Решение по дело №332/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700332
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 268

гр. Монтана, 24 юни 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 26 05 2022 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: Димитрана Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 332 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, във връзка с чл. 107 и 152 и сл. от ДОПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на „А*** К*** ” ООД, с. С*** , общ. Монтана против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019 г., потвърден с Решение № 6/15.06.2021 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация" и УОС при Община Вършец, в качеството му на решаващ орган.

В жалбата се твърди, че актът е нищожен, тъй като издателят на акта - С*** М*** , не е оправомощен да издава актове по съответния ред. Твърди се, че АУЗ № 92-1/17.04.2019 г. е създаден за нуждите на процеса, след приемане на поправките в ЗЗД, предвиждащи приложението на абсолютната 10 годишна давност. Твърди, че актът е антидатиран, както и че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при неговото издаване. Видно от съдържанието на акта, не е посочена данъчната основа, въз основа на която е изчислено задължението за ДНИ и ТБО, с което е нарушено правото на защита на задълженото лице. За същия имот, за други години са издадени и други АУЗ, в които е посочена изключително висока данъчна основа, която изобщо не кореспондира със състоянието на имота и драстично се различава от данъчната оценка. Твърди, че не е подавана декларация по чл. 17 от ЗМДТ за отчетната стойност на имота, а в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ няма посочена отчетна стойност, поради което остава неясно по какъв начин административният орган е определил данъчната основа на имота, като е взел драстично по-голямата отчетна стойност. С декларациите по чл. 17, респективно чл. 14 от ЗМДТ задълженото лице не определя само данъка, а само декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Видът на имота е елемент от подлежащите на деклариране факти и обстоятелства. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган в зависимост от декларираните от лицето обстоятелства. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнената декларация - чл. 99, ал. 3 от ДОПК. Във всички случаи декларирането на дадено обстоятелство - в случая недекларирането на отчетната стойност на имота, обвързва както дружеството, така и административния орган. Недопустимо е административният орган сам да си определи отчетната стойност на имота. При констатиране за непопълнени необходими реквизити в данъчната декларация и неподаването на такава по чл. 17 от ЗМДТ, служителят към съответната администрация, според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ДОПК, е следвало да укаже на дружеството тези обстоятелства, с оглед правилното определяне на данъчната основа. Това задължение не е изпълнено от административния орган, който неправилно е определил за данъчна основа отчетна стойност, която не е декларирана към момента на подаване на декларацията за имота. Тези нарушения са съществени по отношение на административната процедура по издаване на АУЗ и обжалваното решение 6/15.06.2021 г., в което се посочва, че е подавана декларация по чл. 17 от ЗМДТ през 2000 г., като се счита, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е свързана с декларацията по чл. 17 от ЗМДТ, констатации, които са в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила, конкретно  чл. 35 и чл. 36 от АПК вр. с чл. 99, ал. 3 от ДОПК. При недопускане на тези съществени нарушения на административнопроизводствените правила, административният орган щеше да стигне до друг резултат и да определи по-ниска стойност на ДНИ и ТБО, съобразно действително ползваните услуги. Твърди се също така, че оспореният АУЗ е издаден в нарушение на материално правните разпоредби – чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ. Възникването на задължение за ТБО е обусловено от кумулативната даденост на следните предпоставки: правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на Кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; имотът, притежаван от съответния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставена. Счита, че за процесния период, за който е начислен ТБО, имотът не е включен в района, за който общината е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване и депозиране в депо за битови отпадъци. Предпоставките за дължимост на таксата за ползване на депо за битови отпадъци са сходни: субектът да е лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, общинският съвет да е определил таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Това следва и от чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, определящ, че таксата е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса не е обвързана с фактическото предоставяне на услугата. Приема се, че услугата се предоставя всякога, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. А съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ таксата не се дължи единствено когато Общината няма депо или друго съоръжение. За процесния период Община Вършец, за отпадъците от селото, в което се намира имотът, не е ползвала депо за обезвреждане на отпадъци. Отделно от изложеното счита, че Наредбата за МДТ към Община Вършец е издадена в противоречие със ЗМДТ, тьй като не е предвидено събиране на отпадъците по количества и дружеството няма възможност да поиска такова събиране, тъй като отпадъците, които са се реализирали и реализират са изключително малко. АУЗ е издаден и в противоречие с целта на закона регламентиращ, че ТБО се заплаща само ако услугата е ползвана, което в случая не е установено. Дори да се приеме, че услугата е ползвана за определен период, то тя е в такива минимални размери и изобщо не отговаря на огромните задължения, които са начислени с оспорения административен акт. Неясно защо в обжалваното решение е посочено като основание за определяне на ТБО за 2017 г. и 2018 г. Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Вършец в сила от 01.07.2020 г., която не е действаща към момента на издаването на акта, нито към момента на определяне на дължащите се ТБО. Същевременно, в обжалваното решение е посочено, че ТБО е определена съобразно заповед на Кмета на Общината на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ относно видът на предлаганите услуги за следните компоненти: осигуряване на необходими съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; поддържане на чистотата на териториите на Община Вършец за с. С*** - за всички улици. Не е ясно защо вторият е обозначен с цифрата 3. Не е ясно въз основа на колко компонентна е определена ТБО за 2017 и 2018 г. Такава разбивка липсва в АУЗ. От приетото в Наредбата и поясненото в решението объркването става още по-голямо, тьй като не става ясно по три компонента ли е определена ТБО или по два. Очевидно, не е включен компонент по т. 2 от чл. 62 на ЗМДТ-третиране в депо /по предположение/, но ако органът е изчислил ТБО по три компонента, това се явява незаконосъобразно. В сайта на Община Вършец не е публикувана Заповедта на Кмета на Община Вършец за 2017 г. и 2018 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, във връзка с чл. 44 от ЗМСМА, но видно от Заповед № 404/11.10.2019 г. за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, Кметът на Общината е определил три компонента, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, като липсва компонент за обработка на отпадъците в депо. Счита, че неправилно са определени три компонента различни от определените в чл. 62 от ЗМДТ и при положение, че Община Вършец твърди, че събира ТБО за обработка в депо, оспорва това обстоятелство по отношение на факта за поддържане на такова депо на територията на Община Вършец. Никъде в Наредбата не може да се открие текстът, с която е определен размерът на ТБО в промили по трите компонента визирани в Заповедта на Кмета на Община Вършец. Вероятно това е сторено с решение на Общинския съвет, но този размер следва да бъде отразен или в Наредбата, или в план - сметката за съответните години. Такава информация липсва на сайта на Община Вършец, с което е нарушено правото на защита на всички граждани на територията на Общината, тъй като няма възможност да се проследи дали правилно е определена тази стойност по трите компонента на ТБО. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за триге вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ', услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Твърди, че тези услуги не са извършвани, което установяване е в тежест на Общината. Поддържа, че неправилно осигуряването на необходимите съдове за смет е определено в отделен компонент, който е част от компонента сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 62 от ЗМДТ. Твърди, че приетата Наредба в тази част е незаконосъобразна и нищожна, тъй като противоречи на нормативен акт от по-висока степен - ЗМДТ. Дори да се приеме, че в настоящото производство не може да се атакува нормативен акт по реда на косвения съдебен контрол, то моли да се приеме, че с незаконосъобразно издадената заповед на Кмета на Общината, са определени компоненти в противоречие с разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ и с незаконосъобразната Наредба, в частта, с която в противоречие с разпоредбата на ЗМДТ не са определени размерите и промилите на дължащите се ТБО. Незаконосъобразност, поради неправилно определена данъчна основа. Видно от оспорения АУЗ е, че данъчната основа е определена по декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 2000 г. Не е посочен размерът на данъчната основа, както е направено в последващи актове - 186323 лв., които са връчени едва през 2021 г., когато за първи път разбира, че задълженията са в такъв голям размер поради неправилно определената висока отчетна стойност на имота. Многократно е търсена информация от Общината за основата, на която се начисляват ДНИ и ТБО, но без да е получавана необходимата информация. Не само, че не получава търсената информация, но и дружеството е заблудено от служителка на отдел МДТ, че отчетната стойност на имота е приблизително същата като данъчната оценка, поради което не си заслужава да се правят постъпки за облекчаване на основата. В декларацията от 2010 по чл. 14 от ЗМДТ не е посочена отчетна стойност, защото такава не е съобщена от служителите в Община Вършец, които следва да съдействат и да информират, че следва да се подаде и декларация по чл. 17 от ЗМДТ, най-малкото за това, че имота и сградите са се амортизирали. Разговаряно е и с Кмета на Община Вършец, за това, че определените задължения за притежавания имот са изключително високи, с оглед състоянието на имота /полуразрушени сгради/, който го е уверил, че това е така поради ниските данъчни оценки на имотите в с. С*** . До този момент не е информиран, че данъчната основа за имота му е 186323 лв., в пъти по-висока от данъчната оценка. На практика се получава изключително висока данъчна основа, поради немарливост и неизпълнение от служителите да поискат и съберат при подаването на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и декларация по чл. 17 от ЗМДТ за актуалното състояние на имота и обективната му отчетна стойност, в нарушение на чл. 99, ал. З от ДОПК, изключително високи промили за ТБО определени от Общинския съвет, които дори не са публикувани. Незаконосъобразно са определени три компонента със Заповедта на Кмета на Община Вършец на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ в противоречие с разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Единият компонент от разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ е разбит на два, за да може очевидно общината да обоснове събирането на таксата по три компонента в противоречие със закона. При справка в сайта на Община Вършец, установява, че в план сметките за 2019 г. и 2020 г. на Общината, неправилно са определени данъчно задължени лица в нарушение на ЗМДТ, като са направени разграничения между ФЛ и лица, които са регистрирали търговски обекти. Такова разграничение в ЗМДТ липсва, като фирмата не функционира от 2013 г. и ако са определени промилите като задължено лице с търговски обект, то същото е неправилно. Резултата са задължения по различни актове, издавани по три и повече пъти за едно и също задължение и на едно и също основание, в размер на повече от 55000 лв., които с лихвите придобиват грандиозни размери. Ако не са подавани възражения дължимата сума сигурно да е нараснала до 100000 лв. Общинската администрация е следвало да съдейства, информира, че такава отчетна стойност не отговаря на действителното състояние на имота, в който се намират полуразрушени сгради и такива строени през 1958 г. Напротив с всички свои действия, администрацията на Общината осъществява незаконосъобразни действия спрямо дружеството, в нарушение на основни принципи по АПК - за равнопоставеност, съразмерност, законосъобразност, служебност. Нарушение са принципите на законност и принципа на прилагане на нормативен акт от по-висока степен, който се изразява в задължението в случай на колизия (противоречие) на правните норми да се прилага онзи нормативен акт, който е по-висок по степен на юридическата си сила. В нарушение на този принцип Община Вършец не само, че е издала Наредбата си и Заповедта на Кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ в нарушение на ЗМДТ, но и липсва информация по отношение на определените промили за ТБО по компоненти на сайта на Общината. Липсват и Заповедите на Кмета на Община Вършец по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2017 г. и 2018 г. В противоречие с основен принцип - принципа на съразмерност, за администрацията е налице задължение, в извънсъдебните производства, да упражняват правата си добросъвестно по разумен и справедлив начин, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правата и законните интереси на гражданите и техните организации в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава съответният административен акт. В конкретния случай умишлено дружеството е заблудено, че данъчната оценка и отчетната стойност на имота са еднакви и не му е съдействано с изискване за подаване на декларация по чл. 17 от ЗМДТ. С Друг основен принцип - принципа на истинност, който се изразява в задължението на административните органи пълно, всестранно и всеобхватно да изразят фактическата обстановка, за да може конкретният случай да се разреши в съответствие с нея по най-благоприятният начин. АПК задължава административният орган да събира доказателства, включително и служебно, с цел изясняване на обективната истина със средствата и начините, които са разрешени от кодекса. При подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ не е информирано дружеството, че следва да посочи отчетната стойност на имота, която е била посочена от предишен управител през 2000 г. и въпреки опитите му да разбере за данъчната основа, не му е предоставена тази информация. Нарушен е и друг основен принцип на служебното начало, който се изразява в задължението на водещия производството административен орган, по своя инициатива и със свои действия да осигури законосъобразно развитие на производството. Очевидно, органът е целял да събира колкото се може по-дълго, по-високи данъци, без да информира дружеството за правилното попълване на декларацията по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ като умишлено е заблудил дружеството за правата му. С това е нарушен и принципът за равенство, тъй като органът е имал тази информация, но я е затаил за себе си. Моли да бъде обявен за нищожен АУЗ № 92-1/17.04.2019 г. по чл. 107, ал. З от ДОПК издаден от С*** М*** , респ. да се отмени мълчаливия отказ по подаденото възражение, както и да се обяви нищожността на обжалваното решение в частта, с която е потвърден АУЗ за задълженията за 2017 г. и 2018 г. no АУЗ № 92-1/17.04.2019 г. В съдебно заседание поддържа жалбата и претендира разноски, като представя списък с извършените такива. В писмени бележки развива аналогични и подробни съображевия.

Ответната страна – Община Вършец, чрез процесуалния си представител юрк С.Я. оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения, че оспореният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019г. е съставен на основание подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/29.05.2010 г. от Управителя на „А*** К*** “ ООД, служебно свързана от органите по приходите при Община Вършец с подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 04/05//3/51/01.02.2000 г., поради недекларирана отчетна стойност на дружеството в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Счита процесният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаден от компетентен орган с оглед текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Със Заповед № 459/30.11.2012 г., Кметът на Община Вършец е определил и оправомощил С*** К*** М*** – С*** „Инспектор“, отдел „Инвестиционна политика, Гр. ЗС и ЕСГРАОН“ към Дирекция „Специализирана администрация“ при Общинска администрация – Вършец, за служител, който има право да установява размера на дължимите данъци и такси по ЗМДТ като съставя актове по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване на публични общински вземания, представляващи незаплатени в законоустановените срокове данъчни задължения, какъвто е случаят на жалбоподателя. При обжалване на акта по административен ред е постановено Решение № 6/15.06.2021г. от А*** Д. Т*** – Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, който е с качеството на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК, в който смисъл е чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Решението е постановено след подането на възражение с характер на жалба с вх. № 7000-157/25.02.2021г. за отмяна на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2021г. и въз основа на Определение № 238 от 25.05.2021г. по административно дело № 220/2021г., I съдебен състав по описа на Административен съд – Монтана. Антон Д. Т*** е назначен за държавен служител на длъжността „Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Старши юрисконсулт и УОС в Община Вършец”, съгласно Заповед № 282А/01.08.2012г. на Кмета на Община Вършец, а от длъжностната му характеристика е видно, че едно от задълженията му е: да бъде решаващ орган по обжалване актове за установяване на публични вземания по реда на ДОПК. В подкрепа на това са и представените длъжностна характеристика на С*** М*** , от която е видно, че нейно задължение е да определя размера на данъчни задължения по ЗМДТ, както и Структурата на общинска администрация Вършец от 01.01.2020 г., от която е видно, че отдел „Инвестиционна политика, Гр.ЗС, ЕСГРАОН“ е към Дирекция „Специализирана администрация“ подчинена на Директор „Специализирана администрация“, като се позовава на текстовете на чл. 9б и чл. 4, ал. 1 - 5. от ЗМДТ. Счита, че оспорваните актове са издадени в изисканата от закона писмена форма и съдържат всички определени реквизити, а именно: Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019 г. е издаден в изисканите от закона писмена форма и реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Решение № 6/15.06.2021г. също е издадено в изисканите от закона писмена форма и реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 155, ал. 1 от ДОПК, като от формална страна съдържа, както фактически (описание на нарушението), така и правни основания (данни за нарушените разпоредби) в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В Решение № 6/15.06.2021г. е посочено, че жалбоподателят не е заплатил данъчните си задължения в срок, което е предпоставка наложила издаване на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019г. и поради обжалването на акта, решаващият орган се е произнесъл с мотивирано решение. Жалбоподателят е нарушил разпоредбите на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Вършец и на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец респективно разпоредбите на Закона за местни данъци и такси и Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. При издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила, спазен е и материалният закон. С АУЗД № 92-1/17.04.2019 г. са установени задължения на „А*** К*** “ ООД за данък върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за просрочие за 2017 г. и 2018 г. Стойностите, по които е определено и начислено задължението на жалбоподателя, са приети съгласно ЗМДТ, а именно: докладна записка за приемане на план – сметка включваща необходимите разходи за дейностите по третиране на битови отпадъци и почистване на площи за обществено ползване, и определяне на годишен размер на такса за битови отпадъци за 2017г. с вх. № 562/14.12.2016г. в деловодството на Общински съвет Вършец, подадена от Кмета на Община Вършец, План – сметка за 2017г., Заповед № 514/24.10.2016г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ относно вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на община Вършец, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, Протокол № 23/29.12.2016г. на Общински съвет – Вършец, с което е прието Решение № 353 за одобрена обобщена план – сметка за 2017 година, с размер на общата стойност възлизащ на 735 919 лева. По делото са представени и докладна записка за приемане на план – сметка, включваща необходимите разходи за дейностите по третиране на битови отпадъци и почистване на площи за обществено ползване, и определяне на годишен размер на такса за битови отпадъци за 2018 г. с вх. № 1014/13.12.2017г. на Общински съвет Вършец, подадена от Кмета на Община Вършец, План – сметка за 2018г., Заповед № 466/31.10.2017г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ относно вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на община Вършец, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, Протокол № 38/22.12.2017г. на Общински съвет – Вършец, с което е прието Решение № 508 за одобрена обобщена план – сметка за 2018 година, с размер на общата стойност възлизащ на 870200 лева. Решение № 508 от Протокол № 38/22.12.2017г. на Общински съвет – Вършец, гласи, че запазва размерите на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2018 г., в размера на 2017 г. Решение № 353 от Протокол № 23/29.12.2016г. на Общински съвет – Вършец, гласи, че запазва размерите на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2017г., в размера на 2016 г. В чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец е уредено, че когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, което препраща към Решение № 567 от Протокол № 55/29.12.2014 г. от заседание на Общински Съвет – град Вършец, което гласи, че запазва размерите на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2015г., в размера на 2014г. Решение № 400 от Протокол № 39/20.12.2013г. от заседание на Общински Съвет – град Вършец, запазва размерите на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2014г., в размера на 2013 г., а в Раздел II на Решение № 197 от Протокол № 23/28.12.2012г. от заседание на Общински Съвет – град Вършец е определен размерът на такса за битови отпадъци за 2013 г. по видове услуги и населени места. Жалбоподателят попада в хипотезата на Раздел II, т. 4, където е уредено, че размерът на ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица /ФЛ/ с декларирани търговски обекти в прилежащите села на община Вършец е общо 14,9 на хиляда за услугите по събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 13,6 на хиляда, от по – голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 5500.00 лева на имот и поддържане на чистота на местата за обществено ползване – 1,3 на хиляда, от по – голямата стойност на данъчната оценка и отчетната стойност на имотите, но не повече от 5500.00 лева на имот. По отношение на твърдението в жалбата, че Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019 г. е създаден за нуждите на процеса счита, че представената от вещото лице Д.З., съдебно компютърна – техническа експертиза, изяснява, че актът е генериран на дата 17.04.2019 г. в Информационна система М*** „Местни данъци и такси“ при Министерството на финансите на Република България. Актът е съставен от служител на Община Вършец, който притежава потребителско име и парола и е оторизиран за това със Заповед на Кмета. Въз основа на въведените от служителя име и парола в ИС М*** , в издадения Акт автоматично излизат имената на актосъставителя и заповедта, с която служителят е оправомощен да издава АУЗ - в конкретният случай е видно, че АУЗ № 92-1/17.04.2019г. е съставен от С*** М*** на длъжност С*** „Инспектор“, оправомощена със Заповед № 459/30.11.2012г. на Кмета на Община Вършец. При съставянето на АУЗ системата автоматично го регистрира давайки му номер и дата, която не може да бъде променяна ръчно от потребителя. Всички съставени актове се регистрират в деловодна система „А*** “, където се описва входящата и изходящата кореспонденция на Община Вършец. В протоколни тетрадки /приложени по делото/ на ръка се описват референтните номера с датите на изпращане на съответните актове. В експертизата подробно са изброени и всички други актове, които генерира система М*** , с които са установени данъчни задължения на „А*** К*** “ ООД за други периоди по години. Експертизата е констатирала, че след издаване на АУЗ системата М*** не позволява последващи корекции, поради факта, че документът след издаването му се изпраща към данъчния субект и не следва документът в системата след евентуална корекция да е различен от този при получателя. Нещо повече актовете за установяване на задължения служат като изпълнителни основания по образувани изпълнителни дела с взискател Община Вършец. Актовете трябва да са връчени на данъчно задълженото лице и да влязат в сила, преди да се образува изпълнително дело, т.е. няма как актът в системата и полученият от длъжника акт да са с различно съдържание. ИС М*** допуска отмяна на актове, декларации със статус Закрита и декларации със статус Обработена, но изтриване на декларация или акт не е възможно. Вещото лице е констатирало, че относно всички АУЗ на „А*** К*** “ ООД няма промяна в записите, коригиране и изтриване. С представената от Вещото лице И.П. съдебно – икономическа експертиза е констатирано, че Община Вършец е определила ТБО по трите компонента, съгласно законовите разпоредби. Транспортирането на битовите отпадъци до РД – Монтана, Общината извършва съгласно оформен договор с депото в Монтана, който е представен по делото. Със същата експертиза е констатирано, че от интернет страницата на Община Вършец е видно кои документи, от кого и кога са публикувани по отношение на компонентите на ТБО. При подаване от управителя на „А*** К*** “ ООД, декларация с вх. № **********/29.05.2010 г. по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че данъчно задълженото лице не е посочило отчетна стойност, която да бъде сравнена с данъчните оценки на всеки обект и да се прецени на каква база да се начислят данъчните задължения, поради което органът по приходите при Общинска администрация – Вършец, служебно е свързал подадената от ЕООД „Х*** “, с. С*** , обл. Монтана декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 04/05/3/51 от 01.02.2000г. с декларацията с вх. № **********/29.05.2010 г. по чл. 14 от ЗМДТ и е приел, че отчетната стойност на дружеството – жалбоподател е 186323 лева, както е отразено в обработената декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 04/05/3/51 от 01.02.2000 г. Вещото лице е констатирало, че в подадената декларация по чл. 17 с вх. № 04/05/3/51 от 01.02.2000г. са декларирани 12 имота със сборна отчетна стойност 229837 лева. В писмо с вх. № 821/14.04.2022 г. ведно с четири приложения подробно е изложено и представено в табличен вид от къде се явява разликата между декларираната отчетна стойност в размер на 229837 лева и обработената в декларациите отчетна стойност в размер на 186323 лева. Тази ралика идва от това, че в подадената декларация по чл. 17 от ЗМДТ за имот № 8 /Склад лаборатория/ е декларирана отчетна стойност в размер на 43517 /четиридесет и три хиляди петстотин и седемнадесет/ лева, но органът по приходите при обработването й е въвел отчетна стойност на тази сграда № 8 като е вписал 3 лева, което е техническа грешка на органа по приходите, което е довело до по – малък размер на общата отчетна стойност, т. е. данък недвижим имот и такса битови отпадъци са начислени като е взета предвид обща отчетна стойност 186323 лева, а не декларираната от 229837 лева, което е довело до по – нисък размер на данъчните задължения на жалбоподателя. С представеното от Вещо лице И.П. допълнително заключение към съдебно – икономическа експертиза с вх. № 650/23.03.2022г. е констатирано, че за цялата 2018 г. Община Вършец има съхранени 68 броя пътни листа, удостоверяващи реалното сметосъбиране и сметоизвозване от село С*** , където е имотът на жалбоподателя. Констатира още, че пътните листа имат забележки и недостатъци, но Община Вършец правилно ги е зачела. Експертизата е констатирала, че не всеки пътен лист кореспондира с определена кантарна бележка, защото понякога обема на събраните отпадъци не е достатъчен за транспортирането им до депо. Изисква се и на следващия ден да бъде събрано допълнително количество отпадъци и тогава да има транспорт до депо, което е потвърдено в съдебно заседание от свидетелите П.Н.П. и М.И.Д.. Вещото лице е приело като законосъобразни представените кантарни бележки, които са доказателство за извозване на битовите отпадъци до депо от село С*** до РД – Монтана. С допуснатата нова допълнителна експертиза Вещото лице И.П. изчислява, съгласно данъчните оценки, посочени от Информационно обслужване в писмо с № 669 от 28.03.2022 г. какъв би бил размера на ДНИ и ТБО на „А*** К*** “ ООД, обяснил е какво представляват коефициентите, посочени в горецитираното писмо и е дал отговор на поставения от адв. В. *** се съхранява счетоводен документ, който да посочва отчетната стойност на недвижимия имот на жалбоподателя. Вещото лице констатира, че жалбоподателят не е задължен да представя счетоводен документ в Община Вършец по отношение на отчетната стойност на дружеството, поради тази причина в Община Вършец няма търсеният документ. Експертизата е счела, че ако наистина има грешка в отчетната стойност отнасяща се за имот „склад лаборатория“, задълженията за „А*** К*** “ ООД биха били още по – високи по размер. Позовава се на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, според който текст данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2, както и на текста на чл. 21, ал. 3, изр. първо от ЗМДТ, според който при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. От приложение № 3 и приложение № 4 към писмо с вх. № 821/14.04.2022 г. е видно сравнение между отчетната стойност в размер на 186 323 лева в обработената декларация по чл. 17 и посочените данъчни оценки на недвижимите имоти в писмото от Информационно обслужване с № 669 от 28.03.2022 г. Сграда, тоалетна масивна /други нежилищни обекти/ - № 5 и Сграда, Склад лаборатория, /производствен обект/ - № 8 са с по – високи данъчни оценки в сравнение с обработените отчетни стойности в декларацията по чл. 17, което е от значение за формирането на данъчните задължения на жалбоподателя, т.е. за някои от обектите са начислени задължения на база данъчна оценка, а за други обекти на база отчетна стойност, съгласно ЗМДТ. Счита, че представените пътни листа, кантарни бележки, Договор от 30.12.2015 г. с „Регионално депо за отпадъци – Монтана“ ЕООД, отчетите за направени измервания по контрагенти, талони на специализирани автомобили предназначени за сметосъбиране и сметоизвозване и показанията на свидетелите П.Н.П. и М.И.Д. са достатъчни и изчерпателни доказателства за реалното извършване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и транспортиране до депо на битовите отпадъци от село С*** , където се намира имотът на жалбоподателя. Решение № 6/15.06.2021г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС съдържа конкретни и обосновани мотиви. Счита, че не е налице и несъответствие на акта с целта на закона, в който смисъл е чл. 4, ал. 2 от АПК, който текст гласи, че административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Незаплащането на данъчните задължения на жалбоподателя е наложило те да бъдат служебно установени с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а упражненото му право да обжалва издаденият акт е довело до произнасяне на решаващия орган с решение съгласно с чл. 155 от ДОПК, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 59 от АПК. При служебно извършена справка за неплатени задължения от Информационна система М*** „Местни данъци и такси“ при Министерството на финансите на РБ, към дата 04.05.2022г. е установено, че „А*** К*** “ ООД има незаплатени задължения към Община Вършец за периода 2012 г.-2021г. в размер на 59714,75 лева, въпреки че данъчно задълженото лице е наясно, че данъчните задължения се начисляват и дължат ежегодно. Управителят на „А*** К*** “ ООД е упражнил правото си на обжалване след като е получил актове за установени задължения и е узнал за образувани изпълнителни дела срещу представляваното от него дружество. Недобросъвестно и незаконосъобразно е в продължение на 10 години да не се поинтересува какви са данъчните му задължения, как са формирани, начислени и на какво основание ги дължи, както и факта, че не ги заплаща. Моли оспореният акт да остане в сила. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, както и направените разноски за призоваване на свидетели, съгласно преводно нареждане от 18.04.2022г. за сумата в размер на 20 лева и преводно нареждане от 24.11.2021г. за сумата в размер на 30 лева или общо в размер на 410 лева. Претендира прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минимално предвидения размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са заключения на вещи лица по допуснати съдебно-икономически и съдебна комютърно- техническа експертиза.  

Административен съд Монтана след като обсъди твърденията на оспорващото дружество, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019 г. издаден от С*** М*** , специалист „Инспектор”, същият потвърден с Решение № 6 от 15.06.2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация”, ст.юрк. и УОС при Община Вършец, в качеството му на решаващ орган, последният надлежна страна в производството, съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК.

С оспорения АУЗ на „А*** К*** ” ООД, с. С*** , за недвижим имот, представляващ земя и сграда, находящ се в с. С*** , с партиден № М*** _000201 и декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 04/05/3/51/01 02 2000 г., са установени задължения за данък върху имота и такса битови отпадъци /ТБО/, за периода 2017 - 2018 г. и лихвите за просрочие към тях, към момента на издаването на акта – 17 04 2019 г., общо в размер на 6919.61 лв. С Решение № 6 от 15.06.2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация, ст. юрк и УОС”, в качеството си на решаващ орган потвърждава издаденият АУЗ. В решението се излагат мотиви, че по отношение на формираната данъчна основа е взета предвид подадената от данъчно задълженото лице „А*** С*** - Х*** ", ЕИК * декларация с вх. № 04/05/3/51 от дата 01.02.2000 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, в която е отразена отчетната стойност в размер на 186323 лева. С промените в ЗМДТ от 2010 г., данъчно задължените лица подават декларации по чл. 14 от с.з. Подадената от „А*** С*** - Х*** " декларация по чл. 14 от ЗМДТ е свързана с тази по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ и по този начин е установена отчетната стойност, възлизаща на 186323 лева. На основание ЗМДТ и чл. 15, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на Община Вършец, размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, където данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ – чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. В чл. 22, т. 2, буква „а" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец /по чл. 9 от ЗМДТ/, в сила от 01.07.2020 г., е уредено, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове, както следва - за услугата по събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо - пропорционално върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота като за база служи по - високата от двете. Позовава се на ежегодно издаваните от Кмета на Община Вършец Заповеди на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 63, ал. 2 от Закона за местни данъци и такси относно видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на Община Вършец. Комунално - битовите услуги, които Община Вършец ще организира и извършва през годината описани, както следва: 1. Осигуряване на необходимите съдове за смет. Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в Община Вършец, както и конкретните населени места, част от които е с. С*** - за всички улици, където попада седалището на жалбоподателя „А*** К*** “ ООД. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, не се събира такса, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК се съставят, генерират и издават чрез Информационна система „М*** "- Местни данъци и такси. Съдържанието на актовете, изображенията на посочените първа и втора вноска за ДНИ, ТБО и др. данъци се определят от Министерството на финансите. Програмата се поддържа, ръководи и подлежи на контрол от Министерството на финансите. С Решението освен потвърждаването на АУЗ е прието, че последният не е надлежно връчен и не е влязъл в законна сила, поради което същият е изпратен повторно за връчване на данъчно задълженото лице „А*** К*** " ООД. Посочено е, че Решението може да се обжалва пред Административен съд - град Монтана в 14-дневен срок от връчването му, чрез служба „Местни данъци н такси" при Община Вършец.

       Със Заповед № 459 от 30 11 2012 г. на Кмета на Община Вършец /л. 89, том І/, на основание чл. 44, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ, вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК са определени служителите в Общинска администрация Вършец, които да установяват размера и дължимите данъци и такси по ЗМДТ, като съставят актове за установяване на публични общински вземания за задължения по декларации по чл. 14 от ЗМДТ за данъци върху недвижими имоти и такса смет за битови отпадъци. Определените служители са С*** К*** М*** – спец. „Инспектор” и М*** Т*** И*** – спец. „Данъци”.

       Със Заповед № 282-А/01 08 2012 г. на Кмета на Община Вършец /л. 94, том І/  длъжността на А*** Т*** е променена на Директор Дирекция „СА” и старши юрисконулт и УОС в Община Вършец.

Съгласно длъжностна характеристика на Директор Дирекция „СА” и старши юрисконулт и УОС в Община Вършец /л. 95-98, том І/, едно от преките задължения на длъжността е назначеният служител да бъде решаващ орган по обжалване актове за установяване на публични вземания по реда на ДОПК.  

Със Заповеди № 514/24 10 2016 г. и № 466/31 10 2017 г. на Кмета на Община Вършец /л. 75 и л. 83, том І/, за процесните периоди 2017, съответно 2018 г., са определени границите на районите, видът на предоставяните услуги, а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на тяхното извършване на територията на Община Вършец. Заповедите са публикувани на сайта на Община Вършец – л. 213 и л. 216, том І.

С Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Вършец /Наредба за местните данъци/, /л. 172-194, том І – неактуална, а на л. 172 – 194, том ІІІ актуалната към 2017 и 2018 г./, са определени размерите на местните данъци на територията на Община Вършец.

С Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги /Наредба за местните такси/, /л. 195-211, том І; л. л. 195-211, том ІІІ/ са определени условията и начина на определяне на ТБО за имотите, находящи се на територията на Община Вършец.

С т. І. от Решение № 508 от Протокол № 38/22.12.2017 г. на Общински съвет – Вършец е одобрена обобщената план-сметка за 2018 г., а с т. ІІІ е запазен размерът на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2018 г., в размера на 2017 г. /л. 164, том І/. Решението е публикувано на сайта на Община Вършец на следния линк: www.varshets.bg/obs/protokol%2038-%2022.12.2017.htm

С т. І. от Решение № 353 от Протокол № 23/29.12.2016 г. на Общински съвет – Вършец е одобрена обобщената план-сметка за 2017 г., а с т. ІІІ е запазен размерът на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2017 г., в размерите на 2016 г. /л. 141, том І/. Решението е публикувано на сайта на Община Вършец на следния линк:  www.varshets.bg/obs/Protokol%2023%20-%2029.12.2016.htm

Няма решение от 2015 г. за 2016 г., поради което от значение е чл. 21 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги - Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на ТБО, таксата се събира  на база действащия размер към 31.12 на предходната година.

Съгласно Решение № 567 от Протокол № 55/29.12.2014 г. от заседание на Общински Съвет – град Вършец, т. ІІІ гласи, че запазва размера на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2015 г., в размерите на 2014г.  /л. 267, том ІІ/

Съгласно Решение № 400 от Протокол № 39/20.12.2013г. от заседание на Общински Съвет – град Вършец, т. 3 гласи, че запазва размера на такса за битови отпадъци по видове услуги и населени места за 2014г., в размерите на 2013 г. /л. 266, том ІІ/

С Раздел II, т. 4 на Решение № 197 от Протокол № 23/28.12.2012г. от заседание на Общински Съвет – град Вършец е определен размерът на такса за битови отпадъци за 2013 г. по видове услуги и населени места, като размерът на ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица /ФЛ/ с декларирани търговски обекти в прилежащите села на община Вършец е общо 14,9 на хиляда за услугите по събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 13,6 на хиляда, от по – голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 5500.00 лева на имот и поддържане на чистота на местата за обществено ползване – 1,3 на хиляда, от по – голямата стойност на данъчната оценка и отчетната стойност на имотите, но не повече от 5500.00 лева на имот. /л. 265, том ІІ/ Решението е публикувано на сайта на Община Вършец на следния линк: https://www.varshets.bg/obs/23-%2028.12.2012.htm

Съгласно Раздел I. от Решение № 226, взето по Протокол № 19 от 28.01.2009 г. на Общински съвет Вършец, публикувано на сайта на Община Вършец - https://www.varshets.bg/obs/19_28.01.2009.htm., което е актуално към 2017 и 2018 г.  -  Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

От приложената извадка на Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № 04/05/3/51 от дата 01 02 2000 г., същата във форма от софтуерен продукт на система при Община Вършец /л. 33, том І/, оспорена в о.с.з. от 14 10 2021 г. /л. 345, том І/, е видно, че за имота на оспорващия е записана отчетна стойност от 186323 лева, а данъчно-задълженото лице е „А*** С*** Х*** ” с ЕИК * .

Съгласно изисканата от НАП Декларация по чл. 17 от ЗМДТ, /л. 191-197, том ІІ/ е видно, че същата е с вх. № 1204/05/3/51, с дата 01 02 2000 г., подадена от „Х*** ” ЕООД, с. С*** с ЕИК * и с описани отчетни стойности на всеки един от притежаваните обекти за декларирания недвижим имот – земя (1 брой) и сгради (11 на брой), чиято обща отчетна стойност е в размер на 229837 лева.  

            Съгласно Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29 06 2010 г., подадена от „А*** С*** Х*** ” ООД с ЕИК * , дружеството декларира земя (1 брой) и сгради (11 на брой) без да посочва отчетната стойност за имота. /л. 36-68, том І/  

Представен е и формуляр на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, попълнен от А*** К*** ООД, със заверка за данните на земята от техническата служба на Общината на дата 08 02 2013 г., но без същият да е подаден и заведен в Община Вършец. И в този формуляр не е посочена отчетна стойност на имота.  

С Писмо изх. № 11-00-61-2 от 24 03 2022 г. /л. 103, том ІІІ/ на Информационно обслужване, се удостоверява, че Декларация по чл. 17 с партиден номер М*** /номер на документ 04/05/3/51/ от дата 01 02 2000 г. /л. 33-35, том І и л. 192-197, том ІІ/ е въведена от служител П*** М*** на 01 02 2012 г. и е закрита на 02 07 2021 г. от служител С*** М*** към дата 30 04 2021 г. Удостоверява се още, че между декларациите по чл. 14 /партиден номер 821152193001, номер на документ ********** от дата 29 05 2010 г., л. 36, том І/ и чл. 17 /партиден номер М*** и номер на документ 04/05/3/51/ има обвръзка, без да има такава между обектите в двете декларации. Посочено е, че декларациите са обвързани от П*** М*** на дата 14 12 2011 г. След закриване на М*** на 02 07 2021 г. на същата е въведена нова партида по чл. 14 от ЗМДТ за декларация с вх. № **********, партида 6205F10804, която е обработена повторно на 05 07 2021 г. Удостоверява се, че в системата не са извършвани корекции на АУЗ 92-1 от 17 04 2019 г. /процесният/, като няма АУЗ с номер 92, както и не са извършвани корекции в системата на всички изброени АУЗ, издадени на А*** К*** ООД.

Със заключението на вещото лице Д.З., изслушано в о.с.з. на 18 11 2021 г. се установява, че програмата свързана с първоначалната дата на генериране на оспорения акт № 92-1/17.04.2019 г. е Информационна система „М*** “. Актът е генериран, като електронен документ на 17.04.2019 г., което е видно от Приложение 1, фиг. 4 на заключението /л. 34, том ІІ/. В информационна система “М*** “ служителите се идентифицират чрез потребителско име и парола. Въз основа на въведените име и парола в тази ИС, автоматично в издадения Акт, излизат неговите имена и заповедта, с която е оправомощен да издаде същия, като в случая Акт № 92-1/17.04.2019 г. е издаден от С*** М*** на длъжност С*** „Инспектор“, съгласно Заповед № 459/30.11.2012 г., видно от Приложение 1, фиг. 6 /л. 35, том ІІ/. Няма други програми, които да генерират актове за нуждите на МДТ в Община Вършец. Програмата, с която се работи и се правят записи, справки, издават се актове и прочие за нуждите на МДТ е Информационна система за местни данъци и такси (ИСМДТ) "М*** " към Министерството на финансите на Република България. Процесният АУЗ е съставен от служител на Община Вършец чрез ИС „М*** “, като при съставянето му системата автоматично го регистрира, давайки му номер (номерът може да бъде въведен и от служителя, който го издава) и дата (тя не може да бъде променяна ръчно от потребителя). Тези актове се регистрират и в деловодна система „А*** “, където се описват входящите и изходящи кореспонденции на Община Вършец - Приложение 14, фиг. 3 /л. 66, том ІІ, в експертизата е допусната печатна грешка на Приложение 14 като същото е записано като Приложение 17/. В протоколни тетрадки на ръка се описват референтните номера с датите на изпращане на съответните актове Приложение 12 /л. 58-63, том ІІ/. Датите на генериране на други, издадени по отношение на оспорващото дружество, актове за задължения по ЗМДТ са, както следва: 10.09.2015 г.  20.04.2016 г., 03.06.2016 г., 09.01.2017 г. – 3 бр., 05.06.2018 г., 07.06.2018 г., 03.08.2018 г., 03.09.2018 г., 17.04.2019 г., 25.02.2020 г. - 2 бр. и 21.06.2021 г. - Приложение 2 – л. 36, том ІІ. Четири от тези АУЗ са отменени напълно и един АУЗ частично (Приложение 9) с Решение /Приложение 8/ на Община Вършец. Записите в информационната система “М*** “, касаещи жалбоподателят „А*** К*** “ ООД, по отношение на декларацията по чл. 17 от ЗМДТ са правени на 01.02.2000 г. и 02.07.2021 г. - Приложение 4 – л. 39, том ІІ, а по отношение на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, съответно на 29.05.2010 и 05.07.2021 г. - Приложение 3 – л. 37-38, том ІІ/. Вижда се, че първата Декларация по чл. 14 (Приложение 3, фиг. 3 – л. 37, том ІІ) от 29.05.2010 г. вече е закрита към датата на проверката (03.11.2021 г.), но при издаването на процесния Акт, тя е била действаща. Причината да е със статус закрита е подаването на коригираща декларация с намалена отчетна стойност от „А*** К*** “ ООД и от 05.07.2021 г. действащата Декларация по чл. 14 вече е тази от 05.07.2021 г. В записите има декларации със статус Закрита и статус Обработена. Няма изтрити декларации, когато се прекратяват те излизат със статус Закрита. След издаване на АУЗ системата не позволява последващи корекции. Възможно и допустимо е в някои случаи актът да бъде отменен, какъвто е и случаят, при който с Решение Община Вършец (Приложение 8) отменя изцяло 4 бр. АУЗ на „А*** К*** “ ООД и един частично (Приложение 9) поради грешното включване на задълженията по една и съща партида за един и същи период в повече от един АУЗ. В следствие на всички направени констатации според това Вещо лице може да се твърди, че относно всички АУЗ на „А*** К*** “ ООД няма промяна в записите, коригиране и изтриване, а единствено отмяна на някои актове. В Община Вършец се води деловодна система „А*** “, като записите в нея може да се правят от служители на длъжност С*** „Деловодство“, което е записано в длъжностната им характеристика видно от Приложение 6 /л. 44, том ІІ/. В деловодна система „А*** “ не са регистрирани и вписани заповеди за назначаване на служители, за извършване на услуги за БО, сключване на договори и т.н. те са описани в Тетрадка регистър и не фигурират в деловодната система, нито в друга програмна система използвана от Община Вършец. Електронните записвания в информационна система „М*** “ и в деловодна система „А*** “ се управляват от служителите определени за това от Кмета на Община Вършец, като всеки от тях има достъп до електронните записвания в системите за които отговаря. Служителите С*** „Деловодство“ се идентифицират в деловодна система „А*** “ всеки със собствено име и парола, което след това свързва извършването на действия в деловодната система със съответния служител, който е работил на нея Приложение 14, фиг. 3 и фиг. 4 /л. 30, 66, том ІІ. За периода от 2017 г. до момента на проверката 04.11.2021 г. по отношение на жалбоподателя са направени 48 броя записи в деловодна система „А*** “ - Приложение 11, фиг. 1 и фиг. 2. В с.з. от 18 11 2021 г. вещото лице Д.З. пояснява, че генериране означава да се набере документа в системата. Когато вече всички реквизити необходими, за да се издаде документа са въведени, той се регистрира. Системата му дава автоматично дата, която не може да бъде променяна, след което този акт така, както е регистриран се разпечатва на хартиен носител. Той е електронен документ и аз съм го описала, но не е електронно подписан. Този съставен документ остава в системата и като съдържание, което се вижда. На въпроса на съда дали от заключението може да се направи извод, че по записите в програмните системи и по отношение на издадените актове спрямо оспорващото дружество, не са открити корекции, размествания, допълвания, т.е. може да се каже, че при проверката се установява хронолигично подреждане, без данни за манипулативна намеса при въвеждането на записите, вещото лице отговаря положително като заявява, че това което се вижда от системата е, че няма разместване, т.е. всичко върви последователно и не се установява да е извършвана външна намеса, като и системата не би следвало да позволи да се правят такива намеси, като става въпрос за система „М*** “. Ако има корекции, те би трябвало да се покажат в документа, т.е. ако има такава корекция, която е нанесена след това, тя трябва да се отрази в самия документ, няма как да остане скрита и може да се види. В случая за процесния акт няма корекция и тъй като не е разглеждан специално акт, по който има, не е представен начина, по който системата го отбелязва. На въпроса на адв. В., касаещ трите различни дати отразени в „компютърната справка“ за декларацията по чл. 17 от ЗМДТ /лист 33, 34 и 35 от делото/, вещото лице пояснява, че датата 01.02.2000 г. е датата на документа, по което време информационна система „М*** “ не се е използвала в Общината, не може да каже точно от кога се ползва; датата на придобиване 01.12.2011 г. не се генерира от системата и трябва да е взета от декларацията. Датата на облагане 01.01.2012 г., също не се генерира от системата. Обработената от П*** М*** декларация, с дата 14.12.2011 г., на която е проследила записите и това е компютърната разпечатка, която е декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, които записи подробно описва в Приложение № 4 на експертизата. На първата страница това е начина, по който се влиза в „М*** “, избира се декларация по чл. 17, след това се избира булстата, в случая на „А*** к***“ и излиза действащата декларация към момента, а действаща е тази, която е подадена юли 2021 г. Излиза и предходната декларация по чл. 17, която е по делото на лист 33, т.е. излизат и всички декларации, които се въведени в тази система назад във времето за това лице. На третата снимка се вижда въвеждането на декларацията с дата на документа, вх. * , което е първата графа (04/05/3/51) и дата 01.02.2000 г. На четвъртата снимка има възможност да се извика самия документ, който е въведен в система „М*** “ и това е декларация по чл. 17. За датата 14.12.2011 г. не може да каже дали се генерира от системата, но може да провери. По отношение на датите, касаещи декларацията по чл. 14 вещото лице дава същите отговори. /л. 10 от протокола на с.з. от 18 11 2021 г./ Свързаността на декларацията по чл. 17 и декларацията по чл. 14 се вижда от Приложение № 3, фиг. 3 /л. 37, том ІІ/, последната колона. Системата позволява да бъде сменен номера, но веднъж генериран документ като дата, датата винаги остава същата. Датата не може да бъде променяна, а номерацията може. Системата не позволява да се въведе един и същи номер от една и съща дата. Номерата не могат да се дублират като е показан един пример, в който се случва като повторение един и същи документ, да стои на два реда, но става въпрос за абсолютно идентични актове, такива с едно и също съдържание, т.е. не може два различни акта с различно съдържание, да са с един и същи номер и с една и съща дата. На ден се генерират много актове с една и съща дата като за дата 17.04.2019 г., когато е издаден процесния акт е пусната справка /Приложение № 16/, за да се види каква е номерацията и дали вървят хронологично номерата и това подробно е описано в т. 19, лист 6 от заключението /л. 28, том ІІ/. На фигура 4 от Приложение №  16 се вижда екрана, в който са заредени всички актове – л. 68-70, том ІІ. Има възможност да се избере самия акт в случая 92 и това е видно от снимките направени в Приложение № 1. Като се избере акт 92 от фиг. 2, излиза следващата екранна снимка на фиг. 3, от където е видно, че акта е с номер вече 92-1, а петата колона е датата 17.04.2019 г. В Приложение № 16, фиг. 4 по средата на редовете на тази справка има акт 37-1 /актът не е на жалбоподателя/, който номер, не се генерира от системата, а се въвежда от служител. Със средствата, които имат операторите на тази програма е видно по документа, че няма направени промени. На самият акт се вижда, че няма правени промени, след като той е издаден, т.е. по акта, който е в момента на компютъра и този, който е бил изпратен реално, няма извършена промяна. Нещата са свързани това е комплексна работа и според вещото лице няма промяна на това, което е записано. Номерацията върви хронологично независимо кой е потребителят, който влиза в системата, което значи, че номерата следват един след друг.

С основното заключение на вещото лице И.Д.П. /л. 75-183, том ІІ се установява, че от „А*** К*** " ООД няма декларация с печат и име на вносителя на декларацията, в която да са посочени отчетните стойности на недвижимите имоти, земя и сгради. ДНИ и ТБО за 2017 г. и 2018 г. са изчислени на база данъчна оценка, каквато не му е представена, без да може да сравни размера на тази оценка с размера на отчетната стойност, поради това, че липсват данни. Общината е определила ТБО по трите компонента, съгласно законовите разпоредби. По нито един от документите посочени в констатациите експертизата не може да установи конкретно за имотите на „А*** К*** " ООД, извършвани ли са услугите или не са, но е истина, че Община Вършец е извършвала услуги по трите компонента. От интернет страницата на Общината се вижда кои, кога и от кого са публикувани документите относно компонентите за ТБО. Община Вършец е определила и трите компонента за ТБО, съгласно ЗМДТ. В тетрадката за Заповеди от № 1/2008 г., до № 497/2012 год.под N° 459/30.11.2012 г. е записано „заповед за определяне на служителите от МДТ за актосъставители" и в Заповед № 459/30.11.2012 год. са определени като такива С*** К*** М*** - специалист „инспектор" и М*** Т*** И*** - спец. „Данъци" (Приложение № 3.1). Не му е представено Решение за сключване на договор с Регионалното депо. В сектор „Чистота" е предвидено „ръководител сектор"; в звено „Почистващи места" - 3 броя инспектори, 5 броя шофьори, 9 броя общи работници, 6 броя метачи; в звено „Сметосъбиране" – 3 броя шофьори, 2 броя монтьори, 5 бр. сметосъбирачи и 1 бр.дърводелец, (Приложение № 3. 2). Звено „Сметосъбиране" разполага и с автомобили (Приложение N9 3.3). От Община Вършец са му представили личните трудови договори на шофьорите от звено „Сметосъбиране", регистрационните талони на автомобилите, длъжностни характеристики, като към експертизата е приложен само за 1 шофьор извадка от личното му досие, каквато не е по различна и за останалите шофьори - Приложение № 3 „в"). Установява, че от представените му документи Общината е извършвала сметосъбиране, сметоизвозване и е почиствала местата (териториите) за обществено ползване. Не може да установи конкретно дали тези услуги се отнасят за имотите на жалбоподателя, но при огледа е видял един контейнер на улицата, в близост до административна сграда (бившо училище). Безспорно е това, че в с. С*** , Община Вършец е извършвала услугите и по трите компонента на ТБО. Заключението е придружено с приложения, посочени в констатациите като неделима част от него. При изслушване на заключението на това вещо лице, в откиро съдебно заседание на 18 11 2021 г. /л. 216-220, том ІІ/, същото пояснява, че за 2017 г. няма документация по отношение на сметосъбирането и сметоизвозването защото по Закона за счетоводството няма задължение за нейното съхраняване – чл. 12 , ал. 1, т. 3 от ЗС - могат да се съхраняват до 3 години. На въпроса на съда дали от съдържанието на пътните листове е достатъчно да се установи, че е извършено сметосъбиране и извозване на битови отпадъци на с. С*** , вещото лице отговаря, че от тези пътни листове е видно, че е ходено до с. С*** , и същото е обслужвано. По цялата територия на селото има кофи, дори някъде и контейнери и това му дава основание да счита, че действително са извършвани, но пътните листове не може да се установи конкретно за имотите на дружеството. Пътните листове се оформят за маршрут, като този маршрут се записва в пътните листове и е видял за с. С*** . Този автомобил не работи на конкретен обект. За един ден в пътния лист може да бъде отразено, че е бил в с. С*** , после е бил в друго село и това го има отразено в тези пътни листове, които е прегледал. В проверените пътни листове от 2018 г. установява, че има и такива, в които не фигурира с. С*** , но фигурират останалите села от общината, както и самия гр. Вършец, като за този период - 2018 г. всеки месец е извършвано сметосъбиране и транспортиране на отпадъци от с. С*** . Вещото лице е извършило проверка по репрезентативния метод, което означава, че е прегледал избирателно шест броя папки, в които са съхранени пътни листове, които са лошо и небрежно оформени, както и при непълнота. /л. 218 и л. 83/

            С първата допълнителна експертиза /л. 16-100, том ІІІ, л. 4 на заключението/ е извършена проверка на всички пътни листове, касаещи с. С*** за процесния период, като вещото лице И.П. конкретно посочва кои от реквизитите в тях са посочени и кои не, и в този смисъл какво значение има за оформения пътен лист, както следва:

Първо: В нито един пътен лист не е посочено дали е извършена проверка, водача годен ли е да управлява автомобила.

Второ: В някои пътни листа има подпис и печат на разрешил излизането (по приложение № 1: от 1.1 до 1.4 и 1.9 и 1.12) а в други има само печат без подпис.

Трето: Във всички пътни листове липсва името и фамилия, както и датата и подпис на лицето, което е приело и проверило пътния лист за по-нататъшна обработка.

Четвърто: Във всички пътни листа липсват документите за превоза към пътния лист, каквито е трябвало да бъдат посочени, като например кантарните бележки, както и протоколите от Регионално депо за отпадъци град Монтана.

Пето: Във всички пътни листа е посочено началото на тръгването (час, минути) и пристигането след края на работния ден (час, минути) поради което не може да се разбере колко време за събиране на отпадъците е употребено за дадено село, за дадена улица или обект.

Шесто: Някои от водачите на автомобилите не са полагали подписи и в пътните листове, какъвто е В.Н.И., който обаче е единствен от водачите, посочил в пътните листа селото, част от селото или само някои улици е обслужил.

Пътните листове са съхранени от Община Вършец три години, като въпреки установените забележки по тях, Община Вършец правилно ги е зачела. Няма в нито един пътен лист забележка на държавните и общински контролни органи. Няма оспорени или анулирани. За цялата 2018 година съхраняваните пътни листа, отнасящи се до събиране на битови отпадъци в село С*** , община Вършец са 68 броя. За някои пътни листа липсват съответстващи кантарни бележки, като обяснението е, че са малко събраните битови отпадъци, което е наложило да няма предаване в Регионалното депо – Монтана. При изслушване на това допълнително заключение в о.с.з. на 31 03 2022 г., вещото лице пояснява, че единствените документи, които могат да бъдат приложени към пътния лист, са протоколи за приемането на битовите отпадъци. Освен тези протоколи може да бъде т.н. товарителница, обаче такава няма и счита, че не е и необходимо. Ролята на товарителница в случая играе една кантарна бележка. Към пътните листове има кантарни бележки, но не към всички пътни листове има кантарна бележка и не за целия период. Те играят роля при отчитането месец за месец, след което дори не се и съхраняват. Има пътни листове, само от един единствен шофьор - В.Н.И., който е записвал – с. С*** , улица тази и тази и ги е изреждал. После е записвал, че е обслужил ½ от С*** , на следващия ден пак ½ е обслужил и това само той го е правил, но пък той единствено не се е подписвал на листовете. На всички пътни листове е отразен маршрут, включително, че се минава и през с. С*** . Непопълнените реквизити в пътните листове не означава, че дадения шофьор не е извършил курс до С*** , каквото заявява в о.с.з. от 31 03 2022 г.   

С втората допълнителна експертиза вещото лице изчислява размерът на данъчните задължения на жалбоподателя за ТБО и ДНИ /за 2017 и 2018 г. за процесния недвижим имот/ по размера на данъчната оценка, който размер е предоставен с писмо изх. № 11-00-61-1/24 03 2022 г. от Информационно обслужване /л. 101, том ІІІ, вх. № 669 от 28 03 2022 г. на Адм Съд Монтана/. Установява, че коефициентите в писмо № 669/ 28.03.2022 год. на ИО са посочени в ЗМДТ и чрез тях се изготвя данъчна оценка за недвижимите имоти. „А*** К*** ” - ООД не е задължено да представя какъвто и да е документ за отчетна стойност в счетоводството на Община Вършец, а е задължено да представя отчетната стойност в годишната декларация на органа по приходите. В счетоводството на Община Вършец няма счетоводен документ, в който да са отразени за всеки имот  на „А*** К*** ” – ООД отчетната стойност. За 2010 год. „А*** К*** ” ООД като всички фирми, предприятия, дружества е било задължено да декларира своите недвижими имоти по чл. 14 от ЗМДТ като попълни за целта всички приложения. Органът по приходите в Община Вършец е длъжен да приеме декларацията с всички приложения и отговорно да прояви необходимия контрол за тяхното попълване. Каква декларация с какви попълнени приложения е приел органа по приходите не може да отговори, но може да каже, че няма приложение с отчетната стойност на имотите. Органът по приходите служебно е свързал декларацията по чл. 17 от ЗМДТ с вх. * № 04/05/3/51 от 01.02.2000 год. с декларация с вх. * № ********** от 29.05.2010 год. и е приел, че отчетната стойност на имотите на дружеството е 186 323.00 лв. Счита, че се явяват  няколко въпроса, на които няма отговор, а именно: Защо органът по приходите не е ползвал отчетната стойност от баланса представен от „А*** К*** ” ООД в НАП Монтана, която  отчетна стойност, за недвижимите имоти, в края на 2009 год., е в рамер на 105 000.00 лв.; Защо след 2010 год. през следващите години в съобщенията до дружеството за данъчните задължения и задълженията за ТБО като основа за определяне е посочена данъчна оценка с над 189 000.00 лв. за недвижимите имоти.; В нито едно от приложенията, за нито един от имотите няма идентификатори, за да се направи сравнение, с което да се докаже за един и същи имот ли се отнася коментираната грешка. Като забележка посочва, че в случай на грешка в отчетната стойност, отнасяща се за имот „склад лаборатория” („сграда”) задълженията за „А*** К*** ”-ООД биха били още по-високи. В Община Вършец няма счетоводен документ, в който да са отразени за всеки имот на „А*** К*** ” ООД отчетната стойност. В заключение посочва, че експертизата е съгласна с математическите изчисления на Община Вършец, но по отношение на отчетната стойност, а от тук и по-нататъшното евентуално завишение на задълженията на „А*** К*** ” ООД приема условно. При изслушване на това второ допълнително заключение в о.с.з от 05 05 2022 г. /л. 221-223, том ІІІ/ вещото лице след неколкократни уточнения заяви, че декларацията по чл. 17, подадена през 2000 г. е документ и в нея има посочена отчетна стойност. За 2017 г. и за 2018 г. са взети две различни основи за определяне на ДНИ и ТБО, но не може да каже защо. Допуснатата според Общината грешка, която се отнася за склад лаборатория, на стр. 6 от заключението е описал, че не може да се уточни това за склад лаборатория ли се отнася, за коя сграда, защото сградите нямат идентификатор по кадастралната карта. На място е ходил в имота и е видял, че обектите са обрасли с дървета, което не може да стане за една или две години.

От свидетелските показания на П.Н.П. /л. 3, том ІІІ/, работил в Община Вършец като резервен шофьор на товарен автомобил, се установява, че когато колегите му са болни или в отпуск той ги е замествал, като се е качвал на всички автомобили, включително и на автомобили, с които се извършва сметосъбиране в с. С*** и всички села от Община Вършец. Ходил е в с. С*** да събира битови отпадъци, работил е на пълен работен ден през цялата 2017 г. и през 2018 г. в началото, после е напуснал. За сметосъбирането има график и в определен ден се обслужват селата. Не е имало пропуск в сметосъбирането, всеки месец по график се е извършвало такова. За с. С*** е определен ден четвъртък и всеки четвъртък един от автомобилите идва - на който се падне. Някой път през лятото се ходи и в неделя, в графика на месеца, тъй като има почивна станция, има гости и има нужда да се ходи и в неделя. Ходили са по всички улици да извършват сметосъбиране и сметоизвозване, има определен маршрут по кои улици като ги записват в пътните листове и обикалят цялото село. Ръководителят на звено "Отдел чистота" е разпределял шофьорите по маршрутите, по селата и по града. Пътните листове ги попълват те - шофьорите, саморъчно, това е тяхно задължение. Като изземат битовите отпадъци от съответните места за курса идват до Монтана на сметището, изсипват отпадъците и се прибират, а от депото им дават бележка за тонажа.  

От показанията на свидетеля М.И.Д. /л. 5, том ІІІ/, се установява, че работи от 2016 г. като сметосъбирач – шофьор на автомобил като и в момента работи. Всеки четвъртък ходи в с. С*** да събират отпадъците, а в летния сезон ходят и в неделя, заради почивната станция. В неделя дават дежурство. Когато е в отпуска или не е на работа, го е замествал П.. Имат си график, не го е виждал, но знае че ден четвъртък е за С*** , друг ден е за друго село и т.н., т.е. графика се състои в това кой ден, от кои населени места да събират боклука. Шофьорите попълват пътните листя – къде са минали по района и го приключват накрая на работния ден, т.е. в пътния лист пишат маршрута, където минават и в края на деня го предават. Всеки четвъртък той лично и в момента ходи до С*** . Депо за разтоварване на отпадъците посещават само когато е пълен камиона. Лятно време е всеки ден, а зимата когато са по-малко отпадъците идват по-рядко.

            От свидетелските показания на В.Н.И., се установява, че работи в сектор „Чистота” Община Вършец, от юни или юли 2018 г. В момента е багерист и шофьор на смени, но е започнал като шофьор на специализиран тежкотоварен автомобил - сметосъбирачка. Ходил е и в с. С*** . При показване от съда на съставените от него пътни листове /л. 220, том ІІІ/, свидетелят отговори, че всичко това той го е писал. Карал е и двата автомобила, но е пропуснал да се подпише, но всичко написано по тези пътни листове е написано и изпълнено от него.

Съгласно Договор от 30 12 2015 г. между Община Вършец и Регионално депо за отпадъци Монтана със срок 01 01 2016 г. до 31 12 2020 г., Община Вършец предава за депониране в регионално депо Монтана битови смесени отпадъци. /л. 239, том І/ С оглед извършеното от адв. В. оспорване, по делото е приложен оригиналът на договора /л. 18, том ІІ/.

От служебно извадените актуални състояния и история в търговския регистър /л. 185 - 187, том ІІ; л. 153-156 , том ІІІ/ и представените от ОС Монтана решения /л. 203 – 208, том ІІ/ се установява, че имотът, за когото са начислени задължения за ДНИ и ТБО, преди да стане собственост на оспорващото дружество, същият е бил собственост на /С*** / „Х*** ” ЕООД, с. С*** , регистрирано 27 10 1992 г., чието управление се е осъществявало при условията на чл. 11, вр. с чл. 8 от Закон за творческите фондове /ЗТФ/. Считано то 17 07 2002  г. управител на дружество С*** – Х*** ЕООД е Р.А.А., който е и управител на оспорващото дружество, последното правоприемник на С*** – Х*** ЕООД, което считано от 24 06 2003 г. до 16 01 2012 г. е с наименование „А*** С*** Х*** ” ООД, като след тази дата е с наименование „А*** К*** ” ООД, а считано от 12 11 2021 г. е „А*** К*** ” ЕООД.

С Определение от 03.09.2021 г. /л. 112, том І/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК /л. 264, том І/, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С протоколно Определение от 23 09 2021 г. също са дадени указания. 

С Протоколно Определение от 14 10 2021 г. /л. 345, том І/ е открито производство по оспорване, при условията на чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, на следните доказателства:

1.         Извлечение от тетрадки-протоколни от л. 121 до л. 124;

2.         Договор за извършване на сметоизвозването от 30.12.2015 г. от л. 239 до л. 242 - подписи и съдържание;

3.         Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ на л. 33 до л. 35 – съдържание;

4.         Извлечение от информационна система при Община Вършец на л. 117 до л. 119. 

Съгласно приложени три броя Свидетелства за регистрации на автомобили, собственост на Община Вършец, е видно, че МПС с рег. № М*** е товарен автомобил – сметосъбирач; МПС с рег. № М*** е товарен автомобил – сметосъбирач, а МПС с рег. № М*** е записан като специализиран автомобил /л. 296-298, том І/.

По делото са приложени още, включително и като приложения на вещото лице И.П. по изготвените от него съдебно - икономически експертизи, Пътни листове, кантарни бележки, скица на имота, експертна оценка от декември 2020 г., доказателства за връчвания на АУЗ и Решението на горестоящия административен орган, съобщения от Община Вършец до дружеството за дължимия данък за период 2014-2021 г., без 2017 г., разписен лист отразяващ имота на оспорващия, отчет за изпълнението на бюджета за 2017 и 2018 г. /л. 249-262, том ІІ/, фактури и приемо – предавателни протоколи за закупуване на контейнери /л. 268-274, том ІІ/.  

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 107, ал. 1 и 4 от ДОПК - Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ - Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 9а от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 11 от ЗМДТ - данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ - При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ - За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

Съгласно чл. 19 от ЗМДТ - Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Съгласно чл. 20 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Съгласно чл. 21 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

Съгласно чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ - Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2 , върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2. При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ - Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 64 от ЗМДТ - такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.  

Съгласно чл. 66 от ЗМДТ - Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съгласно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ - Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Съгласно § 13, ал. (1) от ЗР на ЗМДТ (последно изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 31 декември 2021 г. Съгласно § 6 ( последно изменение ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена."

Съгласно чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Съгласно чл. 15 от Наредбата за местните данъци, действащ към 2017 и 2018 г. /л. 174, том ІІІ/ - Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Съгласно чл. 15, изр. първо от Наредбата за местните такси – Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за местните такси – Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжнеия за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 71а и (б. 71е от ЗУО; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за местните такси – Таксата за битови отпадъци се плаща на две равнивноски в сроковете за заплащане на данък недвижими имоти: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се дължи. Бел. Видно от самата Наредба, текста на чл. 18 не е променян за времето от нейното приемане през 2012 г. до 2020 г.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за местните такси - Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.  Бел. Видно от самата Наредба, текста на чл. 21 не е променян за времето от нейното приемане през 2012 г. до 2020 г.

Бел. на съда по цитираните по-горе текстове – Цитираните редакции са актуалните към процесния период; Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Вършец /кратко Наредба за местните данъци/, действаща към 2017 г. е приложена на л. 172-194, том ІІІ. Следващото изменение на Наредбата е през 2019 г. /л. 172-194, том І/, което е ирелевантно за периода, но същевременно в размера на промила няма промяна;  По отношение на цитираните текстове от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец /кратко Наредба за местните такси/, то същите не са променяни/изменяни, видно от самата Наредба, поради което също са актуални за процесния период 2017 – 2018 г.

Съгласно чл. 1 от Закон за деноминация на лева /ЗДЛ/ - Считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.

Съгласно § 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗДЛ - Счетоводните отчети към 5 юли 1999 г. се съставят в стари и в нови левове. Годишните финансови отчети за 1999 г. се съставят в нови левове, с изключение на годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г., който се съставя в стари и в нови левове.

По отношение допустимостта на жалбата.

            Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от страна, имаща правен интерес от оспорването и в законоустановения срок. Решение № 6/15 06 2021 г. на Директора на Дирекция Специализирана Администрация” при Община Вършец, постановено въз основа на обжалване по административен ред на Акт за установяване на задължения /АУЗ/ е получено на 01.07.2021 г. /л. 32, том І/, а жалбата е подадена на 14.07.2021 г., видно от поставения върху нея щемпел /л. 4, том І/. Видно от Определение № 238/25 05 2021 г.  по адм. д. № 220/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, в сила от 25 05 2021 г., преписката по жалбата на оспорващото дружество против АУЗД № 92-1/17 04 2019 г. /наименована възражение/ е изпратена на Директор дирекция „Специализирана администрация" и УОС при Община Вършец за произнасяне по компетентност. Решение № 6/15.06.2021 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация" и УОС при Община Вършец, с което е потвърден оспореният АУЗ, е издадено въз основа на Определение № 238/25 05 2021 г.  по адм. д. № 220/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.

По отношение компетентността на органите издали ИАА.

С оглед на действащите разпоредби и приложената Заповед № 459 / 30 11 2012 г. на Кмета на Община Вършец /л. 89, том І/, съставът на този съд приема, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – такъв, на когото с цитираната Заповед на Кмета на Община Вършец е възложено издаването на този вид актове, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.

Директор на Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец е А*** Т*** и това е видно от представената по делото Заповед № 282-А/01 08 2012 г. По смисъла на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община изпълнява правомощията на териториален директор. В случая, от представената по делото длъжностна характеристика на служителя издал акта и длъжностната характеристика на Директор Дирекция „СА”, в които е отразена частично от структурата на общинска администрация Вършец /л. 90, 95, том І/, е видно, че служителят, имащ правомощия да издава АУЗ е към Отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, ЕСГРАОН”, който Отдел е към Дирекция „Специализирана администрация”, чийто ръководител е А*** Т*** , в качеството му на Директор на тази дирекция. В тази връзка длъжността „ръководител на звеното за местни приходи", както и всяка друга длъжност, не се разграничава/самоопределя единствено по наименованието на длъжността. Правно значение за установяване на длъжността като структурна единица е нейната същност, т.е. вменените за изпълнение функции, а последните се установяват с длъжностните характеристики, а по длъжностна характеристика А*** Т*** има вменени задължения да бъде решаващ орган или в случая органът потвърдил оспореният АУЗ също е компетентен такъв по смисъла на закона. Без значение е обстоятелството, че в структурата на Община Вършец не е обозначено наличието на звено „Местни данъци и такси”. Самият факт на вменяване и изпълняване на задължения по администриране/управление на въпросите свързани с местните данъци и такси, обуславя и предполага съществуването на звено/отдел или друга обособена структура в съответната Община, като наименованието тук е без правно значение. Единствено и само поради неотразяване на тази структурна единица в структурата на общинската администрация не променя и не заличава като несъществуващи, нито звеното, нито длъжността, изпълняващи тези функции.  

По отношение основателността на жалбата.

Между страните няма спор по отношение на обстоятелстото, че оспорващото дружество „А*** К*** ” ООД, с. С*** , притежава в собственост недвижим имот земя и сгради, находящи се в с. С*** , деклариран с Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ на 01 02 2000 г., а в последствие с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ на дата 29 06 2010 г., което е и единственото безспорно обстоятелство.

Спорът е за размера на отчетната стойност на имота, респ. неговата данъчна оценка, в това число и данъчната оценка по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ /последната упоменавана като данъчна основа в настоящото решение/, подавана ли е Декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 2013 г., има ли и каква връзка между декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, колко на брой са сградите, извършвана ли е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, респ. почистване, дължи ли се ДНИ и ТБО за процесните 2017 и 2018 г.

Само по себе си обстоятелството за наличието на собственост върху определен недвижим имот и неговото деклариране по съответния ред, предполага задължение за заплащане на ДНИ и ТБО, в който смисъл е чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка оспореният АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, т.е. въз основа на данни от подадена декларация от данъчно задълженото лице и поради неплащане на публичните задължения в срока предвиден в материалния закон, каквото е императивното изискване на чл. 107, ал. 1 от ДОПК.

При тази правна уредба възраженията за недължимост на ДНИ и ТБО за процесния имот и позоваването на чл. 15 от ЗМДТ остават необосновани и неоснователни, а същевременно и ирелевантни, тъй като от една страна цитираната норма касае новопростроени сгради, респ. недекларирани такива, с оглед текста на чл. 107, ал. 1 от ДОПК, а настоящият случай не е такъв. И това е така, тъй като след като лицето е декларирало имотите, то същите са завършени и разрешени за използване, а видно от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, сградите са строени в периода 1954 - 1983 г. и са декларирани по надлежния ред от предишния техен собственик.  

След като за собственика е налице нормативно задължение за заплащане на данък недвижими имоти, респ. ТБО, то при неговото неплащане, обосновано и съответно на закона компетентният за това орган по приходите е издал оспореният АУЗ. В този АУЗ изрично са посочени наименованието на данъчнозадълженото лице, входящият номер на подадената от него Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (04/05/3/51/01 02 2000 г.), партидният номер, с който недвижимият имот е заведен в Община Вършец (М*** _000201), неговият административен адрес (с. С*** ) и вида на обекта (земя и сгради). При тези данни, както за данъчно задълженото лице, така и за съда има пълна яснота за кой имот са установени задълженията с издадения акт, а възраженията в тази насока остават необосновани. Възраженията, свързани с номера на партидата - М*** _000201, също са необосновани, тъй като видно е, че тази партида е изписана, както върху генерираната в системата на Община Вършец Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, подадена през 2000 г., така и върху Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 2010 г. Същевременно входящият номер върху хартиения носител на Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, предоставен от НАП съвпада с входящия номер на компютърно генерираната декларация - 04/05/3/51/01 02 2000 г. Липсата на първите две цифри – „12“, само по себе си не води до друг извод или до неяснота по отношение на имота, за който са установени задълженията.    

Задълженията за данъци, такса битови отпадъци и лихвите към тях са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от ДОПК, поради което се погасяват с изтичането на петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок. Оспореният АУЗ е издаден на 17.04.2019 г., надлежно връчен на 01.07.2021 г. за периода 2017 –2018 г. Погасяване на задълженията от 2017 г., в случай че няма издаден АУЗ, настъпва на 01.01.2023 г., а за 2018 – на 01.01.2024 г., в който смисъл е чл. 171, ал. 1 от ДОПК или за периода 2017 – 2018 г. за който период са установени задължения с оспорения АУЗ, погасителната давност не е изтекла. АУЗ е издаден 17.04.2019 г., а съгласно чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на АУЗ и започва да тече нова 5 – годишна давност; а с оглед обжалването давността спира да тече, в който смисъл е чл. 172 от ДОПК и Решение № 3138 от 27.02.2020г. по адм. дело № 12721 от 2019г., Първо отделение на ВАС.   

Оспореният АУЗ е издаден при спазване процесуалния ред и условията за неговото издаване, като нарушаване на тези условия и ред не се твърдят от оспорващия, спазена е писмената форма, поради което съдът не установява да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяната му в неговата цялост. Следва да се има предвид, че съществени процесуални нарушения са тези, които водят до постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се отразяват на взетото, от административния орган, решение, в случая за изискуемост на публични задължения. Задълженията за местните данъци и ТБО са нормативни такива, а условията за тях са установени в нормативни актове, респ. в актове на общинските съвети, които са публични актове, поради което и посочването им като годишен общ размер, не представлява съществено процесуално нарушение. От значение в случая са текстовете на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, според който всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок, както и текста на чл. 37, ал. 3 от ЗНА, според който нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината. Видно от представените по делото доказателства – вестник на Община Вършец – /л. 150 и 168, том І/ Решенията на Общинския съвет за процесните 2017 и 2018 г. са надлежно оповестени в местния печат. Същите са качени и на сайта на Общината на посочените по-горе в решението линкове. Видно от представените екранни снимки от сайта на Община Вършец /л. 212-217, том І/ Заповедите на Кмета на Община Вършец, с които са определени районите и честотите за извършване на услугите по сметосъбиране, транспортиране и чистота, също са надлежно оповестени и публикувани на сайта на Общината, без оповестяването на тези актове да е елемент от действителността/валидността или правното им действие. Същевременно дължимият размер на задължението за всяка една услуга, респ. данък може да бъде установен без да са необходими специални знания, тъй като това е резултат на основно математическо изчисление, а съдът, съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, има задължение да реши спорът по същество, в който смисъл са и мотивите на Решение № 748/2019 г. по адм.д. № 13439/2017 г. на ВАС.

Този състав на съда счита за невярно твърдението на оспорващия, че в АУЗ не са посочени задълженията за съответните периоди. От самия акт е видно, че за всяка година по отделно за процесния период 2017 – 2018 г., и за всяко едно от задълженията под формата на таблица, АО е установил съответните задължения, както за ДНИ, така и за ТБО.  

Невярно е и твърдението, че в АУЗ не са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Отново видно от същия, както не се отрича и от оспорващото дружество, в него е посочена Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, което е фактическото основание за неговото издаване. В тази връзка имотът, за когото са установени задължения е надлежно индивидуализиран с вх. * на декларация/партиден номер/местонахождение/вид, а както се отбеляза по-горе, по собствеността и местонахождението на имота, оспорващият няма спор.  Посочено е и правното основание, а именно: чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, поради което оспорващият няма причини да „гадае” на какво основание и поради какви фактически обстоятелства е издаден този акт.  

За неоснователно приема възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че в АУЗ не е посочена подадената по чл. 14 от ЗМДТ декларация, а само тази по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Това обстоятелство по никакъв начин не се отразява върху установените с акта факти и не променя неговият краен резултат. Твърдението, че непосочването на чл. 14 от ЗМДТ е реквизит на АУЗ не кореспондира с действащите правни разпоредби, където за този вид актове не са предвидени реквизити, но дори да се приеме, че такъв съществува, то видно и безспорно е че една от подадените декларации по ЗМДТ е посочена в акта.

Неоснователни са възраженията, касаещи направената от административния орган връзка на Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 2010 г. с Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ /отм./, подадена през 2000 г. Възраженията на адв. В. в тази насока, в същността си целят оборване размера на отчетната стойност, предвид това, че такъв размер не е посочен от задълженото лице в подадената по чл. 14 от ЗМДТ Декларация. Следва да се има предвид, че самото обвързване на подадените от задълженото лице декларации - през 2000 и 2010 г., в системата, в която са въведени същите, е за нуждите на АО с оглед определяне местните данъци и такси, без с това да се променят декларираните данни. Данъчно-задължените по закон лица са тези, на които е вменено задължение да подават съответните декларации, а от там и всички данни, които се изискват в тях, поради което какво е обвързано е въпрос, който се установява от самите декларации. В случая видно от същите тези Декларации е, че декларираните обекти (1 брой земя и 11 броя сгради, построени върху тази земя) напълно съвпадат като брой и този брой съществува в системата на Общината, като за така декларираните и въведени в системата обекти, са установени публичните задължения с оспорения акт. Връзката между двете декларации касае размера на отчетната стойност, какъвто размер има посочен в Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, но няма посочен в Декларацията по чл. 14 от с.з. Причините, поради които задълженото лице не е посочило размерът на отчетната стойност в декларацията през 2010 г., е без правно значение.

Предвид възражението на адв. В., че датата 14 12 2011 г., посочена като дата на обвързване на двете декларации (л. 35, том І), предхожда датата на генериране в системата на декларацията по чл. 17, ал. 1 (01 02 2012 г.), както е посочено в писмото от Информационно обслужване от 24 03 2022 г. (л. 103, том ІІІ), е въпрос, който въпреки че се установи в хода на делото, съдът счита за ирелевантен, предвид това, че тези обстоятелства нямат пряко отношение към установяване размера на задълженията за данък и такса битови отпадъци. От друга страна при разпита си вещото лице Д.З. (с.з. на 18 11 2021 г.) изрично заявли, че може да извърши проверка на въпросната дата и да установи дали същата се дава от системата или се въвежда от служител, каквото искане за проверка оспорващото дружество не направи. В тази връзка невярно е възражението, че това вещо лице не дава отговор за датите посочени в системата и налични върху Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. В същото с.з. от 18 11 2021 г., л. 213, том. ІІ, вещото лице Д.З. изрично заяви, че датата 01 02 2000 г. е датата на документа; датата 01 01 2012 г. /дата на облагане/ не се генерира от системата, датата на придобиване - 01 12 2011 г. също не се генерира от системата и трябва да е взета отдекларацията. Тези уточнения съдът също счита за неотносими, както към меродавността/действителността на подадената декларация, така и към възможността да установяват правнорелевантни факти по предмета на спора, в това число и да установяват нерегламентирани вмешателства от страна на АО извършвани в система „М*** ”, които вмешателства да се отразяват върху установените задължения.

Неоснователно и невярно, както и без правно значение е възражението, че в АУЗ не е посочена отчетната стойност на имота. Видно от изпратения през 2021 г. АУЗ – отчетната стойност е отразена в акта /л. 9, том І по адм.д. № 332/2021 г./. Самата отчетна стойност не е установена от законодателя като императивен реквизит, при чиято липса издаденият акт да се счита за незаконосъобразен. Доколко в екземпляр от същия АУЗ /л. 44 по адм.д. № 220/2021 г./ тази отчетна стойност не фигурира, също е без правно значение. Това обстоятелство беше констатирано от адв. В. по време на съдебното производство – л. 4 от Протокол от 26 май 2022 г., но същата не направи искания за неговото надлежно установяване, а предвид липсата на относимост съдът не е проявил служебна инициатива. Едновременно с това по делото е изслушано заключение по съдебно-компютърна експертиза на вещото лице Д.З., което съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно, пълно, обосновано, логично и съответно на всички събрани в хода на производството доказателства, а от същото безпротиворечиво се установява, че при издаване на процесния АУЗ /съставяне и генериране в системата/ не са установени нерегламентирани/външни вмешателства по извършените записи. Заключението на вещото лице съответства и на информацията предоставена от Информационно обслужване, направено по искане на оспорващия. Вещото лице е извършило пълна проверка и проследяване на система „М*** ”, всички връзки, дати, регистри и записванията в тази система. Такава проверка е извършена и на деловодната система „А*** “ и не са открити изтривания, евентуални манипулации или липса на хронология. Установената в случая добавена информация в издадения АУЗ, а именно: отчетна стойност, не е такава от външна намеса на определен служител. След като АУЗ се съставя/въвежда в системата, то същият е въведен като формуляр в тази система, която със стартирането му извежда заложеният там формуляр. Така добавената информация в АУЗ, въпреки че не е налична в първоначално въведения формуляр и без да е установено по надлежния ред с надлежни доказателствени средства, не може да се приеме, че е резулат от действия на АО., а дори и да е резултат от такива действия, то това обстоятелство няма отношение към размера на установените задължения. Отделно от това същата не касае съдържанието/същността на акта, а въвежда допълнителни уточнения свързани с имота, в случая неговата отчетна стойност. Същите съображения са относими и за установеното и неоспорено обстоятелство по време на производството, а именно: че в АУЗ е добавена и информация за датата на закриване на съответната партида, предвид подаването на нова декларация с нови декларирани данни. С оглед възражението, че актът е антидатиран, /без да е ясно какво е правното значение на това възражение/, то и това възражение остава недоказано, като в тази връзка съдът възприема заключението на вещото лице Д.З. и неговият компетентен извод, че в системата няма намеса, а записите вървят хоронологично, без в процесния АУЗ да е извършвана някаква корекция/промяна. В случай на извършена каквато и да било корекция, то същата се показва в документа и не може да остане скрита. Подробно извършените от това вещо лице действия и проследявания в системата, въз основа на които прави своите изводи, са описани в обстоятелствената част на изложението, без необходимост от тяхното преповтаряне. За пълнота съдът следва да отбележи, че в заключението е допусната печатна грешка, като свързаността на декларацията от 2010 г. и тази подадена през 2000 г. в системата се вижда не от фиг. 2, а от фиг. 3 на Приложение № 3 – л. 37, том. ІІ, където от приложената снимка, в последната колона се вижда отразен вх. * на въведената в системата декларация, подадена през 2000 г. Както се отбеляза, обаче, по-горе в мотивите на настоящото решение, самата обвързаност между двете декларации следва от самите тях и декларираните данни, не и от някакви последващи действия на служителите при ответната страна, които са заложени в системата.

Неоснователно е възражението, че дружеството не е било наясно с размера на отчетната си стойност, след като такава отчетна стойност е надлежно декларирана в декларацията по чл. 17 подадена през 2000 г., без до 2021 г. да е подавана друга декларация с различна такава стойност. Промяната в собствеността на дружеството, респ. неговият управител е без правно значение за декларираните данни. В тази връзка за съда няма неяснота, от къде АО е взел размера на отчетната стойност, въпреки отразеното в писмото от Информационно обслужване, че обектите не са обвързани, тъй в броя и вида на тези обекти няма декларирана промяна с подадената през 2010 г. декларация спрямо подеданата през 2000 г. След като подаването на декларация е задължение на собствениците на недвижими имоти, то недекларирането на различни факти и обстоятелства, предполага запазване на предходно декларираните такива, поради което необосновано се твърди, че АО си е определил тази стойност самостоятелно. Отново необосновано адв. В. счита, че недаването на указания от служителите при Общината съставлява съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения акт, за което се позовава на чл. 99, ал. 3 от ДОПК. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ДОПК буквално гласи, че „служителите, извършващи приемането на декларациите, при поискване са длъжни да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация”. От една страна задължението на служителите е “при поискване”, като в случая не се твърди и не се посочи конкретен служител, от когото да е поискано съдействие и същият да е отказал такова. От друга страна това задължение на служителите не се отразява по начин, че да отменя задължението за заплащане на дължимите местни данъци и такси, които са императивни, а незнанието на закона не е обстоятелство, което да освобождава от така вменено задължение. В тази връзка без значение е каква е балансовата и/или пазарната стойност на имотите, след като отчетната стойност не е декларирана по съответния ред, както това е направено по време на съдебното производство, при което оспорващото дружество се е възползвало и е подало нова декларация през 2021 г., която декларация е надлежно приета и обработена от Община Вършец, без обаче същата да има обратно действие. Подаването на коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ е задължение на данъчнозадълженото лице, не и на административния орган, който да е задължен да изисква определени данни от това лице, поради това и твърдението, че Общината е следвало да съдейства/указва/информира дружеството да подава декларация по чл. 17 от ЗМДТ, в която е налична отчетна стойност на притежваните обекти е несъстоятелно. Правилно адв. В. в писмените си бележки посочва, че декларацията обвързва подалият я правен субект, а размерът на задълженията се определят в зависимост от декларираните от лицето данни – л. 4, последен абзац на бележките, като точно въз основа на декларираните данни АО е определил задълженията на оспорващия правен субект. По същите съображения, представените по делото експертни оценки са неотносими и без правно значение, тъй като не АО има задължение да изследва състоянието на недвижимите имоти, в това число амортизации, балансова стойност и други. Защо и кога управителят на дружеството е ходил в Община Вършец, какво е установявал със служителите, също е ирелевантно, тъй като каквито искания и да е имал, последните е следвало да бъдат направени по съответния ред.  От значение е чл. 107, ал. 2 от ДОПК, който гласи, че задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, като дружеството не твърди да е правило такива искания, поради което неоснователни са всички негови възражения, касаещи несъдействия на Община Вършец, в лицето на нейните органи, т.е. отказ от съдействие не се установи.

Неоснователно е възражението, че на дружеството не му е предоставяна информация за данъчната основа, имайки предвид законовата възможност на всяко задължено лице да поиска данъчна оценка за своя имот, от където да сравни двете стойности, както и да получи информация за размера на данъчната оценка. С оглед на това твърдението, че АО при издаването на оспорения АУЗ е нарушил основни принципи на АПК и е целял да събира колкото се може по-дълго, по-високи данъци е несъответно и необосновано. Отделно и независимот от това, твърдението, че оспорващото дружество не е било наясно с данъчната основа е невярно, тъй като тази данъчна основа е посочена в получаваните от него Съобщения, представени по делото именно от тази страна. Видно от Съобщението за 2018 г., неговата данъчна оценка/основа напълно съответства на данъчната оценка/основа, от която са изчислени задълженията в оспорения АУЗ, като в случая под данъчна оценка, както АО, така и съдът има предвид смисъла вложен в чл. 21 от ЗМДТ. Обратно на тези твърдения, установи се пълно бездействие на дружеството, както за информиране, така и за заплащане на задължения, установени със закон.  

С оглед възражението за меродавния размер на отчетната стойност, а от там и за размера на основата, от която следва да се изчисляват задълженията за декларирания имот, съдът приема, че това е размерът деклариран в  Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, същата представена от НАП на хартиен носител, в която за всеки недвижим имот, обект на данъчно задължение, в тази декларация е посочена отчетна стойност, като общият размер възлиза на 229837 лева, които са деноминирани, предвид времето на подаване на декларацията. Видно от въведените, в програмната система „М*** ”, данни от Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на отчетната стойност възлиза на 186323 лева, очевидно значително по-нисък от декларирания размер. Въпреки, че вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза И.Д. заяви, че не може да установи, от къде произтича тази разлика, съдът сравнявайки размерите на отчетната стойност на всеки един от обектите, така както са декларирани с Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с размера на отчетната стойност, така както са въведени в системата на Общината, установява, че тези стойности съвпадат напълно, с изключение за един обект – сграда, за когото е въведена отчетна стойност в размер на 3 лева, при декларирана такава стойност в размер на 43517 лева. Без да са необходими специални знания и при изпълнение на основна аритметическа операция, се установява, че разликата между действително дексларираната отчетна стойност за въпросния обект от 43517 лева и въведената за него такава стойност в системата от 3 лева, е в размер на 43514 лева, точно колкото е разликата между декларираната обща отчетна стойност от 229837 лева и въведената в системата също обща стойност от 186323 лева. Поради каква причина тази стойност е въведена в този с пъти занижен размер, то това обстоятелство в случая няма правно значение, поради това, че въведената по-ниска стойност е по-благоприятна за оспорващото дружество. Следва да се има предвид, че вземайки по-високата отчетна стойност, така както е декларирана от дружеството, задълженията му биха били още по-високи, в който смисъл е и изричното заявление на вещото лице, съдът обаче няма правната възможност да влошава положението на оспорващия повече от издадения акт. От значение е отново да се отбележи и, че за установяване размера на отчетната стойност, не е необходимо никакво съдействие от органите на Общината, тъй като това не е в техните правомощия, а е изцяло в правомощията на собственика на имота, поради което всички възражения в тази посока са абсолютно несъстоятелни. В тази връзка състоянието на имотите, а от там и тяхната отчетна стойност след датата на издаване на акта, в който смисъл са данните посочени от вещото лице И.Д.П. в о.с.з. 05 05 2022 г. /л. 223, том ІІІ/ и тези изложени в допълнителната експертиза /л. 145, том ІІІ/, касаещи частичното разрушаване на част от имотите /паднали покриви на някои от сградите, липса на сгради/, е без правно значение за процесните години. Дори да се приеме за вярно становището на вещото лице, че сградите са в много лошо състояние, че видяните от него дървета не могат да израстат за една-две години, то след като задълженото лице е това, което следва да декларира размера на отчетните стойности, които счита за меродавни и след като не е подало декларация за това, то е недопустимо да се позовава на такива недекларирани обстоятелства. Същевременно и във връзка със стойността на имота следва да се отбележи, че определянето на размера на данъчната оценка не е въпрос от правомощията, нито на вещите лица, нито на правните субекти, поради което съображенията, касаещи коефициентите, меродавни при определяне на данъчната оценка, посочени в допълнителното заключение на вещото лице И.П. /л. 145, 146, том ІІІ/, остават ирелевантни за развилия се правен спор.

По делото е представен АУЗ от 2012 г. /л. 230, том ІІІ/, който акт не е предмет на настоящото дело, поради което каквото и да е посочено в него, същото би било предмет на друг спор.

По отношение на попълнения формуляр - Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2013 г. /л. 232-236/, със заверка на обекта земя от Техническата служба при Община Вършец, без този формуляр да е подаден и надлежно приет от Общината, за да добие качеството на Декларация, то същият не представлява годно доказателство, от което дружеството може да черпи права, в който смисъл е чл. 100 от ДОПК. По какви причини и защо не е подаден, видно е също така, че върху същия са правени и корекции, поради което дори не става ясно дали така попълненият формуляр е в цялост, предвид наличието само на седем обекта и то само три години след подаване на декларация през 2010 г., където тези обекти са 12 на брой.

Невярно е твърдението, че оспорващият е подал молба/заявление за отписване на част от сградите. Такава молба/заявление, освен, че не е представена по делото, не може дори да се предполага, че съществува. От представеното писмо с изх.№ 2600-130(1)/11.04.2013г. /л. 24, том ІІ/, към което е приложен протокол от назначена комисия, е посочено, че два броя халета, обект на проверка, са масивни сгради, които се ползват за склад, могат да се ползват след ремонт на покривите (не „след ремонт”, както извън контекста се цитират констатациите от адв. В. в писмените бележки – л. 5, предпоследен абзац), т.е. единственият ремонт, който е бил необходим е на покривите или този Протокол не установява липса на построена или декларирана сграда, за да бъде същата отписвана. Същевременно същият този протокол надлежно установява, надлежното ползване на сградите, а именно като склад.

По отношение на възражението, че АУЗ № 92-1/17.04.2019 г. е създаден за нуждите на процеса, след приемане на поправките в ЗЗД, предвиждащи приложението на абсолютната 10 годишна давност, следва да се има предвид, че АУЗ се създават именно за нуждите на процеса, а дали е с оглед промените в ЗЗД е ирелевантно обстоятелство, след като за неговото издаване са налице всички материалноправни предпоставки, като в тази връзка следва да се уточни, че приложимят закон не е ЗЗД, а ДОПК, предвид публичният характер на установените задължения. Твърдението, че броят на притежаваните сгради следва да се вземе от Нотариалния акт е несъответно на действащата законова норма на чл. 103, ал. 2 и чл. 105 от ДОПК.

Обстоятелството, че за същия имот, за други години, са издадени и други АУЗ, в които е посочена изключително висока данъчна основа, която изобщо не кореспондира със състоянието на имота и драстично се различава от данъчната оценка е въпрос, който е неотносим за настоящия спор. Предмет на делото не е установяване състоянието на имотите собственост на данъчнозадълженото лице, а задължението му за ДНИ и ТБО, съгласно надлежно подадена от него декларация, в който смисъл са и изложените по-горе в мотивите на решението съображения.

С оглед на това сочените от оспорващия обстоятелства, с които обосновава допуснати съществени процесуални нарушения съдът счита за неоснователни.

Неоснователно е възражението, че наредбата за МДТ към Община Вършец е издадена в противоречие със ЗМДТ, тьй като не предвижда събиране на отпадъците по количества и дружеството няма възможност да поиска такова събиране, тъй като промените в закона свързани с описаната възможност все още не са влезли в сила.

Невярно е твърдението, че не са ясни компонентите, при които Община Вършец определя таксата за битови отпадъци, както е невярно и твърдението, че Община Вършец е отделила като отделен компонентн осигуряването на съдове за смет. Видно, както от приетите и публикувани на сайта Решения на Общиниски съвет Вършец, така и от Заповедите на Кмета на Община Вършец, компонентите са ясно и безпротиворечиво определени и са само два, а именно: сметосъбиране и транспортиране, като първи компонент и чистота, като втори. Осигуряване на необходимите съдове е предвидено като разход, който се взема предвид при определяне на съответния промил за извършваната услуга, в който смисъл е чл. 66 от ЗМДТ, без същият да е отделен като отделна услуга / компонентн, по смисъла на чл. 62 от с.з.  

Неоснователни са възраженията, че не е установено извършването на съответните услуги по сметосъбиране, извозване, депо и чистота. Видно от представените Заповеди на Кмета на Община Вършец за съответните 2017 и 2018 г., с които са определени районите, вида услуги и честотата на тяхното зивършване, имотите на оспорващото дружество попадат в границите, където Общината предоставя въпросните услуги. По делото, с надлежни доказателствени средства, а именно: пътни листове, сключени договори за депо, кантарни бележки, план - сметки, решенията на Общинския съвет за приемането им, в т.ч. и решения за приемане бюджета на Общината за целият процесен период, свидетелски показания, заключения на вещото лице И.Д.П., се установява по безспорен начин предоставянето на услугите по сметосъбиране, транспортиране и поддържане чистотата на обществените места. Съдът намира тези доказателства за достатъчни и обосноваващи извършването на тези услуги на територията на Общината за процесния период и при определената честота, без да е необходимо установяване извършването на услугите за всеки един имот по отделно, в това число и отделно за имота собственост на оспоравщия. От една страна – предоставянето на услугите е предвидено и организирано за цялата територия на Община Вършец, където попада имота на дружеството, поради което и при обслужването на тази територия, недвижимите имоти, които попадат в тези граници подлежат на обслужване, поради което за тези услуги се дължи и съответна такса. В случай, че собственикът на конкретен имот е счел, че за определен период от време по отношение на неговия имот не е предоставяна конкретна услуга, то същият е имал възможност своевременно да уведоми за това Общината, която да извърши необходимата за целта проверка, но обстоятелства в тази насока не се твърдят. От значение е разграничаване на въпроса по предоставяне на услугите по събиране и извозване на битови отпадъци от въпроса за реалното ползване на имотите. В тази връзка единствената хипотеза, при която такса сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, /извън хипотезата, когато услугата не се предоставя/, е когато имотите не се ползват през цялата година, което обстоятелство се удостоверява с декларация, подадена до края на предходната година - чл. 23, ал. 4 от Наредбата за местните такси. За имота няма подавани декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и задължението е дължимо в пълен размер. Неподаването на декларация в нормативно определения срок и при предоставяне на услугите, таксата остава дължима в своята цялост за съответните години. Безспорно е, че имотът е включен в района, за който общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, респ. извършва депозиране в депо за битови отпадъци и това е видно от представените Заповеди, с които е регламентирано периодичността и честотата на извършване в съответните райони предоставяни услуги. В тази връзка съдът кредитира заключенията на вещото лице И.П., с изключение изложените от това вещо лице изводи свързани с размера на отчетната стойност и размера на данъчната основа/оценка и приема същите за дадени обективно, безпристрастно и обосновано, като същевременно са в съотвтествие със събраните по делото доказателства. Това вещо лице дава заключения, че по цялата територия на селото има кофи, някъде и контейнери, а от съдържанието на пътните листове и въпреки непопълване на всички реквизити, не следва, че даденият шофьор не е осъществил повереният му курс. С първата допълнителна експертиза вещото лице извърша проверка на всички пътни листове за процесния период, касаещи извършване на услуги по сметосъбиране и почистване в с. С*** , не извадково, както при изготвяне на основното заключение, поради което този състав приема, че непопълването на всички реквизити от пътните листове, не е пречка същите да установяват извършване на въпросните услуги за цялата 2018 г. Видно от изброените от това вещо лице пропуски по пътните листове, последните не са свързани и не компрометират осъщественият с тези пътни листове курс. Пътният лист е официален, първичен документ, тъй като информацията в него се регистрира за първи път, като същевременно съдържа всички императивни реквизити, визирани в чл. 6, ал. 3 от ЗС. Обстоятелството, че една малка част от пътните листове не са подписани (издадените от В.И.), само по себе си не може да обоснове неизвършване на съответно отразените курсове. В тази връзка, след като това лице удостовери в с.з., че той е попълвал пътните листове и е извършил всичко, което е написал, то няма пречка тези документи да бъдат подписани от него, включително и към настоящия момент. За пълнота следва да се отбележи, че от регистрационните номера отразени в свидетелствата за регистрации на МПС, собственост на Общината и пътните листове, където са описани регистрационните номера на МПС, с които са извършвани услугите по събиране на битови отпадъци, тези МПС са едни и същи, т.е. товарни/специални за нуждите и целите на сметосъбирането. 

Предвид обстоятелството, че за 2017 г. пътните листове са унищожени, с оглед законовото основание на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСч, във връзка с чл. 165, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, са допуснати свидетелски показания, от които надлежно се установява извършването на услугите. Свидетелите П.П., М.Д. и В.И. безпротиворечиво установяват, че в ден четвъртък, който ден е определен за с. С*** , без да има пропуск в това, са събирали битови отпадъци. Събирането е по график, като всеки четвъртък са ходили в село С*** , а през лятото поради почивната база и в почивни дни. Обстоятелството, че В. И. не е подписал пътните си листове, освен, че това не променя фактът по извършения курс, същият в с.з. изрично заяви, че всичко написано в показаните му пътни листове са написани от него и той го е извършвал. Причината, поради която не ги е подписал няма правно значение за настоящия спор, още по-малко този факт се отразява върху извършената от това лице дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци от с. С*** .

Без правно значение е установеното от същите тези свидетили обстоятелство, че при събиране на битовите отпадъци, автомобилите не всеки път са извършвали извозване до депо. Всички въпроси на адв. В. в тази посока са ирелевантни за спора и касаят въпроси свързани с изготвянето и приемането на бюджета на Община Вършец, които въпроси не са предмет на настоящото производство.

По отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, следва да се има предвид, че Община Вършец няма предвидена услуга/компонент по обезвреждане, именно поради липсата на собствено депо, поради което разходите свързани с депониране са включени в разходите по транспортиране на битовите отпадъци. Същевременно законодателят предвижда освобождаване на задължените лица от този вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се извършва тази услуга, а по делото са представени доказателства за наличие на функциониращо депо, в което се депонират битовите отпадъци генерирани на територията на Община Вършец, на чиято територия се намира имота на оспорващия /сключени договори за депо, кантарни бележки за депониране, заключение на вещото лице И.П./ или изключенията на чл. 71 от ЗМДТ не се установяват.

Задължението за заплащане на данък недвижими имоти и ТБО, в това число и крайните срокове, в които се следва плащане, са определени по силата на самия закон, а знанието на закона се презумира. След изтичане на крайния срок за плащане, данъчнозадълженото лице изпада в забава и за компетентния орган е налице правно основание да издаде АУЗ.

При тези фактически обстоятелства и действащи правни норми, съдът счита, че са налице всички материалноправни предпостваки, визирани в чл. 62 от ЗМДТ за дължимост на установените публични задължения.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че за оспорените документи, за които е открито производство по оспорване, не се установи същите да са неистински такива, поради което и не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото. Обратно оспорените доказателства са съответни и допълващи се такива. По отношение на оспореното извлечение от тетрадки-протоколни от л. 121 до л. 124, то този документ има значение към допустимостта на жалбата, а последната е приета за допустима. По отношение на Договора за извършване на сметоизвозването от 30.12.2015 г. от л. 239 до л. 242 - подписи и съдържание, то по делото е представен оригинала на същия /л. 18, том ІІ/, от който се установява идентичност на неговото съдържание. По отношение на съдържанието на въведената в системата Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, приложено на л. 33 до л. 35, то неговата истинност се установи от приложената по делото Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ на хартиен носител от НАП. Единствената разлика между тези две декларации е размера на отчетната стойност, който размер в системата е по-нисък, което обстоятелство не може да породи правни последици, предвид това, че ако се вземе размерът от подадената декларация /на хартиен носител от НАП/, то задълженията биха били значително по-високи, което е недопустимо да бъде извършено от съда. По отношение на представеното извлечение от информационната система при Община Вършец на л. 117 до л. 119, то само по себе си това доказателство няма правно значение, а с оглед на изслушаната съдебно-компютърна експертиза, не се установява същото да е неистинно, тъй като регистъра, в който се вписват издаваните АУЗ върви хронологично и последователно.   

По отношение установения размер на данъка:

Размерът на данъка за недвижимия имот, както се спомена по-горе в мотивите на решението, се определя при изпълнение на основна аритметична операция, а именно: като размерът на данъчната оценка се умножи по коефицента, който е определен в чл. 15 от Наредба за местните данъци и който за целия процесен период е 1.5 на хиляда. Тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, то размерът на тази оценка за 2017 г., върху която следва да се изчислят задълженията, възлиза на стойност от 189336,90 лева, което е видно от маркираните в синьо стойности в Таблица № 1.

Стойностите на данъчните оценки в таблицата са взети от представеното по делото писмо изх. № 11-00-61-1/24 03 2022 г. от Информационно обслужване /л. 101, том ІІІ/, предвид невъзможността на Община Вършец да представи тези стойности поради подаването на нова декларация по време на развилото се производство, а отчетните стойности са взети от декларираното през 2000 г., като различната стойност за обект номер 8, както се посочи по-горе, се дължи на отразената в системата на Общината по-ниска стойност за този обект.

Таблица № 1

№

Вид на обекта по Декларацията от 01 02 2000 г.

Отчетна стойност на обектите по Декларацията от 01 02 2000 г.

Данъчни оценки по обекти за 2017г.

1.

Земя

32 596 лева

22 162,60 лева

2.

Сграда масивна

75 380 лева

17 943 лева

3.

Склад масивен

7 056 лева

2 978,10 лева

4.

Навес барака

503 лева

48,60 лева

5.

Тоалетна масивна

775 лева

813,80 лева

6.

Склад готова продукция

5 221 лева

1 155,20 лева

7.

Склад пигменти

1 075 лева

242,40 лева

8.

Склад лаборатория

43 517 лв. по декларация /3 лева в системата на Общината/

2 978,10 лева

9.

Трафопост

2 437 лева

695,80 лева

10.

Бараки тип холандски 2 бр.

56 200 лева

2 847,30 лева

11.

Барака

3 061 лева

2 609,00 лева

12.

Сграда Портал

2 016 лева

314,30 лева

Обща стойност:

229 837 лева по декларация    /186 323 лева в системата на Общината/

54 788, 21 лева

Прилагайки формулата, съдът изчисли размерът на данъка за декларираните недвижими имоти, собственост на дружеството за процесната 2017 г., а  именно: 189336,90 х 1,5 = 284005,35 : 1000, което прави 284,00 лева, която сума е главницата за ДНИ за цялата 2017г. В АУЗ сумата е в размер 283,99 лева или с една стотинка по-малко. 

По същия начин се извършват изчисленията и за 2018 г., като основата за 2018 г., върху която следва да се изчислят задълженията, възлиза на стойност от 189310,10 лв., което е видно също от маркираните в синьо стойности на Таблица № 2.

Таблица № 2

№

Вид на обекта по Декларацията от 01 02 2000 г.

Отчетна стойност на обектите по Декларацията от 01 02 2000 г.

Данъчни оценки по обекти за 2018г.

1.

Земя

32 596 лева

22 162,60 лева

2.

Сграда масивна

75 380 лева

17 943 лева

3.

Склад масивен

7 056 лева

2 951,30 лева

4.

Навес барака

503 лева

48,60 лева

5.

Тоалетна масивна

775 лева

813,80 лева

6.

Склад готова продукция

5 221 лева

1 142,00 лева

7.

Склад пигменти

1 075 лева

239,70 лева

8.

Склад лаборатория

43 517 лв.        /3 лева/

2 951,30 лева

9.

Трафопост

2 437 лева

689,50 лева

10.

Бараки тип холандски 2 бр.

56 200 лева

2 807,20 лева

11.

Барака

3 061 лева

2 571,20 лева

12.

Сграда Портал

2 016 лева

310,70 лева

Обща стойност:

229 837 лева     /186 323 лева/

54 630, 90 лева

Прилагайки формулата: 189310,10 х 1,5 = 283965,15 : 1000, което прави 283,96 лева, която сума представлява главницата за ДНИ за цялата 2018г. В АУЗ сумата е в размер на 283,95 лева или с една стотинка по-малко.

Данъчните задължения се заплащат на 2 равни вноски, а именно: до 30.06 на съответната година – 1-ва вноска до 31.10. на съответната година – 2-ра вноска, като лихвата е акцесорно задължение, поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение и до момента на неговото погасяване.

Разделяйки установената дължима сума за 2017 г., която е в размер на 283,99 : 2 се получава сума в размер на 141,99 лева, което е първата вноска по общото за годината задължение. Лихвата върху 141,99 лева, считано от 01.07.2017г. до 17.04.2019г. /датата на съставяне на АУЗ/ е в размер на 25,88 лева. Лихвата за втората вноска върху същата сума от 141,99 лева, считано от 01.11.2017г. до 17.04.2019г. е в размер на 21,03 лева или общо лихва в размер на 46,91 лева (25,88 + 21,03), а в АУЗ е 46,90 лева или с една стотинка по-малко.  

По същият начин се извършват изчисленията и за 2018 г., а именно: дължимата сума от 283,95 разделена на две прави 141,97 лева. Лихвата за първата вноска върху 141,97 лева, считано от 01.07.2018г. до 17.04.2019 г. е 11,48 лева, а лихвата за втората вноска върху 141,97 лева, считано от 01.11.2018 г. до 17.04.2019 г. е 6,63 лева или общо лихва в размер на 18,11 лева (11,48 + 6,63), а в АУЗ е 18,03 лева, т.е. в по-малък размер с 8 стотинки.

По отношение установения размер на ТБО:

Размерът на таксата битови отпадъци /ТБО/ се определя като размерът на данъчната основа се умножи по коефициента определен в Решение № 197 от Протокол № 23/28 12 2012 г., в което Решение са определени актуалните за процесния период коефициенти за различните услуги. В случая за недвижими имоти на стопански субекти коефициента е общо в размер 14,9 на хиляда, в т.ч. 13.6 за услугите по сметосъбиране и транспортиране и 1.3 за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Задълженията за ТБО за 2017 и 2018 г., съгласно чл. 18 от Наредбата за местните такси, също, както и задълженията за данъци, се заплащат на две равни вноски, а именно: до 30.06 на съответната година – І-ва вноска и до 31.10. на съответната година – ІІ-ра вноска.

Прилагайки формулата, размерът на ТБО за недвижимите имоти, собственост на оспорващото дружество, е както следва: 189336,90 х 14,9 = 2821119,81 : 1000, което прави 2821,11 лева, която сума е главницата за ТБО за 2017 г., както е и в АУЗ.

По същата формула, размерът на ТБО за същите недвижими имоти за 2018 г. е както следва: 189310,10 х 14,9 =  28207220,49 : 1000, което е равно на 2820,72 лева, а в АУЗ е с една стотинка по-малко.

Предвид така установените от изчисленията разлики от една стотинка, респ. осем стотинки, съдът приема, че същите биха могли да се дължат на използвания софтуер от Общината, а същевременно задълженията са закръглени към по-ниската стойност.

Съответствието на акта се преценява към момента на неговото издаване, поради което по изложените по-горе съображения и за процесните 2017 и 2018 г., оспореният АУЗ се явява законосъобразен.

При този изход на делото искането, на процесуалния представител на Община Вършец – юрк С.Я., за присъждане на направените по делото разноски, от които 360 лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лева (20+30) депозит за призоваване на свидетел или общо 410 лева /л. 168, том ІІІ/, се явява основателно. 

Съгласно чл. 24, ал. 1, изречение второ от Наредба за правната помощ По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид вида, характера, фактическата и правна сложност на делото, липсата на възражение за прекомерност, този състав на съда счита исканият размер за обоснован.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на на „А*** К*** ” ООД, с. С*** , общ. Монтана против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 92-1/17.04.2019 г., потвърден с Решение № 6/15.06.2021 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация" и УОС при Община Вършец, с който са установени задължения за процесния недвижим имот за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2017 – 2018 г.  

            ОСЪЖДА „А*** К*** ” ООД, с. С*** , общ. Монтана да заплати на Община Вършец разноски по делото, както следва 360 лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лева (20+30) депозит за призоваване на свидетел или общо 410 лева разноски в производството. 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

 

Съобщи за изтекли лични данни