РЕШЕНИЕ
Номер
301
24.02.2020 година
Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ХХІІ наказателен състав
На двадесет и трети октомври 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 4298 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-004114 от 13.05.2019 г., издадено от *** ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Г.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-004114 от
13.05.2019 г., издадено от *** ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с
което на Г.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева.
Жалбоподателят
Г.Т. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната
като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения в насока допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призована, за нея в
съдебно заседание се явява адв. Н., който
пледира за отмяна на наказателното постановление, поддържайки изложените
в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна – ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, не изпраща представител.
Съдът като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено против Г.С.Т.,
за това, че на 14.04.2019 г., около 21:30 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. „България” и бул. „Васил Априлов”, като водач на лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса”, с рег. № *****, собственост на С.Г.М., навлиза и преминава
на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, с което: не е съобразила поведението си със светлинните сигнали.
С това виновно е нарушила чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН от 14.04.2019г., съставен от Г.Х. –**
при сектор „Пътна полиция” на ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин е
описана, посочената по-горе фактическа обстановка, която се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът
кредитира свидетелските показания на актосъставителя като обективни,
непротиворечиви и съответстващи на доказателствената съвкупност. Настоящият съдебен
състав не кредитира показанията на свидетеля Т., дадени в хода на настоящото
производство, доколкото същият се явява съпруг на жалбоподателката, респ.
показанията му следва да бъдат обсъдени с оглед евентуалната заинтересованост
от изхода на спора. Само по себе си посоченото обстоятелство не би могло да
доведе до извод за заинтересованост, но съдът намира, че показанията на
свидетеля не съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал
– писмените доказателства и показанията на свидетеля Х.. Съпоставени гласните
доказателства, между показанията на свидетелите се установиха съществени
противоречия, поради което по делото бе извършена очна ставка. Съдът намира, че
показанията на свидетеля Х. са логични и безпротиворечиви. Не така стои въпросът
с показанията на свидетеля Т., които не са логически свързани, доколкото се
установи, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил последен, респ.
не са преминавали пешеходци, които да обусловят спиране на автомобила на
кръстовището.
В тази връзка съдът намира,
че изследваното административно нарушение се доказва по несъмнен начин, като
същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано по цитираната правна
разпоредба, съгласно която „Участниците в движението съобразяват поведението си
със светлинните сигнали”. Съгласно чл.12,
ал.1 от ЗДвП за
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни
пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които
подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.
Значението на тези сигнали е регламентирано в ППЗДвП,
като в чл.31, т.1 е посочено, че червена светлина - означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът.
В настоящия случай, от
приетата по делото фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателката Т. е навлезнала в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба. Свидетелят Х. е категоричен, че именно към момента на
навлизане в кръстовището, сигналът е бил червен, респ. преминаването е било
забранено. Поради изложеното съдът намира, че правилно жалбоподателката е
санкционирана за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП,
съобразно нормата на чл.183,
ал.5, т.1 ЗДвП с
глоба в размер на 100 лева.
По аргумент от чл.3, ал.1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за
отнемане на контролни точки.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения в депозираната жалба за погрешно определяне на нарушената
норма. Същата е правилно определена, като посочените допълните разпоредби
доразвиват отразените понятия в нея, предвид на което не е необходимо тяхното
отбелязване в обжалваното НП.
При извършената служебна
проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното
НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може
да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и
предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения в депозираната жалба, че липсва описание на фактическата
обстановка в НП. Съдът намира, че в същото са описани всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, съотнесени към конкретния
случай. Посоченото описание се явява достатъчно с оглед възможността
жалбоподателката да разбере в какво се изразява вмененото и административно
нарушение.
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя за маловажност на случая, тъй като стореното
разкрива признаците на типичното нарушение от изследвания вид и не се
установяват обстоятелства, които да го отличават от него.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 19-1030-004114 от 13.05.2019 г., издадено
от *** ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Г.С.Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за извършено административно нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно
и законосъобразно.
По
горните мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.