РЕШЕНИЕ

 

№721/01.11.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №490 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата  (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от В.Д.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)  №22-1253-000257 от 11.05.2022г. , издадена от мл. експерт в РУ-Хасково.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, поради издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли за отмяната й.  

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се доразвиват оплакванията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че неправилно е определен адресатът на същата. В тази връзка се излагат съображения, че собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена, не е жалбоподателят като физическо лице, а земеделският производител /ЗП/,  като макар и последният да е същото лице , липсва тъждество между тях от търговска гледна точка. Претендират се разноски.

Ответникът – мл. експерт в РУ-Хасково, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбата.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия АД №140880 от 08.05.2022г., е констатирано, че на 07.05.2022г., около 23.45 часа в гр.***, в посока ул*** , Д.В.Д. управлява товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № ********, собственост на ЗП „В.Д.В.“ без да притежава валидна категория за управляваното МПС и не носи СРМПС – част II-ра, с което е нарушил чл.150а от ЗДвП и чл.100, ал.2 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 08.05.2022г. при изрично вписване от негова страна, че няма възражения.С акта са иззети 2 бр. рег.табели № ********,като и контролен талон на водача.

От мл. експерт в РУ-Хасково П. С. Б. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ  №22-1253-000257 от 11.05.2022г., с която на оспорващия В.Д.В. като управител на ЗП „В.Д.В.“ , е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца.  Съгласно заповедта, са отнети два броя регистрационни табели с № ********. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия АД №140880 от 08.05.2022г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, както и чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.

При съставяне на ЗППАМ е представено писмено обяснение от В.Д.В., в което сочи, че е собственик  на  товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № ******** като не може да представи свидетелство за регистрация /малък талон/ на автомобила, тъй като не е у него.

По преписката е приложена Заповед №1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОДМВР – Хасково относно  оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР-Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. по  т.2а от същата разпоредба.

По делото е представена Служебна бележка рег.№ 272р-20064 от 15.09.2022г. , издадена от ОДМВР-Хасково, видно от която П. С. Б. е служител на ОДМВР-Хасково на длъжност мл.полицейски инспектор  в група „Териториална полиция“ към РУ-Хасково.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №1253з-21/14.01.2022г., Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, (т.10), какъвто е ответният орган, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а б.”а” от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП.  Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставения  АУАН серия АД №140880 от 08.05.2022г., което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила и конкретни такива не се твърдят в жалбата. За да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171 т.2а, б.“а“.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление на собствения на жалбоподателя автомобил от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното МПС.

Няма спор между страните, че на процесната дата Д.В.Д. е управлявал товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № ******** . Не се спори също, че последният не притежава СУМПС, валидно за категорията на управлявания от него автомобил. Тези обстоятелства се установяват от приложения АУАН серия АД №140880 от 08.05.2022г., въз основа на необорените констатации по който е наложена процесната ПАМ.

Като спорен по делото се въвежда въпросът относно адресата на оспорената заповед и в тази връзка жалбоподателят твърди, че ПАМ е следвало да се наложи не на него като физическо лице, а на земеделския производител, чиято собственост е процесният автомобил.

Това твърдение съдът не споделя. Действително, от данните по делото е видно, а и не е спорно, че жалбоподателят е регистриран като ЗП. Регистрацията като ЗП обаче има отношение към друг вид обществени отношения, а именно свързаните с контрола върху ползването на земеделските земи; събирането на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; подпомагането на земеделските стопани и развитието на селските райони; прилагането на схемите за директни плащания. Следва да се има предвид, че по смисъла на чл.3 от НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани дейността като ЗП може да се осъществява под различна форма – като физическо лице, като ЕТ или като ЮЛ.  От начина, по който е изписано в заповедта наименованието на ЗП, става ясно, че се касае за ЗП – физическо лице, поради което  правилно като адресат на ПАМ е посочен жалбоподателят. В тази връзка следва да се отчете, че в приложените по преписката писмени обяснения, последният изрично е посочил, че е собственик на процесния автомобил. Същевременно не представя доказателства, нито твърди автомобилът да е регистриран като собствен на лице, различно от него /напр. на ЕТ или на ЮЛ / . Освен това, изрично в пледоарията по същество се сочи, че ЗП и жалбоподателят са едно и също лице.

Предвид горното, единствено обстоятелството, че жалбоподателят е ЗП, не обосновава извод за адресат на ПАМ, различен от посочения в оспорената заповед. 

По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена и целта на закона.

Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт съответства на материалния закон и на неговата цел. 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1253-000257 от 11.05.2022г. , издадена от мл. експерт в РУ-Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

                                                                    Съдия: