МОТИВИ ПО НОХД № 974/17 г. ПО ОПИСА НА **РС
Обвинението е срещу Е.М.К.
за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.
1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано и моли
съда подсъдимият да бъде признат за виновен по този текст като му се наложат
кумулативни наказания с приложението на чл. 54 от НК, а именно една година и
шест месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване и глоба в размер на
1000 лева, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години.
Подсъдимият
Е.М.К. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитниците си моли съда за
оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и
доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :
Подсъдимият
Е.М.К. *** и е във фактическо съжителство със свидетелката Е.Е.С.. Правоспособен
водач на МПС е. Работи. Осъждан е двукратно за престъпления от общ характер –
по чл. 343в, ал. 1 от НК и чл. 343б, ал. 1 от НК, като е реабилитиран за
първото престъпление – по НОХД № 83/98 г. на РС – *** на основание чл. 88а, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. За престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК е осъден със споразумение по НОХД № 1810/10 г. на **РС,
влязло в сила на 14.12.2010 г., на три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от три години
и на основание чл. 343г от НК – на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание
чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано
от 26.11.2010 г. По това осъждане подсъдимият не е реабилитиран.
На
28.04.2017 г., в гр. ***, около 12.00 часа, подсъдимият Е.М.К. управлявал л.а.
„***“ с рег. № ***, собственост на лицето Ц.Е.Б.– сестра на свидетелката Е. Е. С.,***.
Бил сам в а**омобила. Пред МОЛ „Скай
център“, находящ се на № 14 на същата улица, подсъдимият паркирал лекия а**омобил върху пешеходна пътека, заемайки същата и част от
тротоарното пространство, след което влязъл в намираща се в близост аптека. А**омобилът оставил отключен и с отворени прозорци. Паркираният
по този начин лек а**омобил бил забелязан от
полицейския служител – свидетеля Г.Ф.Р., преминаващ със служебен транспорт.
Този свидетел подал сигнал до дежурен ОДМВР – *** и останал да изчака
пристигането на полицейски служители. Вследствие на сигнала на място
пристигнали полицейските служители –
свидетелите Б.М.Б. и Д.М.Х.. Същите докладвали в сектор ПП към ОДМВР – *** за
вземане на отношение. В това време към тях се приближил подсъдимият, който им
заявил, че е водач на лекия а**омобил. При
извършената проверка по документи била установена самоличността му и собствеността
на лекия а**омобил. Подсъдимият бил в неадекватно
състояние и заявил, че бил спрял, тъй като му се налагало да си купи лекарства
от отсрещна аптека. Свидетелят Г. Ф. Р. си тръгнал. В този момент пристигнали
полицейските служители – свидетелите Л.В.М. и Е.И.А., младши а**оконтрольори към сектор ПП към ОДМВР – ***. Същите били
информирани от колегите си за самоличността на подсъдимия. Последният заявил и
на новодошлите полицейски служители, че е водач на лекия а**омобил
и че е спрял да си купи лекарства от аптеката. Разпоредили на подсъдимия да
измести а**омобила на няколко метра от пешеходната
пътека, тъй като пречел за преминаването й и отново му била извършена проверка
по документи. След това подсъдимият бил проверен с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабр. № 0263, преминало успешно технически преглед. Уредът
отчел 2.55 промила. Подсъдимият не оспорил, че е употребил алкохол, но отново
заявил, че му се наложило да управлява за да си закупи лекарства. Подсъдимият
бил отведен в РУ – ***, където му бил съставен АУАН № 673, бл. №
647671/28.04.2017 г. за нарушения по чл. 5, ал. 3 от
и чл. 150а от . Бил му издаден и талон за
медицинско изследване № 0025483/28.04.2017 г. Вследствие на извършената
съдебно-химическа експертиза № III-119/15.05.2017 г. на БНТЛ при ОДМВР – *** кръвната проба отчела 3.52
на хиляда алкохол в кръ**а. Същият ден – 28.04.2017
г. подсъдимият бил освободен от РУ – ***.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията
на свидетелката Е. Е. С. в частта им, че тя е управлявала лекия а**омобил, но се е скарала с подсъдимия по битов финансов
въпрос, ядосано паркирала и напуснала а**омобила и
месеци не се е интересувала от случилото се. Тези твърдения на подсъдим и
свидетелка са нелогични, заинтересовани, имащи за цел, според настоящата
съдебна инстанция, стремеж за евентуално нереализиране
на наказателната отговорност на подсъдимия. Показанията на свидетелката са нелогични и предубедени предвид
обстоятелствата, че същата живее на съпружески начала с подсъдимия; че на
инкриминираната дата същата е работела в друго населено място, като в този ден
не е ползвала отпуск, не е била в болничен, работното й време е било строго
фиксирано с едва 30-минутна обедна почивка между 12-12.30 часа; твърденият повод за завръщането й от друго населено място с
неустановен транспорт само за да си вземе забравен мобилен телефон, след което
с процесния а**омобил да
закара подсъдимия до аптека, след което да се върне на работа с друг
неустановен транспорт, е неубедителен и правно несериозен. Липсва житейска
логика въпреки твърдяно силно раздразнено състояние,
причинено от битов скандал, процесният а**омобил да бъде паркиран от свидетелката по установения
начин без преценка на ситуация, без да се интересува, че се касае за а**омобил, собственост на близък роднина – сестра, след което
за продължителен период от време свидетелката да не се интересува от възможните
негативни правни последици за съжителстващия с нея подсъдим. На последно място
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката в коментираната насока
са в противоречие с показанията на свидетелите Л. В. М., Е. И. А., Д. М. Х., Б.
М. Б., утвърждаващи по категоричен и непредубеден начин, че подсъдимият им е
заявил, че той е управлявал а**омобила и е спрял само
за да си закупи лекарства от аптека. Показанията на тези свидетели,
установяващи и неадекватното състояние на подсъдимия са безпротиворечиви,
логични, последователни. По отношение на показанията на свидетеля Г. Ф. Р.
съдът не им даде вяра в частта, че подсъдимият е влязъл в а**омобила и се е опитал с помощта на контактен ключ да го
приведе в движение. В тази си част показанията на този свидетел са изолирани и неподкрепени с доказателства.
По
този начин от обективна и субективна страна подсъдимият Е. М. К. е осъществила
състава на престъпление по чл.343б, ал. 2 от НК. От обективна страна на
28.04.2017 г. в гр. ***, по ул.„В. Левски“, подсъдимият е управлявал МПС – л.а.
„***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръ**а
си над 0.5 на хиляда – 3.52 на хиляда, установено по надлежния ред – с
химическо изследване на кръвна проба – протокол за химическа експертиза № III-119/15.05.2017 г. на БНТЛ при ОДМВР – ***, след като е осъден за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръ**а над 1.2 на хиляда, установено по
надлежния ред, с влязло в сила на 14.12.2010 г. споразумение по НОХД № 1810/10
г. на **РС. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
Правните
доводи на защитата за недоказано а**орство на
деянието, за несъставомерност на деянието поради
нарушения на реда, установен в действащата към датата на деянието Наредба №
30/01 г. на МВР за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС (отм. ДВ. бр. 61/28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г.) и по-конкретно на чл. 20, ал. 3, се явяват неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
По
отношение на а**орството на деянието важи казаното
по-горе при оценката на доказателствената съвкупност. Редът на цитираната
наредба е спазен. Както проверката с техническо средство, така и кръвната
проба, установяващи наличието на алкохол в кръ**а, са
извършени в съответствие с приложимата нормативна уредба. Техническото средство
е било технически изправно. Подписването на талона за медицинско изследване,
явяването за даване на кръв и даването й, обосновават правен извод за оспорване
по смисъла на чл. 2, ал.1, пр. 2 от наредбата на резултата от техническото
средство. Вземането на кръвната проба, транспортирането й, проведеното химическо
изследване по утвърден метод – газхроматографският,
съхраняването на кръвната проба, са извършени в съответствие с приложимия закон
и по-конкретно – чл. 15 - 19 от наредбата. Унищожаването на кръвната проба
поради технически причини е правноирелевантно за
нейната валидност. Правото на защита на подсъдимия не е нарушено предвид неизвършването на по**орен химически анализ въпреки
своевременното му като законов срок оспорване на първоначалното изследване.
Подсъдимият е привлечен в качеството му на обвиняем на 29.05.2017 г. Искането
по чл. 20, ал. 3 от наредбата е направено писмено, изпратено е по пощата на
05.06.2017 г., получено е на 07.06.2017 г. от разследващия орган, изпратено е
от последния на **РП на 08.06.2017 г., където е получено на 08.06.2017 г. след
изготвяне на обвинителен акт. Искането за по**орен химически анализ съгласно
чл. 20, ал. 3 от наредбата не е направено и при предявяване на разследването на
06.06.2017г. Това искане за по**орен химически анализ на кръвната проба е
лишено от фактически основания – такива нито се сочат, нито са налице предвид
стриктното спазване на реда, описан в наредбата. Настоящата съдебна инстанция
не споделя евентуален правен довод, че осъществяване на правото на подсъдимия
да иска по**орен химически анализ по чл. 20, ал. 3 от наредбата е въпрос само
на лична преценка, без да се разглежда необходимостта от фактически основания
за реализиране на това право. В този смисъл са Р-215-11-III н.о. и Р-247-13-III н.о.
Причини
за извършване на деянието – занижено правосъзнание.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид обстоятелство, че същото е извършено
при състояние, при което алкохолната концентрация в кръ**а
значително превишава законовоустановения минимум от
0.5 на хиляда, в оживен час, като паркирането на а**омобила
е създало затруднения при преминаването на пешеходната пътека и е ангажирало
немалък полицейски ресурс.
Обществената
опасност на подсъдимия е завишена предвид недобрите му характеристични данни и
много високата алкохолна концентрация.
Смекчаващи
вината обстоятелства – частични
самопризнания, упражняването на общественополезен труд, изтеклият сравнително
дълъг период от време от предишно осъждане, през който не са регистрирани противообществени прояви от страна на подсъдимия.
Отегчаващи
вината обстоятелства – много високата алкохолна концентрация, значително
надхвърляща минималния законовоустановен размер от
0.5 на хиляда, съгласно чл. 343б, ал. 2 от НК,
Съдът,
след като взе предвид обществената опасност на деянието и личната такава на дееца,
като прецени превеса на смекчаващите над отегчаващото вината обстоятелство на
основание чл. 343, ал. 2 от НК, чл. 54 от НК и чл. 57, ал. 2 от НК го осъди на
една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на
глоба в размер на 1000 лева. Не са налице основания за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК предвид осъждането по НОХД № 1810/10 г. на **РС, по което не е
настъпила реабилитация. Основанието за изтърпяване на наказанието при
първоначален общ режим е чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На
основание чл. 343 г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на
подсъдимия подсъдимия Е.М.К. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане в сила на
присъдата.
На
основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Е.М.К.
е бил лишен за същото деяние по административен ред от възможността да
управлява МПС, считано от 28.04.2017 г.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия Е.М.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на **РС направените по делото разноски в размер на 38.94 лева.
Така
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат реализирани.
Водим
от горното съдът постанови приложената присъда.
Районен съдия
: