Решение по дело №4911/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 111
Дата: 25 януари 2018 г. (в сила от 14 февруари 2018 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430104911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 25.01.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    Плевенски районен съд в публично заседание на 19.01.2018година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова   

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4911, по описа за 2017год., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Искове с правно основание чл.415 ал. 1 от ГПК.

          Исковата молба е предявена от С.В.К., в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №***на КЧСИ против К.В.Д., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 355,67лв. с ДДС, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2582/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 385,61 лв., представляваща главница, по което е образувано ч.гр.д. № 2582/2017г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС Плевен му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът е бил длъжник по изп. д. 201008090400283 по неговия опис и след изплащане на задължението към взискателя по изп.дело, дължими са останали суми за такси към ЧСИ в размер на 385,61 лв. След връчване на издадената в заповедното производство заповед, длъжникът е депозирал уточняваща молба при ЧСИ, при разглеждането на която е преизчислена дължимата такса в размер на 355.67лв. с ДДС. Поради неизплащането на така преизчислената такса, е предявен и настоящия установителен иск. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът е подал отговор, с който заявява, че признава предявения иск за главница, лихва и разноски.

За с.з., с оглед признанието на иска, ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска.

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: На 10.04.2017г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 2582/2017г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1628/11.4.2017г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – сумата от 385,61 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на последвалото указание на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето вземане, като е направил корекция в претендирания размер на главницата, като го е намалил на 355,67лв. С отговора си ответникът е признал предявения срещу него иск.

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените по делото преписи от изп. д. 201008090400283 на ЧСИ С.В.К., рег. №***на КЧСИ, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива права, с които ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането по  предявените искове.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца - 25.00лв. - заплатена държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 25.00лв. - заплатена държавна такса.  

          Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че К.В.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА С.В.К., в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №***на КЧСИ, БУЛСТАТ: BG**********, с адрес ***, сумата от 355,67лв. с ДДС, представляваща главница за незаплатени такси по изпълнително дело №20108090400283 на ЧСИ С.В.К., рег. №***на КЧСИ, съгласно чл.79, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2582/2017г. по описа на ПлРС - 10.04.2017г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на С.В.К., в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №***на КЧСИ, БУЛСТАТ: BG**********, с адрес ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 25.00лв. и разноски в производството по ч.гр.д. № 2582/2017г. на ПлРС в размер на 25.00лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: