РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Ямбол , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330100960 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. със седалище и адрес на управление: гр. П., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон Б. със седалище и адрес на управление: гр. С. против Т. П. П.. С
исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № ***, с който страните са се съгласили ищецът да отпусне на ответника
заем в общ размер на 4 000 лв. за срок 48 месеца. Съгласно погасителен план към него е
определен размерът на всяка 1 от погасителните вноски - 159,30 лв. Твърди се, че
длъжникът-ответник е преустановил плащането на вноските по кредита, като към дата
05.09.2019 г. е била погасена 1 месечна вноска. Поддържа се, че на осн. чл. 5 от договора
вземането на ищецът е станало изискуемо в пълен размер, за което е било изпратено
уведомление до ответника-длъжник. Т. к. не е било извършено плащане, ищецът е подал
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в Районен съд Я., по което
било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на ЯРС, и по което заповедният съд е издал
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчено на длъжника-ответник при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. С горното по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на настоящите искове, с които претендира от съда да постанови решение, с което да признае
за установено съществуването на вземането на ищеца по процесния договор, а имено за
сумата 4092.43 лв. – главница; 174.79 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019
г. до 05.10.2019 г.; мораторна лихва – 181,90 лв., начислена за периода от 05.10.2019 г. до
12.03.2020 г. и мораторна лихва – 103.46 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 12.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
1
При условията на евентуалност се предявени осъдителни искове за търсените суми.
Преди съдебно заседание е постъпила писмена молба от ищцовото дружество с вх.№
*** год., с която се иска от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника на
основание чл.238, ал.1 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не е
взел становище по основателността на предявените срещу него искове, не се явява в съдебно
заседание, не се представлява, не е заявил желание делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2020 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
със седалище и адрес на управление: гр. П., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон Б. със седалище и адрес *** на управление: гр. С., с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника – ответник Т.
П. П., за сумите от: 4092,43 лева – главница; 2453,17 лева – възнаградителна лихва, за
периода от 05.09.20119 год. до 05.07.2023 год.; 370,94 лева – мораторна лихва, за периода от
05.10.2019 год. до 12.10.2020 год., ведно със законната лихва от момента на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год по описа на същият съд.
С разпореждане № *** год. заповедният съд е отхвърлил заявлението на заявителят в
частта му с която се претендира присъждане на възнаградителна лихва в размер на 2453,17
лева, за периода от 05.09.20119 год. до 05.07.2023 год. и мораторна лихва в размер на 370,94
лева, за периода от 05.10.2019 год. до 12.10.2020 год. и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. за сумата от 4092,43 лева – главница.
С допълнителна молба заявителят е уточнил в заповедното производство, че
претендира възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.10.2019 год. в размер
на 174,79 лева; мораторна лихва за периода от 05.10.2019 год. до 12.03.2020 год. в размер на
181,90 лева и мораторна лихва за периода от 14.07.2020 год. до 12.10.2020 год. в размер на
103,46 лева.
Заповедният съд е издал втора заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № *** год., с която е разпоредил длъжникът да заплати на заявителят сумата
от 174,79 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.10.2019 год.;
181,90 лева - мораторна лихва за периода от 05.10.2019 год. до 12.03.2020 год. и 103,46 лева
- мораторна лихва за периода от 14.07.2020 год. до 12.10.2020 год.
Втората Заповед е била редовно връчена на длъжника, влязла в сила на 26.05.2021
2
год. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, съответно за сумите: 174,79 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.10.2019 год.; 181,90 лева -
мораторна лихва за периода от 05.10.2019 год. до 12.03.2020 год. и 103,46 лева - мораторна
лихва за периода от 14.07.2020 год. до 12.10.2020 год.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: зав. копие от договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ***, оторизационен код *** от дата: 25.06.2019 г., погасителен
план към ***, последна покана от 21.05.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим в частта му с която се претендира да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4092,43
лева – главница, като предявен в тази му част от и срещу процесуално легитимирана страна
при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск в тази му част за вероятно основателен,
поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по
същество.
В частта с която се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумите, както следва: 174,79 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.10.2019 год.; 181,90 лева -
мораторна лихва за периода от 05.10.2019 год. до 12.03.2020 год. и 103,46 лева - мораторна
лихва за периода от 14.07.2020 год. до 12.10.2020 год., предявените искове се явяват
недопустими, доколкото заповедния съд е уважил заявлението на заявителят в тази част
издавайки заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год., в сила
3
от на 26.05.2021 год., и въз основа на която заповедния съд е издал изпълнителен лист. Ето
защо производството в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени
доказателства.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 188,33 лева и сторените такива в исковото производство в размер на 238,33 лева
или общо разноски в размер на 426,66 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. със седалище и адрес на управление:
гр. П., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. *** представлявано от законния представител Д. Д. съществува
парично вземане срещу Т. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., местност *** по договор
*** за сумата от 4092,43 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК - 27.10.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№ *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на Районен съд Я.
4
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
местност *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. със седалище и
адрес на управление: гр. П., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *** представлявано от законния представител
Д. Д. сумата от 426,66 лева, представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в
исковото и заповедното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. със седалище и адрес на управление: гр. П., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон Б. със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, представлявано от
законния представител Д. Д. против Т. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., местност ***
положителни установителни искове с правно основание чл.415 ГПК, с които се претендира
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумите: 174,79
лева - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.10.2019 год.; 181,90 лева -
мораторна лихва за периода от 05.10.2019 год. до 12.03.2020 год. и 103,46 лева - мораторна
лихва за периода от 14.07.2020 год. до 12.10.2020 год., като недопустимо, тъй като за същите
суми има издадени влязла в сила заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. В частта, с която частично се прекратява
производството по делото решението има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба пред ЯОС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5