РЕШЕНИЕ
№260118
23.12.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на втори декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 889 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 260027/21.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 4414/2019 г. от Районен съд Добрич.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност.
Твърди се, че в конкретния случай на
преизчисляване на електрическа енергия приложими са правилата на ПИКЕЕ. В
случай, че тази теза не бъде възприета от въззивния съд, въззивникът се
позовава на общите правила на ЗЗД, в частност на разпоредбите за договора за
продажба. Оспорва се и изводът на съда за недоказаност на факта на потребяване
на процесната електроенергия от абоната.
Прави искане решението да бъде отменено
и да бъде постановено ново, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира и разноски за двете инстанции. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
В съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител адвокат В.К.. В хода на устните състезания прави
искания, сходни с тези от въззивната жалба.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемия, който иска решението на първостепенния съд да бъде
потвърдено. Намира изводите на съда за правилни. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Пред въззивния съд не се явява лично.
Представлява се от адвокат Г.Д., която поддържа отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Видно от протокол № 2025246, електромер „ISKRA 2003“, с фабр. № 33401493
е бил монтиран на обект с адрес: грД., на 15.10.2015 г., при следните показания: нощна тарифа – 15
265 и дневна тарифа –
35 830. Към този момент абонат е бил Н.Н., с кл. номер *** и аб. номер ***.
В констативен протокол № 1202610 е
отразено, че на 31.01.2019 г. служителите на „Електроразпределение Север“ АД С.
Г. и Д.Д.са демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена
електрическа енергия за обект с кл. номер *** и аб. номер ***, при следните
показания: нощна тарифа – 18 717 и дневна тарифа – 44 621.
Демонтирането на средството за търговско измерване тип „ISKRA 2003“, с фабр. №
33401493, е извършено в присъствието на свидетелите В.К.и Д.М. В документа е
посочено, че по време на проверката е установено, че целостта на пломбата е
наранена. При проверка с еталонен уред е констатирано, че средството измерва с
грешка „минус“ – 84, 56 %.
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. Варна. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 2570/31.10.2019 г. В последния е посочено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като има следи от отваряне
на корпуса, добавен е мост между входните и изходните клеми на електромера.
Направен е извод, че СТИ не съответства на метрологичните характеристики и не
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, не
съответства на техническите изисквания.
Въз основа на цитирания констативен
протокол № 1202610 е изготвено становище за начисление на електрическа енергия
от 05.11.2019 г. С писмо изх. № 56062_КП1202610_1/05.11.2019 г. „Електроразпределение
Север“ АД е уведомило ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата
енергия за кл. номер *** и аб. номер *** е извършена корекция на сметката му.
В тази връзка ответното дружество е
издало фактура № **********/06.11.2019 г. От счетоводния документ е видно, че от
Н.Н. се претендира сумата от 1046, 50 лева за електрическа енергия за периода
от 03.11.2018 г. – 31.01.2019 г.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза става ясно, че процесното СТИ е произведено през 2003 г. и е преминало
метрологична проверка през 2015 г., когато е монтирано на процесния обект. Вещото
лице е приело, че не е възможно СТИ да е измерило цялата потребена за процесния
период електроенергия. Налице е неизмерване на голяма част от преминалата
енергия (82, 84 %). При това положение количеството енергия за плащане е
изчислено по чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.). Експертът е посочил също, че не може да се
установи кога е извършено вмешателството.
Заключението е обективно и е изготвено
от лице с необходимата компетентност, поради което съдът го възприема в цялост.
По делото са разпитани и свидетелите В.К.,
С. Г. и Д.М..
Свидетелката Г., която е служител на
„Електроразпределение Север“ АД, разказва за обстоятелствата около съставянето
на констативен протокол № 1202610. Твърди, че са демонтирали средството за
търговско измерване, защото е измервал с грешка „минус 86“. На място са
установили, че пломбата му е била скъсана.
Свидетелките К. и М. заявяват, че са
подписали процесния констативен протокол, но отричат да са присъствали на
проверката. Когато са пристигнали, електромера вече е бил свален от служителите
на „Електроразпределение Север“ АД.
Съдът възприема показанията на
свидетелите, тъй като същите са ясни и безпротиворечиви.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на
сумата от 1046, 50 лв., представляваща допълнително начислена стойност на
електрическа енергия фактура № **********/06.11.2019 г. за обект, находящ се в
грД., на 15.10.2015 г., с кл. номер *** и аб. номер ***.
В жалбата си въззивникът коментира
пространно законосъобразността на процедурата за начисление на електроенергия в
тарифа 1.8.3. В тази връзка следва да бъде посочено, че в чл. 83, ал. 1, т. 6 и
ал. 2 от Закона за енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР приемането на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни“. В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите ПИКЕЕ
(30.04.2019 г.) е указано, че в случаите, при които процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и
уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В
настоящия случай процесния констативен протокол № 1202610 е изготвен на 31.01.2019 г., преди влизане в
сила на действащите ПИКЕЕ, поради което същите са неприложими. Към датата на
изготвяне на протокола Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
"Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са били неприложими,
тъй като са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., с изключение на разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51.
Съдебният акт е влязъл в сила на 14.02.2017 г., когато е бил обнародван в
Държавен вестник, съгласно чл. 194 от АПК. Впоследствие и посочените четири
разпоредби са били отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 3879/2017 г., влязло в сила на 23.11.2018 г.
Оттук се извежда, че към момента на съставяне
на протокола е липсвал ред за извършване на корекция на сметката на ищеца. При
отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите
правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за
заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва
да понесе своята договорна отговорност. Това становище на въззивния съд е
съобразено в пълна степен и с практиката на върховната инстанция, обективирана
в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д.
№ 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение
№ 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.
Ето защо, в тежест на ответното
дружество е да докаже, че е доставило на ищеца количество електрическа енергия от
5294 КWh, на
стойност 1046, 50 лева, за периода от 03.11.2018 г. – 31.01.2019 г.
Доказването на този релевантен факт не е
проведено успешно от ответното дружество. От представения констативен
протокол № 1202610 се установи
единствено, че целостта на пломбата е наранена, както и че електромера измерва
с грешка „минус“ – 84, 56 %. След като този факт не е установен, не може да
бъде направен извод, че ищецът е потребил процесното количество електрическа
енергия и трябва да понесе отговорността за договорното си неизпълнение.
Ето защо, въззивният съд счита, че искът
следва да бъде уважен, а Решение № 260027/21.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 4414/2019 г. от Районен съд Добрич, потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски.
Въззиваемият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 350,
00 лева. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума е заплатена от ищеца за процесуално представителство
пред Окръжен съд Добрич.
С въззивната жалба е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Окръжен съд Добрич
счита същото за неоснователно, тъй като, предвид материалния интерес,
претендираният размер е близък до минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 350, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 260027/21.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4414/2019 г. от Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, с ЕИК ***, град Варна, Варна Тауърс Г, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, да заплати
на Н.Н.,***, ЕГН **********, сумата от 350, 00 лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. № 889 по описа
на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.