Решение по дело №116/2017 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 49
Дата: 7 юли 2017 г. (в сила от 28 юли 2017 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20172170200116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2017 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      07.07.2017 г.                                    гр. Средец

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                                   Наказателен състав

На 07 юни 2017 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                            

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 116 по описа за 2017 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Д.А. против Наказателно постановление № 11/23.03.2017 г. на Директора на РДГ – Бургас, с което на ЕТ „М. 2016 – М.А.“*** на основание чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Жалбоподателят с жалбата и в с. з. претендира намаляне на оспореното наказание, респективно цялостна отмяна на атакуваното постановление. Счита, че не е извършил нарушението, тъй като е отразявал в дневник необходимите данни „по своя си начин”, макар и не в точно определената графа за приета и експедирана дървесина.

В с. з. въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

Срещу жалбоподателя М.Д.А. в качеството му физическо лице – управител на „М. 2016 – М.А.“,  е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0031622/01.11.2016 г. за извършено нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, изразяващо се в това, че от 30.06.2016 г. до 26.10.2016 г. не води дневник по образец, като не води рекапитулация за постъпилата и експедирана дървесина в мобилен обект по смисъла на чл. 206 от ЗГ – „ГАЗ 53“ с регистрационен № А 14-18 ВР, от който се извършва продажба на дървесина 5 пр. куб. м. дърва за огрев благун. АУАН е подписан от жалбоподателя с възражение „не знаех“.

Административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал обжалваното постановление.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 27.03.2017 г. с писмо с обратна разписка.

Актосътавителят И.Т. – гл. специалист горски инспектор в РДГ – гр. Бургас и свидетелката по АУАН М.  С. Кирязова – ст. специалист по опазване на горска територия в РДГ – гр. Бургас изнасят данни пред съда, че на 01.11.2016 г. спрели процесния товарен автомобил, натоварен с 5 куб. м. дърва. При проверката установили, че в съответния дневник на автомобила /мобилен обект за продажба на дървесина по смисъла на чл. 206 от ЗГ/ липсва вписана в съответните графи рекапитулация на суми за периода 30.06.2016 г. –  26.10.2016 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на задължение по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която разпоредба въвежда изискване за собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ. Налице е подзаконова нормативна уредба в Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР, в чл. 13 и чл. 14 на която по-конкретно се съдържа указание, че дневникът е по образец, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАГ, с чийто заповед може да се определи електронен формат на дневника, както и редът и условията за воденето му. Уредено е още, че дневникът за постъпилата, преработена и експедирана дървесина се попълва от собственика/ползвателя на обекта или от упълномощено от него лице и се съхранява в обекта, за който е издаден.

Дори и да се приеме, че не е съществено процесуално нарушение непосочването в АУАН и НП на конкретните нарушени разпоредби от цитираната наредба, от материално-правна гледна точка е налице доказателствена недостатъчност по отношение на вмененото нарушение относно: какъв е конкретно утвърденият със заповед образец, по който следва да се води дневникът, респективно самият дневник за сравнение с образеца; каква е връзката на установеното на 01.11.2016 г. количество превозвана дървесина 5 пр. куб. м. с периода на вписаното нарушение 30.06.2016 г. –  26.10.2016 г. Тежестта да докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящият случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено, останаха недоказани, което обуславя отмяна на обжалваното постановление като неправилно.

На следващо място съдът намира, че е недопустимо съставянето на АУАН да е срещу физическо лице – М.Д.А., а с НП да се налага имуществена санкция на търговец – ЕТ „М. 2016 – М.А.“. Санкциониращата нарушението обща разпоредба на чл. 270 от ЗГ предвижда административно наказание глоба от 50 до 500 лева за физически лица, съответно имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размер от 100 до 1000 лева. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т. е. ЗАНН дава възможност за саниране на нередовности в АУАН, които не са свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Очевидно самоличността на административнонаказателно отговорното лице /извършителя на нарушението не е сред нередовностите на АУАН, които е допустимо да бъдат санирани с издаването на наказателно постановление. Това съществено процесуално нарушение на административно-наказателната процедура обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.  

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11/23.03.2017 г. на Директора на РДГ – Бургас, с което на ЕТ „М. 2016 – М.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. “Христо Смирненски” № 12, Булстат *********, представляван от М.Д.А., на основание чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: