Постановлението за прекратяване е по чл. 243,
ал.1, т.1 от НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление
/липса на елемент от обективна или субективна страна/. Изяснено е в
съдебната практика, че прекратяването на това основание е допустимо само
когато извършеното от съответното лице не представлява престъпление
изобщо и това е безспорно установено. В този смисъл следва да се има
предвид Решение № 240 от 15.05.2012 г. по н. д. № 694/2012 г., III н. о. на
ВКС: „ВКС многократно в своята съдебна практика е указвал на съдилищата,
че не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на
предположения. За да признае подсъдимия за невинен, съгласно чл. 304 НПК,
съдът следва да констатира, че по делото не е установено, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието поначало не съставлява престъпление.“,
споделено и в Решение № 242 от 16.04.2020 г. по н. д. № 1018/2019 г., III н. о.
на ВКС, и много други. В текущата ситуация дейността по установяване на
обективната истина не е във финалния си стадий.
Съобразвайки изложеното, настоящият състав намира, че при
събирането, проверката и анализа на доказателствения материал са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до постановяването на
един напълно необоснован и незаконосъобразен акт, който от своя страна
незаконосъобразно е бил потвърден от първостепенния съд. Това налага
отмяна на потвърдителното определение на проверявания съд и да повторно
връщане на делото на прокурора за доразследване, включително и поради
неизпълнение на дадените указания при предходното произнасяне на АпС-
Варна в определение №260075 от 03.11.2020г. по ВЧНД № 359/20г.
6
Водим от горното, настоящия състав на въззивната инстанция - АпС-
Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 89 от 23.05.2022г. на Окръжен съд
гр.Търговище, с което е потвърдено постановлението на Окръжна
прокуратура гр.Търговище за прекратяване на наказателното производство по
ДП №19/2019г. на ОСлО в ОП - Търговище от 03.05.2022г., и
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр.Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7