№ 20
гр. Враца, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Търговско дело
№ 20211400900059 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба с вх. №221/17.05.2021г.
/п.к.14.05.2021г./ от Р. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, чрез
пълномощника си адвокат И.Я. от САК, с адрес за призовки и съобщения гр. София
1680, бул. "Гоце Делчев"№56, блок 15, вх.А, партер против "Обединена българска
банка" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б. С исковата молба се иска да бъде
установено, че между ищеца Р. ЦВ. Ч. от гр.Бяла Слатина и ответника "Обединена
българска банка" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК ********* несъществува
вземане по изпълнителен лист издаден на 11.12.2010г. по ч.гр.дело №1301/2010г. по
опис на Районен съд – Бяла Слатина, за сумите в размер на: главница-39007.23 лв.
произтичаща от договор за банков кредит №97/01.03.2007г.; мораторна лихва в размер
на 198.75 лв. и разноски в размер на 2284.12 лв.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист от дата
11.12.2010г. издаден по ч. гр. дело № 1301/2010г. на Районен съд - гр. Бяла Слатина,
като ЕТ "РАДИ ТРАНС - СИЛВИЯ ЧОЛАШКА - Р.Ч." /заличен търговец/ ищеца е
осъден да заплати на "СИБАНК" АД /с правоприемник "Обединена българска банка"
АД/ сумата в размер на 39 007.23 лева, представляваща главница дължима по сключен
договор за банков кредит № 97/01.03.2007г. в размер 30 000 лева, дължима мораторна
лихва в размер на 198,75 лева за периода от 22.11.2010г. до 09.12.2010г., ведно със
законна лихва от 10.12.2010г. до окончателно плащане, както и деловодни разноски 2
284.12 лева. Посочва се, че за обезпечение на 100 % от кредита е издадена банкова
1
гаранция от "Българска банка за развитие" АД, отделно за обезпечение на същия
кредит ищеца е учредил в полза на "СИБАНК" АД ипотеки върху 2 бр. недвижими
имоти, находящи се в гр. Бяла Слатина.
Навеждат се доводи, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 18.01.2011г.
"СИБАНК" АД е образувала изп. дело № 40/2011 г. по опис на ЧСИ Г.Б.. Твърди се, че
на 18.12.2014г. по изпълнителното дело е постъпила молба от "Българска банка за
развитие" АД с искане да бъде конституирана на мястото на удовлетворения взискател
"СИБАНК" АД, поради извършено плащане в негова полза. Сочи се, че от документите
приложени към молбата на "Българска банка за развитие" АД е видно, че "СИБАНК"
АД е отправила ИСКАНЕ за плащане по гаранцията на 14.03.2011г., с което уведомява
гарантиращата банка, че е издаден изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ "РАДИ
ТРАНС - СИЛВИЯ ЧОЛАШКА-Р.Ч.", образувано е изпълнително дело № 40/2011г. по
опис на ЧСИ Г.Б., peг. № 722, поради което прави искане за заплащане на 39 007.23
лева и 3619.12 разноски. Приложена е и справка от сметка на клиент ЕТ "РАДИ
ТРАНС - СИЛВИЯ ЧОЛАШКА - РАДОСТЛАВ Ч.", ЕИК *********, от която е видно
че взискателят "СИБАНК" е получил суми, както следва:39 007.23 лева, вальор на
счетоводната операция дата 26.05.2011г. - получена сума по усвоена гаранция;1 335.00
лева, вальор на счетоводната операция дата 29.03.2011г. - получена сума за разноски;2
284, 12 лева на дата 29.03.2011г. - получена сума за разноски; 1416, 80 лева на дата
25.05.2011г. - получена сума за разноски.
Поддържа се, че "Българска банка за развитие" АД е наредила по сметка на
ответника сума в общ размер 44 043.15 лв. платена към дата 26.05.2011г. на основание
горепосочената парична гаранция, като за това е уведомен и съдебният изпълнител с
молба с вх. № 06072/18.12.2014г. и повторно подадена молба с вх. 01432/16.03.2015г. С
посочената молба гарантът е поискал от ЧСИ да бъде конституиран като взискател,
суброгиран в правата на удовлетворения кредитор, но с постановление от 23.12.2014г.
ЧСИ е оставил молбата без уважение.
Твърди се, че без да бъде отчетен факта, че цялата главница по изпълнителния лист
е погасена чрез плащане от третото лице по договора за гаранция, както и са събрани
присъдените разноски и първоначалните разноски по изпълнително дело ЧСИ е
продължил изпълнителните действия за събиране в полза на взискателя на сумите по
изпълнителния лист, като е насочил изпълнението върху ипотекираните недвижими
имоти. Посочва се още в исковата молба, че на публична продан проведена в периода
04.12.2020г. - 04.01.2021г. ипотекираният в полза на "СИБАНК"АД самостоятелен
обект с идентификатор 07702.501.749.1.14, представляващ апартамент № 6, е възложен
на купувач за сума в размер на 13 500 лева. Продажната цена е постъпила по сметка на
ЧСИ.По изпълнителното дело е изготвен протокол за разпределение на постъпилата
сума - 13 500, като в полза на "ОББ" АД е разпределена сума в размер на 11 468.87
2
лева. Към момента на подаване на настоящата искова молба разпределението не е
влязло в сила, поради обжалване от страна на длъжника. Навеждат се доводи, че със
съобщение от дата 22.04.2021г. ЧСИ уведомява, че продължава изпълнението и са
изготвени обявления за публична продан на втория ипотекиран имот 1/2 от недвижим
имот с идентификатор 07702.501.2634 и сграда с идентификатор 07702.501.2634.2,
която ще се проведе в периода 23.05.2021г. - 23.06.2021г. Въз основа на
гореизложеното, ищеца сочи, че дългът е изцяло погасен за сумите по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ
Г.Б., и същите не се дължат на него.
Въз основа на изложеното ищеца иска да бъде установено в отношенията
между Р. ЦВ. Ч., ЕГН ********** и "Обединена българска банка" АД /като
правоприемник на "СИБАНК"АД/, ЕИК *********, че не съществува вземане по
изпълнителен лист издаден на 11.12.2010г. по ч. гр. дело № 1301/2010г. на Районен
съд- гр. Бяла Слатина, за сумите 39 007.23 лева, главница по договор за банков кредит
№ 97/01.03.2007г., 198.75 лева мораторна лихва, и разноски 2284.12 лева.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Изпълнителен лист
изд. на 11.12.2010г. по ч. гр. дело № 1301/2010г. на PC- Бяла Слатина;Молба от
"Българска банка за развитие" АД;Искане за плащане по гаранция;Справка от сметка
на клиент;Документ за кредитен превод;Постановление за отказ;Обявление за
публична продан на ап. № 6;Протокол за обявяване на купувач;Постановление за
възлагане на недвижим имот;Протокол за разпределение;Нотариален акт за договорна
ипотека;Съобщение за изготвено обявление.
Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на ответника, от който в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е депозиран отговор с вх.№1459/27.07.2021г. от
"Обединена българска банка"АД, чрез пълномощника си адв. Т.С-Л – юрисконсулт, с
който излага становище за недопустимост на предявения иск,тъй като нито "Си
банк"АД, нито правоприемника й "Обединена българска банка"АД са извършвали
действия по образуваното изпълнително дело за събиране на вече платените от
"Българска банка за развитие" суми.Твърди се, че ответникът е търсейки чрез иск
правна защита на право, което не само несе оспорва или засяга от ответника, но е
потвърдено изрично от него преди няколко години, ищецът е предявил иск без правен
интерес и се иска да бъде прекратено производството по него като недопустимо.
Ищецът не само не представя доказателства, но дори и не въвежда в иска си твърдения,
че тези задължения са погасени чрез плащане, или чрез друг правно валиден способ,
поради което намирам, че следва да се приеме, че тези задължения са извън правния
спор.
Твърди се, че ищеца е страна по изпълнителното дело и освен, че е можел да се
информира за това, че банката потвърждава плащането и не претендира вече платените
суми, очевидно е и информиран преди предявяване на иска, че банката не оспорва тези
3
плащания, тъй като представя документи в тази насока към исковата си молба.
Поддържа се, че навеждайки като единствени аргументи твърденията си за
заплащане на част от задълженията по изпълнителния лист, което никога не е било
спорно между страните, но в същото време формулирайки петитум, различен от
твърденията му, а именно: за несъществуването на цялото задължение по
изпълнителния лист, ищецът действа недобросъвестно, опитвайки се да добие
мултиплициране на различни решения от една инстанция с един и същ аргумент в опит
за пререшаване на въпроса за неизплатената част от изпълнителния лист чрез
настоящето производство.
Изтъкват се и съображения, че с Решение № 27 от 08.07.2021г. по въззивно
гражданско дело № 283/2021 г., Врачанският окръжен съд вече е отхвърлил жалба на
ищеца срещу разпределение по същото изпълнително дело, именно аргументирайки се
с това, че платеното от ББР АД не е погасило цялото задължение по изпълнителния
лист. Пред Врачанския окръжен съд е висящо производство по жалба на ищеца по
същото изпълнително дело с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело, отново базирайки се на същите твърдения - че с
плащането на главницата и част от разноските (до 26. 05. 2011г.) се е изплатило цялото
задължение по изпълнителния лист.
В случай, че съда приеме, че иска е допустим, се иска същия да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като в исковата молба не се твърди и не се доказва да са
погасени разноските по изп.дело след 26.05.2011г., както и задълженията за законна
лихва, присъдени с изпълнителния лист.
Ответникът е взел становище и по искането да бъде задължен ЧСИ Г.Б. да
предостави изп. дело № 40/2011 г. На първо място се поддържа, че изнасянето на
оригинално изпълнително дело извън кантората на съдебния изпълнител е в
противоречие с правилата за съхраняването на тези дела. В случай, че ищецът има
нужда като доказателства да бъдат представени конкретни документи от това дело, то
той е страна по това дело и може да се снабди и самостоятелно с тях, както вече е
направил с представените към исковата молба писмени доказателства, които са част
именно от документите по това изпълнително дело. Разпоредбата на чл. 192 от ГПК
предвижда страната да може да поиска с писмена молба от съда да задължи
неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ, а не цели дела.
Така формулирано доказателственото искане за представяне на цяло изпълнително
дело не отговаря нито на смисъла на тази законова разпоредба, нито на правилата за
отправяне на доказателствени искания, съгласно които ищецът би трябвало да
обоснове с какви документи какви факти и обстоятелства иска да докаже.
Сочи се, че ако по някаква непреодолима причина ищеца не може да се снабди
с необходими му преписи от това изпълнително дело, то същия би следвало да посочи
4
конкретно кои документи от това дело иска да бъдат представени и във всички случаи
да посочи какви точно обстоятелства възнамерява да докаже с тях. Твърди се, че
изпълнителното дело обхваща изпълнителни действия от 11 години и се състои от 12
тома и със сигурност не всички документи в тези томове са относими и необходими
доказателства по спора, поради което не е обосновано да бъде изисквано дори пълен
препис от него, без да се посочат конкретни документи от значение за делото и
конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК от ищеца е депозирано "становище", което съдебният
състав намира, че същото има характер на доп.искова молба. Поддържа се, че е налице
правен интерес от установяването със съдебно решение, че сумите по изпълнителния
лист издаден срещу него, са погасени чрез плащане от трето лице. Поддържа се, че,
твърдението на ответното дружество, че няма спор относно дължимостта на сумите по
изпълнителния лист, както и че ищеца не е предприемал действия за събирането им е
невярно. Изтъква се, че по изпълнителното дело не е постъпила молба от ответника, с
която той да уведомява или да потвърждава, че е получил извънсъдебно плащане по
гаранцията, поради което ЧСИ събира сумите по изпълнителния лист. Сочи се, че дори
да се установи, че гарантът не е платил мораторната лихва, за която ответникът твърди,
че събира по изпълнителното дело, то тя в размер на 198,75 лева за периода от
22.11.2010г. до 09.12.2010г., същата е неолихвяемо вземане. По отношение на
твърденията за дължима лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда 10.12.2010г. до датата на плащане на главницата, а именно до 26.05.2011г., тази
сума възлиза на 1 854.74 лева и е извън исковата му претенция. Поддържа се, че не е
искано от съда да се установява, че по изпълнителното дело не се дължат
разноски.Поддържа се и искането ЧСИ Г. Б. да предостави копие от изп. дело №
40/2011г., което съдържа 6 тома. Твърди се, че с представянето му ще се установи
размера на сумите платени от гаранта, както и дали съдържа молба от ответника, в
която той уведомява ЧСИ че е получил извънсъдебно плащане на сумите по
изпълнителния лист.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК от ответника "Обединена българска банка"АД е
депозиран доп.писмен отговор с вх. №1621/27.08.2021г. по описа на Окръжен съд –
Враца, в който се поддържат възраженията направени с писмения отговор. Изтъква се,
че категорично не са съгласни със становището на ищеца, че възраженията срещу
допустимостта на иска следва да бъдат приравнени на признание на част от иска. Това
би означавало длъжниците по всички изпълнителни дела, по които дългът е частично
изплатен, да имат възможност да предявяват иск, че не дължат платените суми по листа
и при позиция на кредитора, че той и не претендира, че все още се дължат, а извършва
изпълнителни действия за събиране на остатъка от задължението, това да бъде прието
за признание на иска, с произтичащите от това последствия, включително и с
присъждане на разноски в полза на ищеца. Твърди се, че подобна теза не намира нито
5
правно основание, нито правен повод.
По отношение на наведените от ответника доводи за недопустимост на
предявения иск както в отговора на исковата молба, така и в доп.отговор на доп.искова
молба, съда намира, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на подаването на
исковата молба до съда.
Преценката относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено
въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба.
Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между лицето,
което подава исковата молба (ищеца), и лицето, което бива посочено като ответник. В
мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т. дело № 4/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, е прието, че несъществуването на изпълняемото право може да
бъде установено и след приключване на изпълнителния процес. Според върховната
инстанция принудителното осъществяване на вземането не лишава длъжника от
възможността да се защити от материално -незаконосъобразния изпълнителен процес,
като е изрично е прието, че той може да оспори с иск съществуването на вземането,
както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. Наред с това
в цитираното тълкувателно решение е прието, че както първоначалната липса на
изпълняемото право, така и последващото му погасяване /в това число и поради
погасяването му по давност/, има за последица това, че удовлетворяването на
взискателя е лишено от правно основание и недължимото подлежи на връщане. В този
смисъл е и Определение № 57 от 03.02.2020 г. по ч. т. д. № 2331/2019 г. по описа на
ВКС, II т. о., в което съдът е приел, че длъжникът има правен интерес да води иск по
чл. 439 от ГПК в хипотеза, когато дължимата от него сума е събрана и е преведена на
съдебен изпълнител, пред който е висящо изп. дело, образувано по молба на
кредиторите на взискателя на длъжника – ищец, и по това дело има изготвено, но
невлязло в сила разпределение.В тази насока искането за прекратяване на
производството по делото, поради недопустимост на иска е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими. Налице е
и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против
надлежна страна.
Относно доказателствената тежест в процеса важи общото правило по чл.154,
ал.1 ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. За успешното провеждане на отрицателно установителния
иск по реда на чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124,ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт,
6
факта на образувано от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател
срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото изп.дело, както и изложените в
исковата молба твърдения за плащане от трето лице.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на процесното вземане.
По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза с вещо
лице С.Р., която в срок е депозирала заключение, което не е оспорено от страните и
съда приема същото като достоверно, обективно и безпротиворечиво. Експертът е
констатирал, че банката – гарант "Българска банка за развитие"АД е извършила
плащане към "Си банк"АД на следните суми по дати: на 28.03.2011г. е извършила
плащане на сумата в размер на 39007.23 лв., като основание е посочено по договор за
кредит №97/01.03.2007г. –погасена главница по гаранционно споразумение от
"Българска банка за развитие"АД; на 29.03.2011г. е извършила плащане на сумите в
размер на 1335.00 лв. и на 2284.12 лв., като основание е посочено съдебни разноски,
съгласно нареждане и писмо от "Българска банка за развитие"АД; на 26.05.2011г. е
извършила плащане на сумата в размер на 1416.80 лв., като основание е посочено
съдебни разноски на клиент ЕТ"Ради Транс", съгласно нареждане и писмо от
"Българска банка за развитие"АД-17080035/20.05.2011г. Вещото лице е констатирало,
че въз основа на издадения в полза на "Си банк"АД изпълнителен лист от 11.12.2010г.
по ч.гр.дело №1301/2010г. по опис на Районен съд – Бяла Слатина е образувано
изп.дело №40/2011г. по описа ЧСИ Г.Б., по което изпълнително дело не са отразени
извършените от гаранта плащания, същите са отразени единствено при ответното
дружество "Си банк"АД.
Експертът е посочил в заключението си, че по изпълнителния лист от
18.01.2011г. непогасена е останала сумата в размер на 198.75 лв., представляваща
дължимата мораторна лихва за период от 22.11.2010г. до 09.12.2010г.
Посочено е в заключението, че по изп.дело №40/2011г. по описа на ЧСИ Г.Б. е
начислена и сума в размер на 2660.66 лв. като такси и разноски.
При така изложените факти съда приема за установено следното:
По ч.гр.дело № 1301/2010г. на Районен съд - гр. Бяла Слатина е издаден
изпълнителен лист от дата 11.12.2010г. издаден, като ЕТ "РАДИ ТРАНС - СИЛВИЯ
ЧОЛАШКА - Р.Ч." /заличен търговец/, представляван от Р.Ч. е осъден да заплати на
"СИБАНК" АД /с правоприемник "Обединена българска банка" АД/ сумата в размер на
39 007.23 лв., представляваща главница дължима по сключен договор за банков кредит
№ 97/01.03.2007г., сумата в размер 198.75 лв. представляваща мораторна лихва за
периода от 22.11.2010г. до 09.12.2010г., ведно със законна лихва от 10.12.2010г. до
окончателно плащане, както и деловодни разноски 2 284.12 лв., от които 784.12 лв.
внесена държавна такса и сумата в размер на 1500.00 лв. адвокатски хонорар.
7
За обезпечение на 100 % от кредита е издадена банкова гаранция от "Българска
банка за развитие" АД, отделно за обезпечение на същия кредит ищеца е учредил в
полза на "СИБАНК" АД ипотеки върху 2 бр. недвижими имоти, находящи се в гр.
Бяла Слатина.
С искане с рег.ид №11-9722/14.03.2011г. отправено до "Българска банка за
развитие","Си банк"АД е посочило, че кредит предоставен на ЕТ "РАДИ ТРАНС -
СИЛВИЯ ЧОЛАШКА - Р.Ч." е обявен за предсрочно изискуем, поради неизпълнение
на договорното задължение на кредитополучателя за плащане, поради което на
основание сключено гаранционно споразумение от 28.11.2008г. между "Българска
банка за развитие","Си банк"АД и Министерство на труда и социалната политика се
иска плащане по това гаранционно споразумение. В искането е посочено, че има
образувано изп.дело №40/2011г. по описа на ЧСИ Г.Б., с направени разходи в размер
на 3619.12 лв.
От заключението на допусната и назначена съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че банката – гарант "Българска банка за развитие"АД е извършила
плащане към "Си банк"АД на следните суми по дати: на 28.03.2011г. е извършила
плащане на сумата в размер на 39007.23 лв., като основание е посочено по договор за
кредит №97/01.03.2007г. –погасена главница по гаранционно споразумение от
"Българска банка за развитие"АД; на 29.03.2011г. е извършила плащане на сумите в
размер на 1335.00 лв. и на 2284.12 лв., като основание е посочено съдебни разноски,
съгласно нареждане и писмо от "Българска банка за развитие"АД; на 26.05.2011г. е
извършила плащане на сумата в размер на 1416.80 лв., като основание е посочено
съдебни разноски на клиент ЕТ"Ради Транс", съгласно нареждане и писмо от
"Българска банка за развитие"АД-17080035/20.05.2011г. Вещото лице е констатирало,
че въз основа на издадения в полза на "Си банк"АД изпълнителен лист от 11.12.2010г.
по ч.гр.дело №1301/2010г. по опис на Районен съд – Бяла Слатина е образувано
изп.дело №40/2011г. по описа ЧСИ Г.Б., по което изпълнително дело не са отразени
извършените от гаранта плащания, същите са отразени единствено при ответното
дружество "Си банк"АД.
Установява се в случая, че "Българска банка за развитие" АД е наредила по
сметка на ответника сума в общ размер 44 043.15 лв. платена към дата 26.05.2011г. на
основание горепосочената гаранция, като за това е уведомен и съдебният изпълнител с
молба с вх. № 06072/18.12.2014г. и повторно подадена молба с вх. 01432/16.03.2015г.
По изп. дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г.Б. на 18.12.2014г. е постъпила молба от
"Българска банка за развитие" АД с искане на основание чл.74 ЗЗД да бъде
конституирана на мястото на удовлетворения взискател "СИБАНК" АД, поради
извършено плащане в негова полза. Сочи се, че от документите приложени към
молбата на "Българска банка за развитие" АД е видно, че "СИБАНК" АД е отправила
8
ИСКАНЕ за плащане по гаранцията на 14.03.2011г., с което уведомява гарантиращата
банка, че е издаден изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ "РАДИ ТРАНС - СИЛВИЯ
ЧОЛАШКА-Р.Ч.", образувано е изпълнително дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г.Б.,
peг. № 722, поради което прави искане за заплащане на 39 007.23 лева и 3619.12
разноски. Приложена е и справка от сметка на клиент ЕТ "РАДИ ТРАНС - СИЛВИЯ
ЧОЛАШКА - РАДОСТЛАВ Ч.", ЕИК *********, от която е видно че взискателят
"СИБАНК" е получил суми, както следва:39 007.23 лева, вальор на счетоводната
операция дата 26.05.2011г. - получена сума по усвоена гаранция;1 335.00 лева, вальор
на счетоводната операция дата 29.03.2011г. - получена сума за разноски;2 284, 12 лева
на дата 29.03.2011г. - получена сума за разноски; 1416, 80 лева на дата 25.05.2011г. -
получена сума за разноски.С постановление от 23.12.2014г. ЧСИ е оставил молбата без
уважение, тъй като възникналото правоотношение по банковата гаранция е
несъвместимо с института на суброгацията.
При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Чрез иска по чл.439 ГПК ищецът оспорва вземането, така както същото е
индивидуализирано в изпълнителния лист и от там - законосъобразността на
изпълнението. Целта на иска с правно основание чл. 439 от ГПК е прекратяване на
провежданото изпълнително производство спрямо длъжника.
При заявена съдебна защита с установителен иск, наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото
на иска. Обстоятелството, че ищеца извежда интереса си от висящото изпълнително
производство обуславя квалифицирането на иска с правното основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК. Наличието на правен интерес в този случай е обусловено именно от висящото
изпълнително производство, поради което този иск винаги е допустим.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК дава защита на
длъжника в изпълнителното производство, който чрез предявяването му може да
оспори изпълнението, въвеждайки чрез правопогасяващи, правоотлагащи или
правопрекратяващи възражения факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание – т. е.
непреклудирани от това производство.
В случая с предявения иск, ищеца Р.Ч. твърди плащане, извършено от третото лице,
което от своя страна е погасило правото на принудително изпълнение на кредитора по
изпълнителния лист /чл. 73 ЗЗД/.
Съдържанието на облигационното правоотношение се състои от вземането на
кредитора и задължението на длъжника. С изпълнение на задължението на длъжника
чрез престиране на дължимия резултат правоотношението се погасява и престава да
съществува.
9
Задължението може винаги да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато
договорът е сключен с оглед личността на длъжника, изпълнението на задължението
трябва да бъде извършено лично от длъжника. Разпоредбата на чл. 73 ЗЗД
регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против
волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде
изпълнено лично от длъжника. Когато естеството на задължението е такова, че може да
бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора с оглед личността на
изпълнителя, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази възможност
произтича от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат.
Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина.
Длъжникът може да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните
действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника
и изпълнява като негов представител. Допустимо е третото лице да изпълни чужд дълг
по своя инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име.
За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл. 73
ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило
плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Извършеното от третото
лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението
от длъжника, когато задълженията не са с оглед личността на изпълнителя и
изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е
без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг.
Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от
третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение
между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява,
и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора
съгласно чл. 74 ЗЗД.
В хипотезата на сключен договор за заем спецификата на задължението е връщане на
заетата сума. Касае се за задължение за заместима престация, което може да бъде
изпълнено от трето лице. За заемодателя е без значение кой ще изпълни задължението
на заемателя за връщане на сумата и тъй като договорът за заем не е договор, сключен
с оглед личността на заемателя, той може да бъде изпълнен от трето лице.
Извършеното от третото лице плащане на задължението на заемателя за връщане на
заетата сума в полза на заемодателя има погасителен ефект в правоотношението между
длъжника /заемателя/ и кредитора /заемодателя/. С получаване на сумата от
заемодателя задължението по договора за заем се счита погасено./по чл.290 ГПК
Решение №197/07.02.2012г. по т.дело №1043/2010г. по опис на ВКС II т.о., Решение
№400/20.01.2015г. по т.дело №1756/2014г. по опис на ВКС IV г.о./.
Предмет на иска е съществуването на изпълняемото право, така, както е
очертано от изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
10
дело. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от събраните по делото
доказателства, от заключението на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза,
което не бе оспорено от страните се установи, че задължението в размер на 39007.23
лв.- главница по договор за кредит №97/01.03.2007г.; сумата в размер на 2284.12 лв. -
съдебни разноски, са погасени след образуване на изпълнителното дело от трето лице –
гарант, в лицето на "Българска банка за развитие"АД с ЕИК *********.От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че единствено не е
погасена сумата в размер на 198.75 лв. мораторна лихва дължима за периода от
22.11.2010г. до 09.12.2010г.
По изложените съображения, съдебният състав намира, че следва да уважи
предявения иск, като признае за установено, че Р.Ч. не дължи на "Обединена българска
банка"АД/като правоприемник на "Си банк"АД/ сумата в размер на в размер на
39007.23 лв.- главница по договор за кредит №97/01.03.2007г.; сумата в размер на
2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване на изпълнителното
дело от трето лице – гарант, в лицето на "Българска банка за развитие"АД с ЕИК
*********, а в частта, за сумата в размер на 198.75 лв. мораторна лихва дължима за
периода от 22.11.2010г. до 09.12.2010г. иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказа. По отношение на тази сума по делото е установено, че тя е
дължима и не е заплатена нито от ищеца, нито от третото лице – гарант, в лицето на
"Българска банка за развитие"АД.
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От
представения от ищеца списък за направени разноски – 1700.00 лв. платен адвокатски
хонорар и 300.00 лв. заплатен депозит за вещо лице, същия претендира такива в размер
на 2000.00 лв., които подлежат на присъждане по реда на чл. 78 ГПК с оглед
уважената част от иска или са в размер на 1990.42 лв.
В случая, ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира искането
за неоснователно, тъй като в случая се претендира такова под минимума, който е в
размер на 1768.75 лв., определен в Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съгласно материалния интерес – чл.7, ал.2, т.4 от посочената наредба.
С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска, но не е представила нито списък по чл. 80 ГПК, нито
доказателства за направени такива. Поради това разноски в полза на ответника не
следва да се присъждат.
При изложените съображения, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр.
с 124 ГПК, че Р. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, чрез пълномощника си
адвокат И.Я. от САК, с адрес за призовки и съобщения гр. София 1680, бул. "Гоце
Делчев"№56, блок 15, вх.А, партер НЕ ДЪЛЖИ на "Обединена българска банка" АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" №
89Б сумата в размер на 39007.23 лв.- главница по договор за кредит №97/01.03.2007г.;
сумата в размер на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване на
изпълнителното дело от трето лице – гарант, в лицето на "Българска банка за
развитие"АД с ЕИК *********, за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.12.2010г. по ч.гр.д. № 1301/2010г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, въз
основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 40/2011г. по описа на ЧСИ
Г.Б., рег. № 722, с район на действие Окръжен съд Враца - с взискател "Си банк" АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина,
чрез пълномощника си адвокат И.Я. от САК, с адрес за призовки и съобщения гр.
София 1680, бул. "Гоце Делчев"№56, блок 15, вх.А, партер против "Обединена
българска банка" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Витоша" № 89Б иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл.124 ГПК, в
частта за установяване недължимост на сумата от 198.75 лв., представляваща
мораторна лихва дължима за периода от 22.11.2010г. до 09.12.2010г., за която е издаден
изпълнителен лист от 11.12.2010г. по ч.гр.д. № 1301/2010г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 40/2011г. по
описа на ЧСИ Г.Б., рег. № 722, с район на действие Окръжен съд Враца - с взискател
"Си банк" АД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК "Обединена българска банка" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б
да заплати на Р. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, чрез пълномощника си
адвокат И.Я. от САК, с адрес за призовки и съобщения гр. София 1680, бул. "Гоце
Делчев"№56, блок 15, вх.А, партер, сумата от 1990.42 лева за разноски по делото.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12