№ 978
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502585 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2 от ГПК.
Подадена е жалба от М. ИВ. П., чрез пълномощник адвокат И.С., длъжник по
изпълнително дело №20108520400255 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу постановление от 02.02.2022г., с което се отказва
прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В подадената жалба са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че за да
постанови обжалваното постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното
дело неправилно ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, е приел, че изпълнителното дело е
спряно срещу двамата длъжници на основание издадена в полза на КПКОНПИ
обезпечителна заповед от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по описа на СГС, Г.О.,
ІІ-Б състав. Твърди се, че на основание посочената обезпечителна заповед е спряно
изпълнителното дело само относно длъжника -Г.Й.Г., който се явява страна по
бъдещия иск, който е предявен от КПКОНПИ и по отношение на който е издадена
обезпечителна заповед от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по описа на СГС, Г.О.,
ІІ-Б състав. В тази връзка се твърди, че изпълнителното дело по отношение на другия
1
длъжник – М. ИВ. П. не е спряно, като по делото не се съдържат данни за
предприемане от взискателя на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години спрямо този длъжник, поради което са налице основанията за настъпила
"перемпция" на изпълнителното дело по отношение на нея. По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
постановление от 02.02.2022г., с което се отказва прекратяване на изпълнителното
дело.
Взискателят по изпълнителното дело – „Л.Ф.” ЕАД депозира писмено
възражение, в което взема становище за неоснователност на подадената жалба. Излага
се, че в издадената обезпечителна заповед от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по
описа на СГС, Г.О., ІІ-Б състав е посочена обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20108520400255 по описа на ЧСИ К.П., с рег.
№852 при КЧСИ, с район на действие СГС, и доколкото съдът не е ограничил
приложното поле на издадената заповед чрез посочване на конкретен длъжник
досежно който е спряно изпълнението, следва да се счита, че изпълнителното дело е
спряно и срещу двамата длъжници. Твърди се още, че през периода, през който
изпълнителното дело е спряно, взискателят е депозирал множество молби за
предприемане на изпълнителни действия срещу длъжниците, поради което не са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
дело, в каквато насока са изложените мотиви на съдебния изпълнител, които са
правилни и законосъобразни.
По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ К.П., с рег.№852, дадени на
основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени подробни съображения, че по
конкретното изпълнително дело липсват законни предпоставки за неговото
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело №20108520400255 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№852 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 09.06.2010г. по молба на „П.Л.Б.”
ЕАД, въз основа на приложен изпълнителен лист от 12.04.2010г. по гр.дело
№12582/2010г. по описа на СРС, срещу солидарните длъжници – Г.Й.Г. и М. ИВ. П., за
заплащане на сумите, посочени в изпълнителния лист. След образуването на делото за
периода от 05.07.2010г. до 15.09.2010г. са извършени от съдебния изпълнител следните
изпълнителни действия: издадени са постановления за налагане на възбрани върху
недвижими имоти от 05.07.2010г. и от 15.09.2010г.; запорно съобщение за налагане на
запор върху дружествени дялове от 08.07.2010г.; наложен е запор върху МПС от
08.07.2010г.. Депозирана е молба вх.№06110/01.10.2010г. от КПКОНПИ, с която се
прилага издадена обезпечителна заповед от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по
2
описа на СГС, Г.О., ІІ-Б състав, с която се налага обезпечителна мярка - спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20108520400255 по описа на ЧСИ К.П., с рег.
№852 при КЧСИ, с район на действие СГС. С уведомление изх.№03973/05.10.2010г.
ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, уведомява взискателя - „П.Л.Б.” ЕАД, че
изпълнителното производство е спряно. Във връзка с депозирани от взискателя молби
за продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното дело ЧСИ К.П., с рег.
№852 при КЧСИ, е изпратил писмо с изх.№01411/30.06.2021г. до КПКОНПИ за
получаване на информация относно актуалния статус на издадена обезпечителна
заповед от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по описа на СГС, Г.О., ІІ-Б състав. Във
връзка с изпратеното писмо с изх.№01411/30.06.2021г. е приложен отговор изх.
№2970/12.07.2021г. от КПКОНПИ, с който се уведомява ЧСИ К.П., с рег.№852 при
КЧСИ, че наложената обезпечителна мярка не е отменяна и продължава действието си
по отношение на изпълнително дело №20108520400255, тъй като обезпечителната
нужда не е отпаднала. Подадено е заявление вх.№00255/26.01.2022г. от длъжника - М.
ИВ. П., до ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На основание постъпилото
заявление от длъжника - М. ИВ. П. е постановено атакуваното пред настоящата
инстанция постановление от 02.02.2022г., с което се отказва прекратяване на
изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Изложени са мотиви, че от получен отговор вх.№02117/13.07.2021г. от
КПКОНПИ се установява, че наложената обезпечителна мярка не е отменяна и
продължава действието си по отношение на изпълнително дело №20108520400255, тъй
като обезпечителната нужда не е отпаднала, предвид на което е прието, че не е налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са
регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от
длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468,
ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по
изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и
лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на
обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално
3
допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление от
02.02.2022г., с което се отказва да се прекрати изпълнителното дело поради липса на
законовите основания на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е правилно и съответства на
събраните по делото доказателства.
Неоснователно жалбоподателката се позовава на прекратяване на
изпълнителното производство ex lege, поради бездействие на взискателя за период по-
дълъг от две години. В случая от приложените към изпълнителното дело доказателства
се установява, че на основание издадена в полза на КПКОНПИ обезпечителна заповед
от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по описа на СГС, Г.О., ІІ-Б състав е наложена
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по процесното изпълнително дело,
което следва да се счита за спряно от 01.10.2010г., датата на която е бил уведомен
съдебния изпълнител за издаването й. Настоящият съдебен състав не споделя
релевираният в жалбата довод, че процесното изпълнително дело е спряно само по
отношение на длъжника - Г.Й.Г.. Видно от приложената по делото обезпечителна
заповед от 29.09.2010г. е наложена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20108520400255 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, с
район на действие СГС, без да се конкретизира по отношение на кой длъжник се
прилага, т.е. следва да се приеме, че засяга всички длъжници по изпълнението, в т.ч. и
жалбоподателката. Спирането на изпълнителното производство означава временно
преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до
спирането действия остава в сила заедно с възможността изпълнението да се
възобнови. В случая от данните по делото се установява, че на основание постъпили от
взискателя молби за продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното
дело ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, е изпратил писмо с изх.№01411/30.06.2021г. до
КПКОНПИ за получаване на информация относно актуалния статус на издадена
обезпечителна заповед от 29.09.2010г. по гр.дело №С-31/2010г. по описа на СГС, Г.О.,
ІІ-Б състав. Във връзка с изпратеното писмо с изх.№01411/30.06.2021г. е приложен
отговор изх.№2970/12.07.2021г. от КПКОНПИ, с който се уведомява ЧСИ К.П., с рег.
№852 при КЧСИ, че наложената обезпечителна мярка не е отменяна и продължава
действието си по отношение на изпълнително дело №20108520400255, тъй като
обезпечителната нужда не е отпаднала. При тези данни по процесното изпълнително
дело към момента на подаване на заявление вх.№00255/26.01.2022г. от длъжника - М.
ИВ. П., до ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, няма издаден акт на
съдебния изпълнител за възобновяване на изпълнението. При спряно изпълнителното
производство е пречка да се извършват изпълнителни действия, тъй като извършените
4
такива са опорочени и като такива следва да бъдат отменени. Следователно за периода,
в който изпълнението е спряно, в случая от 01.10.2010г. до настоящия момент
изпълнителни действия не се извършват, поради което не е приложима и нормата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Като е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното
дело, съдебният изпълнител е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден, а частната жалба – да бъде оставена без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от М. ИВ. П., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат И.С., длъжник по изпълнително дело №20108520400255
по описа на ЧСИ К.П., с рег.№852 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу
постановление от 02.02.2022г., с което се отказва прекратяване на изпълнителното
дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5