Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на 11.12.2019 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Н. Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 5853 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.99, ал.5 ЗБН.
Производството
по частно гражданско дело № 5835/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ,
VI-състав е образувано въз основа на 7 жалби срещу Частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „К.т.б.”АД (в
несъстоятелност) с приети вземания по чл.69, ал.1 от Закона за банковата
несъстоятелност (по-нататък ЗБН), одобрена с решение № 41 от 24.04.2017 г. на
Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
В 7-дневния срок по чл. 99, ал. 3 ЗБН срещу
одобрената от УС на ФГВБ частична сметка за разпределение на налични суми между
кредиторите на КТБ (по-нататък Частичната сметка за разпределение) са постъпили
жалби от „С.Ж.”, френско акционерно дружество, със седалище в Париж, Франция, „Б.б.з.р.”АД,
Н.И.С., К.С.С., „А.И.“ООД, „А.” ООД, “Н.Г.
ФОНД”ЕАД и ’’М.И.Д.“ ЕАД. С влязло в сила определение по частно гражданско дело
№ 5835/2017 г. по описа на Софийски градски съд, производството по жалбите на “Н.Г.
ФОНД”ЕАД и "М.И.Д.“ ЕАД е прекратено.
Жалбите
са допустими - подадени са в срока по чл.99, ал.5 ЗБН, от лица с правен
интерес, легитимирани да обжалват решение № 41 от 24.04.2017 г. на Управителния
съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, засягащ технити права.
С промените в Закона за банковата
несъстоятелност (ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) законодателят създаде нова алинея 4 на чл.99 ЗБН, според която синдикът изпълнява
одобрената от фонда и неоспорена част от сметката за разпределение и при
постъпили жалби срещу одобрената от ФГВБ сметка за разпределение, в случай че в
масата на несъстоятелността са събрани достатъчно допълнителни парични средства,
от които се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до
произнасяне на съда по тях с влязъл в сила съдебен акт. Съдът
намира, че така редактираната норма създава два режима: При
липса на събрани достатъчно допълнителни парични средства, от които се заделят суми
за обезпечаване на претенциите по жалбите и поради това е невъзможно да се изпълни одобрената от фонда и неоспорена част от
сметката за разпределение,
разпределението се извършва по аналогичен на чл.460 и сл. ГПК и
чл.720 и сл ТЗ ред. Когато в масата на
несъстоятелността са събрани достатъчно допълнителни парични средства, от които
се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до произнасяне на
съда по тях, синдикът изпълнява одобрената от фонда и неоспорена част от сметката за
разпределение и при постъпили жалби по ал. 3. "Неоспорена
част от сметката за разпределение" в този случай има характер на влязъл в
сила акт и е извън предмета на развиващото се пред съда производство по
обжалване.
Съгласно
обявеното в ТР, "КТБ"(н) е пристъпила към изпълнение поради наличи на
събрани достатъчно допълнителни парични средства, предопределящо и
предмета на настоящото дело - съдът може да потвърди или да отмени само оспорената част от сметката за разпределение.
По делото не е спорно, а същото съставлява
ноторно известен факт, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет
на БНБ по Протокол № 11 „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) е поставена под специален надзор като считано от тази дата,
видно от решенията по т.3 и 4 от Протокола, е постановено спиране изпълнението
на всички задължения на банката и забрана да извършва всички дейности съгласно
лиценз за извършване на банкова дейност; С
Решение на УС на БНБ № 138/06.11.2014 г. е отнета лицензията за извършване на
банкова дейност на КТБ АД ( в несъстоятелност), явяващо се и началния момент, от който КТБ АД ( в несъстоятелност)
окончателно е лишена от правата си да извършва банкова дейност и да изпълнява
задълженията си по сключени от нея договори; С решение от 24.04.2015 г. на СГС е било открито
производство по несъстотяленост на КТБ(Н)
С Решение № 41/24.04.2017 г. на УС на ФГВБ, след направени изменения, е
одобрил частична сметка за
разпределение.
С Решение №
51/18.05.2017 г. на УС на ФГВБ е била допусната поправка на ОФГ
в Решение № 41/24.04.2017 г. относно сумите за А.И.” ООД и "А."ООД.
Следва да
се отбележи, че с атакуваното решение са
оставени без разглеждане жалби срещу сметката за разпределение, като
едновременно с това е налице нейното одобряване, без да е решен въпросът за
допустимостта им. Доколкото с решението е формирана воля относно сметката,
следва да се приеме, че жалбите в
прекратителната част нямат характер на частни жалби, тъй като вече е налице
произнасяне на фонда по същество, а на жалби срещу сметката при непостигнат от
страната правен резултат.
ПО ЖАЛБАТА НА „Б.Б.З.Р.“
Предмет на жабата са невключени в сметката,
приети
вземания по два договора - Договор за предоставяне на средства по
програма за целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г и Договор
за предоставяне на средства по програма за целево рефинансиране на търговски
банки от 23.12.2008 г.
Твърди
се, че одобрената с Решение № 41/24.04.2017 г. на УС на ФГВБ
частична сметка за разпределение е незаконосъобразна, защото в полза на ББР не са разпределени суми за
удовлетворяване на нейни вземания, обезпечени с особени залози, включени в
Списъка по чл. 67, ал.2 ЗБН с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от
ЗБН (т.е. безспорни вземания, признати от синдика и от съда и неоспорени от
останалите кредитори), въпреки наличието на реализация по учредените в полза на
ББР обезпечения,
както следва:
1. суми, които към момента на съставяне на частичната
сметка за разпределение са събрани по доброволен ред или чрез принудително
изпълнение от третите лица-длъжници по заложените вземания, произтичащи от
договори за кредит между КТБ (н.) и трети задължени лица, от момента на поставяне на
банката под надзор.,
2. суми, равняващи се на сумите по депозити и други банкови сметки в КТБ
(и.), предмет на прихващанията със заложените в полза на банката вземания по договори за кредит.
КТБ(Н) и
Фонда изразяват становище за неоснователност нажоалбата, основани на
неизискуемост на събраните вземания преди откриване на ПН.
Съдът намира жалбата за частично
основателна.
Нормите на Чл.7 и чл.8 от ЗОЗ
регламентират възможност за правомерно разпореждане от страна на залогодателя
със заложеното имущество на длъжника, без съгласие на заложния кредитор, както
и други негови права, производни от характера на залога. Това е наложило
създаване на специални правила относно трансформацията на привилегията на
заложния кредитор, като целта е да се осигури алтернатива на удовлетворяването
му в случай на разпоредителна сделка. Трансформацията зависи от вида на
промяната, като кредиторът може да
насочи изпълнението върху продажната
цена на заложеното имущество; получената при погиването на заложеното имущество
или при неговото принудително отчуждаване, заместваща облага(вещ или вземане);
насрещната престация, получена от залогодателя при извършване на разпоредителна
сделка, погасяваща заложното право(чл.10 ЗОЗ).
Когато трето лице придобие имуществото от залогодателя
в кръга на обикновената му дейност, залогът се погасява, но не и в отношенията
залогодател - заложен кредитор. Тъй като заложеното имущество е отчуждено и заложният
кредитор не притежава заложното право, той получава защита посредством
трансформацията на заложното право върху заместващата облага
или насрещната престация. При погасяване чрез
плащане на осн. чл.10, ал.1, т.4 ЗОЗ,
особения залог преминава върху полученото в резултат на плащането. Ако
новопридобитото имущество не може да
бъде обособено от цялото имущество на залогодателя, приложение намира правилото по чл.10, ал.1, т.3 ЗОЗ.
Тъй като след пристъпване на изпълнение залогодателят не може да се
разпорежда със заложеното имущество, то и трансформацията има своето значение
преди този момент, свързан с неизпълнението при изискуемо вземане. Неоснователно
е възражението на ответниците по жалбата основани на времевото действие на
нормата. Възможността заложният кредитор да се удовлетвори от събраната сума не
поражда съмнение и и при старата
редакция на текста, предвид правилото
на чл.9, ал.5 от ЗОЗ и чл.10,
ал.1, т.1 ЗОЗ.
Горното мотивира съда да приеме,
че кредиторът има право на
предпочитателно удовлетворение от доброволно заплатените или принудително
събрани суми за периода от поставянето на банката под специален надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г., от коаго и той не може да
пристъпи към принудително събиране на вземането, до момента на съставяне на сметката за разпределение.
След
одобряване на списъка
на приетите вземания е налице осъществено погасяване на задължения на банката, което е нововъзникнало обстоятелство, което следва да се съобрази
при изготвяне на сметката за разпределение.
На
27.09.2016 г. е продаден пълният пакет заложени ДЦК с номинал 625 000 евро
срещу цена 851 308.06 евро. Назначеният Депозитар е удостоверил, че
по негова сметка е постъпила сума от посочената продажба в размер на 1 665
013.84 лева / 851 308.06 евро/. По разпределението на горната сума няма
присъединени други кредитори и цялата сума е разпределена в полза на ББР АД -
заложен кредитор с първи по ред особен залог. На 11.10.2016 г. е продаден
пълният пакет заложени ДЦК с номинал 20 000 000 лева срещу цена 20 432 383.61
лева. Назначеният Депозитар е удостоверил, че по негова сметка е постъпила сума от посочената
продажба в размер на 20 432 383.61 лева. По
разпределението на горната сума няма присъединени други кредитори и цялата сума
е разпределена в полза на ББР АД - заложен кредитор с първи по ред особен
залог. Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и се
потвърждава от доказателствата по делото, включително от приетото по делото
заключение на съдебно - счетоводната експертиза.
Съгласно заключението на ССЕ след
приспадане на тези плащания задължения
по двата договора са:
По
Договор за предоставяне на средства по програма за целево рефинансиране на
търговски банки от 23.12.2008 г, след частичното погасяване общият размер на
неплатеният остатък от приетите вземания възлиза общо на 22 321 783,06 лв,в т.ч.: главница в размер на -19
567 616,39 лв; възнаградителна лихва - 2 616 666,67 лв ; неустойка-137 500,00
лв.
По Договор за междубанков кредит по
Програма за МСП в България на КфВ - Германия целево рефинансиране на търговски
банки от 18.08.2011 г, след частичното погасяване общият размер на неплатеният
остатък от приетите вземания възлиза на
2 232 329,99 лв, в т.ч.: главница в размер на 2 074 072,92 лв.; възнаградителна лихва 158 257,04 лв.
Общо по двата договора: 24 554 113,05
лв
Съобразно
заключението на експертизата, общият размер на сумите,
събрани при „К.Т.Б.” АД по доброволен ред или чрез принудително изпълнение от
третите лица - длъжници по договорите за банков кредит, които са били заложени
в полза на «Б.б.з.р. АД з. периода 20.06.2014 г - 31.01.2017 г (датата, към
която е изготвена частичната сметка за разпределение) по двата договора възлиза общо на 697 044,06 лв., която се разпределя съгласно
приложение №2 и обяснението дадено от ВЛ в съдебно заседание, по следния начин:
24 384 евро ( 47 690,22 лв.) по Договор за междубанков кредит по Програма за МСП в
България на КфВ - Германия целево рефинансиране на търговски банки от
18.08.2011 г
649 353,84 лв. по Договор за предоставяне на средства по програма за целево рефинансиране
на търговски банки от 23.12.2008 г
Следователно в сметката следва да се вкючат в реда по
чл.94, ал.1, т.1 ЗБН следните обезпечени суми по двата договора:
По Договор за междубанков кредит по
Програма за МСП в България на КфВ - Германия целево рефинансиране на търговски
банки от 18.08.2011 г. при условията на чл.76, ал.2 ЗЗД, съвпадащ с договореното между
страните: 47 690,22 лв -
възнаградителна лихва;
по Договор за предоставяне на средства по
програма за целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г. : 158 257,04 лв. - възнаградителна лихва и 491 096,80 лв. - главница.
Относно
прихващанията:
Спорът се свежда до това налице
ли е трансформация по чл.10, ал.3 ЗОЗ при наличие на прихващания извършени от
длъжниците на КТБ(н), които са и кредитори на същата и чиито задъления са
предмет на особения залог в полза на ББР АД.
По
отношението на трансформацията следва да се отнесе казаното по горе.
При прихващането се погасяват две
насрещни еднородни вземания, т.е.
погасява се както вземането на банката към третото задължено
лице, така и неговото насрещно вземане към нея. Като резултат се погасява вземането на Банката,
върху което е учреден особен залог, без
реално в патримониума да постъпва
актив. Това поставя въпроса дали е налице трансформация и върху какво
имущество. В правната доктрина ("За действието на прихващането по отношение на обезпечено с
особен залог вземане във връзка с производството по несъстоятелност на банка. Научно-практически коментар"
проф.В.П.) се застъпва тезата, че макар в
имуществото на банката да не влиза актив,
с погасяването на задължението към третото лице се намалява пасивът на
банката. Това води до трансформация, пораждаща право на заложния кредитор да се
удовлетвори от равностойността на заложеното имущество, след като това имущество не може да се отдели
от останалото имущество на залогодателя(чл.10, ал.1, т.3 от ЗОЗ). Тази теза се
поддържа от кредитора в неговата жалба.
КТБ(Н) и фонда поддържат, че липсава
реално постъпил актив. Според разпоредбата на член 94, ал.1, т.1 от ЗБН
в този ред се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека - от
получената сума при реализацията на обезпечението. Тъй като посочената
първа поредност обхваща единствено и само сумите, получени от реализация на
обезпечението и не е свързана с някаква обща привилегия на обезпечения кредитор
по отношение на заместващи права на банката в несъстоятелност, то това правило е неприложимо
към прихващането. Липсва законово определенена привилегия, разпростираща се
върху цялото имущество на банката в несъстоятелност и подлежаща на
удовлетворяване преди останалите кредитори на банката. Сочитат, че това би означавало да се приеме, че в хипотеза на извършено прихващане от
длъжника по заложеното вземане, заложният кредитор, притежаващ привилегия върху
ограничено имуществено право от патримониума на залогодателя, изведнъж да се сдобие с
привилегия върху цялото имущество на залогодателя. По този начин той би изместил всички останали негови кредитори, които дори не биват
известени чрез вписване в регистъра за възникването на описаното изключително
привилегировано положение на обсъждания заложен кредитор.
Излагат, че
случай на прихващане не е
налице конкретна сума, която да е събрана, за да може заложното право да се
концентрира върху същата сума и съответно, липсва обект спрямо който да тежи
заложното право и по реда на новата т.4, член 10, ал.1 от 303, която би била
приложима за прехващанията след 30.12.2016 г. сумите по банковите сметки на
длъжниците на КТБ, във връзка с които е извършено прихващане, не са актив, а
задължение за КТБ, което се погасява с прихващането.
Сочат, че при решаване на спора по жалбата в тази част
следва да се има предвид и съществуващата правна уредба на исковете с правно
основание чл.59, ал.3 ЗБН, чл.59, ал.5 ЗБН и
чл.З, ал.3 ЗБН. Преферентният ефект на отправените
изявления за прихващане, изразяващ се в поставянето на получилия удовлетворение
кредитор в по-благоприятно положение в сравнение с това, в което той би бил при
разпределение в рамките на производството по несъстоятелност, ако прихващането
не бе извършено.
Настоящата инстанция не споделя
теза на жалбоподателите. При наличие на прихващане е налице изменение както на
актива, така и на пасива с една и съща величина. Следователно в патримониума на
заложния длъжник не постъпва актив, върху който да се трансформира залога, и
при чиято неотделимост да е приложимо правилото на чл.10, ал.3 ЗОЗ. Нормата на чл.94,
ал.1 ЗОЗ изрично сочи, че на разпределение подлежат постъпленията от осребреното имущество, изискащо наличие на
реално имущество постъпило в масата.
Следва да
се вземе и предвид, че на разположение на кредитора е исковата защитата по чл.59
ЗОЗ При обявяване на относителната
недействителност на прихващанията и
събиране на вземанията, кредиторът ще реализира привилегията си в следващо
разпределение.
ОТНОСНО ЖАЛБАТА НА С.Ж., френско акционерно дружество
Видно от одобрената от ФГВБ първа частична
сметка за разпределение, общият размер на сумите, предназначени за плащане на С.Ж.по
Договор за срочен заем от 19.05.11 г. е в размер на 9 957 131,67 лв., както
следва: неустойка за забава - 255 636,94 лв.; редовна лихва за забава - 2 997
836,73 лв., и главница в размер на 6 703 658,00 лв.,с ред за удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т.
1 от ЗБН. По отношение на първите две пера спор липсва.
Жалбоподателят
счита, че следва да се включи главницата над одобрената сума 6 703
658,00 лв. до пълния размер на приетите вземания - 41 072 430 лв., като разликата съставлява:
Всички суми, които към момента на съставяне
на частичната сметка за разпределение са събрани по доброволен ред или чрез
принудително изпълнение от третите лица-длъжници и застрахователни дружества по
заложените вземания, произтичащи от договори за кредит между КТБ (н.) и трети
задължени лица,
Сума, равняваща се на сумите по депозити и
други банкови сметки в КТБ (Н), предмет на
прихващанията със заложените в полза на С.Ж.вземания по договори за кредит до
пълния размер на приетите вземания на С.Ж.съгласно Списъка на приетите
вземания.
По първото перо жалбоподателят С.Ж.твърди, че му се дължи
разпределение на сумите, постъпили по договорите за банков кредит, вземанията
по които са заложени в негова полза, считано от датата на поставяне на КТБ АД
(сега в несъстоятелност) под специален надзор, а именно 20 юни 2014 г., поради
което възразява срещу размера на разпределената му сума и счита, че същата следва е в по-голям размер. Допълнително в този смисъл се
позовава на уговорки в подписаните договори за „Случаи на неизпълнение”,
съгласно които залогодателят КТБ АД е следвало да може да събира, да се
разпорежда или да се ползва от суми от обезпеченията само до настъпването на
Случай на неизпълнение по смисъла на чл.21 от Договора за срочен заем, какъвто
именно случай се твърди, че е настъпил на 20 юни 2014 г. с поставянето на
банката под специален надзор. Именно от тази дата занапред жалбоподателят
счита, че залогодателят е следвало да държи за заложния кредитор - С.Ж.,
сумите, събирани от третите лица, по вземанията предмет на обезпеченията и от
този момент тези суми са били предназначени за удовлетворение на заложния
кредитор.
Синдиците на „К.т.б.“ АД (н.) са разпределили в полза
на заложния кредитор С.Ж.с привилегия по ред 1 паричните средства по
договори за кредит, предмет на обезпеченията, постъпили или принудително
събрани, считано от 05.11.2014 г., явяваща се дата на предсрочната изискуемост,
по което не се спори.
Спорен между само страните е
моментът от който следва да се приеме, че се
събират суми от обезпеченията в полза на С.Ж.. Според жалбоподателя това е
момента на поставяне на банката под особен надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г.
Хипозата е идентична с тази на "ББР"АД,
поради което и съдът препраща към изложените по-горе мотиви, налагащо извода за
основателност на жалбата в тази част.
Съгласно заключението на ВЛ общия размер на
платените или принудително събрани суми са в общ размер на 15 181 303,21 лв., заедно със сумата 13
584.22 лв., включена в неоспорената част
от сметката и представляваща събрани комисиони за издаване на банкови гаранции
и ангажимент, по един от договорите за кредит, предмет на обезпечението на С.Ж..
Доколкото разпределената сума не е била предмет на обжалване, а и „Заложено имущество“, предмет на залога са и всички вземания по заложените договори
за кредит, изброени в списъци към договорите за залог, включително вземанията
за главници, лихви, неустойки, такси, комисиони или каквито и да е вземания по
договорите за кредит от друг характер, то общия размер на сумата е 15 181 303,21 лв. с включени 13 584.22 лв. Видно от заключението
размерът на сумите, събрани при „К.Т.Б.” АД по доброволен ред или чрез
принудително изпълнение от третите лица - длъжници по договорите за банков кредит,
които са били заложени в полза на «С.Ж.» АД със седалище в Париж са : в периода от 20.06.2014 г до 24.06.2014
г са 159 974,61 лв., за периода от
25.06.2014 г до 04.11.2014 г - 5 077 781,15лв.
или допълнително следва да се включи общата сума от 5 237
756,76 лв., към вече включената главница от 6 703 658,00 лв.
Жалбоподателят С.Ж.претендира и
разпределяне на постъпили суми по Рамкова застрахователна полица
ДОМ110700441/30.11.2007 г., издадена от „Българска агенция за експортно застраховане“
ЕАД, каквито обаче
не се установи да са били изплащани от застрахователя, видно от ССЕ.
По отношение на сумите за
прихващания следва да се отнесе казаното по-горе, налагащо извода за
неоснователност на жалбата.
ОТНОСНО
ЖАЛБАТА НА „А.И.” ООД
Между КТБ АД и „А.и.” ООД са сключени три
броя договори за откриване на разплащателни сметки, както следва: Договор за
разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец с №
236672/01.07.2009 г. с IBAN: ***; Договор за разплащателна сметка на юридическо
лице или на едноличен търговец с № 236671/01.07.2009 г. с IBAN: ***плащателна
сметка на юридическо лице или на едноличен търговец с № 236598/01.07.2009 г. с
IBAN: ***. На 07.06.2014 г. между „А.и.” ООД и КТБ АД е сключен Договор за учредяване на особен
залог на вземания по реда на 303 за обезпечаване вземанията по трите договора.
Предмет на договора за особен залог са вземанията на КТБ АД /н/ от трето лице -
„Т- У.” ЕООД, произтичащи от Договор за банков кредит от 15.10.2013 г., сключен
между „Т- У.” ЕООД и КТБ АД /сега в несъстоятелност/. Договорът за залог е в
писмена форма но не е бил вписан в ЦРОЗ.
Кредиторът „А.и.” ООД е бил включен от
синдика в първоначалния списък на приетите вземания по чл.64, ал.1 ЗБН, като
вложител с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН
На 01.09.2015 г. в КТБ АД /н/ е постъпило
възражение по смисъла на чл.66, ал.1 ЗБН с вх. № 147 от „А.и.” ООД. Синдикът на
КТБ АД /н/ се е произнесъл по направеното възражение със свое окончателно
решение № ЗБН66-147/20.01.2016 г., като е преценил, че вземането поради
сключения договор за залог от 07.06.2014 г. е обезпечено и е включил кредитора
с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.1 ЗБН в списъка на приетите вземания
по чл.66, ал.7, т. 1 ЗБН, в какъвто вид е бил включен в сметката за
разпределение.
С Решение № 41/24.04.2017 г. (абзац 2-ри и
3-ти на стр.35 ) УС на ФГВБ е изключило от ЧСР сумата, предвидена за „А.И.“ ООД от 3 937 015,70 лв.
и е постановила
включването за удовлетворяване на
кредиторите по чл.94. ал.1. т.4 ЗБН.
Доводите
в жалбата се свеждат до недопустимост на решението в частта, с която е
предприето изменението сметката за разпределение тъй липсва надлежно сезиране
от лица с правен интерес, като с решението
по чл.99 ал. 1 от ЗБН УС на ФГВБ няма компетенцията да разреши материално
правен спор, относно съществуването на заложно право, който се
разрешава в производството по чл. 68 от ЗБН, тъй като спор за материално право
следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо с решението, с което съдът
се произнася по възражението срещу прието или неприето вземане, съответно срещу
приемането като обезпечено.
Допълнително излага съображения за
неправилност, тъй като съгласно чл.3 ал. 1 буква „з“ от Договора за учредяване
на особен залог банката се е задължила да извърши необходимото по заявяване за
вписване на залога в централния регистър на особените залози, като
представляващи банката се явят лично пред служител на този регистър за полагане
на подпис за съгласие да се впише особения залог или като заверят нотариално
същите както и за други действия и обстоятелства, които подлежат на вписване
съгласно изискванията на закона. Съгласно буква „и“ на чл.З ал.1 банката се е
задължила да извърши и извършва за своя сметка всички разноски по вписване на
предвидените в закона за особените залози обстоятелства. Счита, че невписването
на залога не следва да се разглежда като обстоятелство, ощетяващо
залогоприемателя „А.и.“ ООД, доколкото същото е вменено като задължение на
банката. С подписването на този договор банката е дала своето неотменимо
съгласие залогоприемателят служебно да събира суми от сметките й за погасяване
на задълженията й, възникнали на основание на този договор, както и на
основание Договори за разплащателна сметка, сключени с „А.и.“ ООД и всички
последващи споразумения към тях. Позовава се на оповестително-защитното
действие на вписването на договора,
което към момента на възникването му не е било негов конститутивен елемент.
КТБ(Н) и
фондът излагат становище за неоснователност на жалбата, тъй като невписването
на особения залог го прави непротивопоставим на кредиторите.
Съдът намира, че доколкото Фондът има
задължение и служебно да извършва преценка относно правилността на сметката за разпределение и извършва корекции, осъществената от него такава не може да доведе до недопустимо
произнасяне, независимо дали е бил надлжено сезиран или не. Дали вземането е
било правилно изключено от реда е въпрос на правилност, а не на допустимост на произнасянето.
Съобразно нормата на чл. 64, ал.1 от ЗБН, в
срок до 30 дни след изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 синдикът съставя
списък на приетите от него вземания, в който посочва основанието и размера, с
които е прието вземането, вида и размера на обезпечението и поредността на
удовлетворяване на вземането съгласно този закон. Срещу списъка кръга лица по
чл.66, ал.1 ЗБН могат да направят възражение пред синдика, като след
окончателното му решение то ал.4 възниква правото им на жалба по ал.6, като съдебното решение има правни
последици съответни на решението по
ч.694 ТЗ. Тъй като срещу привилегията не е било подаено възражение, то при преценка на реда на вземането,
извършващо се със сметката за разпределение, могат да се вземат само
нововъзникнали факти. В случая такива не се твърди да са настъпили.
Следователно вземането на „А.И.“ ООД в размер на 3 937 015,
70 лв. следва да се разпредели
с поредност по
чл.94, ал.1, т.1.
Между „КТБ” АД и „А.” ООД е сключен Договор
за индивидуален срочен депозит № 32199 от 05.04.2013 г. и Анекс № 1 към него от
04.04.2014 г., в изпълнение на който „А.” ООД е предоставило на КТБ АД сума в
размер на 4 101 500,01 евро с левова равностойност в размер на 8 341 525.28 лв.
по сметка с IBAN: ***.
На 05.04.2014 г. между „А.” ООД и КТБ АД е
сключен Договор за учредяване на особен залог на вземания по реда на Закона за
особените залози (303) за обезпечение на вземанията на „А.” ООД в размер на
главница от 4 101 500,01 евро, заедно с лихвите по договора от 05.04.2013 г. и
всички последващи анекси към същия.
Предмет на договора на залог са вземания на
КТБ АД от трето лице - „Е.ф.г.”АД, произтичащи от Договор за банков кредит от
14.01.2011 г., сключен между „Е.ф.г.”АД и банката.
Договорът за залог е в писмена форма, като не е вписан в
ЦРОЗ.
Кредиторът „А.” ООД е включен служебно от
синдика в първоначалния списък на приетите вземания по чл.64, ал.1 ЗБН, като
вложител с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН.
На 26.08.2015 г. в КТБ АД /н/ е постъпило възражение
по смисъла на чл.66, ал.1 ЗБН с вх. № 139 от „А.” ООД. Синдикът на КТБ АД /н/
се е произнесъл по направеното възражение със свое окончателно решение №
ЗБН66-139/20.01.2016 г. като е преценил, че вземането поради сключения договор
за залог от 05.04.2014 г. е обезпечено и е включил кредитора с ред на
удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.1 ЗБН в списъка на приетите вземания по
чл.66, ал.7, т.1 ЗБН.
С Решение № 41/24.04.2017 г. (абзац 2-ри и
3-ти на стр.35) УС на ФГВБ изключва от ЧСР сумите, предвидени за „А.” ООД и
постановява включването им за удовлетворяване на кредиторите по чл.94. ал.1.
т.4 ЗБН.
Поради
идентичността на хипотезите тук следва да се отнесе казаното по-горе относно „А.И.”
ООД, поради което и жалбата е основателна. Вземането на А.“ ООД в размер на 8
341 525,28 лв. следва да се удовлетвори
по реда на чл.94. ал.1. т.1 ЗБН
ОТНОСНО
ЖАЛБАТА НА „Е.Ф.Г.“ АД
С Решение № ЗБН66-340/21.01.2016 г. на
синдика на „К.т.б.” АД /н./ вземането на „Е.ф.г.” АД е включено в Списъка на
приетите от синдика вземания на кредитори с ред на удовлетворяване по чл. 94,
ал. 1, т. 1 ЗБН, в размер 34 050 553,95 лева и обезпечение - Договор за особен
залог от 25.10.2013 г. и Анекс № 1 към него от 28.04.2014 г., който е вписан в
ЦРОЗ с номер на вписване 2014042903345 и под условие - до размера на получената
сума при реализация на обезпечението. Посоченият договор обезпечава вземания на
С.И. от КТБ АД ( в несъстоятелност) по Договор за банков кредит на необвързани
баланси от 25.10.2013 г.
Тъй като „С.И.” ПЛС, първоначалният
кредитор на Банката за това вземане, е пристъпила към изпълнение по реда на
чл.32 от Закона за особените залози срещу заложените вземания от страна на „Е.ф.г.”
АД и се е удовлетворила, на основание чл.155, ал.2 ЗЗД „Е.ф.г.” АД се е
суброгирала във вземането на „С.И.” ПЛС, с оглед на което се явява кредитор на
КТБ АД /н./. На това основание синдикът на Банката е включил „Е.ф.г.” АД в
списъка на кредиторите като обезпечен кредитор. Едновременно с това
жалбоподателят „Е.ф.г.“ АД е поръчител на „К.Е.“ АД за вземанията на КТБ АД (в несъстоятелност) от последното дружество по Договор
за банков кредит от 20.04.2014 г., по силата на който КТБ АД е отпуснало банков
кредит в размер на 20 681 000 евро на „К.Е.“ АД. Вземанията на КТБ АД (в
несъстоятелност) по този договор за банков кредит са обезпечени с особени
залози върху вземания на кредитополучателя и трети лица, учредили особен залог
в полза на КТБ АД за обезпечаване на задълженията на „К.Е.“ АД.
Жалбоподателят смята, че с погасяване на
задължението на КТБ освен законовата суброгация , ЕФГ /н/ придобива и правото
да получи прливилигировано заплатените вместо КТБ суми, които вече са му били
събрани ефективно. Ако ЕФГ /н/ не ги е
било платило вместо КТБ/н/, то С.И. Плс
е щял да се удовлетвори от същите суми , които вече са събрани и то като
обезпечен кредитор, така че сега това право има ЕФГ/н/. ЕФГ/н/ е включено в
одобрения списък на кредиторите на КТБ АД - в несъстоятелност като кредитор с
ред по чл.94 ал.1 т.1 от Закона за банковата несъстоятелност с вземане в размер
на 34 050 553,95 лева., но извършените
от „ЕФГ" АД /н/ плащания, освен че представляват реално изпълнение на
задължение на КТБ АД към друга банкова институция, също така покриват изцяло
условието на „ЕФГ" АД /н/ да се изплатят суми до размера на получената
сума при реализацията на обезпечението, тъй като с реални плащания дружеството
е удовлетворило вземанията на привилигерован кредитор, какъвто е С.Б.И.Плс. със
суми постъпили ефективно по банковата сметка на „ЕФГ" АД /н/, открита в
Ситибанк Европа за обезпечаване на кредита, предоставен на КТБ АД.
КТБ(Н) и
Фондът считат жалбата за неоснователна, тъй като в хода на производството по
несъстоятелност не са били рализирани приходи от обезпеченията на дружеството.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
„С.И.”
ПЛС е кредитор на КТБ(Н), като вземането й е обезпечено от „ЕФГ" АД /н/ с
особен залог върху вземанията дружеството от трети лица, върху банкова сметка ***
„ЕФГ" АД /н/ в Ситибанк Европа.
„С.И.”
ПЛС е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ, като е събрала вземането си. Тъй като е
погасил задължението на КТБ(Н) и в
съотвествие чл.74 ЗЗД „ЕФГ" АД /н/ се е суброгирала в правата на „С.И.” ПЛС. Поради това е била
включена в списъка на вземания като обезпечен кредитор, по което не се и спори.
„ЕФГ"
АД /н/ е поръчител по кредита, отпуснат на „К.Е.“ АД от КТБ(н) В случай, че
"ЕФГ" АД /н/ е извършил плащане в това си качество, тя придобива правата по чл.143 ЗЗД срещу
длъжника „К.Е.“ АД, но не и такива срещу КТБ(Н).
Във
връзка с горното „ЕФГ" АД /н/ може
да бъде включен в разпределението в ред по т.1, само ако е събрана сума при
наличие на някоя от привилегиите на
"С.И.” ПЛС, каквито не се установяват от ССЕ. ЕФГ /н/ не
придобива правото да получи привилегировано събраните от банката, от него (вместо от КТБ суми), тъй
като по отношение на "С.И.” ПЛС, КТБ(н) не е заложен длъжник, а такъв е
„ЕФГ" АД /н/ със свои вземания от
трети лица.
Горното
налага извода за неоснователност на жалбата.
Жалбоподателката
е била вложител в КТБ АД (сега в несъстоятелност) и е притежавала 3 броя
депозитни сметки, а именно: IBAN: ***, IBAN: ***: B***********в EUR.
На
19.06.2014 г. от валутната сметка в USD е IB AN: BG81KORP92204146398701
жалбоподателката е наредила валутен превод с Реф. 32/05/00107975 за сума в
размер на 55 830 USD и вальор за изпълнение 23.06.2014 г.
На 01.07.2014 г. валутният превод е анулиран и върнат
по сметката на наредителя с вальор 19.06.2014 г. поради поставяне на Банката
под специален надзор заедно с всички такси и комисиони на основание чл.70 от
Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
На
19.06.2014 г. от валутната сметка в EUR с IB AN: B***********жалбоподателката е
наредила валутен превод с Реф. 32/05/00107972 за сума в размер на 63 650 EURO и
вальор за изпълнение 20.06.2014 г. На 20.06.2014 г. валутният превод е анулиран
и върнат по сметката на наредителя с вальор 19.06.2014 г. поради поставяне на
банката под специален надзор, заедно с всички такси и комисиони на основание
чл.70 ЗПУПС.
От
страна на КТБ АД (сега в несъстоятелност) е изпратена информация до ФГВБ за
подлежащата на изплащане сума на К.С.С. в максимален размер от 196 000 лв.
съгласно приложимия в случая ЗГВБ (отменен). След изпращане на информация за
подлежащата на изплащане сума от системата за гарантиране на влоговете по
сметките на кредитора е останало вземане в размер възлизащ в левова
равностойност на 35 683.63 лв. К.С.С. е включена в първоначалния списък на
приетите от синдика вземания по чл.64, ал.1 ЗБН на кредиторите на банката под №
3594 с вземане в размер на 35 683.63 лева с поредност на удовлетворяване по
чл.94, ал.1, т.4 ЗБН и под № 7769 с вземане за законна лихва върху вземанията
на кредитора в определяем размер, дължима след откриване на производството по
несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението с поредност на
удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.9 ЗБН.
Жалбоподателката
е подала възражение с вх. № ЗБН66 - 166/01.09.2015 г. по смисъла на чл.66, ал.1
ЗБН пред синдика, който се е произнесъл със свое окончателно Решение №
169/19.01.2016 г. и възражението е оставено без уважение.
К.С.С. е подала възражение по смисъла на
чл.66, ал.6 ЗБН чрез синдика до СГС, с оглед на което същата е включена в
списъка на приети и оспорени вземания по чл.66, ал.7, т.З ЗБН, а сумата предмет
на спора/възражението е заделена на основание чл.96, ал.1 ЗБН. Възражението по
чл.66, ал.6 ЗБН е постъпило в деловодството на КТБ АД /н/ с вх. №
906/15.02.2016 г., препратено е към СГС и по него е образувано т.д. № 3649/2016
г., VI-19 състав на СГС. Производството по делото е прекратено с определение,
което е влязло в законна сила на 10.02.2018 г.
Ответниците
по жалбата я считат за неоснователна, тъй като в хода на настоящото
производство не могат да се пререшават въпросите относно размера на вземанията.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
В
рамките на настоящото производство по чл.99, ал.5 ЗБН съдът упражнява контрол
върху дейността на синдика и ФГВБ по съставяне и одобряване на сметката – за спазване на изискванията на чл. 94 ЗБН,
относно класовете кредитори, досежно точността на изчисленията на размера на
дължимите суми, съразмерността на удовлетворяване на кредиторите от един и същи
клас и пр. В този смисъл основателно е възражението на Фонда, че по пътя на
обжалване на Частичната сметка за разпределение страните не биха могли да
постигнат преразглеждане на вече одобрения списък на приетите вземания, т.е. в
производството по обжалване не могат да бъдат релевирани и уважавани възражения
относно съществуването, произхода, размера, обезпеченията или привилегиите на
определено вземане, които са предмет на едно предходно спрямо настоящото
производство - това по чл.68 и чл.65 ЗБН.
Жалбоподателят
не твърди, а и по делото не се установява наличие на неточно изчисление на
пропорционално разпределената сума в
реда то т.4, налагащо извода за неоснователност на жалбата.
ОТНОСНО
ЖАЛБАТА НА Н.И.С.
Към
06.11.2014 г. - датата на Решение № 138 на УС на БНБ за отнемане лиценза за
извършване на банкова дейност на КТБ АД /сега в несъстоятелност/,
жалбоподателят Н.И.С. е бил вложител в КТБ АД /н/ и титуляр на следните банкови
сметки: IBAN ***; IBAN ***; IBAN ***; IBAN ***; IBAN *** ***********в EUR.
Ha
20.06.2014 г. жалбоподателят е подал в КТБ АД (сега в несъстоятелност) платежно
нареждане за валутен превод с Реф. 32/04/00108356 на претендираната сума в
размер на 2 600 000 EUR с основание: TRANSFER OF OWN FUNDS (превод на
български: ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА). Преводът е регистриран в
счетоводната система на КТБ АД (сега в несъстоятелност) на 20 юни 2014 г., с
вальор на изпълнение: 24.06.2014 г., видно от представеното по делото като
писмено доказателство извлечение от сметка и извадка от счетоводната система на
Банката. Събрани са разноски (SHA) с ДДС в общ размер на 206 евро съгласно
Тарифата на Банката. Поради факта, че вальорът за изпълнение на превода след
поставянето на банката под специален надзор с Решение на УС на БНБ, подлежащо
на незабавно изпълнение, съгласно което дейността й е ограничена, забранено е
извършването на банкова дейност и е спряно изпълнението на всички нейни
задължения, изпълнението на валутния превод е било преустановено /SWIFT
съобщение МТ 103 не е било генерирано и излъчено от Банката/. На 23.06.2014 г.
с вальор 20.06.2014 г. сумата на превода, ведно със събраните такси в размер на
206 евро са сторнирани и възстановени по сметката на жалбоподателя с IB AN: ***********,
от която са били наредени, съгласно разпоредбите на чл.70 от ЗПУПС.
Със
съобщение с вх. № 11072/05.11.2014 г. в КТБ АД /н/ Н.И.С. уведомява Банката, на
основание чл.99, ал.З ЗЗД, че прехвърля свое вземане по сметка с IBAN: ***
000.00 евро на цесионера „Т.” АД с ЕИК******. Цесията е осчетоводена с вальор
05.11.2014 г. - датата на съобщението. Цесията е потвърдена от жалбоподателя с
молба с вх. № 3664/26.08.2015 г. Молим да вземете предвид, че вземането
преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става
от същия момент негов носител. В чл.99, ал.З ЗЗД е посочено, че прехвърлянето
има действие спрямо длъжника, т.е. банката, от деня, когато съобщението бъде
получено от длъжника.
Впоследствие КТБ АД /н/ е изпратила
информация до ФГВБ за подлежащата на изплащане сума на Н.И.С. в максимален
размер от 196 000 лв. съгласно разпоредбите на ЗГВБ (отм.). След осчетоводяване
на цесията и след подаване на информацията на подлежащата на изплащане сума от
ФГВБ вземането на Н.С. към КТБ АД /н/ е в размер на 11 341,12 лв. С тази сума
жалбоподателят е включен в първоначалния списък на приетите от синдика вземания
по чл.64, ал.1 ЗБН на кредиторите на Банката под № 4939 с поредност на
удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН. Впоследствие с Решение № ЗБН 66-153 от 20.01.2016 г. на синдика на Банката,
постановено по реда на чл.66, ал.4 ЗБН по подадено възражение на ФГВБ с вх. №
153/02.09.2015 г., тази сума е намалена на 11 018 лв. Жалбоподателят не е
възразил по предвидения в чл.66, ал.6 ЗБН ред, поради което с този размер
вземането му е било включено в Списъка по чл.66, ал.7, т.1 ЗБН на приетите от
синдика на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност вземания, по които не са направени
възражения под № 4796 с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН.
Списъкът е обявен в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата
на дружеството под № *******4 и е одобрен с
влязло в сила Решение № 922 от 25.05.2016 г. на СГС, TO, VI-22 състав.
Н.И.С. е
включен под номер 4664 с вземане в размер на 1 245,20 лв. като вложител с ред
на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН в Частичната сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите на КТБ АД /н/ с приети вземания по чл.69,
ал.1 ЗБН, публикувана в Търговския регистър при Агенция по вписванията по
партидата на дружеството под № 20170425173051.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира жалбата за неоснователна.
В
рамките на настоящото производство по чл.99, ал.5 ЗБН съдът упражнява контрол
върху дейността на синдика и ФГВБ по съставяне и одобряване на сметката – за спазване на изискванията на чл. 94 ЗБН,
относно класовете кредитори, досежно точността на изчисленията на размера на
дължимите суми, съразмерността на удовлетворяване на кредиторите от един и същи
клас и пр. В този смисъл основателно е възражението на Фонда, че по пътя на
обжалване на Частичната сметка за разпределение страните не биха могли да
постигнат преразглеждане на вече одобрения списък на приетите вземания, т.е. в
производството по обжалване не могат да бъдат релевирани и уважавани възражения
относно съществуването, произхода, размера, обезпеченията или привилегиите на
определено вземане, които са предмет на едно предходно спрямо настоящото
производство - това по чл.68 и чл.65 ЗБН.
Жалбоподателят
не твърди, а и по делото не се установява наличие на неточно изчисление на
пропорционално разпределената сума в
реда то т.4, налагащо извода за неоснователност на жалбата.
Воден от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ одобрената с Решение № 41/24.04.2017 г. на УС на ФГВБ
Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „К.т.б.”АД
(в несъстоятелност) с приети вземания по чл.69, ал.1 от Закона за банковата
несъстоятелност, както следва:
ВКЛЮЧВА с поредност по чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН вземания на „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК********,
както следва:
По Договор за междубанков кредит по Програма за МСП в
България на КфВ - Германия целево рефинансиране на търговски банки от
18.08.2011 г.
47 690,22 лв - възнаградителна
лихва;
По Договор за предоставяне на средства по
програма за целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г
158 257,04 лв. - възнаградителна лихва и
491
096,80 лв. - главница.
Оставя
без уважение жалбата в останалата й част
ВКЛЮЧВА с поредност по чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН вземания на С.Ж.(SOCIETE GENERALE), френско
акционерно дружество, с уникален
идентификационен номер**********Париж, със
седалище и адрес на управление: Република Франция, ******, бул. „Хаусман“ № 29, по Договор за срочен заем
5 237 756,76 лв - главница.
Оставя без уважение жалбата в
останалата и част.
ВКЛЮЧВА
поредност по чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН
вземания на „А.И.“
ООД, ЕИК: ******** по Договор за срочен
заем от 01.07.2009 г. в размер на
3 937 015,70 лева
ВКЛЮЧВА поредност по чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН вземания на вземания на „А.“
ООД, ЕИК:******** по Договор за срочен заем от 04.04.2014 г. сумата
8
341 525.28 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „Е.Ф.Г.“
АД, Н.И.С. и на К.С.С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.