Определение по дело №65705/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29514
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Гергана Живкова Троянова
Дело: 20211110165705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29514
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110165705 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от Д. Б. М. и Н.
В. А. (ищци) срещу „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ – Република
Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. – клон България“ КЧТ (ответник), както следва:
иск с правно основание чл.459, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.448 от Кодекса за застраховането
(КЗ) от ищеца Д. Б. М. за заплащане на сумата 5000.00 лева – застрахователно
обезщетение, дължимо на ищеца като наследник на застрахования Боян Димитров М.,
починал на 22.09.2016г. при злополука, което събитие се твърди, че е покрит риск по
договор за групова застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“ по полица №
1570-1/2016г., сключена от работодателя „БТК“ ЕАД, като застраховащ, в полза на
служителите си, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
17.11.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от
Д. Б. М. за заплащане на сумата 1522.34 лева – лихва за забава за периода 17.11.2018г.
– 16.11.2021г.;
иск с правно основание чл.459, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.448 от КЗ от ищеца Н. В. А. за
заплащане на сумата 5000.00 лева – застрахователно обезщетение, дължимо на ищеца
като наследник на застрахования Боян Димитров М., починал на 22.09.2016г. при
злополука, което събитие се твърди, че е покрит риск по договор за групова
застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“ по полица № 1570-1/2016г., сключена
от работодателя „БТК“ ЕАД, като застраховащ, в полза на служителите си, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2021г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от Н. В. А. за заплащане на сумата 1522.34
лева – лихва за забава за периода 17.11.2018г. – 16.11.2021г.
Ищците твърдят, че синът им Боян Димитров М., като служител на „БТК“ ЕАД, е бил
1
застраховано лице по договор за застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“ по полица
№ 1570-1/2016г. с период на валидност 01.09.2016г. – 31.08.2017г., сключен между
застраховащ „БТК“ ЕАД и застраховател - ответника. Посочва, че в срока на действие на
договора е настъпило ПТП, при което синът им загинал. Сочат, че произшествието се дължи
на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Киа Сийд“ с рег.№ СА 7988 СХ,
от което е настъпила смъртта на Боян Димитров М. – водач на мотоциклет. Поддържат, че
вината за произшествието, което съставлява и престъпление по НК, е установена с влязла в
сила присъда по н.о.х.д.№ 1383/2017г. на СГС. Предвид изложеното и като наследници на
загиналия при злополуката застрахован, считат, че имат право да получат претендираното
по –горе застрахователно обезщетение. Посочват, че са отправили извънсъдебна покана за
плащане на същото до ответника, който с писмо от 13.10.2016г. отказал плащане с мотив, че
е налице изключен риск. Представят доказателства и претендират разноски.
Ответникът не оспорва, че в срока на действие на застрахователният договор е
настъпила злополука, при която е починал Боян Димитров М., който е бил застраховано
лице по договор с .„БТК“ ЕАД от 01.09.2016г.. Счита обаче, че е налице изключен риск по
смисъла на т.6.3, б. „в“ от Специалните условия, приложими към договора, тъй като Боян М.
е загинал при шофиране на мотор „Хонда Хорнет 600 С“, който е с обем на двигателя 600
куб.см., а по посочената клауза изключен риск е вреда от злополука при управление на
мотоциклет с обем на двигателя над 125 куб.см. Навежда евентуално възражение за
погасяване на вземанията по давност. Представя доказателства и претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
Исковата претенция е допустима. Евентуалното погасяване на исковата претенция по
давност касае основателността на спора, а не неговата допустимост, поради което няма
основание за прекратяване на производството като образувано по недопустим иск, както се
твърди.
В тежест на ищците е да установят, че Боян Димитров М. е бил застраховано лице по
процесната полица, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора,
което да е покрит риск по полицата, отправяне на покана за плащане на обезщетение срещу
застрахователя като правоимащи лица, изпадане на ответника в забава да изпълни
задължението си към тях, размер на вземанията.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищците, да
докажат плащане, както и възражението си, че събитието е изключен риск по договора за
застраховка.
Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Между страните не е спорно, че Боян Димитров М. е бил застраховано лице по
полицата, както и че същият е претърпял злополука по време на действие на договора за
групова застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“, при която е починал. Тези
2
обстоятелства следва да се отделят за безспорни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване обстоятелствата, че
между „БТК“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за групова застраховка „Злополука“ и
„Трудова злополука“, че застраховано лице по нея е бил Боян Димитров М., че същият е
претърпял злополука в срока на действие на договора, при която е загинал.
УКАЗВА на ищците, че следва най-късно в първото по делото заседание да посочат с
писмена молба банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните вземания –
чл.127, ал.4 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2023г. от
14:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, като на ищците се връчи и
препис от отговора на исковата молба чрез адв.Д. Н..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3