Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 08.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 296 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.19, ал.2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“.
Образувано е въз
основа на жалба от „Ф.Г.7“ ЕООД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.Д.Н., депозирана чрез пълномощник и процесуален
представител адв.Р.М.от АК - Шумен, против Уведомително писмо с изх. №
01-2600-4053 от 21.01.2021г. на изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ - гр.София за одобрение на заявка за плащане № 03/27/280518/98907/09.01.2019г.
и №04/27/280518/98907/08.02.2019г.
С обжалвания акт
административният орган, като е разгледал постъпили заявки за плащане с рег. №
03/27/280518/98907/09.01.2019г. и рег.№ 04/27/280518/98907/08.02.2019г. по
схема „Училищен плод“, е приел, че не е изпълнено условието на чл.9, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове
и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен
плод“ и Схема „Училищно мляко“ (Наредбата), а именно най-малко 1/3 от
доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани
по Наредба №3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, поради което извършените доставки в учебни заведения с кодове 2700269,
2700124, 2700186, 2700094, 2700273, 2700125, 2700102, 2700129, 2700177 и
2700096 са счетени за недопустими и финансовата помощ е редуцирана както
следва:
-
за отчетен период 01.12.2018г. – 31.12.2018г. по схема „Училищен плод“
дружеството е заявило за плащане сума в размер на 1973,97лева; платената сума е
в размер на 144,00 лева и ДДС в размер на 28,80 лева; финансовата помощ, която
е редуцирана е в размер на 1829,97 лева без ДДС;
-
за отчетен период 01.01.2019г. – 31.01.2019г. по схема „Училищен плод“
дружеството е заявило за плащане сума в размер на 2891,26 лева; платената сума
е в размер на 173,11 лева и ДДС в размер на 34,62 лева; финансовата помощ,
която е редуцирана е в размер на 2718,15 лева без ДДС.
Жалбоподателят оспорва
уведомителното писмо като твърди, че същото е незаконосъобразно поради
съществено нарушение на административно производствените правила и
несъответствие с материалния закон. Посочва се, че с влязло в сила Решение №
32/14.02.2020г. по АД № 419/2019г. на ШАдмС, оставено в сила в Решение №
12166/01.10.2020г. по АД № 6883/2020г. на ВАС, е отменено Уведомително писмо за
одобрение на заявка за плащане изх.№ 01-2600/4053/17.07.2019г. на изп.директор
на ДФЗ. Със съдебния акт съдът е разпоредил изпращането на преписката на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
решението.
Процесното уведомително писмо е
мотивирано по същия начин, като отмененото такова, поради което с настоящата
жалба се преповтарят аргументите, изложени от жалбоподателя в производството по
АД №440/20019г. на ШАдмС. Оспорват се като неправилни, изводите на
административния орган, въз основа на които е приел, че е налице неизпълнение
на условието на чл.9, ал.1 от Наредбата.
Твърди се, че в хода на
проведеното административно производство, в противоречие с мотивите на
постановеното съдебно решение, не са преценени фактите и обстоятелствата
относими за установяване наличието на изискуемите предпоставки за заплащане на
заявената финансова помощ от дружеството. По този начин, след връщането на
административната преписка, административният орган е осъществил действия,
довели до формиране на неправилни правни изводи, несъответни на действително
фактическо положение, в резултат на което е постановен един незаконосъобразен административен
акт. Счита, че не са налице основания за редуциране на финансовата помощ, за
която кандидатства. По подробно изложени в жалбата аргументи настоява за отмяна
на оспорения акт и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание оспорващото
дружеството се представлява от упълномощен процесуален представител адв. Р.М.,
която заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, подробно изложени в нея,
както и в представени писмени бележки, моли за отмяна на уведомителното писмо
като незаконосъобразно. Представя списък на разноските и претендира тяхното
присъждане.
Ответната страна – изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник ст.юрисконсулт З.З.., депозира
писмено становище рег. №ДА-01-2759/20.10.2021г., с което заявява, че оспорва
жалба. Моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Акт за одобрение изх. №
01-2600/5002 от 27.09.2018г. издаден от Изпълнителен директор на ДФЗ и Акт за
изменение № 01-2600/5012/03.10.2018г., „Ф.Г.7“ ЕООД *** е одобрено за срок от
три години за изпълнител по схема „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за
доставяне на пресни плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения, посочени в Приложения №1 и №2.
За отчитане на доставките дружеството
подало в ДФЗ заявки за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907 от 08.02.2019г.
С Уведомително писмо за одобрение
на заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и №04/27/280518/98907
от 08.02.2019г., с изх. № 01-2600/4053/17.07.2019г. изпълнителният директор на
ДФЗ уведомил дружеството-жалбоподател, че заявките за плащане са одобрени при
спазване на следните условия: стойността на финансовата помощ, която е
изплатена на дружеството по схема „Училищен плод“ по заявка за плащане, касаеща
отчетен период 01.12.2018г. – 31.12.2018г. е в размер на 144,00 лева и ДДС в
размер на 28,80 лева; стойността на финансовата помощ, която е изплатена на
дружеството по схема „Училищен плод“ по заявка за плащане, касаеща отчетен
период 01.01.2019г. – 31.01.2019г. е в размер на 173,11 лева и ДДС в размер на
34,62 лева. Административният орган е посочил, че с уведомително писмо с изх.№
01-2600/790 от 19.02.2019г. е изискал допълнителна информация от дружеството
към заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г., но такава не е
представена. Допълнителна информация не била представена и по писмо изх.
№01-2600/2517 от 24.04.2019г. касателно заявка за плащане №04/27/280518/98907
от 08.02.2019г.
Въз основа на това изпълнителният
директор на ДФЗ направил извод, че по отношение на доставки в учебни заведения,
посочени в уведомителното писмо, не е спазено изискването на чл.9, ал.1 от
Наредбата, а именно най-малко 1/3 от доставките да са на продукти, произведени
от земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. С оглед на това
извършените доставки в учебни заведение с кодове 2700269, 2700124, 2700186,
2700094, 2700273, 2700125, 2700102, 2700129, 2700177 и 2700096 са счетени за
недопустими и финансовата помощ е редуцирана съответно по заявка №03/27/280518/98907
от 09.01.2019г. – 1829,97 лв без ДДС и по заявка №04/27/280518/98907 от
08.02.2019г. – 2673,27 лв без ДДС. Констатирано е също, че към заявка за
плащане №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г. е представена фактура №
**********/21.01.2019г. за доставка на „круши“, в която продуктът е в мерна
единица „брой“. В представен отговор на уведомително писмо дружеството не било
приложило необходимите документи, които да удостоверяват закупеното количество
круши в килограми, в резултат на което финансовата помощ е редуцирана в размер
на 44,88 лева без ДДС.
Несъгласно с констатациите и
изводите на изпълнителния директор на ДФЗ, дружеството обжалвало Уведомително
писмо за одобрение на заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., с изх. №01-2600/4053/17.07.2019г.
В хода на съдебното производство
по АД № 440/2019г. на ШАдмС било установено, че по представените единадесет
фактури към заявка №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. за общата сума 2840,90 с ДДС, доставчици са „М.Ф.ООД, ЗП „Л.Н.“, „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД, „КИММС“ ЕООД. Извършени
са доставки от жалбоподателя на следните учебни заведения: ДГ „Чучулига“, ДГ „Слънце“ на млечни
продукти и ДГ „Брезичка“, ДГ „Пролетна дъга“, ОУ „Еньо Марковски“,
ОУ „Христо Ботев“, ДГ „Снежанка“, ДГ „Латинка“, ДГ „Камбанка“, ДГ „Славейче“, ДГ „Златна рибка“, ДГ „Чучулига“, ДГ „Слънце“ на
плодове.
По представените тринадесет фактури
към заявка №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г. за общата сума 3907,14 с ДДС,
доставчици на жалбоподателя са: „М.Ф.“ ООД, ЗП „Л.Н.“, „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД, „КИММС“ ЕООД. Извършени
са доставки от жалбоподателя на следните учебни заведения: ДГ „Чучулига“, ДГ “Слънце“ на млечни
продукти и ДГ „Брезичка“, ДГ „Пролетна дъга“, ОУ „Еньо Марковски“,
ОУ „Христо Ботев“, ДГ „Снежанка“, ДГ „Латинка“, ДГ „Камбанка“, ДГ „Славейче“, ДГ „Златна рибка“, ДГ „Чучулига“, ДГ „Слънце“ на
плодове.
Въз основа на събраните
доказателства, включително и от заключението на приета по делото комплекса
съдебна експертиза, съдът е установил, че дружеството е спазило изискането на
чл.9, ал.1 от наредбата, а именно 1/3 от
осъществените доставки да бъдат на продукти, произведени от земеделски
стопани. Плодовете, заявени за финансова помощ са били пресни, като продуктите
са включени в списък – Приложение 1а от Наредбата, поради което е приел, че не
е налице проявлението на посоченото от административния орган фактическо и
правно основание за редуциране на финансовата помощ.
Досежно констатациите по фактура
№ **********/21.01.2019г. за доставка на „круши“, в която продуктът е в мерна
единица „брой“, към заявка за плащане №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г.,
съдът е посочил, че този пропуск е относим към изискването на чл.18, ал.3, т.3
от Наредбата за представяне на разходооправдателни документи, каквото
позоваване липсва в уведомителното писмо.
С решение №32/14.02.2019г.
(погрешно изписана година вместо 2020г.)
по АД № 440/2019г. на ШАдмС, оставено в сила с решение №
12166/01.10.2020г. по АД №6883/2020г. на ВАС, уведомителното писмо е отменено и
преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по
заявки за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и №04/27/280518/98907 от
08.02.2019г.
С оспореното в
настоящото производство уведомително писмо с изх. № 01-2600-4053 от
21.01.2021г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че
заявките за плащане са одобрени при спазване на следните условия: 1.
Стойността, за която кандидатства дружеството за подпомагане за отчетен период
01.12.2018г. – 31.12.2018г. по схема „Училищен плод“ е в размер на 1973,97 лв
при максимално допустима 2215,30лв. Стойността на финансовата помощ, която е
изплатена по схема „Училищен плод“ по заявка за плащане №03/27/280518/98907 от
09.01.2019г. е в размер на 144,00лв и ДДС в размер на 28,80лв. Финансовата
помощ, която е редуцирана е в размер на 1829,97 лева без ДДС. 2. Стойността, за
която кандидатства дружеството за подпомагане за отчетен период 01.01.2019г. –
31.01.2019г. по схема „Училищен плод“ е в размер на 2891,26 лв при максимално
допустима 3184,17лв. Стойността на финансовата помощ, която е изплатена по
схема „Училищен плод“ по заявка за плащане №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г.
е в размер на 173,11лв и ДДС в размер на 34,62лв. Финансовата помощ, която е
редуцирана е в размер на 2718,15 лева без ДДС.
Административният
орган е приел, че не е изпълнено условието на чл.9, ал.1 от Наредбата, а именно
най-малко 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски
стопани, регистрирани по Наредба №3 от 1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани. В тази връзка е посочил, че съгласно заявка
за плащане №01/27/280518/98907 от 09.11.2018г. са извършени по 5 доставки за
всяко учебно заведение, като не са заявени доставки на продукти, произведени от
земеделски стопани; съгласно заявка за плащане №02/27/280518/98907 от
10.12.2018г. са извършени по 8 доставки за всяко учебно заведение, като за
учебни заведения ОУ „Христо Ботев“ с код 2700273 и VI ОУ „Еньо Марковски“ с код 2700269 са по три доставки, а за останалите
учебни заведения са по пет доставки, произведени от земеделски стопани;
съгласно заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. са извършени по
4 доставки за всяко учебно заведение, като заявени и доказани по две доставки
на продукти, произведени от земеделски стопани; съгласно заявка за плащане № 04/27/280518/98907
от 08.02.2019г. са извършени по 6 доставки за всяко учебно заведение, като
заявени са по четири доставки на продукти, произведени от земеделски стопани за
дати на доставки 08, 15, 17, 21, 24, 28 и 29.01.2019г.
В обстоятелствената
част на оспорения административен акт е посочено, с уведомително писмо с
изх.№01-2600/790/19.02.2019г. дружеството било уведомено, че към заявка № 02/27/280518/98907 от 10.12.2018г. не е представен сертификат за съответствие по
чл.21, ал.1 и при непредставянето му, извършените доставки няма да бъдат взети
предвид при изчисляването на доставките съгласно чл.9 от наредбата. В отговор „Ф.Г.7“
ЕООД не е представило изискуемия документ.
В уведомително
писмо с изх. №01-2600/2517/24.04.2019г. дружеството било уведомено, че към
заявка за плащане № 04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., представените
сертификат за контрол и съответствие № Ш-033/018 от 22,01.2019г. и № Ш-033/021.25.01.2015г.
не покриват всички дати за отчетния период на заявката за плащане и е
необходимо да представи сертификати за съответствие на качеството, обхващащ периода
на заявката за плащане за доставеното количествоябълки и круши.
В отговор
жалбоподателят заявил, че няма друг изискуем сертификат, освен този, който е
представен.
При тези фактически
установявания, административният орган е приел, че за извършените доставки за
отчетен период 01.10.2018г. – 31.01.2019г. не е спазено условието на чл.9, ал.1
от наредбата, поради което доставките в учебни заведения с кодове 2700269,
2700124, 2700186, 2700094, 2700273, 2700125, 2700102, 2700129, 2700177 и
2700096 са счетени за недопустими и финансовата помощ е редуцирана сътоветно:
-
по заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. – със сумата от
1829,97 лева без ДДС;
-
по заявка за плащане №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г. – със сумата от
2673,27 лева без ДДС;
Наред с това, като недопустими за
плащане са приети извършените доставки на продукт „круши“ на дати 17, 21, 24 и
28.01.2019г. по заявка за плащане рег.№ 04/27/280518/98907/08.02.2019г., по
аргумент, че в представената фактура № **********/21.01.2019г. доставеният
продукт е в мерна единица „брой“ и не ставало ясно какво е количеството в
килограми. Съотвено извършените доставки, които включват заявени 205кг. круши
на стойност 541,20 са счетени за недопустими за плащане и са редуцирани.
За учебно заведение с код
2700137, което е одобрено с общ брой 46 доставки, финансовата помощ е
редуцирана в размер на 44,88 лв без ДДС за заявени 17 кг круши, поради това, че
същото има неизвършени доставки, с които може да бъде изпълнено условието на
чл.9, ал.1 от наредбата.
Уведомително писмо
с изх. № 01-2600-4053 от 21.01.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ е
изпратено до неговия адресат по пощата с придружително писмо
изх.№01-2600/4053/13.07.2021г. Получено е на 15.07.2021г., видно от датното
клеймо, положено на пощенския плик – л.13 от делото.
По като част от
административната преписка по делото е представено Уведомително писмо за
одобрение на заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., с изх. №01-2600/4053/17.07.2019г., както и
постановените съдебни актове, с които същото е отменено по жалба на
дружеството.
Назначена и приета
е комплексна съдебна експертиза. Вещите лица, след като изследвали всички
доставки, извършени от жалбоподателя за учебната година 2018г. / 2019г., са
установили, че по отношение на всяко едно учебно заведение, както и за ЦДГ
„Чучулига“ е спазено изискването най-малко 1/3 от доставките да са на продукти,
произведени от земеделски стопани. Констатациите се основават на
доказателствата по делото, поради което съдът намира, че съдебната експертиза е
компетентно и обективно изготвена.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Уведомително писмо за одобрение за заявки за плащане №03/27/280518/98907/09.01.2019г.
и №04/27/280518/98907/08.02.2019г. с изх. № 01-2600-4053 от 21.01.2021г.,
издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Писмото макар и да е
наречено „уведомително“, не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено
правата и законните интереси на неговия адресат, поради което съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в предвидения законоустановен
14-дневен срок от датата на връчване на акта, изхожда от лицето, адресат на
акта, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При извършения
контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото
е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, който е и компетентният орган
съобразно чл.19, ал.3 от наредбата, вр. чл.20а, ал.4 от ЗПЗП.
Съдът намира, че макар
и издадено от компетентен орган, оспореното уведомително мисмо е нищожно,
поради противоречие с влязло в сила решение.
Съгласно
разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, съдебното решение има сила за страните по
делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие
по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на
административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените
с акта правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по
делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.297 от ГПК, приложима в настоящото производство с оглед препращащата норма на чл.144
от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го
е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
В конкретния случай
с влязло в сила решение по АД № 440/2019г. на ШАдмС е отменено Уведомително
писмо за одобрение на заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., с изх. №01-2600/4053/17.07.2019г. на
изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган
за произнасяне по заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Видно от
приложеното към настоящото дело решение, постановено по АД №440/2019г. на
ШАдмС, съдебният състав е приел незаконосъобразност на оспореното пред него
уведомително писмо, поради нарушение изискването на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Този извод се основава на констатацията за липса на обосноваващи мотиви досежно
проявлението на изложените от административния орган фактически основания за
редуциране на финансовата помощ. Като самостоятелно основание за отмяна на
уведомителното писмо е издаването му в противоречие с материалния закон – чл.9,
ал.1 от наредбата. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на събраните
доказателства, въз основа на които е приел, че по отношение на заявените
доставки на плодове е доказано изпълнение на изискването на чл.9, ал.1 от наредбата.
По отношение
доводите на ответната страна за липса на сертификат за съответствие и качество
към част от доставките, в мотивите на съдебния акт е посочено, че такова
фактическо и правно основание за отказ на плащането не е релевирано в
уведомителното писмо. Тази констатация е отнесена и за предпоследния абзац на
акта, предмет на съдебен контрол по АД № 440/2019г. на ШАдмС, където е посочен
пропуск, относим към изискването на чл.18, ал.3, т.3 от Наредбата за
представяне на разходооправдателни документи с информация за мярката на
продуктите изразена в килограми по отношение на круши, фактурирани в брой.
Съдът е указал при нова констатирана непълнота, административният орган на
основание чл.18, ал.6 от наредбата да издаде частичен отказ само относно тази
фактура, като в оспореното писмо липсва посочен размер на отказана финансова
помощ, както и правно основание за отказ.
С решение на ВАС
съдебният акт, постановен по АД №440/2019г. на ШАдмС е оставен в сила. В
мотивите на касационната инстанция е посочено, че в съответствие със събраните
доказателства първоинстанционният съд е приел липса на мотиви в оспореното уведомително
писмо, включително и необходимостта да се направи преценка за спазване
изискването на чл.9, ал.1 от наредбата за целия период.
В оспореното в
настоящото производство уведомително писмо е възпроизведено съдържанието на Уведомително
писмо за одобрение на заявка за плащане №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., с изх. №01-2600/4053/17.07.2019г.
Допълнително са посочени единствено доставките по предходните две заявки за
плащане, като по отношение на доставките по заявка за плащане
№02/27/280518/98907 от 10.12.2018г., посочени като такива от земеделски
стопани, е направен извод, че същите не следва да бъдат зачетени като такива,
предвид липсата на представен сертификат за съответствие.
Видно от
съдържанието на уведомителното писмо, както при съпоставянето на същото с
предходното такова, при новото произнасяне по заявките за плащане
административният орган не е установил никакви нови или допълнителни
обстоятелства, нито е релевирал различни фактически основания за отказ на
плащането. Процесният административен акт отново сочи, че не е спазено
изискването на чл.9, ал.1 от наредбата. При това положение е налице напълно
идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по
съдебен ред. Несъответствието, установено от съдебния състав по АД № 440/2019г.
на ШАдмС, е приповторено и в уведомителното писмо, издадено след отмяната на предходното и
връщане на преписката за ново произнасяне. В мотивите на съдебното решение по
АД № 440/2019г. на ШАдмС изрично е посочено, че по процесните заявки за
плащане, е изпълнено изискването на чл.9, ал.1 от наредбата. Необходимо е да се
посочи, че тази констатация е направена въз основа на приетите по делото
доказателства (фактурите за закупуване на плодове от „Ф.Г.7“ ЕООД и
регистрационните карти на доставчика – земеделски производител Л.Н.),
включително и от заключението на съдебната експертиза, като същата се
потвърждава и от съдебната експертиза, изготвена в хода на настоящото
производство. Административният орган нито е установил нови или допълнителни
обстоятелства, нито е подвел вече установените факти под друго право основание,
което счита, че е приложимо в настоящия случай. Точно обратното, при едни и същи
факти, е приложил същото правно основание, както при първоначалното вече
отменено произнасяне. При това положение се налага извод, че процесният административен
акт е постановен в пряко противоречие със съдебен акт – решение №
32/14.02.2019г. (погрешно посочена година вместо 2020г.) по АД 440/2019г. на
ШАдмС, поради което същият се явява нищожен.
Неспазване на
указанията, дадени с предходното съдебно решение, ясно се проявява и от
заявената позиция по оспорване заключението на съдебната експертиза. Ответникът
възразява срещу отговорите на експертите по въпроси 5 и 6, като твърди, че тази
част е неотносима към предмета на спора, доколкото излиза извън броя на
доставки, за които е одобрено дружеството, респективно извън периода, който
касае процесното уведомително писмо. Видно от приобщеното по делото експертно
заключение, в т.5 и т.6 вещите лица са проследили всички доставки, направени в
периода м.октомври 2018г. – м.май 2019г., в това число поотделно за всеки
отчетен месечен период и за всяко учебно / детско заведение и въз основа на
установеното са направили извод, че извършените общо в периода 124 доставки са
с плодове, доставени от земеделски производители и същите представляват повече
от 1/3 от всички доставки – общо на брой 276 (1/3 от 276 = 92 доставки).
Анализът на общия брой доставки за целия период е в унисон с указанията на
съдебните решения по АД №440/2019г. на ШАдмС и АД № 6883/2020г. на ВАС.
Необходимостта от тази преценка произтича от съдържанието на приложимите норми
на чл.6 и чл.9, ал.1 от наредбата. Първата цитирана разпоредба, в редакцията,
приложима за процесния казус, сочи че доставките на продукти по схемите се
извършват през учебната година в периода от 15 септември до 31 май, а според
чл.9, ал.1 от наредбата по Схема „Училищен плод“ се разпределят само пресни
плодове и зеленчуци, включени в списъка по Приложение №1а, като се извършват не
повече от 46 доставки за учебна година, от които най-малко 1/3 от доставките на
всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани,
регистрирани по Наредба №3 от 1999г. С посочените норми не се поставя изискване
за спазване на съотношението от 1/3, каквото например е разписано в чл.11 от
наредбата, касателно доставката на мляко и млечни продукти. В разпоредбата на
чл.11, ал.1 от наредбата са използвани изрази като „най-малко една доставка
месечно“; „броят на доставките … за съответния месец; извършване средно по две
доставки на седмица, но не повече от 10 доставки на месец“. Доколкото
такова нарочно посочване на периода не е направено досежно доставките на
плодове по схема „Училищен плод“, следва извода, че изискването за спазване на
съотношението от 1/3 се преценява в рамките на целия отчетен период, в какъвто
смисъл са мотивите на съдебните решения, с които е отменено предходното
уведомително писмо.
Игнориране
указанията, дадени с мотивите на решение № 32/14.02.2020г. по АД № 440/2019г.
на ШАдмС се установява и по отношение на констатациите и изводите, които
административният орган прави при преценка допустимостта на разходите по
доставките на круши, документирани в фактура № **********/21.01.2019г. Абсолютно
несъстоятелно е становището на ответника, че доколкото в процесната фактура продукт
„круши“ е в мерна единица „брой“, са налице неизвършени доставки, което води до
неспазване на изискването на чл.9, ал.1 от наредбата. В решение по АД
№440/2020г. на ШАдмС, съдът е посочил, че констатираният пропуск е относим към
изискването за представяне на разходооправдателни документи и в случай на
непълнота, административният орган следва на основание чл.18, ал.6 от наредбата
да издаде частичен отказ само относно конкретната фактура. Тези указания не са
съобразени и издаденото уведомително писмо изцяло преповтаря констатациите и
изводите, изложени в отменения административен акт.
По изложените
съображения съдът приема, че Уведомително писмо с изх. № 01-2600-4053 от
21.01.2021г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София
за одобрение на заявка за плащане № 03/27/280518/98907/09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907/08.02.2019г., в частта му, с която заявената за отчетен
период 01.12.2018г. – 31.12.2018г. финансова помощ е редуцирана със сумата от
1829,97 лева без ДДС и заявената за отчетен период 01.01.2019г. – 31.01.2019г.
финансова помощ е редуцирана със сумата от 2718,15 лева без ДДС, е постановен в
пряко противоречие със съдебен акт – решение № 32/14.02.2019г. (погрешно посочена
година вместо 2020г.) по АД 440/2019г. на ШАдмС и същото следва да бъде
прогласено за нищожно съобразно разпоредбата на чл.172, ал.2 от АПК, която
указва, че актове и действия на административен орган, извършени в противоречие
с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Нищожният
административен акт съобразно правната теория и практика, се счита за
несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и
да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва
повторно произнасяне на административния орган съобразно указанията в мотивите
на решение № 32/14.02.2019г. (погрешно посочена година вместо 2020г.) по АД
440/2019г. на ШАдмС, оставено в сила с Решение № 12166/01.10.2021г. по АД №
6883/2020г. на ВАС. Това налага преписката да бъде върната на ответника за
постановяване на административен акт, съобразно цитираното решение на съда и
мотивите на настоящото. При новото произнасяне административният орган следва
да извърши дължимата административна проверка за установяване наличието на
всички изискуеми предпоставки, документи и условия за заплащане на заявената
финансова помощ в унисон с разпоредбата на чл.19, ал.1 от наредбата, като при
наличие на основание по чл.19, ал.3 от наредбата за отказ на част от финансовата
помощ по заявките, следва подробно и мотивирано да изложи конкретните
фактически основания за това. Изискването за мотивиране на административният
акт налага установените фактически основания да бъдат подведени под съответното
правно основание за отказ на финансова помощ, предвидено в приложимия
нормативен акт.
При този изход на
спора съдът намира за основателно направеното от оспорващото дружество искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
установените разноски са в размер на 1110 лева, в това число внесена държавна
такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице – 500 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 560 лева, договорено и заплатено, съгласно договор
за правна защита и съдействие №**********/26.07.2021г. Съдът намира за неоснователно възражението на
административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото същото е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в
чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващата страна
направените по делото разноски в общ размер на 1110 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Уведомително писмо с изх. № 01-2600-4053
от 21.01.2021г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ -
гр.София за одобрение на заявка за плащане № 03/27/280518/98907/09.01.2019г. и
№04/27/280518/98907/08.02.2019г., в частта му, с която заявената за отчетен
период 01.12.2018г. – 31.12.2018г. финансова помощ е редуцирана със сумата от 1829,97
лева без ДДС и заявената за отчетен период 01.01.2019г. – 31.01.2019г.
финансова помощ е редуцирана със сумата от 2718,15 лева без ДДС.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие” – София за ново произнасяне по заявки за плащане №
03/27/280518/98907/09.01.2019г. и №04/27/280518/98907/08.02.2019г., подадени от „Ф.Г.7“ ЕООД *** с ЕИК ******** в 30-дневен срок от
влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на
закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати на „Ф.Г.7“ ЕООД с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Д.Н.,
разноски по делото в размер на 1110 (хиляда сто и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: