Решение по дело №6308/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4373
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20201100506308
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/20.07.2020г., гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 6308 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от Столична община, подадена чрез пълномощник, срещу Постановление от 28.01.2020г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано прекратяването на изп.дело № 202084104000372.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, доколкото вземането по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е погасено по давност. Излага се, че решението по гр.дело № 43509/2013г. по описа на СРС, 31 състав, по което е издаден изпълнителния лист, е влязло в сила на 19.03.2014г. и е подлежало на изпълнение до 19.03.2019г., а изпълнително дело е образувано през 2020г., след изтичане на погасителната давност. Поддържа се, че давностният срок не е прекъсван, тъй като подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, разпореждането на съда, с което се уважава искането за неговото издаване и издаването на изпълнителен лист не представляват действия по предприемане на принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.“в“ от ЗЗД.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са депозирани възражения от взискателя – ЗАД“А.“ АД.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и жалбата му е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред.ДВ бр.86 от 2017г./, като е подадена в законоустановения срок, видно от клеймото върху пощенския плик, с който е била изпратена/л.22 от изп.дело/.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Изп.дело № 202084104000372 на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, е образувано на 14.01.2020г. по молба на ЗАД“А.“ АД, ЕИК ******и въз основа на изпълнителен лист от 23.06.2016г., издаден по разпореждане на съдия от СРС по влязло в сила и подлежащо на изпълнение решение № I-31-51/21.02.2014г. по гр.дело № 43509/2013г. по описа на СРС, 31 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на ЗАД“А.“ АД, на основание чл.213 ал.1 от КЗ сумата от 717лв. главница, представляваща суброгационна претенция, произтичаща от изплатено обезщетение за щети на л.а.“БМВ 530“ с рег.№ ******, резултат от ПТП, настъпило на 27.03.2009г. при движение по пътя между с. Кубратово и с. Световрачене, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2013г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата  от 221,52лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 18.10.2013г. -18.10.2013г. и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 447,20лв. разноски, сторени в производството.

На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, получена от него на 20.01.2020г./л.6 от изп.дело/

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх.№ 007814/27.01.2020г., с която длъжникът – Столична община, е поискал производството по делото да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност /л.11-12 от изп.дело/.

С Постановление от 28.01.2020г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, посочвайки в акта си, че предпоставките, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява, са уредени в чл.433 от ГПК, а конкретния случай не попада под нито една от изброените в цитираната разпоредба хипотези.

Съдът, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и при съобразяване на установеното от фактическа страна, с оглед събраните доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК изчерпателно са изброени предпоставките, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а именно, когато: т.1 - длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; т.2 - взискателят е поискал това писмено; т.3 - изпълнителният лист бъде обезсилен; т.4 - с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; т.5 - посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; т.6 - не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83; т.7 - бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 и т.8 - взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В случая, частният жалбоподател е навел материалноправно правопогасяващо възражение за недължимост на вземането, което не може да бъде съобразявано от съдебния изпълнител и от съда в производството по чл.435 от ГПК, а и е налице издаден изпълнителен лист, за който не се твърди да е обезсилен. Същевременно с това, погасяването на вземането по давност не е сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК хипотези, при които изпълнителното производство се прекратява, поради което и съдът счита, че отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати производството по изпълнителното дело е законосъобразен.

По изложените съображения, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. о., ЕИК ******, подадена чрез пълномощник, срещу Постановление от 28.01.2020г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 202084104000372.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.