Решение по дело №121/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260100
Дата: 27 юни 2021 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20195200900121
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 Р    Е    Ш  Е    Н    И    Е

 

 

№260100

 

 

27.06.2021 г., гр. П.

 

 

В      ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, търговски състав, на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година, в открито заседание, в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

 

 и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 121 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящето производство е образувано по иск на Б. Й. Л., ЕГН ****, от гр. П. , ул. „Г. И.“ № *** чрез адв. М. Д.(САК) против „З. а. д. „Д.:Ж. З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Д.Г.М.Д.“ № ** по реда на чл. 432 КЗ - за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 51 151, 23 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:

На ****г. около ****ч. при движение по бул. „Б.“ в гр.П. , в района на № **, водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел  „***“ с peг. № *****, преминава пешеходна пътека, след което спира и веднага предприема внезапно движение на заден ход, без се е убедил преди това, че пътя зад него е свободен. При посочената маневра блъска със задната част на автомобила пресичащия на пешеходната пътека Б. Л.. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *******г. и било образувано ДП №****г. по описа на РУП - гр.П. , което все още не е приключило.

Изложени са твърдения, че следствие процесното ПТП ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в ***********

След настъпване на катастрофата, същият бил откаран с линейка и прегледан от екип на Б. п. в МБАЛ – П. , бил гипсиран и насочен за оперативно лечение. Било констатирано, че има *************. Сочи се, че в периода ***** г. – **** г. ищецът престоял в У. "Е." гр. П., където била извършена интервенцията, *****.

Сочи, че през първите 3 месеца след ПТП, пострадалият бил изцяло на ********** През това време не можел да ******* Изживявал ******. Първоначално бил ************

Сочи се, че и към настоящия момент изпитва *********. Акцентира се, че преди ПТП е бил активен възрастен мъж, който подпомагал своите близки и низходящи, а след ПТП бил ***********

Отделно е описан размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди от процесното ПТП, който възлиза на 1521,53 лв., представляващи заплатени от него разходи за лечение, импланти и медикаменти.

Твърди се, че към момента на ПТП по отношение на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „***“, peг. № ****** е била налице сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател съгласно застрахователната полица N ******, с период на действие ****** г. - ******* г.

Твърди се, че въпреки заведените от ищеца претенции по реда на чл.380 КЗ съгласно молба вх. № ****** г., ответния застраховател отказал изплащане на обезщетение за претърпените вреди, което обуславяло правния интерес от завеждане  на настоящите претенции.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата, на което да осъди ответника да заплати следните суми:

- 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени на Б. Й. Л., следствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от ***** г. - датата, следваща деня, в който изтича 3-месечния законоопределен срок за произнасяне и съответно заплащане на обезщетение от страна на застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението;

- 1521,53 лева - обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, импланти и медикаменти, причинени на Б. Й. Л., следствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от **** г. - датата, следваща деня, в който изтича 3-месечния законоопределен срок за произнасяне и съответно заплащане на обезщетение от страна на застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответния застраховател, в който се оспорва основателността на претенциите, като при условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване.

Не се спори относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение за посочения л.а. „Ф. **" с per. ***** по силата на Застрахователна полица № ******* г., сключена със „****“ АД.

Възразява се, че в процесния случай нямало данни водачът на лекия автомобил с peг. ******, да има вина за настъпване на процесното ПТП и за вредоносните последици по отношение на ищеца и затова отговорността на застрахователя не следвало да се ангажира.

Прави се и възражение за съпричиняване от страна на ищеца по съображения, че същият е пресичал на необозначено място, като внезапно е изскочил на пътното платно в нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, и описаното нарушение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и с травматичните последици за пострадалия. Ищецът не бил изпълнил и задълженията си по чл.113, ал. 1 от ЗДвП - преди да навлезе на пътното платно да се съобрази с приближаващото превозно средство, както и че ненужно е удължил пътя и времето си за движение. Аргументира се тезата, че водачът И.Д.не е имал обективната възможност да види и възприеме пешеходеца, както и да предположи намерението му за преминаване зад управлявания от него автомобил, като пострадалият е попадал в опасната му зона за спиране, и така водачът не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП.

Прави се възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, и като несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния период, както и по съображения, че исковата сума е несъразмерно висока спрямо вредите, чието обезщетяване се иска.

Оспорва се изключителна вина да има водачът на лекия автомобил предизвикал процесното ПТП.

Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба и представения констативен протокол, който според ответника не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Същият има удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред длъжностното лице, изготвило този документ.

Възразява се, че не са настъпили описаните в ИМ неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка с описаното деяние, като при условията на евентуалност се поддържа, че ако са причинени сочените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на приноса на ищеца, изразяващ се в неспазване от негова страна на лекарските препоръки за лечение. От страна на ищеца не били ангажирани доказателства за настъпването на посочените телесни увреждания, респ. представените медицински документи били недостатъчни, за да обосновават размера на претендираните неимуществени вреди.

Оспорват се твърденията, че към настоящия момент по отношение на ищеца все още не е приключил възстановителния период, че той продължава да изпитва процесното ПТП е оказало негативно въздействие върху неговото емоционално състояние, за които обстоятелства също не били ангажирани доказателства.

Ето защо се възразява, че претенцията е прекомерно завишена и несъответстваща на реално претърпените болки и страдания. По отношение описаните имуществени вреди за лечение се възразява същите не са направени във връзка с получените при ПТП травми.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в която същият оспорва изцяло възраженията, направени с отговора.

Поддържа се, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП са неправомерните действия на водача И. Д., който преминал през пешеходната пътека и веднага след това предприел рязък ход назад. Твърди се, че пресичайки отдясно наляво, пострадалият имал намерение да отиде на отсрещния тротоар, като изчакал водачът на л.а. с peг. № ******* да премине по пътното платно и едва тогава предприел пресичането си. Внезапната маневра на заден ход, предприета от водача обаче била неочаквана за ищеца и той не могъл по никакъв начин да предотврати настъпването на ПТП.  Изключителна вина за ПТП имал водачът И.  С. Д., който нарушил правилата на чл. 116, чл. 119, ал. 1 и чл.40, ал. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство вече било установено в хода на приключилото със споразумение НОХД №*** г. по описа на ПзPC. Така била установена вината на дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищеца телесни увреждания съгласно чл.300 ГПК.         

Относно последиците на причинените увреждания се твърди, че същите остават за цял живот и при повечето от тях не може да настъпи пълно възстановяване, а на ищеца предстояла и нова операция за отстраняване на поставените импланти.

Изцяло неоснователни били и наведените доводи за съпричиняване от страна на пострадалия.

Неоснователно се възразявало и относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за имуществените последици касаещи направените разходи за лечение, в т.ч. и относно претенциите за лихви.

В срока по чл. 373 от ГПК ответното застрахователно дружество е депозирало допълнителен отговор, с който се поддържат всички твърдения, възражения и доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор на ИМ – относно изключителната вина на водача, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и за прекомерност на претендираното обезщетение.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

На ****г., около ** часа в гр. П. , на бул.“Б.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка/ модел „Ф. ***”, с рег.номер **, И.  С. Д., ЕГН ******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.116 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, като не намалил скоростта или спрял и чл. 40 ал.1 от ЗДвП - преди да започне движение назад не се е убедил че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност и затруднение за останалите участници в движението, и по непредпазливост е причинил на Б. Й. Л., ЕГН ****, средна телесна повреда изразяваща се в *************, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Тези обстоятелства се установяват от представения  по делото протокол от о.с.з. проведено на ** г. по НОХД № ***** г. на РС-П.  (ДП № ***** г. на РУ-П. ). От същият се установява, че наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, съгласно което същият водач е признат за виновен в посоченото престъпление, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б.„а“, предл. 2-ро във вр. с ал.1, б.”б”, предл. 2-ро, във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.116, във вр. с чл.119, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП му е определено наказание лишаване от свобода от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 години. В тази част съдебният акт на наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция при условията на чл.300 от ГПК.

Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в процеса и затова съдът приема за безспорно, че описаните вредоносни последици на престъплението са настъпили при действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран застрахователната полица N *****, с период на действие ***** г. - ****** г., сключен между сочения причинител на вредата и ответното дружество.

Относно установяване механизма за настъпване на въпросното ПТП по настоящото дело е приета съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът изцяло кредитира, тъй като същата не е оспорена от страните и кореспондира изцяло с доказателствения материал по делото.

Установява се от заключението на същата, както и от обясненията на вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на *** г., че процесното ПТП е станало на ****г. към ** часа в светлата част на деня при облачно сухо време, на централна улица в гр. П. , бул.„Б.“ в зоната на №**, срещу магазин „К.“. Водачът на л.а.“Ф. **“ И.Д.е управлявал автомобила по северната - дясна лента по посоката си на движение към Ц.****, при което след наличната пешеходна пътека срещу магазин „К.” и в кръстовището с ул. „Г.И.“ спира движението си и в един момент взема решение, превключва на задна предавка и потегля назад към пешеходната пътека. В този момент пешеходецът Б. Л. бил на тротоара до северния край на пешеходната пътека, където изчаквал преминаването на автомобила и предприел пресичане на пътното платно перпендикулярно на траекторията на движение на автомобила и зад него.  Тези обстоятелства се установяват и от показанията на водача на лекия автомобил – св. И. Д.. Последният сочи, че при движението си от централната част на града в посока ц. към изхода на града е възнамерявал да спре до магазинчето, но подминал и в същия момент решил, че трябва да се върне за да спре. Според заключението на експерта видимостта за водача при движението му с маневрата на заден ход не е била ограничена от други обекти на пътното платно. При разпита си св.Д. е пояснил, че движението към момента на инцидента е било интензивно, с много паркирани коли, но когато е спрял и е предприел движение на заден ход, на практика не е видял пострадалия, който тъкмо е слизал от бордюра. Според свидетеля  не е имало препятствия, които да му отнемат видимостта, но според него пешеходецът е бил в т.н. мъртва зона и това била причината въобще да не го забележи.

Няма данни вътрешното огледало за задно виждане и страничните огледала на автомобила да са били технически неизправни. Според вещото лице Ф. и след съобразяване показанията на св.Д. се налага извод, че ищецът е бил позициониран на тротоара с готовност да предприеме пресичане на дистанция от задната част на автомобила в интервала 4,5-6,0 метра. В тази си позиция пешеходецът е бил във видимата зона от страничните огледала на автомобила и обективно не са съществували пречки за водача да забележи или възприеме движение на пешеходеца в зоната на пешеходната пътека и зад автомобила.

Установява се от САТЕ, че скоростта на движение на л.а. е била ниска в момент на потегляне (в момента на реакция на водача за спиране и в момента на сблъсъка е била около 2,1 м/с или 7,6 км/ч), а водачът е реагирал за спиране след като е възприел пешеходеца като опасност. Според заключението времето за което автомобила е изминал общо пътя за ускоряване и пътя за спиране е 4,4 секунди, като опасната зона за спиране на автомобила при достигнатата скорост е 3,77 метра, докато времето, необходимо на автомобила да измине дължината на опасната зона за спиране е 1,6 секунди. Така произшествието е настъпило върху наличната пешеходна пътека, по времето когато пострадалият се е движел перпендикулярно спрямо автомобила, пресичайки от дясно и фронтално към задната му част. Последвал удар в задната част на лекия автомобил „Ф. ***”, докато автомобилът е извършвал движение на заден ход, като водачът е задействал спирачките и е спрял автомобила, а след удара пешеходецът е паднал на пътното платно, избутан по посоката на движение на автомобила в посока изток под и до задната част на лекия автомобил.

От друга страна, експертът дава заключение, че при липса на данни относно поведението на пешеходеца в предходните моменти - преди предприемане на пресичането, ако същият не е ползвал предимството си пресичайки по пешеходната пътека и е бил със заострено внимание и поглед надясно от към посоката и направление на автомобила, ПТП би могло да бъде избегнато.

За установяване на характера и степента на получените увреждания от ищеца, както и извършените от него разходи за лечение, е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че след настъпване на ПТП-то ищецът е бил транспортиран с линейка и екип на Бърза помощ в МБАЛ-П. , където е прегледан и изследван, наложена е била *********. Според вещото лице посоченото увреждане добре отговаря да е получено при станалото ПТП по механизма на „Удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец“.

Проведено му е било хирургично и консервативно лечение, като в периода от *** г. до *** г. е лекуван в *** на УМБАЛ “Е.” гр. П.. Експертът установява, че ищецът е бил **********. Провежданото консервативно лечение е включвало ******. След като е изписан за домашно лечение, ищецът е насочен към *********

Според вещото лице в ранния период след травмата, ********************. Вещото лице е дал заключение, че при обичаен ход оздравителния процес продължава около 6-7 месеца от датата на травмата, като за такава травма е характерно добро функционално възстановяване. В случая от последващите медицински прегледи са установени  дегенеративни изменения на костите, които я образуват – ******

По отношение въпросите, касаещи размера на претенцията за имуществените вреди, д-р М. е посочил, че заплатените разходи за лечение, импланти и медикаменти напълно кореспондират с претърпените травми, а направата им е била необходима за пострадалия. Вярно е, че нямало доказателства ищецът да е закупувал патерици, но има медицински данни за това, че е ползвал такива.

В заключението си д-р М. сочи и още, че няма данни пострадалият да е консултиран или лекуван от **** в периода след травмата, но нова не изключва наличието на психоемоционални увреди съгласно принципа, че когато боледува тялото, боледува и душата.

По делото относно установяване твърдените болки и страдания, изпитани от ищеца, по делото са събрани гласни доказателства – св.Л. В.П., който е без родствени връзки с ищеца, но е съпруг на дъщеря му. Предвид, че показанията на посочения свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, не са противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични непостредствени впечатления, съдът ги кредитира. Св.П. твърди, че работи на място, от което реално е имал видимост към инцидента и описва момента на ПТП, като представя подробно и впечатленията му от събитието. Непосредствено след инцидента е отишъл на мястото при падналия ищец, който бил в ***********. Твърди, че първоначално ищецът не останал в б***** в П. , защото с оглед ***************************

Свидетелят установява и още, че ********************************************

Няма спор между страните в процеса, че ищецът е предявил писмено застрахователна претенция за заплащане на дължимите му се обезщетения, но ответната застрахователна компания е отказала изплащането на такива.

При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Правното основание на предявеният иск против З.„Д.:Ж. З.“, е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е процесуално допустим като предявен от надлежни страни, при наличие на правен интерес за същите.

Искът е основателен предвид наличието на материалноправните предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция от ищеца, по която „Д.:Ж.З.“ АД е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Установи се, че НОХД № **** г. по описа на Пз PC е приключило със споразумение, установяващо виновността на дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищеца телесни увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието в съответствие с разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно по дело е  установено по един несъмнен начин извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството на И.  С.Д. и неговата вина.

Налице са и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД - настъпилите за него болки и страдания от причинените му вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.

Поради изложеното и с оглед валидно сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответната „Д.:Ж.З.“ АД, съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на последната.

По отношение на размера на дължимото обезщетение:

При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същия предвид направени в процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от ответното застрахователно дружество.

Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

В този смисъл от приетото за установено от фактическа страна получените от ищеца при процесното ПТП травматични увреждания имат характер на средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в **********. Безспорно се установи , че оздравителния период е бил продължителен - повече от ******месеца като и към момента болките не са отшумели напълно – *******. От СМЕ се установява и още, че в резултат на травмата може да се провокира по – интензивна клинична картина на *******. В случая при последващи прегледи са установени при ищеца *********************. Следователно са налице и последващи и необратими здравословни проблеми за ищеца.

Безспорно се доказа в процеса, че през целият период на оздравителния процес Б. Л. е търпял *******. Изпитвал е значителен ****************. Бил е ********обстоятелство ангажирало грижата и на неговите близки. Всичко това е дало отражение и върху ***************

Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените болки при получената травма, както и обстоятелството, че ще изпитва физически дискомфорт от нея и влошаване на здравословното му състояние и за в бъдеще, мотивира съда да приеме, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е 50 000 лева.

Съдът прима за неоснователно направеното от ответното застрахователно дружество възражение за нарушение от страна на пострадалия  на разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП, поради липса на доказателства в този смисъл. Не се установи ищецът преди да навлезе на пътното платно да не е съобразил наличието на приближаващо превозно средство, както и ненужно да е удължил пътя и времето си за движение, както и да е пресичал на необозначено място, като внезапно е изскочил на пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

Напротив, доказано е по несъмнен начин, че тъкмо водача на автомобила, станал причина за настъпване на процесното ПТП, е допуснал множество нарушения на ЗДвП, което и е довело до причиняване на телесната повреда на ищеца. В този смисъл и предвид разпореденото в чл.119 ал.5 от ЗДвП пешеходецът не следва да се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Ето защо съдът прави горният извод за неоснователност на възражението на ответника.

Основателна е и следва да се уважи и претенцията за присъждане на имуществени вреди, представляващи стойността на заплатените разходи за лечение, импланти и медикаменти в пълния й размер от 1521,53 лева. В този смисъл съдът приема за безспорно доказано, че тези разноски са сторени от ищеца и са били във връзка с лечението му от претърпяната травма.

Предвид всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се уважи общо за сумата 51 521,53 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава, дължима съгласно изискванията на чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ от 17.04.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

Върху уважената част от исковете застрахователят „З. а. д. „Д.:Ж. З.“ АД, следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2060,86 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

Предвид, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е определено при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, то същото при спазване изискванията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции е в размер на 2030 лв., която сума следва ответния застраховател да бъде осъден да я заплати на адвокат М. Д.от САК.

Воден от горното и на основание чл.236 ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОСЪЖДА „З. а. д. „Д.:Ж. З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р.Д.Г.М.Д.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. Л., ЕГН ****, от гр. П. , ул. „Г. И.“ № ***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 51 521,53 ( петдесет и един хиляди петстотин двадесет и един лева и 53 ст.), представляващо претърпените от него увреждания, причинени от ПТП станало на ****г., около ****часа в гр. П. , на бул.“Б.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка/ модел „Ф. ***”, с рег.номер ****, от И.  С. Д., ЕГН *****, като нарушил правилата за движение по пътищата - чл.116 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл. 40 ал.1 от ЗДвП,  по непредпазливост е причинил на Б. Й. Л., ЕГН ****, средна телесна повреда изразяваща се в *************, като деянието е извършено на пешеходна пътека, ведно със законната лихва за забава, дължима от 17.04.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „З. а. д. „Д.:Ж. З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р.Д.Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. Д.- САК, сумата 2030 ( две хиляди и тридесет ) лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на  исковете.

ОСЪЖДА „З. а. д. „Д.:Ж. З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р.Д.Г.М.Д.“ № 1 да заплати държавна такса от 4% върху уважената част от исковете в размер на 2060,86 лева ( две хиляди и шестдесет лева и 86 ст.), в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните, пред П.ския апелативен съд.

 

 

                                               СЪДИЯ: /П/