№ 11092
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110110432 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно и обективно съединени искове от Г. А. Д.
срещу „ А за заплащане: 1/ на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума
в размер на 12 221,67лева – неизплатени нетни трудови възнаграждения за
периода от 01.02.2019г. до 26.04.2021г. , както и 2/ на осн. чл. 224 КТ
сумата от общо 1362,40лева – нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 2019г.- 2020г. , дължими по трудов договор №
34/01.04.2016г. и допълнителни споразумения към него, по който изпълнявала
длъжността "готвач", като трудовото й правоотношение е прекратено със
заповед № 190/26.04.2021г. на работодателя на осн. чл. 325, т.1 КТ , ведно
със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът „ А чрез процесуалния си представител –адв. Б. от САК,
оспорва исковете по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ; и по чл. 224, ал. 1 КТ по
размер, като твърди плащане на част от дължимото възнаграждение, а на
следващо място релевира възражение за погасяване на вземанията по
давност.Претендира разноски за производството.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ:
Не се спори между страните, и от писмените доказателства, се
установява, че по силата на трудов договор № 34/01.04.2016г. ищцата е
започнала работа при ответника на длъжност "готвач", като по силата на
Допълнително споразумение №77/02.01.19г. трудовото й възнаграждение
1
било определено на 560лв. , като било предвидено и допълнително
възнаграждение от 18,90% за трудов стаж и професионален опит. С
Допълнително споразумение №114/02.01.20г. към трудовия договор
основното трудово възнаграждение на ищцата било определено на 610лв., и
дължимо допълнително възнаграждение от 19,80% за трудов стаж и
професионален опит. С Допълнително споразумение №156 /01.07.20г.
основната заплата на ищцата е увеличена на 800лева с 20,70% допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Трудовият договор е
сключен за неопределено време, при осем часов работен ден, с периодичност
на изплащане на основното и допълнителни трудови възнаграждения до 10-
то число на следващия месец, със срок на предизвестие при прекратяване на
трудовия договор от 30 дни – за двете страни и основен платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни . Трудовото правоотношение (ТПО) е
прекратено със заповед № 190/26.04.2021г. на осн. чл. 325, т.1 от КТ.
Приложена и приета е заповед на работодателя № 192/29.01.19г. въз
основа на молба , подадена от ищцата, с която й е разрешено ползването на
платен отпуск от 5 работни дни , считано от 28.01.19г. до 01.02.19г. ; а със
Заповед № 263/01.11.19г.- ползването на 40работни дни платен отпуск за
периода от 01.11.19г. до 26.12.2019г.; със Заповед № 353/01.10.20г.-
ползването на 20 работни дни платен отпуск за периода от 01.10.20г. до
28.10.20г.Представена и приета по делото е и ведомост за заплати за
процесните периоди , както и разписка с № 0200013386682893/01.07.2021г. за
извършен банков превод по сметка на ищцата за сума в общ размер на
377,43лева, от която – за болнични -96,56лева , и за отпуска -276,52лв. от „А .
По искане на ищцата съдът е задължил ответната страна да представи в
оригинал оспорени разплащателни ведомости за заплати и молби за отпуск ,
като ищцата е оспорила положените подписи в разплащателни ведомости за
м. 06.,07.,08.,09 и м.11.2018г., както и за м. 06. И м. 07.2019г., , и за месеците
02,07,08,11 и 12.2020г. срещу името си за получено трудово възнаграждение,
както и подписите си, положени в молба за отпуск от 01.10.19г. за ползване
на 20 дни отпуск за 2019г., и в молба от 03.12.20г., молба от 30.09.20г. и
молба от 12.11.17г. за използване на 20 дни платен отпуск. От заключението
на допуснатата единична съдебно-почеркова експертиза се заключава от
вещото лице Цветанова, че подписите на разплащателни ведомости за
заплати м. 06, м.07, м. 08., м.09, м.11.2018г., м. 07.2019г., както и подписите в
посочените молби за отпуск не са изпълнени от ищцата Г. Д..
В заключението си вещото лице посочва , че подписите, положени в
графа „Подпис“ на разплащателни ведомости за заплати за м. 06.19г.,
месеците 02, 07,08,11 и м.12 за 2020година вероятно са изпълнени от Г. Д..
Поради направено оспорване на експертизата, и при уважено доказателствено
искане на ищцата, съдът е допуснал тройна съдебно-графолочгична
експертиза , според заключението на която подписите срещу имената на Г. А.
Д. в платежни ведомости на „А за м. 06.2019г., м. 02.20г., м. 07.20г., , м.
08.20г., м.11,20г. и м.12.2020г. са положени от ищцата Г. А. Д..
2
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на св.
Цветан Андреев, чиито показания съдът намира за неотносими, доколкото от
тях става ясно, че в рамките на исковия период същият е работил в обект на
ответното дружество, находящ се в гр. София, а по същото това време ищцата
е престирала труд в полза на работодателя на обект, находящ се в гр.
Ахтопол.
В показанията си пред съда св. К.К. поддържа, че е работил с ищцата в
периода от 2018 до 2020г. на обекта на ответника в гр. Ахтопол, като
трудовото възнаграждение се изплащало на ръка срещу подпис във ведомост.
Свидетелят бил чувал от ищцата, че не й е заплащано редовно цялото
възнаграждение , като е присъствал на разговор на ищцата с управителя на
обекта, при който и е отговаряно , че няма оборот за заплащане на дължимото
й се възнаграждение.
От показанията на св. А.Т. –служител в ответното дружество на обекта
в гр. Ахтопол, се установява, че трудовите възнаграждения са изплащани на
ръка , ежемесечно, като подписите във ведомостите за заплати понякога били
полагани и след 2-3месеца, тъй като счетоводството на ответното дружество
се намирало в град София. Според свидетелката ищцата редовно е получавала
възнаграждението си, като невинаги се е подписвала за това.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Кръстев и Тонева в
частта и доколкото кореспондират и с останалите, приобщени по делото
доказателства.
По иска по чл. 128 от КТ.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с
ответника през процесния период, за който се претендира, че има право на
трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното
трудово възнаграждение, както и размера на трудовото възнаграждение, а
същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил в цялост задължението
си да заплати уговореното трудово възнаграждение. Доколкото от събраните
гласни доказателства се установи , че заплатите са получавани от
служителите на ответника чрез изплащането им на ръка и срещу подпис във
ведомост, както и предвид представените от страна на ответника ведомости за
заплати, вкл. в оригинал, и предвид неоспорването на една част от подписите
върху ведомостите срещу името на ищцата, както и с оглед на заключението
по графологичните експертизи , съдът намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на трудово възнаграждение на ищцата
единствено по отношение на месеците 01,02,03,04, 2021година и за м.
07.2019г. / с оглед липсата на подписи във ведомостите и заключението на
вещите лица/. Ето защо, съдът намира иска за частично основателен и
доказан за времето м.07.2019г./ незаплатено възнаграждение в размер на
520,59лв./ и за месец 01. 2021г./ незаплатено възнаграждение в р-р на
749,29лв./, за м. 02.21г./ 749,29лв./, за м. 03.21г. /749,29лв./ и м.
3
04.21г./428,16лева/ и за размер от общо 3196,62лева, изчислен от съда по
реда на чл. 162 КТ на база представените от ответника ведомости за
изплатени възнаграждения, и след приспадане на заплатените от ответника
възнаграждения съобразно представената ведомост и заключението на
графологичната експертиза, че ищцата се е разписала относно получена
заплата за месеците 06.2019г. и за месеците 02,07,08,11 и 12.2020г., както и
предвид неоспорване на подписа върху ведомостите за останалите месеци в
рамките на процесния период. Или искът следва да бъде уважен за
посочените месеци и до размер от общо 3196,62лева и отхвърлен до пълния
предявен размер от 12 221,67лева.
Относно възражението за давност, релевирано от ответника с отговора,
съдът го намира за неоснователно, доколкото изискуемостта на най-старото
вземане за незаплатено трудово възнаграждение е възникнала на 10.03.2019г.,
а исковата претенция е заведена на 28.02.2022г., т.е. вземанията за трудови
възнаграждения не са погасени по давност.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск включва два
елемента във фактическия си състав, а именно - прекратяване на трудовото
правоотношение и работникът да не е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова
регламентация - чл. 224, ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ),
се изчислява от полученото среднодневно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. По делото
е установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от
26.04.2021 г., като в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е
разпоредено изплащане на ищцата на обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 КТ
. Доколкото от представената от ответника разписка на л. 43 от делото
/неоспорена от ищцата/ се установява , че на 01.07.21г. , от страна на
работодателя е заплатена сума в размер на 276,52лева като обезщетение за
неизползвана отпуска , както и доколкото не се оспорва ползването на отпуск
в размер на 5 работни дни за 2019г. за периода 28.01.19г. до 01.02.19г.,
разрешен със заповед № 192/29.01.19г. на основание молба от 27.12.2018г. ,
то следва от претендирания от ищцата размер да се извади заплатената от
ответника сума, а така също и равностойността на използваните пет дни от
полагаемия за 2019г. платен годишен отпуск. Размерът на полученото от
ищцата нетно възнаграждение - това за м. 12.2019г. (обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ е претендирано като нетна сума, поради което съгласно
диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането както
е направено от ищеца и се произнася за нетния размер на обезщетението),
служи за база при определяне на среднодневното трудово възнаграждение и
за изчисляване на обезщетението, като през този месец ищецът е отработил
повече от 10 работни дни. В конкретната хипотеза се установява, че на ищеца
4
се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определено за
15 дни за 2019г. / доколкото са използвани пет дни платен годишен отпуск от
полагаем в р-р на 20дни/ и възлизащо в нетен размер на 354,95лева,
определено от съда по описания по-горе начин. Ответникът не е доказал, че е
изпълнил задължението си да заплати дължимото обезщетение на ищеца за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г., поради което същото е
дължимо в определения от съда размер. По отношение на неизползвания
платен годишен отпуск за 2020г., доколкото не се установява ищцата да е
използвала такъв / предвид заключението на съдебно-графологичните
експертизи/ и при полагаем платен годишен отпуск в размер на 20 дни ,
изчислен по описания по-горе начин размерът на обезщетението се явява
дължим в размер на 681,17лева , от която сума следва да се приспадне
заплатената от ищеца в размер на 276,52лева с разписка от 01.07.21г., или
дължимото за 2020г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
ищцата е в размер на 404,65лева. Ето защо, съдът намира исковата претенция
за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.- 2020г. за основателна и
доказана по размер за сумата от 759,60лева , като за горницата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Възражението за
погасяване на това вземане по давност , релевирано от ответника с отговора
на исковата молба, съдът намира също за неоснователно , доколкото
задължението за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск става изискуемо и дължимо от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, което в настоящия случай е извършено със заповед на
работодателя от 26.04.21г./ обстоятелство, което не е спорно между страните
по делото/, поради което към датата на завеждане на исковата молба в съда-
28.02.2022г. и това вземане не е погасено по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора между страните, на ищцата се следват
разноски по производството , съразмерно на уважените искове , в размер на
291,24лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлените искове, на ответника се следват разноски
за производството , за заплатено адвокатско възнаграждение , в размер на
1027,70лв./ от претендирано възнаграждение в общ размер на 1450лв./ Съдът
намира възражението за прекомерност на ищеца по отношение на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за неоснователно с
оглед на фактическата сложност на делото и броя проведени съдебни
заседания, а на следващо място съдът намира, че заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери на
адвокатските възнаграждение по реда на Наредба 1/2004г.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да
заплати дължимите държавни такси в размер общо на 177,86 лв. (ДТ от 4%
върху уважения размер на всеки от двата иска , както и общо 1350лева –
заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по единична и
тройна съдебно- графологични експертизи.
5
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ А с ЕИК 1111 , да заплати на Г. А. Д. с ЕГН
********** на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума от
3196,62лева, – неизплатени нетни трудови възнаграждения за м. 07.19г.,
както и за м. 01.2021г., м. 02.2021г., м. 03.21г. и м. 04.21г. , ведно със
законната лихва върху общата сума , считано от подаване на исковата молба
– 28.02.2022 г. до окончателното изплащане; както и на осн. чл. 224, ал. 1
КТ сумата от общо 759,60лева – нетно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г. , дължими по трудов договор
№34/01.04.2016г. и допълнителни споразумения към него , по който ищцата
е изпълнявала длъжността " готвач", прекратен със заповед № 190/26.04.21г.
на изпълнителния директор на „А“АД на основание чл. 325, т.1 КТ, считано
от 26.04.2021г., заедно със законна лихва върху присъденото обезщетение от
датата на исковата молба - 28.02.22г. до окончателно изплащане на вземането
, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т.2 от КТ за горницата над уважения
размер от общо 3196,62лева до пълния предявен размер от 12221,67лева и за
месеците 02,03,04,05,06,08,09,10,11,12 2019г., както и за месеците от 01 до
12м. включително 2020г., както и иска по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата над
759,60 лв. до пълния предявен размер от 1362,40лева , КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ А с ЕИК 1111 , да заплати на Г. А. Д. с ЕГН
********** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 291,24лева ,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение ,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Г. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ А с ЕИК 1111
, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1027,70лева , представляваща разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлените искове.
ОСЪЖДА „ А с ЕИК 1111 да заплати по сметка на Софийския
районен съд на основание чл. 78, ал.6 ГПК , сумата от 177,86лева -
държавна такса върху уважените искове , както и сумата от общо 1350лева –
заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по единична и
тройна съдебно- графологични експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 2-
седмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6