П Р О Т О К
О Л
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно
заседание на 26.02.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при
участието на секретаря МАРИАНА КАДИЕВА
сложи
за разглеждане Адм.дело №457 по
описа за 2018 г., докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На поименното повикване в 10.45 часа
се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ:
К.Т.Б. от ***, редовно призован чрез адв. Д.С.М. от АК-*** с призовка, връчена
на 21.01.2019 год.,
не се явява, представлява се от адв.М.,
редовно упълномощен с приложено по делото Пълномощно от 11.02.2019 година.
ОТВЕТНИКЪТ: Кмет на Община Момчилград, редовно призован с
призовка, връчена на 17.01.2019 год., не се явява, представлява се от адв. М. Ц.
от АК - ***, редовно упълномощен с Пълномощно от 20.02.2019 година.
АДВ.
М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.
Ц.: Считам, че ход на делото не следва да се дава, а образуваното
производство по настоящото дело следва да бъде прекратено, като съображенията
ми за това, са следните: Жалбоподателят К.Б. не е от кръга на лицата, които са
заинтересовани по смисъла на чл.224 и чл.225 от ЗУТ и които могат да обжалват
оспорената пред Вас заповед. Особеното в това производство, по чл.225,
респективно по чл.225а от ЗУТ е, че то се развива единствено между
административния орган и извършителя, респективно - строителя на незаконния
строеж. В този смисъл, съдебната практика на ВАС на Република България е
абсолютно последователна и ще цитирам: Решение №6708/22.05.2018 год.,
постановено по адм.дело №13574/2017 год., съгласно
което, изрично се посочва, че административното производство
по премахване на незаконен строеж следва да се развива между административния
орган и извършителя на строежа. В този смисъл са и много други решения, а
именно: Решение №8467 от 07.07.2016 год., постановено по адм.дело
№2556/2016 год. по описа на ВАС и други Решения от 2011 и 2012 год. и т.н. В
конкретния случай, жалбоподателят К.Б. не е извършител на строежа, той не е и
собственик на строежа, за да се приеме, че е заинтересовано лице. Б. е
ползвател на строежа и е бил наемател на терена, по прекратен наемен договор,
сключен с Община Момчилград. По делото е представен договор за покупко-продажба
на вещ, от който очевидно се опитва да черпи права, но от който договор, жалбодателят
не може да черпи права и да се легитимира като собственик на сградата, а още
по-малко, като извършител. По отношение извършителя на строежа - Ф. Н. Ш.,
който е адресат на заповедта, същият е обжалвал издадена заповед за премахване
на същия строеж, но е оттеглил оспорването си по образуваното адм.дело №456/2018 год. по описа на АдмС – Кърджали, по
което Вие сте били докладчик и производството по което дело е прекратено с
влязло в сила определение и респективно, заповедта за премахване е влязла в сила. При това положение считам,
че поради липсата на правен интерес у жалбодателя, не следва да се дава ход на
делото, а образуваното производство по делото следва да бъде прекратено и
съответно с определението на съда, да ни бъдат присъдени направените по делото
разноски, за платен адвокатски хонорар, който е изплатен по банков път, в
размер на 1500 лева.
АДВ.
М.: Считам, че така направеното искане е неоснователно и несъстоятелно.
Процесуалният представител на ответната страна сам заяви факта, че по делото е
представен договор за покупко-продажба на вещ. Тепърва статутът на въпросния
обект ще бъде разгледан в хода на настоящото производство - дали той
представлява строеж или е преместваем обект, съответно, ако е строеж, каква
категория е и респективно, тогава вече може да се приеме, дали е налице или не
е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед. Към настоящия
момент имаме титул за собственост, тъй като се цитира вещ и на тази вещ собственик
е доверителят ми К.Б. Доверителят ми е закупил тази вещ от извършителя на
строежа, респективно, извършителят на строежа или така наречената „полумасивна сграда”, както е нанесена в кадастралната
основа на град Момчилград, извършителят е прехвърлил всички свои права и
задължения на доверителя ми К.Б. В това число и в случай, че бъде потвърдена
обжалваната заповед, адресат и изпълнител на същата следва да бъде
жалбоподателят - К.Т.Б., предвид договор за покупко-продажба на вещ, който е
инкорпорирал освен права и задължения. С оглед изложеното считам, че така
направеното искане от пълномощника на ответника, за прекратяване на делото,
следва да бъде оставено без уважение, до изясняване на фактическата и правната
страна на спора. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
РЕПЛИКА НА АДВ. Ц.: В случая, безспорно се касае до строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ и който строеж, имайки характер именно на строеж, не може
да бъде прехвърлен по този ред, който са ползвали страните с договор за
покупко-продажба на вещ. Ако се касае до временен или преместваем обект, както
се твърди, този временен преместваем обект също не може да се прехвърли по този
начин и той няма статут на търпим
строеж, тъй като е издаден при режима на чл.120 от ППЗТСУ, с условие –
„премахване след изтичане на срока за наем”. Съгласно двете хипотези, лицето не
се явява легитимирано да оспорва заповедта, на която той не е адресат.
ДУПЛИКА
НА АДВ. М.: На лист 34 по настоящото дело е приложено Разрешение за строеж
№*** от *** год., като видно от същото, се установява, че става въпрос за
строеж по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. В същия този правилник – ППЗТСУ, е
налице §6а, в който е упоменат срокът за премахване на тези временни строежи,
който срок е изтекъл преди повече от десетилетия и именно този §6 е приложим по
отношение на търпимостта на въпросния строеж. Също така, моля да имате предвид,
че в настоящия съд е заведена Жалба с Вх. №***/*** год., по която е образувано адм.дело №267/2018 год., по което е постановено решение, с
което е отменена заповедта за определяне на спечелил участник в търга. Същото
това решение по адм.дело №267/2018 год. е обжалвано
пред ВАС на РБългария от кмета на Община Момчилград и към настоящия момент има
висящо производство по адм.дело №13569/2018 год. по
описа на ВАС на РБългария. Съгласно Наредбата за разпореждане и отдаване под
наем на недвижими имоти в община Момчилград, действаща към настоящия момент, до
приключване на процедурата, наемното правоотношение продължава и към настоящия
момент, доверителят ми заплаща наем и именно в този смисъл е и представената
заповед, че договорът се счита за прекратен до провеждане на процедурата, която
все още не е приключила.
СЪДЪТ,
след като изслуша становищата на страните счита, че направеното искане от
страна на пълномощника на ответника по жалбата, за оставяне на жалбата без
разглеждане и за прекратяване на делото, е основателно по съображенията,
изложени от същия, в днешно съдебно заседание. От доказателствата и данните по
делото става ясно, че жалбоподателят К.Т.Б. не е нито извършител, респ.
строител, нито възложител на процесния строеж, а се легитимира като собственик
единствено на вещ, представляваща преместваема
постройка, с посочените параметри и характеристики в Договора за
покупко-продажба на вещ от *** год./на л.24 от делото/. Същевременно, в приложения по административната преписка Констативен
акт №*** от *** год., съставен от тричленна работна група от служители от
общинска администрация – Момчилград/на л.13-л.16 от делото/, като възложител и като строител, т.е. като
извършител на процесния строеж, е посочено съвсем друго лице - Ф. Н. Ш., с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, като в констативния акт изрично е
вписано, че процесният строеж е изпълнен именно от това лице. По същия начин, в
оспорената Заповед №РД-19-511 от 05.12.2018 год. на кмета на община Момчилград/на л.10-л.11
от делото/, като извършител на
процесния строеж е посочено лицето Ф. Н. Ш., с ЕГН ********** ***, като така,
всъщност, това именно лице се явява и адресат на заповедта за премахване на
описания в същата незаконен строеж, като обстоятелството, че заповедта е била
връчена и на жалбодателя в настоящото производство К.Б., не променя това.
В тази връзка, предвид горното, съдът в настоящия
състав следва да посочи, че административното производство по премахване на
незаконен строеж следва да се развива между административния орган и
извършителя на строежа, а собственикът на такъв строеж, респ. на завършен
обект, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да
бъде адресат на заповед за премахване на незаконен строеж, дори и в частта, с
която е разпоредено да се извърши доброволно изпълнение на постановеното
премахване. По отношение на жалбодателя в
настоящото производство - К.Т.Б., не е установено извършено незаконно
строителство и той не е адресат на задължението за премахване на незаконния
строеж, поради което и за него не
съществува правен интерес от оспорване на настоящата заповед. Освен това,
собственикът на такъв строеж/обект/ в тези случаи не може да бъде ангажиран и
за разноски по изпълнението, тъй като е изключен от изчерпателно посочените в
разпоредбата на чл.225, ал.6, т.1 - т.5 от ЗУТ, лица, за чиято сметка се
извършва принудителното премахване/ в т.см. – Решение №6708 от 22.05.2018 год. по адм.дело 13574/2017 год. на ВАС - ІІ отд.
и др./. За пълнота на изложението
следва да се добави, че на настоящия съдебен състав е служебно известно
обстоятелството, че по жалба на извършителя, а и възложител, на процесния строеж - Ф.
Н. Ш., с ЕГН ********** и с постоянен адрес – ***, подадена против същата
Заповед №РД-19-511/05.12.2018 год. на кмета на Община Момчилград, е било
образувано адм.дело №456/2018 год. год. по описа на
Административен съд – Кърджали, по което е постановено прекратително
определение от 16.01.2019 год., поради оттегляне на жалбата.
Така, по изложените съображения, съдът в настоящия
състав счита, че ход на делото не следва да бъде даван, като жалбата на К.Т.Б. от
***, против процесната Заповед №РД-19-511 от
05.12.2018 год. на кмета на община Момчилград, следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по настоящото административно дело следва да бъде
прекратено, на основание чл.159, т.4 от АПК.
По отношение направеното искане от
пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане на разноски по делото, в
размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, СЪДЪТ счита, че същото не следва да
бъде уважено, тъй като към представения и приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие от 20.02.2019 год. липсват представени каквито и да е
доказателства за извършено плащане по банков път – било то заверено платежно
нареждане или извлечение от банковата сметка на пълномощника на ответника,
надлежно доказващи, че сумата от 1500 лева действително е преведена от Община
Момчилград и получена по банкова сметка на упълномощения процесуален
представител, от Община Момчилград.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на
нея съдебно производство следва да се прекрати.
Ето защо, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
НЕ
ДАВА ход на делото.
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбата на К.Т.Б.
от ***, против Заповед №РД-19-511/05.12.2018 год. на кмета на Община
Момчилград.
ПРЕКРАТЯВА
производството по Адм. дело №457/2018 год. по описа на АдмС – Кърджали.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от пълномощника на ответника по жалбата, за
присъждане на направените по делото разноски за процесуално представителство по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Административен съд –
Кърджали, пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок, считано от днес.
Заседанието
се закри в 11.05 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: