Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .12.2019 год., гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Анна Д.
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Андонова
кАНД №3043 по описа на съда за 2019 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Вентор” ООД –
гр.Суворово, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Даниела Д.Р.
чрез пълномощника й адв.Д.Т. ***, против Решение №1715/26.09.2019г по НАХД
№3320/2019г на ВРС, ХХVІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна НП №443546-F489586/20.06.2019г и наложената
на дружеството Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.261 ал.1 от ЗКПО. Касаторът релевира основанията на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим
по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния
закон, като оспорва отказа на ВРС да квалифицира случая като маловажен по
см.чл.28 от ЗАНН, и допуснати съществени нарушения напроцесуалния закон –
схематичендоклад на делото, без указания за разпределяне на доказателствената
тежест, липса на мотиви, необсъждане на всички събрани по делото доказателства
и възраженията на страните и пр., въз основа на които настоява за отмяната на
решението и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно
заседание адв.Т. поддържа изцяло жалбата като в допълнение твърди, че в случая
е налице и явна несправедливост на наказанието за едно явно незначително
нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици с оглед краткия
срок на забавата, и предвид факта, че НП, издадено против управителката за
същото нарушение, е отменено именно на основание маловажност на случая.
С писмените си бележки ст.ю.к. А.– процесуален
представител на ответната страна, оспорва жалбата против законосъобразното
решение на ВРС, и настоява за оставянето й без уважение.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна счита жалбата за основателна и намира, че в случая следва
да намери приложение институтът по чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
Анализирайки събраните в производството
пред него доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа
страна, че на 27.05.2019г след извършена проверка в информационния масив на ТД
на НАП-Варна било установено, че „Вентор” ООД е извършвало търговска дейност в
периода 01.01.2018г – 31.12.2018г, но не е изпълнило задължението си да подаде
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г в законоустановения срок за това – до 01.04.2019г
– декларацията била подадена на 22.04.2019г. В деня на установяване на
нарушението, квалифицирано по чл.92 ал.2 от ЗКПО, компетентното длъжностно лице
съставило АУАН против дружеството за неизпълнението на задължението му да
подаде декларацията в срок. При личното предявяване на акта управителката
Даниела Р. заявила възражения, които конкретизирала в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, а именно – посочила, че пропускът за подаване на декларацията в срок се
дължи на смяна на обслужващия дружеството счетоводител, че веднага при
установяването му декларацията е подадена от новия счетоводит,л преди
установяване на нарушението от АНО, че дължимият корпоративен данък за 2018г е
внесен, и че това е първо по ред нарушение за дружеството. Въз основа на акта
на 20.06.2019г било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите
констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, цитирал
възражението против АУАН и е посочил, че в случая са взети предвид тежестта на
нарушението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но не
са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, и наложил на касационния ответник глоба
в размер на 500лв. на осн.чл.261 ал.1 от ЗКПО.
При тази безспорна между страните
фактология ВРС приел от правна страна, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в сроковете по чл.34 от ЗАНН; че съставянето на АУАН само в присъствие
на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, след като
актът е предявен и връчен лично на представляващия дружеството; че АУАН и НП
имат минимално изискуемото за валидността им от правна страна съдържание
съгл.чл.42, респ.чл.57 от ЗАНН, в т.ч. правилно посочена дата и определен
субект на отговорността, вкл. изложени мотиви за отказ случаят да бъде
квалифициран като маловажен, които по принцип не са сред императивно
изискуемите с чл.57 от ЗАНН, с оглед на което приел, че в производството по
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От друга страна въззивният съд приел, че и материалният закон е приложен
правилно, като безспорно доказаното и обективно съставомерно нарушение е
квалифицирано по чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, и за него законосъобразно е избран
санкционният текст на чл.261 ал.1 от ЗКПО, като е наложено наказание в
специалния минимум от 500лв. по същия. Предходният съдебен състав обсъдил и
отхвърлил като неоснователно възражението за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, като на първо място посочил, че доколкото нарушението е формално по своя
характер, то липсата на ощетяване на фиска не налага такъв извод, след като е
имплицитна характеристика на нарушението; посочил е, че декларирането е
закъсняло с 21 дни, което не е незначително, тъй като в целия този период
данъчните органи са били в невъзможност да проверяват дали дружеството е
извършвало дейност и какви са финансовите резултати от нея; обстоятелството, че
нарушението е първо по ред, е релеватно при определяне размера на наказанието и
в случая е съобразено при налагане на специалния мининум на санкцията от 500лв,
но не е решаващо за преценката на случая като маловажен; смяната на обслужващия
дружеството счетоводител не е възприета като извинително основание за
неподаване на декларацията в срок, понеже от една страна самото дружество (а не
неговите служители) е ДЗЛ, чието задължение е да стори това в срок, а от друга
– от началото на 2019г, от когато има нови счетоводители, до 01.04.2019г – срокът
по чл.92 ал.1 от ЗКПО, са изтекли 3 месеца – време, напълно достатъчно за
изготвяне и подаване на ГДД от новото счетоводство, като е посочил, че
дружеството не попада сред изключенията по см.чл.92 ал.4 от ЗКПО в действащата
й редакция, в сила от 01.01.2019г, понеже е осъществявало дейност по см.ЗСч
през 2018г. Въз основа на всичко гореизложено въззивният съдебен състав е
потвърдил изцяло НП.
Настоящият касационен състав преценява
така достигнатите правни изводи по същество на предходния като доказателствено
обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях
съгл.чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, поради което няма да ги преповтаря.
Всички възражения на касаторите се
преценяват като неоснователни.
В ЗАНН и в субсидиарно приложимия пред
първата инстанция НПК няма изискване за съдържание на доклад по делото, за да
се твърди, че процесният такъв е схематичен. Твърдението за липса на мотиви на
решението се опровергава от простия му прочит – съдът е обсъдил събраните
гласни и писмени доказателства, изложил е съображения кои от тях кредитира и
защо, описал е възприетата фактическа обстановка, изложил е правните изводи, до
които е достигнал – относно спазването на процесуалните правила и относно
приложението на материалния закон, обсъдил е и мотивирано е отхвърлил всички
възражения на настоящия касатор, изложил е собствени убедителни съображения за
липса на основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
см.чл.28 от ЗАНН, посочил е, че случаят не попада в приложното поле на чл.92
ал.4 от ЗАНН, обсъдил е размера на санкцията, т.е. справедливостта на
наказанието, и мотивирано е потвърдил НП. Доказателството за компетентността на
актосъставителя и на АНО е Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г на Изп.директор на
НАП, която се съдържа в АНП и е коментирана от съда в решението му. ВРС е
посочил изрично, че в този случай не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателния (а не на административния според касаторите)
процес, а допълнително разследване по чл.52 ал.4 от ЗАНН не е било наложително,
след като с възражението в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не се оспорва
съставомерността на нарушението – напротив, сочат се причините за
осъществяването му. Протоколът за извършена проверка е извън задължителните
документи по ЗАНН, поради което и предвид липсата на спор между страните по
съставомерните факти е без значение кой го е подписал, а липсата на посочени
ЕГН, адрес и длъжност на свидетелите по АУАН според изобилната и константна
съдебна практика никога не представлява самостоятелно основание за отмяна на
НП; в самото постановление пък не се сочат и то не се подписва от свидетели. В
този смисъл възраженията на касаторите за допуснати съществени процесуални
нарушения като основания за отмяна на проверяваното решение са неоснователни.
Такова е и възражението за
незаконосъобразност на отказа случаят да бъде квалифициран като маловажен по
см.чл.28 от ЗАНН. В допълнение към изложените от ВРС мотиви, към които се
присъединява изцяло, настоящият съд следва да посочи, че този случай не се
различава по нищо от обикновените случаи на нарушения от същия вид – на
закъсняло деклариране, при което ДЗЛ подава декларацията по собствена
инициатива; че щети за фиска не биха възникнали дори декларацията по чл.92 ал.2
вр.ал.1 от ЗКПО да не бе подадена изобщо, защото – както е посочил и ВРС, това
нарушение е формално, а не резултатно; че липсата на предходни нарушения е
отчетена при индивидуализация на наложената санкция в специалния минимум; че срокът
на закъснението не е кратък (три седмици), а и той не може да бъде единственият
решаващ довод за маловажност на нарушението; че отмяната на НП, с което за
същото нарушение е била наложена глоба на управителя Даниела Р. като физическо
лице, не обвързва настоящия съдебен състав при преценка законосъобразността на НП,
с което е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ –
данъчнозадължено лице.
В обобщение на
изложеното - с проверяваното си решение ВРС законосъобразно, обосновано и
правилно е потвърдил НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 500лв. на осн.чл.261 ал.1 от ЗКПО. Съдебният акт не е обременен със сочените от дружеството-касатор
пороци, а други такива, обосноваващи ревизията или отмяната му, не бяха
установени и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК,
което налага отхвърляне на неоснователната жалба против законосъобразния
съдебен акт.
Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК
касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1715/26.09.2019г
по НАХД №3320/2019г на ВРС, ХХVІІ
с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП-Варна НП №443546-F489586/20.06.2019г и наложената на „Вентор” ООД –
гр.Суворово, обл.Варна, ЕИК *********,Имуществена санкция в размер на 500лв. на
осн.чл.261 ал.1 от ЗКПО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.