Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
25.01.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд в
публично заседание на 19.01.2018година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4911, по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.415 ал. 1
от ГПК.
Исковата молба е предявена от С.В.К.,
в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №***на КЧСИ против К.В.Д., ЕГН
********** с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от
355,67лв. с ДДС,
представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
2582/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 385,61 лв., представляваща главница, по което е образувано
ч.гр.д. № 2582/2017г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал
възражение и РС Плевен му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът
твърди, че ответникът е бил длъжник по изп. д. 201008090400283 по неговия опис
и след изплащане на задължението към взискателя по изп.дело, дължими са
останали суми за такси към ЧСИ в размер на 385,61 лв. След връчване на
издадената в заповедното производство заповед, длъжникът е депозирал уточняваща
молба при ЧСИ, при разглеждането на която е преизчислена дължимата такса в
размер на 355.67лв. с ДДС. Поради неизплащането на така преизчислената такса, е предявен и
настоящия установителен иск. Претендират се разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът е подал
отговор, с който заявява, че признава предявения иск за главница, лихва и
разноски.
За с.з., с оглед
признанието на иска, ищецът е направил искане да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 10.04.2017г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 2582/2017г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1628/11.4.2017г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – сумата от 385,61
лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.04.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00
лв., представляваща разноски по делото за държавна такса. По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на последвалото
указание на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за
установяване на своето вземане, като е направил корекция в претендирания размер
на главницата, като го е намалил на 355,67лв. С отговора си ответникът е
признал предявения срещу него иск.
Съгласно чл. 237
от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
по делото преписи от изп. д. 201008090400283
на ЧСИ С.В.К., рег.
№***на КЧСИ, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на
добрите нрави и са такива права, с които ответника има право да се разпорежда.
С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника,
следва да бъде постановено положително установително решение относно
дължимостта на вземането по предявените
искове.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските на ищеца - 25.00лв. - заплатена държавна такса. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 25.00лв.
- заплатена държавна такса.
Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че К.В.Д., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА С.В.К., в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №***на КЧСИ,
БУЛСТАТ: BG**********, с адрес ***, сумата от 355,67лв. с ДДС, представляваща
главница за незаплатени такси по изпълнително дело №20108090400283 на ЧСИ С.В.К., рег. №***на КЧСИ,
съгласно чл.79, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 2582/2017г. по описа на ПлРС - 10.04.2017г. до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на С.В.К., в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №***на
КЧСИ, БУЛСТАТ: BG**********, с адрес ***, разноски по настоящото производство в
общ размер на 25.00лв. и разноски в
производството по ч.гр.д. № 2582/2017г. на ПлРС в размер на 25.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: