№ 18602
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110152942 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 477 КЗ.
Ищецът Г. С. К. твърди, че на 15.03.2023 около 16.09ч.в гр. София , по
Северна скоростна тангента при управление на л.а. „Фолксваген голф“ с рег.
№ ****** , на около 100м. преди отбивката за гр. Своге, бил застигнат от
водача на а-л „Фолксваген голф“ с рег. № ******* , като последният
реализирал ПТП , при което пострадал ищецът. Поддържа, че причина за
произшествието е движение с несъобразена скорост на водача на а-л
„Фолксваген голф“ с рег. № ******* г. В резултат на ПТП и след извършени
прегледи и изследвания ищецът К. бил диагностициран с контузия на шията
и вкалценяване в преден надлъжен лигамент пред С2. Впоследствие бил
освободен за домашно лечение с назначена терапия , били му дадени указания
за щадящ режим и прием на обезболяващи медикаменти. Имал затруднение в
движението на врата, което му създавало трудности при посрещане на
обикновени битови потребности като хранене, обличане, тоалет , за което
получавал помощ от своите близки.Изпитвал напрежение, безпокойство,
напрегнатост, липса на здрав сън. Поддържа, че възстановителният му
период продължава и до днес, като продължава да избягва физическо
натоварване , както и да изпитва болка при движение на главата. Поддържа,
1
че към датата на събитието застраховател на гражданската отговорност на
делинквента е ответникът- ФИРМА, като след изпратена писмена претенция
до ответника, същият не е отговорил по нея в законоустановения срок.
Счита, че справедливото обезщетение на претърпените неимуществени вреди
възлиза на 8000,00 лева., поради което претендира сумата от 8000,00 лева,
заедно със законната лихва от 27.03.2023 г. до погасяване на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА оспорва исковете по основание и размер. Оспорва,
че процесното ПТП е осъществено по вина на водача на лекия автомобил,
застрахован при ответника, оспорва механизма на ПТП, както и размера на
претендирани неимуществени вреди , като твърди и съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца поради липсата на поставен обезопасителен
колан в автомобила.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ
включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания, стрес и дискомфорт.
С определението от 27.03.2024 г. за безспорни между страните са
обявени следните обстоятелства: че на 15.03.23г. на описаните в исковата
молба място и час е настъпило ПТП между „Фолксваген голф“ с рег. №
******* , управлявано от С. К. и МПС „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
управлявано от Г. К.; че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
водача С. Д. К., управлявал л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № ******* . Ето
2
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за
доказано.
От показанията на свидетеля М. И. се установява , че след инцидента
свидетелят е получил обаждане от ищеца, който бил стресиран и чакал
линейка. Според свидетеля ищецът бил стресиран, имал болки в главата,
врата, кръста било му трудно да се придвижва, имал главоболие и
световъртеж. Била му предписана яка за врата, която носил в продължение на
10-15дни, наложило се свидетелят и други приятели на ищеца да му помагат –
да пазаруват, да го обгрижват. Според свидетеля ищецът и към настоящия
момент все още изпитва болка и дискомфорт.
В показанията си пред съда св. К., управлявал а-л „Фолксваген голф“ с
рег. № ******* заявява, че не е видял ищеца, който управлявал автомобила си
преди него и го ударил отзад. Предприел маневра да изпреварва автомобила
на ищеца, но го ударил отзад – в лявата част. След инцидента ищецът бил в
шок, оплаквал се от болки в шията. Свидетелят зяавява, че управлявал
автомобила си със 100км.ч. , като поради невнимание от негова страна
настъпил пътният инцидент.
От представения протокол за ПТП и изготвеното въз основа въз основа
на писмените и гласни доказателства заключение на САТЕ, се установява, че
събитието е настъпило поради субективните действия на водача на а-л
„Фолксваген голф“ с рег. № ******* –С. К., който при управление на
автомобила е отклонил вниманието си в процеса на изпреварване на
движещия се пред него автомобил „Фолкваген голф“ с рег. № СО 8974АВ и е
станал причина за настъпване на произшествието. Според заключението на
вещото лице ищецът К. не е имал субективната възможност да предотврати и
избегне произшествието, доколкото ударът е бил внезапен- в задна лява част
на управлявания от него автомобил , след което автомобилът се блъска в
мантинела и установява в покой. Ударът за водача К. е бил предотвратим чрез
своевременна реакция на възникналата опасна ситуация. Според вещото лице
автомобилът на ищеца каято вид и модел е снабден с предпазни колани на
всички седалки, предназначени за пътници и водач, като употребата на колан
намалява риска от травми в общия случай , но не и в конкретния - доколкото е
посочено от вещото лице, че при заден удар главата на водача не е закрепена
от колана и запазва известна свобода на движение , като при такъв удар се
3
получава преразтягане на шията между торса и главата.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът, чиято е тежестта, не доказа твърдението си, че към момента на
настъпване на събитието ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
Напротив, според заключението на СМЕ, при подобен механизъм на ПТП
обезопасителният колан е неефективен , тъй като механизмът на получените
травми е камшичен удар- при водач на л.а., блъснат отзад се стига до рязко
разгъване и сгъване на шията, която е свободна от колана . Или дори и да
беше доказано, че ищецът е бил без поставен такъв, то не би било налице
съпричиняване, защото вредите /такива, каквито се твърдят/ биха настъпили
без значение дали е бил поставен или не обезпоасителен колан.
От заключението на СМЕ се установява още , че вследствие на
процесното събитие ищецът К. е получил контузия на шията по типа на
„камшичен удар“, с рязко разгъване и сгъване на шията, като полученото
увреждане е в причинна връзка с установения механизъм на ПТП. Според
вещото лице болковият синдром при ищеца е свързан с ограничение на
движенията в шийния отдел поради разтягане на паравертебралните мускули
и ставни връзки между шийните прешлени. В този случай може да се постави
мека шийна яка до 48 часа от травмата, назначава се покой и обезболяващи
лекарства. Характерът на увреждането е определен като травматичен с
реализиране на медико-биологичен признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Получената травма е причинила на пострадалия
болки и страдания най-интензивни в първите 48 часа от травмата,
продължаващи 2-3 седмици , с болезнени ограничени движения в шийния
4
отдел на гръбнака, като обичайният възстановителен период е около месец, но
понякога може да продължи 2-3 месеца. Нормалният възстановителен период
за ищеца е бил около 3-4 седмици , като в рамките на около 3 седмици от
възникване на процесната травма ищецът е имал нужда от чужда помощ за
извършване на ежедневни дейности като хранене и обличане.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск. Предвид изложеното дотук съдът намира, че
е налице основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. Следва да бъде определен размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съобразявайки установените по
делото обстоятелства, че към датата на инцидента ищецът е бил в активна и
трудоспособна възраст, че е изпитвал по-интензивна болка при движение в
продължение на три - четири седмици, което не му е позволявало да полага
труд, както и да се справя с ежедневните си нормални дейности , изпитва
дискомфорт и към момента според свидетелските показания, че
уврежданията, макар и да не са свързани със счупване на кости, са довели до
болки, промяна в начина на живот, стрес и уплаха , съдът намира, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди
възлиза на 5000,00 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Същевременно, за да се присъди обезщетение в по-голям от определения
от съда размер, ищецът следва да установи или принципната тежест на
увреждането, или че индивидуално за него увреждането е протекло с
усложнен ход, каквито доказателства не се събраха. Ищецът, носещ тежестта,
не събра доказателства за изложените в исковата молба твърдения, че не се е
възстановил напълно, че търпи негативни последици и към момента на
завеждане на иска, респ. към момента на приключване на устните състезания ,
извън спомена за преживените стрес и уплаха вследствие на инцидента.
Отделно от отва, съдът съобрази , че травмите не са тежки, не са довели до
болничен престой, трайни увреди /обездвижване, инвалидност, белези/, до
невъзможност за движение на крайници, респ. на придвижване и пр., не са
протекли с усложнения. Следователно, ищецът не проведе доказване за
5
размера на справедливото обезщетение над приетия от съда.
Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен до сумата 5000,00
лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8000,00 лева.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. м1, т. 1 и ал. 3 КЗ върху
сумата от 5000,00 лева следва да бъде присъдена и законната лихва от датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице /27.03.2023
г./, доколкото не се твърди или установява ответникът да е уведомен в по-
ранен момент. В останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски в размер на 770лева за заплатена държавна
такса и депозит за експертиза , като съразмерно на уважения иск следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 481,25лева. Доколкото ищецът е
представляван от адвокат на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА , в полза на
адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение съобразно размера на
уважения иск , определено на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 800лева .
Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника се следват
разноски в размер на 228, 75лева / за депозит за експертиза, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА , ЕИК ********** да заплати на Г. С. К. с ЕГН
********** на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания от телесни увреждания, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.03.2023 г. в гр. София,
поради виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил
марка „Фолксваген голф“ с рег. № ****** , чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, заедно със законната лихва от 27.03.2023 г. до
погасяване на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
6
481,250 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
разликата до пълния предявен размер от 8000,00 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА , ЕИК ********** да заплати на адвокат Д. З. от
САК , с ЕГН **********, със служебен адрес гр. АДРЕС , на осн. чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800лева – за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото Г. С. К. .
ОСЪЖДА Г. С. К. с ЕГН ********** да заплати на ФИРМА , ЕИК
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 228,75 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7