О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно
частно гражданско дело № 79 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 87640/26.11.2019 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В.М., против Определение № 14694/08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8981 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 10-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молба с правно основание по чл. 248 от ГПК, с която се иска изменение на прекратително определение № 11710 от 11.09.2019 г., постановено по гр. д. № 8981/2019 г. по описа на РС-Варна, 10-ти съдебен състав, в частта за разноските.
В частната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото съдът служебно е присъдил в полза на частния жалбоподател минималният размер на адвокатското възнаграждение, каквито правомощия поначало няма в случай че липсва инвокирано възражение за прекомерност.Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на нов, с който да се уважи молбата за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен обем, съобразно представения списък с разноски. Моли се за присъждане на разноските сторени и пред настоящия съдебен състав.
В срока по чл. 276, ал .1 от ГПК насрещната страна не взема становище по така подадената частна жалба.
Относно допустимостта на
частната жалба:
Частната жалба е подадена на 26.11.2019 г. Видно от
съобщението с изх. № 8NCI4LJ9/11.11.2019 г. /л. 87/ на 14.11.2019
г., частният жалбоподател е получил препис от молба по чл. 192 от ГПК и
определение от 08.11.2019 г., без да е посочен номерът на връченото определение.
Доколкото на 08.11.2019 г. са постановени две определения – по чл. 140 от ГПК
/л. 83/ и по чл. 248 от ГПК /л. 81/, чиято правилност се обжалва пред въззивния съд, то за настоящия съдебен състав остава
неизяснен денят на получаване на съобщението за атакувания съдебен акт. Предвид
изложеното съдът приема, че частната жалба е депозирана в законоустановения
едноседмичен преклузивен срок, имайки предвид
наведените от жалбоподателя твърдения, че едва на 19.11.2019 г. е доведено до
неговото знание, че молбата му по чл. 248 от ГПК е оставена без уважение.
Частната жалба изхожда от активнолегитимирано лице,
при наличие на правен интерес, депозирана е срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на
частната жалба:
Съдът, след като анализира доказателствата в
съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите по частната жалбата и с оглед
правомощията си по чл. 278 от ГПК и съгласно ТР № 6/2017 г. по описа на ОСГТК
на ВКС, намира
за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 10.06.2019 г. Н.В. е предявил отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Електроразпределение Север“ АД, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че В. не дължи на търговското дружество-ответник сумата в размер на 7424.82 лева, представляваща стойност на потребена ел. енергия след корекция по сметка. На 18.07.2019 г. в законоустановения едномесечен срок е подаден писмен отговор по чл. 131 от ГПК от ответното дружество, с който е поддържано, че искът е недопустим, доколкото процесната сума не се претендира от „Електроразпределение Север“ АД, а от „Енерго-Про Продажби“ АД, като е поискано да бъде прекратено производството спрямо „Електроразпределение Север“ АД и да бъдат присъдени в полза на последния сторените съдебно-деловодни разноски във връзка с осъществената защита по предявения иск в размер на 1680.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък с разноски.
С уточняващи молби от 14.08.2019 г. /л. 29/ и от 04.09.2019 г. /л. 34/ ищецът е изменил иска, на основание чл. 228, ал. 2 от ГПК, като е заменил първоначалния ответник с „Енерго-Про Продажби“ АД, като едновременно с това се отказал от иска си срещу „Електроразпределение Север“ АД.
На 11.09.2019 г. с определение № 11710 /л. 37/ РС-Варна е прекратил производството по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл. 228, ал. 2 вр. чл. 233 от ГПК и присъдил в полза на последния разноски в размер на 841.50 лева – минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На 09.10.2019 г. е подадена молба по
чл. 248, ал. 1 от ГПК от частния
жалбоподател за изменение на прекратителното
определение в частта за разноските, като се присъди в негова полза пълният претендиран размер за адвокатски хонорар.
С определение № 14694 /л. 81/, постановено на 08.11.2019 г. по гр. д. № 8981/2019 г. по описа на РС-Варна, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение, което е обусловило пораждането на правния интерес от атакуване правилността на цитирания съдебния акт пред настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е представила списък с разноски има право да иска изменение на решението в частта за разноските /в конкретния случай на прекратителното определение/. Видно от приложеното гр. дело № 8981 по описа за 2019 г. на РС-Варна, частният жалбоподател още с отговора на исковата молба е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК /л. 23/ и е претендирал присъждане в негова полза на 1680.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и съдействие № 16044/20.06.2019 г. От платежното нареждане /л. 26/ се установява, че процесната сума е платена по банков път с вкл. ДДС на 10.07.2019 г. в съответствие с издадената фактура № **********/21.06.2019 г.
При постановяване на атакувания съдебен акт РС-Варна е приел, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен, доколкото производството е прекратено след подаване на отговор по чл. 131 от ГПК и преди първото открито по делото съдебно заседание. Поначало доводите на РС-Варна са правилни, но съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намалява адвокатското възнаграждение единствено, когато е сезиран с нарочно искане. Съдът няма правомощието служебно да приложи процесуалноправната норма, обективирана в цитираната разпоредба. В този смисъл са и мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г., постановено на 06.11.2013 г. от ОСГТК на ВКС. Най-ранният момент, в който ищецът е имал призната и гарантирана от закона възможност да инвокира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, е бил след получаване на препис от молбата с вх. № 73202/09.10.2019 г. /л. 117/ по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Видно от съдебните книжа, ищецът нито пред РС-Варна, нито пред настоящия съдебен състав, не е вземал становище по така направеното искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като не е обективирал изрично искане за намаляване на платения в полза на процесуалния представител на „Електроразпределение Север“ АД – адв. В.М. – възнаграждение за оказаната правна помощ и съдействие по предявения иск.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и указанията дадени в цитираната тълкувателна практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е основателна.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.
Предвид изхода от настоящото въззивно прозиводство, в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 255.00 лева, от които – 15.00 лева – държавна такса и 240.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар, платен по банков път, видно от представеното платежно нареждане.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 14694/08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8981 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 10-ти съдебен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 11710/11.09.2019 г., постановено по гражданско дело № 8981 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 10-ти съдебен състав, с което е прекратено образуваното производство по същото дело, спрямо първоначалния ответник „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, като ОСЪЖДА Н.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата в размер на 838.50 лева, представляваща горницата над присъдения размер от 841.50 лева до пълния претендиран размер от 1680.00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата в общ размер на 255.00 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, от които: 15.00 лева – държавна такса и 240.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.