№ 86
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501113 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. №271593/22.03.2021г. при
регистратурата на РС-Пловдив, подадена от „Военно формирование 28 000”-
Граф Игнатиево, с адрес с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, против Решение
№260611/26.02.2021г., постановено по гр. д.№ 29/2020г. на РС- Пловдив, с
което е осъдено да заплати на АТ. Г. С., ЕГН ********** сумата от 44 923, 13
лв. , представляваща допълнително възнаграждение за некомпенсирано с
почивка удължено работно време в размер на 1 647 часа за периода 28.08.2016
г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 02.01.2020г., до окончателното й изплащане,
сумата от 2000 лв., представляваща сторени разноски , а в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 2460,
83лв. - държавна такса и разноски за изготвянето на ССчЕ. От жалбоподателя
са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, с искане до
1
въззивния съд за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна.
В постъпилия писмен отговор въззиваемият АТ. Г. С., ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. К.,оспорва основателността на въззивната жалба с
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо , поради
следните съображения:
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване
на производството във втора инстанция, арг. чл. 119, ал. 1 ГПК. Последиците
от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в
зависимост от това кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е
разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то
решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано -
постановеният акт подлежи на обезсилване, арг. чл. 270, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови
2
спорове и за вземания по актове за начет.
С исковата си молба ищецът АТ. Г. С., ЕГН ********** е предявил
против „Военно формирование 28 000”- Граф Игнатиево, с адрес с. Граф
Игнатиево, обл. Пловдив , иск по чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане на
сумата от 44 923, 13 лв., представляваща възнаграждение за положени в
периода 28.08.2016 г. – 27.12.2019 г. 1 647 часа труд над нормалната до
общата продължителност на служебното време, некомпенсирани с почивки.
По силата на договор за кадрова военна служба № 896/ 22.07.1996г. и
допълнително споразумение № 400- 936/ 14.08.2017г., ищецът е упражнявал
военна служба във Военно формирование 28000 – с.Граф Игнатиево, на
длъжност „*** в отделение „***”. Кадровото правоотношението е било
прекратено, считано от 28.12.2019г. по силата на Заповед на министъра на
отбраната № КВ – 607/ 13.11.2019 г. и Заповед № ЛС - 119/ 27.12.2019г. на
Командира на Военно формирование 28000 – с. Граф Игнатиево.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗОВСРБ, военната служба,каквато е
изпълнявал ищецът, е държавна служба с особено предназначение за
подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната, която в мирно
време се изпълнява като професия при условия и ред, определени в закона. В
този смисъл са Определение № 603 от 7.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
507/2012 г., IV г. о., ГК;Определение № 316 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. №
249/2011 г. IV г. о; Решение № 128/26.05.2010 г. по гр. д. № 282/2009 г. IV г.
о.; Решение № 455/11.06.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. III г. о; Решение №
454/11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. III г. о; Решение № 437/01.07.2010 г.
по гр. д. № 1333/2009 г. III г. о и Решение № 439/01.07.2010 г. по гр. д. №
1733/2009 г. III г. о., в които е прието, че уредбата на възнагражденията и
обезщетенията при военнослужещите е специална и се намира в ЗОВСРБ и
подзаконовите нормативни актове по приложението му; че тази уредба е
съобразена с особеностите при изпълнение на задълженията по договор за
кадрова военна служба и се отклонява от уредбата на трудовите
правоотношения по КТ, а разпоредби от КТ са приложими по силата на чл.
46, ал. 2 ЗНО към обезщетенията по договор за кадрова военна служба само
доколкото не са изрично уредени в ЗОВСРБ.
Следователно повдигнатият пред съда спор по предявения от ищеца
3
иск за заплащане на възнаграждение за положен труд над нормалната до
общата продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивка , не
е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а имуществен, който следва да се разгледа
по общия исков ред. Трудовите спорове са визирани в разпоредбата на чл.357
КТ и поради липса на други разпоредби, които определят други спорове като
трудови и поради кодификацията на уредбата следва да се приеме, че
трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по
ЗОВСРБ не са трудови, предвид и на което претендираното от ищеца за
заплащане възнаграждение за работа над установената обща
продължителност на служебното време, която до прекратяване на служебното
му правоотношение не е компенсирана с почивка, не е трудов спор.
С оглед цената на исковата претенция - 44 923, 13 лв. и съгласно
разпоредбата на чл.104, т.4, предл. първо от ГПК, спорът е подсъден на
окръжен съд като първа инстанция. Постановявайки своето решение,
районният съд се е произнесъл извън рамките на своята компетентност,
поради което обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване.
След влизане в сила на настоящето решение , следва да бъде образувано
първоинстанционно производство в рамките на което компетентният
Пловдивски окръжен съд да се произнесе по предявения от ищеца иск.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260611/26.02.2021г., постановено по гр. д.№
29/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, като изпраща делото на
Окръжен съд- Пловдив по компетентност.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5