Р Е Ш Е Н И Е
№ 505 / 21.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 408 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от И.П.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Т.К., срещу Решение №57/22.03.2022г., постановено по АНД №20225620200095/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводът на съда за издаване на наказателното постановление при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, бил неправилен. Множеството допуснати процесуални нарушения при издаване на санкционния акт, поотделно можело и да не бъдат оценени като съществени, но преценени съвкупно и обективно, налагали извода за съществено опорочаване на административно наказателния процес, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Неправилен бил изводът, че фактическата обстановка, съответствала изцяло на констатациите в АУАН и НП, тъй като на посочената в санкционния акт датата жалбоподателят имал разрешително за лов, серия ЮИ 001495 и въпреки това бил санкциониран за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Съдът бил възприел фактическа обстановка, различна от тази в НП. Както в АУАН, така и в НП липсвали данни относно това кои били липсващите реквизити на разрешителното за лов, които според АНО го приравнявали на липсващо разрешително за лов. Наличието в същото на подписи на съответните длъжностни лица, удостоверяващи издаването, му придавали качеството на официален документ. Предвид това, посоченото в НП, че лицето ловувало бе разрешително, не съответствало на установената по делото фактическа обстановка. В случая, обвързване със съответстващата правна норма за задължителните реквизити на разрешителното за лов не било направо от страна на АНО. Ето защо, не можело да се приеме, че наказаното лице упражнило пълноценно и адекватно правото си на защита, както и че била извършена проверка за съставомерността на деянието, за което било наказано. Подробни доводи в жалбата се навеждат в насока неясно описание в НП на извършеното нарушение. Словесното такова представлявало възпроизвеждане на част от текста на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, без каквато и да било конкретизация. За установено по делото се счита, че на посочената в НП дата жалбоподателят имал издадено разрешително за лов, попълнено и подписано от директора на ДГС и специалиста по ловно стопанство при ЛС, което съдържало всички останали реквизити, без дата и място на лова и подпис на един от посочените ловци, поради което съставът на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД не бил осъществен. Законът имал предвид пълна липса на разрешително за лов, а не разрешително за лов, в което лисвали някои от реквизитите, посочени в чл.58 от ЗЛОД. На последно място, подробно в жалбата се обосновава твърдението за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено.
Допълните доводи за отмяна на обжалваното решение се излагат в писмена защита и в съдебно заседание. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Регионална дирекция по горите - Кърджали, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага съображения за законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Счита същото за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Моли, в случай на отмяна на съдебното решение, адвокатското възнаграждение на пълномощника на касационния жалбоподател да бъде намалено до минималния нормативно установен размер.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №1747 от 28.01.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, с което за извършено нарушение на чл.84, ал.1, във връзка с чл.57, ал.1 и чл.43, ал 3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.84, ал.1, във връзка с чл.43, ал 3, т.1 от ЗЛОД, на И.П.Р. ***, е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лева - на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, и лишаване от право на ловуване за срок от три години – на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД. На основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, в полза на държавата е било отнето ловно нарезно оръжие марка „Тика“, модел „Т3“, калибър 308 WIN, № ******.
За да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са законосъобразни. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. АУАН и НП отговаряли на законовите изисквания за форма и съдържание, като нарушението било описано ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, респ. налице било пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които били нарушени. Актовете били издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Административното нарушение било правилно правно квалифицирано. Приел, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят имал качеството на лице, което ловува по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, тъй като бил в движение извън населените места, с извадено от калъф ловно оръжие, като не били налице изключенията по чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗЛОД. От събраните по делото гласни и писмените доказателства се установявало, че жалбоподателят ловувал. Извършването на лов без разрешително за това било налице в случая, тъй като наказаният притежавал разрешително за лов, но без попълнени в него реквизити, а именно дата и място на ловуване, подпис на председателя на ЛРД и подпис на единия от ловците. Доколкото разрешителното не било попълнено в цялост съгласно изискването на закона, както и предвид нераздаването на талоните към него, следвало да се приеме, че липсва такова. Съдът посочил, че представеното по преписката разрешение могло да се използва от ловците на всички дати от месечния им календар и респективно отчетено при приключването на месечния график единствено то, а останалите разрешителни за лов, които били издавани за дните на лов посочени в графика им, да бъдат отчетени като неизползвани, като нямало да се заплати и дължимата за това такса. Така, към момента на проверката жалбоподателят се явявал лице без право на ловуване. Пропуските, водещи до липса на форма за действителност на наличното разрешение за лов били описани в констативния протокол от проверката на място, към който препращали АУАН и НП, който способ не бил недопустим с оглед наличието на протокола в административнонаказателната преписка. Препращането към описанието на административното нарушение към протокола било достатъчно, за да се считало за спазено изискването на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, що се касае до задължителните реквизити на АУАН и НП - описание на нарушението, датата и мястото на извършване и обстоятелствата по извършване. Фактът, че в АУАН и НП не било посочено да бил уловен или убит дивеч не можело да се приеме за липса на прецизност в описанието, която да била основание за отмяна на санкционния акт. Предвид изложеното, възражението за неяснота в описанието на фактическата обстановка било неоснователно. Съдът посочил още, че задължението за попълване на липсващите реквизити в разрешителното за лов не е на жалбоподателя, а на специалиста по ловното стопанство, респ. на председателя на ЛРД или на ръководителя на лова, но той следвало да знае, както и знаел, че всички реквизити трябва да бъдат попълнени. Фактът, че това не било сторено му бил станал известен, тъй като бил наличен негов подпис в разрешителното. Ето защо налице бил и субективният момент от състава на нарушението. В подкрепа на този извод било и поведението на единия от ловците от ловната дружина, който при поискване на разрешителното за лов посочил, че то не се намирало в него, а било в ръководителя на лова, но в последствие, според показанията на свидетеля К., именно това лице представило разрешителното. Това навеждало на извода, че ловците били наясно, че носеното от тях разрешително не било изрядно, тъй като не било попълнено изцяло. В решението е обоснован и изводът на съда за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в случая. Обсъдена са и видът, и размерът на наложените наказания, като е прието, че определянето им от АНО е било правилно извършено.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
При касационната проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Противно на твърденията в жалба, допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт, не са налице.
Съобразно посочената за нарушена норма на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, който ловува без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Легалното определение на понятието ловуване се съдържа в разпоредбата на чл.43 от ЗЛОД, като ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не – чл.43, ал.3, т.1.
В случая правилно и законосъобразно въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.12.2021г. сутринта, в землището на с.Д., Ловище №1, общ.Л., жалбоподателят И.П.Р., заедно с още няколко лица е извършвал лов. При извършваната на това място проверка служители на Изпълнителна агенция по горите – св.Н. Л. Н.и св.Д. В.К., установили, че жалбоподателят ловува в условията на движение с ловно оръжие, сглобено и извън калъф. В представеното пред контролните органи Разрешително за лов серия ЮИ 001495 не били попълнени датата и мястото на ловуване, липсвал подпис на председателя на ЛРД и подпис на единия от ловците. Също така, преди започване на лова не били раздадени талоните от приложение №1 от Разрешителното за лов, респ. по време на проверката жалбоподателят и останалите ловуващи не могли да удостоверят, че участват в лова, съобразно изискванията на закона.
Направените от въззивния съд фактически изводи за осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават от показания на свидетелите Н. и К., които са категоричните и безпротиворечиви. Същите са ясни и несъмнени що се отнася до релевантните обстоятелства – датата и мястото, на което е установен нарушителят, това, че е бил с ловно оръжие – сглобено и извадено от калъф, без съответното разрешително за лов. Показанията им се потвърждават и от писмените доказателства. По делото липсват каквито и да било данни, които да будят съмнение в достоверността на показанията на двамата свидетели.
Посочените обстоятелства обуславят ангажиране на административно наказателната отговорност на касационния жалбоподател И.Р., доколкото деянието му осъществява фактическия състав на нарушението по чл.84, ал. 1, предл. второ от ЗЛОД – ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, без да притежава писмено разрешително за лов. Последното на основание чл.57, ал.1 от ЗЛОД се издава при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Разрешителните за лов са по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се водят на отчет в държавните горски стопанства и ловни стопанства – чл.57, ал.3 от ЗЛОД. Съответно съдържанието, което следва да има разрешителното за групов лов се определя в разпоредбите на чл.58, ал.1 от ЗЛОД и чл.86, ал.1 от Правилника за приложение на ЗЛОД. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗЛОД предвижда в разрешителното за лов да се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. А съгласно чл.86, ал.1 от Правилника за приложение на ЗЛОД, разрешителните за групов лов в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство в два екземпляра въз основа на утвърдения план за ползване и одобрен месечен график за ловуване, като в него се вписват видът на разрешения за отстрел дивеч, ловището /местността/ и датата на ловуване.
С оглед цитираните по-горе правни норми следва да бъде обосновано, че задължението за вписване на определени реквизити възниква по силата на законова правна норма и липсата на вписване, на който и да е от тях приравнява издаденото разрешително за лов на липсващо разрешително, лишено от формална удостоверителна сила. В тази връзка от прегледа на съдържащото се в административнонаказателната преписка Разрешително за групов лов, серия ЮИ 001495 е видно, че същото не съдържа в цялост изброените по-горе в правните норми съществени реквизити – дата на ловуване, ловище, местност, респ. място, като липсва и подпис на ЛРД. Същите са от съществено значение, за да може да се прецени дали даденият ловец разполага със законовата възможност на посочената дата, местност и ловище да осъществи претендираната от него ловна дейност.
Следва да бъде посочено и това, че Разрешително за групов лов, серия ЮИ 001495 не само не съдържа посочените по-горе реквизити, но в същото е вписан ловностопански район Свиленград, който не е съответен на този, в който следва да ловува жалбоподателят. Съгласно приетите като доказателство във въззивното производство Заповед № РД46-626/12.04.2001г. на министъра на земеделието и горите за определяне на ловностопанските райони в района на дейност на ДЛ Свиленград, както и от извадка за разпределението на площите по ловища и ловностопански райони от Плана за ловностопанските мероприятия на ТП „ДГС Свиленград“ от 2015г. е видно, че ловностопански район Свиленград не съществува, а са обособени ловностопански райони „Свиленград 8“, „Свиленград 9“ и „Свиленград 10“. Мястото на което е установено нарушението и за което жалбоподателя твърди, че има разрешително за лов е в землището на с.Д., Ловище №1, общ.Л., което попада в ловностопански район „Дъбовец“ и е с граници, различни от тези ЛР „Свиленград 8“, „Свиленград 9“ и „Свиленград 10“. Посоченото представлява още едно основание да се приеме, че е налице изначална липса на надлежно издадено разрешително за лов.
На следващо място, правилно и законосъобразно районният съд е определил размера на наложеното наказание, като се е съобразил с границите на наказанието предвидени за нарушението по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД, съгласно която при така установеното нарушение на чл.84, ал.1 ЗЛОД, лицето се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Обосновано е приел, че НП е законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на веща, средство на нарушението. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези оръжия.
Касационната инстанция не споделя доводите, изложени в касационната жалба, обосноваващи наличие на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая. Ловуването е дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведения разрешителен режим на осъществяването ѝ, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните в случая не толкова по размер, колкото по вид административни санкции. Конкретното деяние не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
По изложените съображения касационната инстанция приема, че като е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление районният съд е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед молбата от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН такива следва да се определят в размер на 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №57/22.03.2022г., постановено по АНД №20225620200095/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА И.П.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по АНД (К) № 408/2022г. по описа на АдмС - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.