Мотиви
към Присъда № /15.10.2020г.,
постановена по НЧХД №453/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Постъпила
е тъжба от В.В.Б. *** срещу Б.С.Б. *** с обвинение за това, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, а
именно разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК–
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителят е
предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 4000 лв, ведно със законната
лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС защитникът на
тъжителя поддържа тъжбата.
Подсъдимият
дава обяснения, в които сочи, че не e удрял
тъжителя, а точно обратното, той му е нанесъл няколко удара.
Съдът като обсъди събраните доказателства
намери за установено следното:
Тъжителят В.В.Б. и подс. Б.Б. ***.
Двамата били в недобри отношения поради спор относно изградена врата на входа
на блока. На 01.12.2017г. преди обяд при
апартамента на (частния тъжител били дошли майстори, които сменяли вратата му. Подсъдимият
излязъл пред блока, където поговорил с един от майсторите, но излязъл и тъжителят
и между двамата се стигнало до размяна на реплики по повод извършваната
ремонтна дейност. Малко преди обяд подсъдимият се върнал пред блока, заедно със
свой познат – св. С.Д., на когото смятал да даде инструменти за ремонт. Подсъдимият
влязъл в блока, но се видял с тъжителя на жилищната площадка. Двамата отново си
разменили реплики, при което тъжителят изблъскал подсъдимия към изхода на
блока. Така двамата излезли пред блока, като тъжителят блъскал подсъдимият и пред входа
му нанесъл удари с юмрук в лицето. Подсъдимият паднал на земята. Намесил се
един от майсторите - св. Н. С., който ги разтървал. Св. С.Д., който бил в
автомобил излязъл от същия и отишъл да помогне на подсъдимия, възприемайки
състоянието му. По сигнал на място пристигнали и полицейските служители –
свидетелите Ст. С. и Д. Н., които възприели състоянието на подс. Б.Б., който на
място бил прегледан от екип на „Бърза помощ „ и откаран в МБАЛ – Разград,
където останал за наблюдение и лечение. По – късно същия ден в отделението
постъпил и частният тъжител.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза на тъжителя
В.В.Б., която установява, че в резултат на инцидента е получил кръвонасядане в
лявата половина на лицето и ляво на гръдния кош; лук оток в областта на лявата
орбита, сътресение на мозъка без обективни клинични и параклинични данни.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди и тъпи
предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 01.12.2017г. Същите могат
да се квалифицират като болка и страдание.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена в хода на съдебното следствие по нчхд № 92/2018г. по
описа на РС – Разград, СМЕ се установява, че следствие инцидента подс. Б.Б. е
получил - хематом на лява орбита, драскотина във вътрешната половина на долния
клепач на ляво око, травматичен пародонтит на зъби №34 и №35 /четвърти и пети
зъби на горната редица от лявата страна/ с неблагоприятна прогноза за
състоянието на зъб №35, клинични данни за сътресение на мозъка без обективно
установена отпадна неврологична симптоматика, кръвонасядане на двете орбити по
типа „травматични учила“ с моровеещ
цвят и зеленикава периферия, по –
изразено на лявата, зеленикаво кръвонасядане външностранично от долния клепач
на дясно око 3/2 см, оток на лява буза, чиито меки тъкани са със
синкавозеленикавожълтакав цвят, като само по линията на устния ъгъл към ъгъла
на долната челюст – със синкавоморовеещ цвят. Описаните увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмата
на лявата орбита и увреждането на четвърти и пети зъби на горната редица от
лявата страна се дължи на самостоятелни удари с/върху твърд тъп предмет. Най
вероятно ударите са били два. Оздравителния период за видимите травматични
увреждания е около 2 седмици, а за преживяното мозъчно сътресение – около 1
месец.
Подс. Б.Б. е неосъждан.
Съдът намира изложената по-горе
фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин. Единствения очевидец на
самия побой е св. С.Д., който сочи, че видял тъжителят и подсъдимият да излизат
от блока, като тъжителят блъскал подсъдимия
и след това му нанесъл удари с юмруци /свидетелят сочи, че видял два удара/. По
думите на този свидетел само тъжителят е
удрял подсъдимия, който се опитвал да се предпази. Същият извод се налага и от
показанията на св. Н.С., който работел на площадката пред блока – по думите му
едва след като тъжителят и подсъдимият излезли пред блока, свидетелят дочул високи гласове и решил, че трябва да се
намеси. А вече пред блока св. Ст. Д. е
видял всичко и е категоричен, че само тъжителят е удрял подсъдимия, а не и
обратното. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на св. Ст. Д.,
намира ги за добросъвестни и явно
правдиви, поради което именно на казаното от този свидетел съдът основава
фактическите си изводи. Показанията на този свидетел в тяхна съществена част намират
косвено потвърждение и в други данни. Св. Н.С., който монтирал врата на жилището
на тъжителя и чувайки гласовете на каращите се излязъл пред блока да се намеси,
сочи, че не видял сбиване, но видял подсъдимия паднал на земята и че има синина
около окото. Сочи, че по тъжителя нямало
никакви наранявания. Разпитан е и св. Д.Н., полицейски служител, явил се при
инцидента, който възприел нараняванията на подсъдимия, но сочи, че не видял
никакви наранявания по тъжителя, което се потвърждава и от св. Ст. С.. По-късно
същия ден полицейският служител посетил МБАЛ и видял там тъжителя, но не
разбрал по каква причина е там. Всичко това дава на съда основание да бъде
категоричен в извода си, че подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя и изобщо
не е проявил някакво агресивно поведение, а точно обратното.
От изложеното съдът намира, че подс. Б.Б.
не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по
чл. 130, ал.1 от НК, нито състав на каквото и да е друго престъпление, поради
което същият следва да бъде признат за невиновен да е извършил деянието и
оправдан по повдигнатото обвинение.
От този изход на делото предявеният от тъжителя
граждански иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Частният тъжител следва да бъде осъден
да заплати на подсъдимия направените от последния разноски по делото в размер на 400,00 лв., както и да
заплати по сметка на РРС сумата от 200,00 лв за държавна такса върху разгледания
гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: