№ 8711
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110141666 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц. П. Сърнова /фамилното име е
съгласно направеното уточнение в проведеното на 28.02.2023г. открито съдебно заседание/
срещу Д. И. И., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на основание изтекла придобивна давност на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1505.973.2.1 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-27 от
03.04.2012г. на изп.д. на АГКК, представляващ ателие № 1, находящо се на втори етаж от
вх. Б на жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, област София, СО, район
„Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бл. 275, заедно с 0,611 % ид.ч. от правото на собственост от
дворно място, в което е построена жилищна сграда, с идентификатор 68134.1505.973,
съставляващо урегулиран поземлен имот V-973, от квартал 40 по плана на гр. София,
местността „Дружба 2 част“, целият имот с площ по приложената скица от 2420 кв.м., при
граници на имота: ул. „Обиколна“, път, УПИ III-1266, УПИ IV, поземлен имот с
планоснимачен номер 978, УПИ II-1034
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт от 24.11.2006 г. № 32, том IV, рег. №
3534, дело № 618 от 2006 г. на нотариус Слава Пилякова, ответникът като непълнолетен и
със съгласието на своята майка – ищец в настоящото производство, е придобил
собствеността върху гореописания недвижим имот. Ищцата сочи, че е платила цялата
покупна цена за имота с лични средства, както и че към дата на сключване на сделката,
ответникът е бил непълнолетен и не е имал източник на доходи. Излага, че ответникът
никога не е упражнявал владение, нито държане по отношение на процесното ателие.
Твърди, че от момента на закупуване на имота – 24.11.2006 г. до дата на депозиране на
1
исковата молба, т.е. почти 15 години, владее имота постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва ищцата да е заплатила
цялата покупна цена за имота с лични средства и твърди, че парите са били осигурени от
дядо му. Оспорва ищцата да е владяла имота повече от 10 години. Твърди, че е пребивавал в
имота от дата на закупуването му до преди пет години, както и че е живял в него от април
2017 г. до декември 2017 г. Сочи, че винаги е разполагал с ключ от процесния имот, както и
че достъпът му никога не е бил ограничаван. Излага, че ищцата не е демонстрирала пред
него, че смята имота за свой, както и че не са възниквали спорове относно собствеността му.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от право на
собственост върху недвижим имот № 32, том IV, рег. № 3534, дело № 618/2006г. се
установява, че на 24.11.2006г. ответникът Д. И. И. със съгласието на своята майка – ищцата
Ц. П. И. е придобил чрез покупко-продажба от продавача „Арт Билд АП“ ООД, 0,611%
идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена
жилищната сграда, в която се намира собственото на Д. И. И. ателие № 1 – предмет на спора
по настоящото дело. В нотариалния акт е посочено, че собствеността върху ателието е
придобита от ответника по силата на нотариален акт от 04.09.2006г.
Приети са и квитанции към приходни касови ордери от дати 23.02.2006г.,
30.03.2006г., 03.05.2006г., 28.08.2006г. и 21.11.2006г. за внесени от ищцата суми в полза на
„Арт Билд АП“ ООД с основание вноски по ателие 1, вх. Б, „Дружба 2“.
От приетия препис от решение от 03.06.2009г., постановено по гр.д. № 4425/2008г. по
описа на СРС, 92-ри състав, се установява, че на така посочената дата е прекратен чрез
развод по взаимно съгласие сключения на 27.10.1990г. граждански брак между ищцата Ц. П.
Сърнева и Иван Дойчинов И..
От приетото удостоверение за раждане се установява, че ответникът Дание И. И. е
роден на 20.12.1990г. от майка Ц. П. Сърнева и баща Иван Дойчинов И..
От показанията на св. Пейчо Цвятков Сърнов /баща на ищцата и дядо по майчина
линия на ответника/ се установява, че свидетелят знае за закупен от неговата дъщеря имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“ като той й дал пари да си купижилище, защото се
разделила със съпруга си някъде през 2003г. Свидетелят казал на ищцата, че има пари и щял
да й ги даде, за да си купи жилище и да си продилжи живота, но не е давал пари на своя
внук. Свидетелят дал парите на ищцата и първоначално не знаел на чие име е записан
апартаментът, мислел, че е записан на нейно име. След 2010г. се оказало, че жилището не е
записано на нейно име и предполага, че това било така, защото при закупуването ищцата
2
все още не била разведена. Обещанието било ответникът да връне обратно жилището на
ищцата, след като мине разводът и стане пълнолетен. Свидетелят знае от ищцата за водени
разговори с ответника след 2010., когато дошло време ответникът да върне апартамента.
Знае, че ответникът не се е съгласил да стори това, като след неговия отказ ищцата го
отхърлила от имота и му казала „не ми трябваш, защото ти предаде майка си“. Свидетелят
сочи, че той също бил водил разговори с ответника на по-късна дата, но ответникът също
бил отказал да върне имота. Според свидетеля ответникът не бил живял в имота, до 2010г.
ответникът бил живял в апартамента на баща си, след това не знае къде живее. Ремонтите на
имота били правени от ищцата и тя заплащала всички сметки и данъци. Проблемите
започнали след 2010г., след като ответникът станал пълнолетен, ищцата се развела с бившия
си съпруг. Свидетелят уточнява, че не живее постоянно на територията на Република
България, а е в страната за 6 месеца от годината, докато останалите 6 месеца бил в гр.
Берлин. Докато свидетелят бил в България, посещавал имота веднъж седмично, но не може
да каже кой го обитава докато е извън България. Свидетелят бил в добри отношения с
ответника докато разбрал, че е отказал да върне имота на ищцата и същата го изгонила от
жилището, след което влошили отношенията си. През 2010г. на въпросния случай
ответникът отишъл в имота, а ищцата поискала от него да изпълни обещанието си и той
отказал. Поради тази причина ищцата му казала повече да не ходи в имота, защото няма
работа там. От 2010г. страните били в лоши отношения, възможно било да са се виждали, но
свидетелят не знае за това.
От показанията на св. Мариана Венциславова Игнатова се установява, че тя познава
ищцата, защото живеели в един блок от 2006г., а свидетелката се нанесла да бивее
постоянно там от 2010г. Сочи, че познава имота, същият бил на първия етаж под номер
едно. Ищцата живеела в него от 2006г. и откакто свидетелката живеела в блока /2010г./
ищцата не го била напускала. Считано от 2014г. свидетелката била домоуправител и касиер
на сградата и сочи, че знае добре кои и колко хора живеят във всеки от апартаментите. Не
познава ответника, сочи, че никога не го е виждала, той не се бил обръщал към нея за
заплащане на вноски към етажната собственост или по други причини. Имало наблюдение и
чип-система за достъп, но не го била виждала и не била чувала ищцата да има проблеми с
ответника. Към датата на разпита, ищцата продължавала да живее в същия имот.
Свидетелката уточнява, че работи в Спешна медицинска помощ-София на редовна работна
смяна, поради което не си била по цял ден вкъщи. Видеонаблюдението се извършвали от
фирма. Свидетелката не знае ищцата да е напускала жилището през 2017г., в него имало
трима регистрирани обитатели – ищцата, Димитър и Дима. Няма информация след 2017г.
ответникът да се е нанасял да живее в имота.
От показанията на св. Мария Делова Тошева /баба на ответника по бащина линия/ се
установява, че през 2006г., докато пиели кафе пред блока, дядото на ответника /става въпрос
за св. Пейчо Сърнов/ се похвалил, че купил жилище, с което обезпечил внука си, който към
този момент бил на 17 години. Преди покупката на апартамента ответникът живеел при
свидетелката, тъй като баща му заминал за чужбина, а след закупуването на имота
3
ответникът казал на свидетелката, че щял да живее там с приятелката си. В апартамента
живеела още и ищцата. Ответникът живеел основно в процесния имот, а при свидетелката
идвал за по 2-3 дни. Това продължило до 2019г., когато отишъл да живее с приятелката си в
центъра на София. Когато свидетелката питала ответника защо не живее при майка си, той й
отговарял, че нямал право да ходи там. Това било когато си развалили отношенията
помежду си преди около 5 години. Допреди това той живеел в апартамента при майка си.
Свидетелката поддържала добри отношения с ищцата допреди година, като ищцата никога
не й била казвала, че има претенции към апартамента, не били говорили на тази тема.
Ищцата живеела в апартамента откакто е закупен и знае, че в момента живее в него с
дъщеря си и новия си съпруг или фактически съжител. Откакто е купено жилището ищцата
не била живяла на друго място. Свидетелката не била ходила никога в процесния имот.
Сочи, че всеки път ответникът бил искал да ходи да живее с майка си, но не бил отишъл,
защото имало пречка – развалили си отношенията. Преди 2019г. ответникът живял ту при
свидетелката, ту при майка си, а през 2019г. се преместил да живее в центъра, защото той
бил намерил починалия мъж на свидетелката и казал, че напуска квартала.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
По предявения положителен установителен иск за собственост в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху имота на наведеното
основание – придобивна давност, като в негова тежест е да докаже, че в определен момент е
придобил фактическа власт върху недвижимия имот, като е осъществявал явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече
от 10 години. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Страните по делото не спорят и от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че ответникът, като непълнолетен със съгласието на
своята майка /ищцата/ е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху
процесния имот – ателие № 1, както и на идеалните части от правото на собственост върху
парцела, в който е построена сградата, през 2006г.
Също така от показанията на тримата разпитани свидетели се установява по
категоричен начин обстоятелството, че ищцата се е нанесла да живее в имота от датата на
неговото закупуване през 2006г. и продължава да живее в него и да го ползва за
задоволяване на своите жилищни нужди и в хода на процеса.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху твърдяното от ищцата
давностно владение върху имота и неговата продължителност. В тази насока съдът намира
следното.
Както беше посочено, по делото се установява по категоричен начин, че ищцата се е
нанесла в имота през 2006г., но това нейно нанасяне не е осъществено на основание,
изключващо правата на ответника и предполагащо установяване на нейно собствено
4
владение. Това е така, защото към 2006г. ответникът е бил непълнолетен – на 16 навършени
години, а съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 СК /отм./ /аналогичен на чл. 126 от действащия
Семеен кодекс/, ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си
освен ако важни причини налагат да живеят другаде. Тази норма е свързана със
задълженията на родителя да отглежда и възпитава детето до навършване на пълнолетие,
установени в чл. 68, ал. 1 СК /отм./. От показанията на свидетелите Сърнов и Тошева се
установява, че фактическата раздяла между ищцата и нейния бивш съпруг /бащата на
ответника/ датира отпреди 2006г., като към посочения момент според св. Тошева бившият
съпруг на ищцата вече бил отишъл да живее в чужбина. При това положение съдът приема,
че пребиваването на ищцата в процесния имот считано от датата на неговото закупуване
през 2006г. е било с цел съвместното съжителство с ненавършилото пълнолетие дете и не
съставлява установяване на собствено владение на ищцата върху апартамента. Касае се за
търпими действия, при които ищцата обитава чуждия имот в качеството си на негов
държател. Въпросът дали ответникът, като непълнолетно към този момент дете, фактически
е живял в имота заедно с ищцата считано от 2006г., или е предпочел да живее основно при
своята баба по бащина линия /св. Тошева/, е без значение за начина на установяване на
фактическата власт от ищцата.
Поради същата причина се явява неотносим и фактът на заплащане на продажната цена
на имота от страна на ищцата съгласно представените разписки, тъй като до навършване
пълнолетие на детето, то е на издръжка на своите родители, които изпълняват задълженията
по сключените от името на детето правоотношения с трети лица. Затова въпросът кой и с
какви средства е заплатил стойността на придобития от детето имот не може да бъде от
значение за твърдяното от ищцата давностно владение. Правно ирелевантен е и въпросът
дали ответникът има или не регистриран адрес на адреса на имота. Единствено като
допълнение следва да се посочи още, че за периода до 20.12.2008г. /когато ответникът е
навършил 18 години/ придобивна давност между страните по делото не е текла на основание
чл. 115, б. „а“ ЗЗД.
Следователно, след като през 2006г. ищцата се е нанесла в имота на основание,
изключващо нейното собствено владение, то уредената в чл. 69 ЗС презумпция се явява
опровергана. При това положение, за да придобие имота по давност ищцата следва да
докаже, че е преобърнала държането във владение, като е демонстрирала по отношение на
ответника, че владее имота за себе си.
В тази насока от показанията на св. Сърнов се установява, че процесното ателие било
закупено на името на ответника с уговорка между него и ищцата, собствеността върху
имота да бъде прехвърлена на ищцата след развода й с нейния бивш съпруг. Тоест според
свидетеля жилището е закупено на името на детето /ответника/, за да се избегне неговото
попадане в режим на съпружеска имуществена общност с бившия съпруг на ищцата, с който
последната се е развела през 2009г. Такава персонална симулация не е въведена от страните
като предмет на делото, поради което тя не подлежи на изследване в настоящото
производство, още по-малко въз основа на свидетелски показания, но фактическите
5
отношения между страните по повод собствеността са относими към въпроса за
преобръщането на владението от страна на ищцата. Именно в тази връзка св. Сърнов сочи,
че около 2010г. между страните е възникнал спор по повод задължението на ответника да
прехвърли собствеността върху имота, поради което ищцата изгонила ответника от имота,
като му казала, да не ходи повече там и че няма повече работа в него.
Въпреки заинтересоваността на св. Сърнов от изхода от спора като баща на ищцата,
който същевременно се намира и във влошени отношения с ответника, и въпреки
обстоятелството, че свидетелят не е присъствал на събитието, за което разказва, показанията
му в тази част следва да бъдат кредитирани, тъй като намират пълно потвърждение в
показанията на св. Тошева. При разпита си тя излага, че когато е питала ответника защо не
живее в процесния имот при майка си, той й отговарял, че няма право да ходи там. Освен
това св. Тошева разказва и че ответникът изразявал желание да живее в имота, но не е
отишъл, защото имал пречка за това – влошените отношения с ищцата.
Следователно от съвкупната преценка на показанията на двамата свидетели – Сърнов и
Тошева се установява по категоричен начин, че ищцата е изгонила ответника от имота
заради възникналия спор относно собствеността, като е казала на ответника, че повече няма
право да ходи в имота. С това свое действие ищцата е прекъснала владението на
собственика /ответника/ и е установила собствено владение, като е демонстрирала явно пред
ответника, че счита имота за свой.
Същественото разногласие между двамата свидетели е по въпроса кога е настъпило
това събитие, като св. Сърнов сочи, че се касае за 2010г., докато според Тошева това се
случило през 2019г., до който момент ответникът бил живял преимуществено в имота при
майка си. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св. Игнатова, която заявява,
че живее в сградата, в която се намира процесния имот, от 2010г. и е домоуправител и
касиер на сградата от 2014г., като никога не е виждала ответника да живее в имота,
респективно в сградата. Според свидетелката там е живяла ищцата първоначално сама, а в
последствие с още две лица, които св. Тошева идентифицира като нейната дъщеря и
настоящ съпруг или фактически съжител. За разлика от свидетелите Сърнов и Тошева, св.
Игнатова не е заинтересована от изхода от спора, освен това през част от релевантния за
процеса период е изпълнявала длъжност на домоуправител и касиер, която е свързана с
редовно посещение на индивидуалните обекти в сградата, както и с установяване на техните
обитатели за целите на заплащане на дължимите суми към етажната собственост.
Следователно липсва каквато и да било причина показанията на св. Игнатова да не бъдат
кредитирани като добросъвестно дадени. Въпросът дали свидетелката е била по цял ден
вкъщи или е работела по трудово правоотношение е ирелевантен за нейните непосредствени
възприятия върху обитателите на сградата и процесния имот като живуща в същата сграда и
като домоуправител. Следва да се отбележи също, че в частта относно момента на
изгонването на ответника и напускането на имота се наблюдава непоследователност в
показанията на св. Тошева. Същата сочи, че до 2019г., когато ответникът се изнесъл да
живее на друго място в центъра на София, той е живял преимуществено при майка си в
6
процесния имот, а същевременно заявява, че причината за изнасянето на ответника през
2019г. е фактът, че той първи е открил своя дядо /съпруга на свидетелката/, когато е
починал. Така изложеното обстоятелство, обаче, предполага изнасянето му от имота на
свидетелката, а не от процесния имот. Ако към този момент все още не е бил настъпил
разрив в отношенията на ответника с ищцата, липсва логична причина той да се изнася на
друго място, вместо да продължи да живее в собствения си имот. Налага се заключението,
че към 2019г. ответникът вече е живеел в апартамента на св. Тошева вследствие на
възникналия в по-ранен момент конфликт с ищцата и изгонването му от процесния имот. С
оглед на това и предвид факта, че св. Игнатова не е виждала ответника в сградата и в имота
от 2010г., а там е живяла единствено ищцата и впоследствие другите две посочени лица,
съдът приема, че ищцата е изгонила ответника от апартамента именно през 2010г.
Следователно при така установеното завладяване на имота от ищцата през 2010г. и при
липсата на доказателства за предприети от ответника действия за прекъсване на това
давностно владение следва изводът, че към датата на исковата молба по настоящото дело –
15.07.2021г. ищцата е владяла имота спокойно, явно и непрекъснато в продължение на
повече от 10 години, поради което поддържаният от нея оригинерен придобивен способ е
осъществен. Ето защо предявеният положителен установителен иск за собственост е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 347,50 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, платена изцяло в брой, или общо 847,50 лева, които следва да й бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. П. Сърнова, с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 275, вх. Б, ет. 1, ап. 1, срещу Д. И. И., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 507, вх. Б, ет. 6, ап. 51,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ц. П. Сърнова е
собственик на основание изтекла придобивна давност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.1505.973.2.1 по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед РД-18-27 от 03.04.2012г. на изп.д. на АГКК, представляващ АТЕЛИЕ № 1,
находящо се на втори етаж от вх. Б на жилищна сграда с административен адрес: гр. София,
област София, СО, район „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бл. 275, заедно с 0,611 % ид.ч. от
правото на собственост от дворно място, в което е построена жилищната сграда, с
идентификатор 68134.1505.973, съставляващо урегулиран поземлен имот V-973, от квартал
40 по плана на гр. София, местността „Дружба 2 част“, целият имот с площ по скица от 2420
кв.м., при граници на имота: ул. „Обиколна“, път, УПИ III-1266, УПИ IV, поземлен имот с
7
планоснимачен номер 978, УПИ II-1034.
ОСЪЖДА Д. И. И. да заплати на Ц. П. Сърнова на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 847,50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8