Решение по дело №234/2019 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20193510200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

 

№9                                16.03.2020 година                          гр. Омуртаг

                  

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Районен  съд Омуртаг 

на шести февруари                                             две хиляди и двадесета година

в  публично  заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова

наказателно АН дело                     номер №234                          по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Й.С.Й. *** против Наказателно постановление № 19-0308-000750/13.08.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Търговище, с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се посочва, че в началото на м. юли 2019 г. жалбоподателят постигнал договорка с лицето С. K. да закупи от последния описания в НП лек автомобил като прехвърлянето на собствеността да стане по предвидения в закона ред. Описва, че K. му предоставил автомобила за ползване и му дал необходимите документи – за платена ЗЗ „ГО“, винетна такса, както и препис от нотариално заверения договор, с който K. закупил автомобила, след което K. заминал за чужбина. Жалбоподателят посочва, че едва при проверката на 31.07.2019 г. разбрал от полицаите, че K. не бил регистрирал закупения от него автомобил на свое име в КАТ и в Общ. О., поради което това МПС било дерегистрирано по служебен път. Същият изтъква, че този факт не му бил известен, а и автомобилът си имал табели с контролни номера. Сочи, че ако има нарушител, това е С. K., а не жалбоподателя. Предвид изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно. В с. з. жалбата се поддържа.

            Ответникът – РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Търговище, не изпраща представител по делото и от негова страна не е взето становище по същото, но в придружителното към АНПреписка писмо се настоява за потвърждаване на обжалваното НП.

            Районна прокуратура – град Търговище не изпраща представител по делото и от негова страна не е взето становище по същото.

            По допустимостта на жалбата – Видно от инкорпорираната в НП разписка обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 09.12.2019 г. Жалбата е подадена от визирания нарушител директно пред АНОрган на 13.12.2019 г., с което е спазен законния 7-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.

            Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

В приложения към административно - наказателната преписка акт с. Д, бл. № 758526 от 31.07.2019 г., изведен под № 784/31.07.2019 г., е констатирано, че „на 31.07.2019 г., около 11.20 ч. в град О., по ул. *** с посока на движение към центъра на града, Й.С.Й. *** управлява лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № **** – собственост на Б. Х.  Х.  с посочен ЕГН, който не е регистриран по надлежния ред, след като е сключен договор за покупко-продажба от 31.07.2018 г. На 23.11.2018 г. МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.“. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 140, ал. 1 ЗДП. Актът е подписан в деня на съставянето му от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който е записал, че няма възражения. АНПроизводство в случая се счита за започнало при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като първоначално образуваното наказателно производство по данни за извършено от Й.С.Й. *** престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 140, ал. 1 и 2 ЗДП и чл. 2 и 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.08.2019 г. на РП – Омуртаг с мотива за несъставомерност а деянието като престъпление, като е разпоредено препис от постановлението да се изпрати на началника на РУ – Омуртаг за продължаване на производството съгласно ЗАНН и ЗДвП. В настоящото производство съдът няма правомощие да обсъжда законосъобразността на прокурорското постановление, а следва да приеме същото като един стабилен акт, с който е прекратено наказателното производство, образувано за посоченото деяние срещу жалбоподателя по настоящото дело. След изпращане на прокурорската преписка по компетентност на началника на РУ – Омуртаг е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0308-000750/13.08.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Т., в което е приета следната фактическа обстановка:“ на 31.07.2019 г., около 11.20 ч. в град О., по ул. *** с посока на движение към центъра на града, Й.С.Й. *** управлява лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № **** – собственост на Б. Х.  Х.  с посочен ЕГН, който не е регистриран по надлежния ред, след като е сключен договор за покупко-продажба от 31.07.2018 г. На 23.11.2018 г. МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Заведено БПП № 263/19 г. по постановление за прекратяване на наказателно производство на РП – Омуртаг от 06.08.2019 г., с вх. № 308000-4743/07.08.2019 г. по описа на РУ – Омуртаг, за продължаване на производството съгласно ЗДвП и ЗАНН.“. В НП е описано следното нарушение: водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП. В санкционната част на НП на основание чл. 175, ал. 3 предл. І ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца. По приложената АНПреписка е налице и упоменатия в НП договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2018 г., от който е видно, че на посочената дата лицето Б. Х.  Х.  от гр. В. продава на С. С.  K. собствения си лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № ****, индивидуализиран по номера на рама и двигател, като подписите на страните по договора са нотариално заверени на същата дата. В рамките на проведеното съдебно следствие и за изясняване на констатациите по акта са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя Т.М. и свидетеля по акта О.Ю.. В показанията си двамата свидетели потвърждават, че на посочените в АУАН дата и място са спрели за проверка жалбоподателя като водач на лек автомобил „ВАЗ“ с шуменска регистрация. Според тях при извършената проверка чрез оперативния дежурен се установило, че този автомобил е със служебно прекратена регистрация, тъй като до два месеца след последната му продажба не бил пререгистриран от новия собственик. Свидетелят М. си спомня, че жалбоподателят представил договор за продажба на МПС, но самият той не бил страна по този договор, а други лица продавали, съответно купували автомобила. Свидетелят Ю. пояснява, че прекратяването на регистрацията на МПС в тези случаи ставало автоматично в системата на КАТ, която брояла двата месеца от продажбата след като се получи съобщение от нотариуса за сделката, като съобщение за прекратяване на регистрацията не се изпращало на новия купувач, тъй като се предполагало, че същият знае последиците от това, че не е регистрирал надлежно автомобила. И двамата свидетели посочват, че в момента на проверката управляваното от жалбоподателя МПС имало поставени табели с регистрационни номера.

Правни изводи:

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на АНПроизводство, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.

По конкретния казус съдът не следва да обсъжда законосъобразност на АУАН и въпроса за материалната и териториалната компетентност на актосъставителя, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН АНПроизводство се счита за започнало не със съставянето на АУАН с. Д, бл. № 758526 от 31.07.2019 г., а с издаденото постановление за прекратяване на воденото срещу жалбоподателя наказателно производство. Ето защо в случая съдът следва да обсъди само въпросите за законосъобразността и правилността на наказателното постановление. Досежно компетентността на наказващия орган по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, в чиято т. 2.8. началниците на РУ към ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са налице всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. НП е издадено за нарушение по чл. 140 от ЗДвП като описанието на същото е достатъчно ясно, за да разбере визирания нарушител в извършването на какво деяние е обвинен.

По фактите и приложението на материалния закон:

Приетото от АНОрган като извършено от жалбоподателя деяние е квалифицирано като нарушение по ч. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС е било с поставени регистрационни табели на двете определени за това места. Ето защо е прието, че нарушението се изразява в управление на МПС, което към този момент не е било регистрирано поради служебно прекратяване на регистрацията му. Приложената в случая санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 3 предл. І ЗДвП също визира като предпоставка за налагане на предвиденото в нея административно наказание осъществено управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая е безспорно, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил поначало е имал регистрация в Р България, за което свидетелстват и поставените върху него табели с български регистрационни номера, но поради наличие на хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП тази регистрация е била служебно прекратена. Съгласно цитираната норма служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. При проследяване на установените по настоящото дело факти следва, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е прекратена на посоченото основание на 23.11.2018 г. след сключването на договор за продажбата му на 31.07.2018 г. Видно от договора купувач на МПС по същия е лицето С. С.  K. от с. ***, общ. О., което съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП е следвало да регистрира закупеното МПС в срок до 01.10.2018 г. И тъй като същият не е изпълнил това свое задължение се е стигнало до служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, което е станало автоматично от работещата в системата на КАТ програма. Доколкото по делото няма документ, установяващ уговорката между жалбоподателя и С. K. за закупуването на автомобила, като липсват и други доказателства в тази насока, то следва съдът да възприеме посочените от жалбоподателя данни, че се е договорил за закупуването на това МПС с K. в началото на м. юли 2019 г., но поради заминаване на K. в чужбина не се е стигнало до прехвърляне на собствеността по предвидения за това ред, а само е била предадена фактическата власт над автомобила от K. на Й.Й. ведно с договора за покупката на МПС. От тези данни следва, че именно K. не е изпълнил задължението си да регистрира закупения от него по надлежния ред с договор с нотариална заверка на подписите автомобил. Същият добре е знаел това и вместо да регистрира автомобила на свое име в КАТ, той е продал същия на жалбоподателя без дори да сключи писмен договор. Жалбоподателят не е можел да знае за неизпълненото задължение на K. и съответно за последвалото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за което както стана ясно от гласните доказателства не се изпращат уведомления. При така установените данни относно регистрацията и дерегистрацията на посочения автомобил следва извода за липса на знание у жалбоподателя относно факта на служебно прекратяване регистрацията на това МПС. Последното означава, че предприемайки управление на описания в НП лек автомобил, на 31.07.2019 г., жалбоподателят дори не е допускал, че автомобилът вече не е регистриран по надлежния ред. Последният е имал поставени на предназначените за това места регистрационни табели, които не са били отнети, поради което и не са били налице обстоятелства, позволяващи на жалбоподателя дори да предположи, че предприема управление на нерегистриран автомобил. Съгласно легалното определение за административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За разлика от безвиновната административнонаказателна отговорност на юридическите лица, при физическите лица е задължително установяването на субективната страна на деянието, а именно вината на нарушителя, изразяваща се в неговото субективно отношение към извършеното деяние, в съзнанието, че извършва противоправно деяние, което нарушава установения ред на държавното управление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 ЗАНН визира формите на вината като сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като изрично предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Тъй като относно въпросите за вината чл. 11 ЗАНН препраща към НК, то следва да се има предвид легалното понятие за умишлено деяние по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, според което деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а съгласно чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. И при двете форми на вината задължително е наличието на съзнаване от страна на дееца, че извършваното от него деяние е с общественоопасен характер. Незнанието на жалбоподателя относно служебното прекратяване регистрацията на управлявания от него автомобил, изключва възможността жалбоподателят да е съзнавал, че с предприетото управление на МПС извършва противоправно и общественоопасно деяние, нарушаващо установения ред на държавното управление. Дори и преценено от гледна точка на по-леката форма на вина – грубата небрежност, това деяние отново не може да се определи като виновно, тъй като не може да се приеме, жалбоподателят е могъл да предвиди свързаните с вмененото му деяние общественоопасни последици. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят изобщо не е съзнавал, че извършва деяние, с което нарушава установения ред на държавното управление, и на още по-голямо основание нито е целял, нито е допускал общественоопасните последици на такова деяние, или пък е мислел да предотврати тези последици. При така изложените констатации и изводи съдът приема, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП административно нарушение поради липса на формирана вина у същия, т. е. не е налице субективната страна на нарушението. А след като не е налице субективната страна, която е основен елемент на административното нарушение, то следва, че не е налице такова нарушение. Като е приел обратното, АНОрган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

Водим от горното съдът

 

Р         Е         Ш       И:

 

            ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Наказателно Постановление № 19-0308-000750/13.08.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Търговище, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на Й.С.Й. *** са наложени следните административни наказания на основание чл. 175, ал. 3 предл. І ЗДвП: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА