РЕШЕНИЕ
№145
25.11.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско
отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско
дело № 1623 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310,
ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 146, ал. 2 СК.
Образувано е по въззивна жалба на М.И.О.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № 2084 от 23.08.2019 г. по гр. д. №
4800/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден на
основание чл. 144 СК да заплаща на Х.М.И., ЕГН **********, адрес: *** като
редовен студент месечна издръжка от 100 лева /сто лева/, считано от
01.02.2019г. до настъпване на факти, които водят до изменение и погасяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото
решение въззивникът е осъден да заплати по сметка на БРС такса от 144 лева /сто
четиридесет и четири лева/ за разглеждане на иска, както и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адвокат М. Динева М. с адрес ***, офис 8 сумата от 170
лева /сто и седемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не е
съобразено със събраните по делото доказателства. Твърди се, че въззивникът
няма никаква възможност да заплаща издръжка без затруднения. Излагат се
съображения във връзка с преценката на съда за наличието на „особени
затруднения“. Навеждат се оплаквания, че по делото липсва становище на Агенция
„Закрила на детето“. Въззивникът оспорва да е получил значителна сума пари от свидетелката
Хасан. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане
на разноските, направено в настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1
и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
На
09.10.2019 г. препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Х.М.И. чрез
адвокат М.М. – с пълномощно от първата инстанция (л. 15). В законовия срок по
чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззиваемият М.И.О., редовно призован, се явява лично. Поддържа въззивната жалба. Признава, че въззиваемата няма имущество от което да се издържа. Представя писмени доказателства. Заявява, че иска да бъде доказано, че не е получавал никакви пари от продажбата на недвижимия имот, който е притежавал в съсобственост с майката на въззиваемата. Заявява, че вече не изплаща издръжка на другата си пълнолетна дъщеря Фатме, тъй като тя е завършила следването си. Моли за уважаване на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата Х.М.И., редовно призована, се представлява от адвокат М.М., упълномощена от първата инстанция при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА (л. 15). Представя писмени доказателства. Признава, че към момента въззивникът не е получил никакви пари от продажбата на недвижимия имот, който е притежавал в съсобственост с майката на въззиваемата, тъй като сумата е внесена по сметка на ЧСИ и предстои разпределение, в което ще участва и банката. Моли за потвърждаване на решението на друго основание, различно от това, че въззивникът е получил значителна сума пари от продажбата на апартамента. Пледира, че първоинстанционният съд е взел предвид едно задължение на въззивника, което е отпаднало към момента, поради което за него няма да представлява затруднение да заплаща на въззиваемата издръжка в размер на 100 лева. Моли за решение в този смисъл.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното: :
За уважаване на предявения иск с
правно основание чл. 144 СК е необходимо да се установи съществуването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Ответникът е родител на
ищцата; 2. Ищцата не е навършила двадесет и пет годишна възраст; 3. Ищцата учи
редовно във висше учебно заведение; 4. Ищцата не може да се издържа от доходите
си или от използване на имуществото си; 5. Ответникът може да дава издръжка на
ищцата без особени затруднения.
Не се спори между страните, а и се
установява от представеното по делото удостоверение за раждане (л. 6), че
ответникът М.И.О. е баща на ищцата Х.М.И., която е родена на *** г.
Безспорно е още, а и се установява
от представеното по делото уверение с рег. № 91391/21.05.2019 г. (л. 7), че
ищцата е записана през 2018/2019 учебна година в летен семестър на първи курс,
редовно обучение, за придобиване на образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“ към Центъра по икономически
и управленски науки към Бургаски свободен университет.
Няма спор между страните, че ищцата
не притежава свое собствено имущество и че не реализира доходи.
Спорно по делото е обстоятелството
дали ответникът може да дава издръжка на ищцата без особени затруднения. Съгласно
ППВС № 5/70 г. преценката за това е винаги конкретна и следва да бъде извършена
съобразно установените по делото факти относно имуществото, доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот
на задълженото лице. Родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК, когато
притежава средства над необходимите за собственото му съществуване (Решение №
170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК, Решение №
273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК). Задължението
за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, е безусловно
и с предимство пред това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при
определяне възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди,
да осигури издръжка и за пълнолетното дете (Решение № 305 от 7.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 273 от 17.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК).
От съвкупната преценка на
представените по делото писмени доказателства (л. 30 – л. 44) се установяват
следните обстоятелства относно трудовата заетост и доходите на ответника. Въз
основа на трудов договор от 01.02.2018 г. ответникът изпълнява длъжността ел.
заварчик при работодателя „Ремонтстрой“ АД. След извършване на необходимите
удръжки от трудовото възнаграждение на ответника, включително и въз основа на
получени от работодателя запорни съобщения, за периода юни 2018 г. – април 2019
г. фишовете за заплата на ответника сочат следното: юни 2018 – минус 320 лева;
юли 2018 – минус 320 лева; август 2018 – минус 211, 90 лева; септември 2018 –
676, 38 лева; октомври 2018 – 880, 77 лева; ноември 2018 – 1061, 29 лева;
декември 2018 – 645, 36 лева; януари 2019 – 191, 18 лева; февруари 2019 – минус
107, 59 лева; март 2019 – минус 120 лева; април 2019 – 834, 49 лева (получен
аванс). Следователно за посочения 11-месечен период ответникът реално е получил
сумата от 4289, 47 лева или средно по 389, 95 лева на месец.
От съвкупната преценка на
представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние
на ответника (л. 45 – л. 82) се установява, че той е с основна диагноза
увреждания на междупрешленните дискове и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, дискови лумбални хернии и други придружаващи заболявания,
свързани с натоварване и претоварване, за които са му изписвани рецепти за
лекарства и са му издавани болнични листове. В показанията (л. 140) си
свидетелката Емилия Стефанова О. –
съпруга на ответника, заявява, че всеки месец дават по 210 лева за лекарства за
ответника, който страда от много хронични заболявания. В подкрепа на тези
твърдения е и представеният по делото касов бон за закупени лекарства на
стойност 210 лева (л. 125).
От представено по делото
удостоверение за раждане (л. 29) се установява, че ответникът е баща на Синан М.О.,
роден на *** г. от брака му с Емилия Стефанова О., сключен на 14.10.2017 г. (л.
28). На 26.03.2019 г. малолетният Синан
е страдал от остър ларинготрахеит (л. 86), а на 25.04.2019 г. – от
уртикария (л. 89). В показанията (л. 140) си свидетелката Емилия Стефанова О. заявява, че отглеждането
на детето е свързано с големи разходи – памперси, консумативи, дрехи, мляко,
като една кутия мляко струва 30 лева, а свършва за три дни. В подкрепа на тези
твърдения са и представените по делото касови бонове (л. 124 – л. 126).
По делото е представена покана (л.
100) от „Юробанк България“ АД, с която банката, след като уведомява ответника
като кредитополучател по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
21.02.2007 г., че обявява кредита за предсрочно изискуем и че към 07.02.2019 г.
задължението му е в общ размер на 18 592, 59 евро, го кани да заплати
задълженията си в седемдневен срок. Пред въззивната инстанция е представена и
аналогична по съдържание покана (л. 20) от „Юробанк България“ АД, с която
банката след като уведомява ответника като кредитополучател по договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 21.02.2007 г., че обявява кредита за
предсрочно изискуем и че към 08.10.2019 г. задължението му е в общ размер на 19
502, 79 евро и 159, 80 лева, го кани да заплати задълженията си в седемдневен
срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че ответникът не разполага със средства, които да
може без особено затруднение да отдели за издръжката на своето вече навършило
пълнолетие дете, с оглед реалния размер на месечния му доход, здравословното му
състояние и нуждите му от закупуване на лекарства, непогасените му задълженията
по договор за банков кредит за придобиване на недвижим имот, който е имал
статута на семейно жилище по време на брака му с майката на ищцата, и най-вече безусловното
му да задължение да издържа новото си семейство, член на което е и 10-месечното
бебе Синан. В тази насока първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви,
които кореспондират на събраните по делото доказателства.
Необоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че през януари 2019 г. ответникът е получил дела си от
жилището в значителна сума пари, от които може да плаща издръжка на дъщеря си. За
подобно обстоятелство страните не са навеждали твърдения в хода на
първоинстанционното производство. В показанията си (л. 140) свидетелката Хатче
Мюмюн Хасан – майка на ищцата, е заявила, че жилището, което са закупили с
ответника като солидарни длъжници по ипотечен кредит, е било изнесено на
публична продан и тя е изкупила дела на ответника със средства, получени от нов
кредит, който е изтеглила. По делото е представено писмо с изх. №
136/23.01.2019 г. по изп. дело № 233/2018 г. на ЧСИ Тотко Колев (л. 99),
адресирано до ответника, с което му се съобщава, че във връзка с приключилата
публична продан на делбен недвижим имот – самостоятелен обект, представляващ
жилище-апартамент, с протокол от 22.01.2019 г. за купувач е обявена Хатче Мюмюн
Хасан, на която след внасяне на дължимите такси и доплащане цената на дела на
другия съделител е изготвено постановление за възлагане на имота за цена 71
279, 00 лева. От съвкупната преценка на тези доказателства може да се направи
единствено извод, че майката на ищцата е участвала в публичната продан на
жилището, че е внесла дължимите суми и че в нейна полза е изготвено
постановление за възлагане. Липсват твърдения, както и доказателства, че
ответникът е получил изцяло или частично стойността на дела си от продажбата на
делбения имот. От представените пред въззивната инстанция платежни нареждания
(л. 22) се установява, че Хатче Мюмюн Хасан е внесла по сметка на ЧСИ Тотко
Колев по изп. дело № 233/2018 на 16.01.2019 г. сумата от 5 484, 00, представляваща
„задатък за покупка на имот“, а на 23.01.2019 г. – сумата от 30 155, 50 лева,
представляваща „доплащане покупка имот“. За постъпилите по сметка на ЧСИ суми
следва да бъде изготвено разпределение, в което да участва банката-ипотекарен
кредитор, а ответникът би могъл да получи остатъчната сума след влизане на
разпределението в сила. В тази насока са и направените пред настоящата
инстанция изявления на процесуалния представител на въззиваемата. С оглед на
изложеното не може да се приеме, че ответникът е получил значителна сума пари,
от която може без особени затруднения да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 100 лева.
Не могат да бъдат споделени
наведените от въззиваемата доводи, че за въззивника няма да представлява
особено затруднение да й заплаща издръжка в размер на 100 лева, въпреки че все
още не е получил никакви суми от продажбата на апартамента, тъй като е
отпаднало задължението му да заплаща издръжка в размер на 120 лева на другата
му пълнолетна дъщеря Фатме, която е завършила обучението си. Както вече бе
посочено, преценката за възможността на родителя да дава без особени
затруднения издръжка на пълнолетното си учащо дете е винаги конкретна и се
основава на установените по делото факти относно имуществото, доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот
на задълженото лице. Обстоятелствата, при които решаващият съдебен състав е
преценил, че за М.И.О. няма да представлява особено затруднение да заплаща на
дъщеря си Фатме И.О. издръжка в размер на 120 лева, не са идентични с тези по
настоящото дело най-малкото поради това, че към момента на присъждане на тази
издръжка ответникът не е бил баща на малолетно дете. Когато обективно родителят
няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка,
издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл.
144 от СК, което изключва дължимостта й (Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК). Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства обосновава извода, че даването на издръжка на пълнолетната
ищца би представлявало особено затруднение за ответника с оглед реалния размер
на месечния му доход, здравословното му състояние и нуждите му от закупуване на
лекарства, непогасените му задълженията по договор за банков кредит за
придобиване на недвижим имот, който е имал статута на семейно жилище по време
на брака му с майката на ищцата, и най-вече безусловното му да задължение да
издържа новото си семейство, член на което е и 10-месечното бебе Синан. Този
извод не се разколебава от обстоятелството, че е отпаднало условното задължение
на ответника да заплаща издръжка на другата си пълнолетна дъщеря в размер на
120 лева. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че за ответника ще
представлява особено затруднение да заплаща издръжка на ищцата в претендирания
размер от 100 лева.
Поради несъвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да
се отхвърли предявения от Х.М.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл. 144 от СК за присъждане на месечна издръжка в размер на 100
лева, считано от 01.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Обжалваното решението следва да бъде отменено и в частта, с която М.И.О.,
ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати по сметка на БРС такса от 144
лева за разглеждане на иска, тъй като не са налице предвидените в чл. 78, ал. 6 ГПК предпоставки. Обжалваното решението следва да бъде отменено и в частта, с
която М.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на адвокат М.
Динева М. с адрес ***, офис 8, сумата от 170 лева адвокатско възнаграждение,
тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК. В останалата част решението е влязло в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 273 вр. чл. 317 ГПК въззивникът има право на разноски, но тъй като по
делото не са представени доказателства за извършването на разноски, такива не
следва и да бъдат присъждани по аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2,
пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е
окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2084 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 4800/2019 г. на Районен съд –
Бургас в ЧАСТТА, с която М.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, е
осъден да заплаща на Х.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 144 СК като редовен студент месечна издръжка от 100 лева, считано от 01.02.2019 г. до настъпване на факти, които
водят до изменение и погасяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, както и в частта, с която М.И.О., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъден да заплати по сметка на БРС такса от 144 лева за разглеждане на иска и е осъден да заплати на адвокат М.
Динева М. с адрес ***, офис 8, сумата от 170
лева адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.И., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу М.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 144 от СК
за присъждане на месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева, считано от 01.02.2019
г. до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.