Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 682/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Т...“ ЕАД против П.Х.О. и И.И.О. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл.
149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания по отношение на П.Х.О.
– за сумата от 1071.53 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 20.03.2017 г. до изплащането ѝ, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в гр. С..., ж.к. „М...“, бл. ...,
вх. .., за сумата от 201.84 лв. – законна лихва върху стойността на
потребената топлинна енергия, претендирана за периода от 15.09.2014 г. до
09.03.2017 г., за сумата
от 14.22 лв. – представляваща
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. и за сумата 3.29
лв. – законна лихва за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 09.03.2017
г. и по отношение на И.И.О. - за сумата
от 1071.53 лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 20.03.2017 г. до изплащането ѝ, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в гр. С..., ж.к. „М...“, бл. ...,
вх. 2, за сумата от 201.84 лв. – законна лихва върху стойността на
потребената топлинна енергия, претендирана за периода от ……….2014 г. до …………….2017
г., за сумата от 14.22 лв. – представляваща възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и за сумата 3.29 лв. – законна лихва за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 09.03.2017
г.
Ищецът твърди, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия, между страните е сключен договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, по
силата на който ищецът е доставил процесната топлинна енергия до топлоснабден
имот, собственост на ответниците при равни квоти, като вследствие на това са
начислени сумите за дялово разпределени. Тъй като ответниците не са изпълнили
задълженията си за плащане в срок са изпаднали в забава за процесните периоди.
Претендира присъждане на
разноски.
В депозиран по реда на чл.
131 ГПК писмен отговор ответниците чрез пълномощника си оспорват предявените
искове и молят да бъдат оставени без уважение. Накратко аргументите са, че
липсват убедителни писмени доказателства, за основтелността на предявените
искове. Липсват представени фактури, недоказано е правилното изчисляване на
стойността на доставената топлинна енергия, налице са неравноправни клаузи в
общите условия, които поставят ответниците, като потребители, в значитено
по-неблагоприятно положение спрямо ищцовото дружество.
Претендират разноски.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл.
149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т...”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият първоинстанционен състав
приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на
процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по
предявените установителни искове, а именно че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответниците топлоенергия срещу задължение на ответниците
да заплаща стойността ѝ, да разпределя енергията в сградата срещу
възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради
което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
Първоинстанционният съд намира, че от доказателствата
по делото се установява договорното отношение между главите страни по чл. 149,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, досежно процесния топлоснабден обект,
намиращ се в сграда етажна собственост и това, че в исковия период ищецът
подава в нея топлоенергия за битови нужди. Между страните не е спорно и от
приложените писмо на Централно военно окръжие и протокол за проведено общо
събрание от 22.10.2006 г. се
установява, че П.Х.О. и И.И.О. са съсобственици при равни квоти
½ ид.ч. на топлоснабден имот, в сграда в режим на етажна собственост. Следователно анализът на
събраните по делото доказателства обосновава извода, че П.Х.О. и И.И.О. имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.),
който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от
приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право
на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр
на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла,
който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр
на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията,
дадена в чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Тази
разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на
използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега
под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в
режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето,
притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците П.Х.О. и И.И.О.. Валидната
представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. З от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т...“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно РС-Ихтиман приема
за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните
искове).
От
заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява,
че за целия посочен период процесният апартамент е бил консуматор на топлинна
енергия. Количеството ТЕ е определена, като от ТЕ, доставена в СЕС по данни на
отчета на общия топломер в АС са отчислени технологичните разходи и разликата в
ТЕ, разпределена между живущите от ФДР. За имота е начислена ТЕ по данни на средство
за измерване водомер и по изчислителен път, съответен на изискванията на НАРЕДБА
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като в имота няма
отоплителни тела, свързани към средството за търговско измерване. Сумите,
начислени на ответниците за сградна инсталация са в съответствие с приложимата
за съответния период нормативна уредба и на база процент от общата енергия за
отопление и съобразно пълния отопляем обем на жилището по проект. На
ответниците не са начислявани суми за топлоенергия, тъй като в общите части на
етажната собственост няма работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела.
Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните
сметки. Според вещото лице по ССчЕ стойността на доставената топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г. е общо в размер на 1 899,07 лева. Поради това искът за стойността
на потребена топлинна енергия за периода следва да бъде уважен срещу всеки от
ответниците до сумата от 949.53 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 1071.53 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Възраженията за неточно в качествено и/или количествено отношение от страна на
топлопреностното предприятие са недоказани. По делото не са ангажирани доказателства за рекламации от
страна на
потребителя-ответник в производството към „Т... С...“ ЕООД. При събрани доказателства,
че монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за
топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, в негова
тежест е да докаже, че цялото разпределение, извършено от помагача на ищеца на
база отчетените стойности, е неточно. Затова съдът приема, че задължението е
определено според отчетното количество и подадената топлоенергия.
Неоснователни са възраженията на
ответниците за доказателствената стойност на представените от ищеца частни
свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за него факти по отношение на
реално потребената енергия и невъзможността исковата претенция да бъде
установена с тях. Претендираните вземания не са установени единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно
съставени частни документи. Изводът на се прави при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи.
Неоснователни са доводите за нарушение
на разпоредбите на ЗЗП относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗП доколкото не се сочи кои конкретно клаузи от договора при
общи условия имат неравноправен характер. При извършената служебна проверка не
се констатираха неравноправни клаузи, които да повлияят на дължимостта и
размера на установените вземания. Не са налице сочените нарушения на
европейското законодателство и КРБ. Затова съдът приема, че задължението е определено
според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно законовите
изисквания.
На последно място съдът намира, че е
настъпил падежът на всяко от горните задължения. Съгласно чл. 30, ал. 2 от
Общите условия валидни между страните, действали за процесния период, приети с
Решение по т. 1 от Протокол № …...2013 г. на Съвета на директорите на "Т..."
ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на Продавача. В случая ищецът не ангажира
доказателства за изпълнение на това задължение. Въпреки това по мнение на настоящия
състав с връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 397/2017 г. по
описа на РС - Ихтиман – 18.05.2017 г., ответниците са уведомени за наличието на
изискуеми задължения, респективно е настъпил техният падеж. Следва да за
пълнота да се отбележи, че дори да не бъде възприета горната теза, при проверка
в публичната интернет страница на ищеца при извършване на проверка по абонатен
номер се установява, че има публикувани задължения по абонатния номер на
ответниците за процесния период. Макар да не може да бъде установено кога е
осъществено публикуването, е безспорно, че към момента на приключване на
съдебното дирене, задължението по чл. 30, ал. 2 ОУ е изпълнено.
Исковете предявени против П.Х.О. и И.И.О.
за сумата от 14.22 лв. – представляваща възнаграждение за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. следва да бъдат
отхвърлени като недоказани, тъй като от заключението на вещото лице по СТЕ се
установява, че при проверка в дружеството ищецът не е ангажирал никакви
доказателства относно основанието за начисляване на тези суми по отношение на
всеки един от ответниците. В подкрепа на този извод е и заключението на ССчЕ, в
което сумите не са посочени като дължими.
Исковете за мораторна лихва са
неоснователни.
Основателността на иска за
мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Моментът
на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Задължението
на ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, които са одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и действали през исковия период,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
купувача. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е
да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението за главница
- моментът, в който са публикувани месечните дължими суми на интернет
страницата му. В хода на производството доказателства в тази насока не са
ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответниците. След като
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи поставянето на
ответниците в забава, исковете предявени
против П.Х.О. и И.И.О. за сумата от 201.84 лв. – законна лихва върху стойността
на потребената топлинна енергия, претендирана за периода от 15.09.2014 г. до
09.03.2017 г. са изцяло неоснователни Както беше посочено първият сигурен
момент, в който ответниците са уведомени за наличието на задължение е 18.05.2017
г. с връчването заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 397/2017 г. по описа на РС
- Ихтиман– 18.05.2017 г. (в този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна
практика (вж. Решение ...020 от 17.10.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 16708/2018
г, Решение ...624 от 11.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 230/2019 г.).
Неоснователността на всеки един от исковете,
предявени против П.Х.О. и И.И.О. за сумата от 14.22 лв. – представляваща
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г., води до неоснователност на всеки един от исковете, предявени
против ответниците за сумата 3.29 лв. – законна лихва за забава върху възнаграждението за дялово разпределение
за периода 15.09.2014 г. – 09.03.2017 г.
По разноските:
Предвид изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК в полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски съобразно
съобразно уважената част/отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът П.Х.О.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от – 50.81 лв. разноски
в заповедното производство (25.81 лв. държавна такса и 25 лв. юрисконсултско
възнаграждение). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 269.96 лв. разноски в първоинстанционното производство (92
лв. – държавна такса, 150 лв. – депозит за СТЕ, 100 лв. – депозит за ССчЕ и 25
лв. юрисконсултско възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата И.И.О.
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от – 50.81 лв.
разноски в заповедното производство (25.81 лв. държавна такса и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение). Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от 269.96 лв. разноски в първоинстанционното
производство (92 лв. – държавна такса, 150 лв. – депозит за СТЕ, 100 лв. –
депозит за ССчЕ и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50 лв. в заповедното
производство и 50 лв. в първоинстанционното производство, като всяка страна
следва да бъде осъдена да заплати половината от тази сума. Няма пречка
възнаграждението да бъде присъдено в посочения размер, тъй като при внимателен
прочит на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК се установява, че е предвиден
единствено максимален размер на юрисконсултското възнагражение в размер на
максималния за съответния вид дело по Наредба за заплащането на правната помощ, но не и
минимален такъв. Доколкото делото е типово за процесуалните представители на
ответното дружество, не разкрива по-висока фактическа и правна сложност от
средното за този вид, като дружеството не е представлявано в проведените
съдебни заседания. Ето защо адекватен размер на
юрисконсултското възнаграждение е именно 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците сумата от 132.22 лв. разноски в първоинстанционното
производство, пропорционални на отхвърлената част от исковете.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от ищеца е
неоснователно. Това е така, защото договореното и платено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 500 лв. е под минимума от 640.72 (минимум от
320.36 лв. по отношение на всеки един ответник при материален интерес по
отношение на всеки един ответник 1290,88 лв.) установен в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., против П.Х.О., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в размер на 949.53 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 20.03.2017 г. до изплащането ѝ, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в гр. С..., ж.к. „М...“, бл. ...,
вх. …, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 1071.53 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 201.84 лв. – законна лихва върху
стойността на потребената топлинна енергия, претендирана за периода от
15.09.2014 г. до 09.03.2017 г., ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 14.22 лв. – представляваща
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3.29 лв. – законна лихва за забава върху възнаграждението за
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 09.03.2017., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 250/03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 397/2017 г. по описа на РС –
Ихтиман.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., против И.И.О., ЕГН **********, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в размер на 949.53 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 20.03.2017 г. до изплащането ѝ, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в гр. С..., ж.к. „М...“, бл. ...,
вх…., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 1071.53 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 201.84 лв. – законна лихва върху
стойността на потребената топлинна енергия, претендирана за периода от
15.09.2014 г. до 09.03.2017 г., ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 14.22 лв. – представляваща
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3.29 лв. – законна лихва за забава върху възнаграждението за
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 09.03.2017., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 250/03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 397/2017 г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА П.Х.О.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 50.81 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.Х.О.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 269.96 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.И.О.,
ЕГН **********,
ДА
ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 50.81 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.И.О.,
ЕГН **********,
ДА
ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 269.96 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т...“
ЕАД, ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.Х.О., ЕГН ********** и на И.И.О., ЕГН **********, сумата от 132.22 лв. разноски в първоинстанционното производство,
пропорционални на отхвърлената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т... С...“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: