РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Бургас, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120106296 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. М. Т. срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., с
която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5,82 лв. с
ДДС, представляваща заплатенa без основание такса по фактура №
**********, за период на фактуриране 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се, че ищцовото дружество е потребител на мобилни
съобщителни електронни услуги, съгласно сключения между страните
Договор № *********, Приложение от 14.10.2019 г. и приложение от
03.12.2021 г. към него.
След многократни опити, на 10.06.2022 г. страните са прекратили
договорните отношения относно услуга номер *********. Въпреки това
ответникът е начислил сумата от 4,85 лв. без ДДС, обективирана във фактура
№ **********, за период на фактуриране 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г.,
заплатена от ищеца, макар да липсва основание за нейното плащане.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е
1
допустим. Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и чл. 128 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез юрк. М. К., е
депозиран отговор на исковата молба, с който ответното дружество изразява
становище, че искът е допустим и основателен. Извършено е изрично
признание на предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от управителя В. Т. и адв.
К. Т., които поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявения
иск. Молят съда да се произнесе с решение съобразно направеното признание
на иска. Претендират разноски, за които представят списък.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявената искова претенция се признава от ответника, а ищецът е
поискал съдът да постанови решение съобразно направеното признание.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото
го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Гореизложеното налага да се постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да се правят фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на
иска – аргумент от чл.237, ал.2 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, поради което
съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на
това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло.
На основание чл. 237, ал.2 от ГПК, съдът не излага мотиви по
съществото на спора.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер от 350 лв., от които: 50
лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатски хонорар. Не следва да се
присъжда сумата от 3 лв. – банкова такса, доколкото не са ангажирани
доказателства за заплащането й, а за да бъдат присъдени претендирани
разноски, следва да бъде установено, че същите са реално извършени.
2
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ищеца, което е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение
е под минималния предвиден размер в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1/2004г.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., да заплати на „Минолби“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
В. М. Т., сумата от 5,82 лв. с ДДС, представляваща заплатенa без основание
такса по фактура № **********, за период на фактуриране 28.03.2023 г. –
27.04.2023 г.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., да заплати на „Минолби“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
В. М. Т., сумата от 350 лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски, от които: 50 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________
3