Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
437 Година 04.04.2019
Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти
април Година
2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2976 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250
от
ГПК.
Образувано е по молба на пълномощника на ищцата С.С.Г. – Д.,
в която по същество се твърди, че с постановеното по делото решение № 73/21.01.2019
г., съдът не се бил произнесъл и по предявения с исковата й молба евентуален
иск за осъждането на ответника К.А.И. да й върнел исковата сума от 6200 лева,
която бил получил без основание. Искането по същество е да се допълни
постановеното по делото решение, като се уважи този й иск и й се присъдят сторените
по делото разноски по същия.
В срока по чл. 250, ал. 2, изр. 1 ГПК, пълномощникът на
ответника К.А.И. е подал писмен отговор, с който заема становище за
недопустимост и неоснователност на тази молба.
Съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената
според пълномощникът на ищцата част от спора, не е необходимо молбата му за
допълване на решението да се разглежда в открито заседание с призоваване на
страните. Поради това и по аргумент за противното от чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК
я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди същата, поотделно и в
съвкупност с данните по делото и становищата на страните, намери за установено
следното:
Молбата за допълване на решението е допустима, защото е подадена
в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и от страна по делото, но разгледана по
същество е неоснователна, а мотивите за този правен извод за следните:
По смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, непълно е само това
решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от
съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет,
каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски.
Следователно. Молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде
основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на
подалата я страна (чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК). Случаят обаче не е такъв.
При него с исковата си молба и уточняващите я молби от
22.06.2018 г. и от 09.07.2018 г. ищцата е поискала само съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че й дължи сумата от 6200 лева за
главница от невърнат заем по устен договор за заем от 30.07.2014 г., с 2205.30
лева мораторната лихва от 30.08.2014 г. до 27.02.2018 г. и законна лихва върху
главницата от 28.02.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1010 по описа за 2018
г. на Старозагорския районен съд. Претендирала е и присъждане на сторените по
делото и в заповедното производство разноски (л.
3-4, 9 и 12). Други
искания ищцата не е предявявала за разрешаване по делото. С постановеното по
делото решение № 73/21.01.2019 г. съдът се е произнесъл по всички тези нейни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като ги е отхвърлил, като неоснователни (л.
62).
А
след като е така, това решение не е непълно по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, защото
с него съдът се е произнесъл по всичките й искове, с които е бил сезиран. При
това положение молбата на пълномощникът й за допълването му, се явява неоснователна
и като такава следва да се отхвърли (чл. 250, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 15.02.2019 г. на пълномощника
на ищцата С.С.Г. - Д.
за допълване на постановеното по делото решение № 73 от 21.01.2019 г.
в посочения в същата молба смисъл.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: