Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.02.2020 година Град
Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоският Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 12.02. /дванадесети
ФЕВРУАРИ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 344 по описа
за 2019 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на ПП „Движение
за права и свободи“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана
от Председателя М. К. , със съдебен адрес:***
чрез адв.Д.Г., против НП № РД-НП-2/
27.09.2019г. на Областния Управител на Област Б., с което за нарушение на чл.181,
ал.2 от Изборния кодекс (ИК) и на основание чл. 495 от ИК на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че с така постановеното наказание се ограничава правото на жалбоподателя да
изразява свободно своето мнение, което е гарантирано от нормите на международното
право, поради което и визираната правна норма, противоречи на разпоредбите на международни
конвенции- ЕКЗПЧОС, РКЗНМ, ХОПЕС и др. Твърди се, че разпоредбата на чл. 181, ал.2
от Изборния кодекс ограничава едно от основните човешки права - правото свободно да изразява мнението си на своя майчин
език. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно - наказателното производство. Жалбоподателят счита, че е нарушена
разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, вр. чл. 42, т.4 и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди, че от анализа на издаденото НП не може да се определи
с кое свое действие или бездействие е нарушил законовата норма, т.е. счита, че липсва
конкретизация на изпълнителното деяние. Счита, че АНО е следвало да опише с кои
конкретни действия е нарушена забраната за агитация на чужд език. Твърди, че за
да е налице нарушение на нормата на чл. 181, ал.2 ИК е следвало да произнесе конкретни
думи и фрази, които по съдържанието си да могат да се определят като предизборна
агитация, т.е да са свързани по смисъл именно с провеждането на избори, съответно
да са насочени към неограничен кръг от хора в тази връзка. Навежда доводи, че по
никакъв начин не може да се установи какви точно фрази са произнесени от него, за
да прецени АНО, че същите представляват предизборна агитация. Сочи, че даденото
описание е твърде общо, без никаква конкретика и би следвало
да има своите конкретни действия, които вече подведени под законовата норма да позволят
да се определи дали е налице или не нарушение на закона. Твърди, че друга непълнота,
която е налице е непосочването на какъв език е извършена предизобрната
агитация, тъй като не са били налице заключения на специалисти, които да удостоверят
по несъмнен начин, че смисъла и целта на речта на съответното лице да служат като
предизборна агитация. Сочи за самостоятелно нарушение на процесуалните правила,
допуснато при издаването на обжалваното НП с непосочването на конкретното място
и време на извършване на нарушението - чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗААН.
Твърди, че единствената информация за мястото, където се сочи, че е извършено нарушението
е посочване на община Р., без да се конкретизира точния адрес- улица, номер, сграда.
Навежда доводи и за допуснати нарушения в процедурата при съставянето на АУАН. Твърди
се, че при определяне на наказанието АНО не е изложил мотиви, препятствайки контрола
за законосъобразност. С оглед изложеното моли съда да отмени издаденото НП.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно - наказващият орган
- Областен управител на област Б. изразява писмено становище по жалбата. В проведеното
по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна юрисконсулт Минкова моли съда да остави
без уважение подадената жалба като навежда доводи, че издаденото наказателно постановление
е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в установената от закона
форма и при спазване на всички нормативни изисквания. Сочи, че не са налице изложените
от жалбоподателя съществени процесуални нарушения на административно - производствените
правила при съставянето на АУАН и НП. Твърди, че в обжалваното НП е посочено действието
/деянието/, чрез което жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
181, ал.2 ИК, а именно - че същият е провел предизборна агитация на език, различен
от българския, факт който е възприет пряко и непосредствено от свидетелите присъствали
при установяване на нарушението. Сочи, че както в АУАН, така и в НП се съдържа описание
на нарушението - а именно провеждане на агитация на език различен от българския,
като и в двата акта е указано, че това действие е извършено от жалбоподателя по
време на предизборна кампания, посочено е и мястото на нарушението - община Р..
Излага и, че в двата акта е посочено доказателството, което потвърждава извършеното
нарушение, а именно видеозапис, при прегледа на който свидетелите са установили
наличието на извършеното от закона нарушение. В обобщение моли съда да потвърди
издаденото НП.
Въз основа на
служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.05.2019 г. председателят на ЦИК
С.С. съставила АУАН № 32-ЕП/2019г. на жалбоподателя за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ИК, за това че „на
20.05.2019 г. в община Р. ораторът М. С. К., води предизборна агитация на език,
различен от българския“. АУАН е издаден в
отсъствие на нарушителя, макар същият да е бил известен /при липса на доказателства
да е призован или уведомен за съставяна на акта/. Актът е връчен чрез упълномощено
лице на 05.09.2019 г.
С нарочно писмо ЦИК е изпратила по компетентност
АУАН на Областния управител на област Б., като същият с обжалваното НП е наложил
на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева на основание чл. 495 ИК.
По делото са призовани за разпит
като свидетели Б.И.А. и И.К.И., но АНО е мотивирал писмено , че за доказване
състава на нарушението не е необходим разпита на посочените свидетели.
По делото от съда е назначен превод
на видеозаписа, т.к. АНО не е извършил такъв. Възниква въпроса как АНО е
разбрал,че изреченото от ораторът К. представлява агитация. От поместения на
л.75-76 превод е видно какво е изрекъл в цитираните в НП минути.
На следващо място отново по почин на
съда беше назначена извършена съдебно-техническа експертиза на видеозаписа,
заключението на която казва, че „по представения за изследване видеозапис не се
установиха манипулации /вмъквания , прекъсвания или преходи/.“
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви
и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Актът за установяване на административното
нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, в предвидения в закона срок,
съобразно изискванията на ИК. Издаденият акт е редовно връчено на жалбоподателя.
Съставеното въз основа на АУАН постановление е издадено от компетентно длъжностно
лице, в рамките на предвидения в закона преклузивен срок.
Но АУАН и издаденото въз основа на него НП страдат от множество пороци, които обосновават
отмяната им.
На първо място и най-важно съдът
смята, че АУАН и НП са издадени на лице, което не може да бъде субект на
нарушението по чл.181, ал.2 ИК, а именно Политическа партия. Субект на
нарушението по този състав може да бъде само физическо лице, а не и юридическо.
Правилно в Решение № 370-ЕП/21.05.2019г ЦИК (л.20-21) е констатирал извършено
нарушение от М. С. К. и е изпратил преписката на Областния управител именно за
санкциониране на това лице, като нарушител.
Служебно стана известно на съда, че
АНО е съставил и друго НП с № 1/27.09.2019г срещу оратора М. С. К., с което
физическото лице оратор е било наказано за същото нарушение, което се твърди и в
атакуваното НП-2/27.09.2019г . Текстовете на двете НП са абсолютно идентично,
като се започне от посочените дата и място и се стигне до точно цитираните до
секунда отрязъци от време, когато е говорено на турски. Решението на ЦИК, с което
е установено нарушението е едно и също , цитирано в двете НП, а имено Решение №
370-ЕП/21.05.2019г и това решение ясно указва кое е наказателно отговорното
лице. В случая това не е ПП „ДПС“ и производството изобщо не е започвало и не е
водено срещу Политическата Партия. Изложеното съдът счита за достатъчно
сериозно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, но то страда и от
други пороци, които за изчерпателност следва да бъдат изброени.
Безспорно е установено
по делото, че АУАН е съставен в отсъствие на лицето, посочено за нарушител, при
липса на отправена покана за явяването му. Това обстоятелство е отразено в самото
наказателно постановление и не се отрича от АНО. Неспазването на законовата процедура
по съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна
на издаденото наказателното постановление. Съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, без да са
били налице условията за това, представлява нарушение на процесуалните правила,
което е от категорията на съществените и не би могло да бъде санирано чрез последващото надлежно
връчване и предявяване на изготвения акт на нарушителя, доколкото се касае за различни
независими етапи от санкционната процедура, всеки със своето самостоятелно процесуално
значение, първостепенно място сред които заема именно надлежното известяване на
субекта за започналата срещу него репресивна мярка и осигуряването му на възможност
да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това следствие да отрази
писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна
форма на правото му на защита.
Възражението
на жалбоподателя, че установяването на изборни нарушения търпи различен ред от регламентирания
със ЗАНН, по аргумент от правилото на чл. 496, ал.1 от ИК, предписващ съставянето
на актове за нарушения по чл. 495 от ИК, в по-къс, тридневен срок от получаването
на жалбата или сигнала за нарушението, е неправилно. Несъмнено, законодателят е
уредил това изискване в унисон с разбирането, че тази категория нарушения изискват
своевременно установяване предвид спецификите на обществените отношения, които засягат,
но не би могло да се приеме становището, че наличието на този срок дерогира уредените в ЗАНН императивни норми, създадени както
в интерес на правораздавателната дейност, така и отчитане правото на защита на субекта,
който следва да може да разбере какво нарушение му се вменява още към ранния момент
на започване на репресивната процедура със съставянето на АУАН, като компетентните
длъжностни лица следва да го издирят и да му осигурят възможност да присъства при
изготвянето му. Това в случая не е сторено, като актът е изготвен в отсъствието
на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, без да са били
налице предпоставките за това. Подобно тълкуване на закона черпи своето основание
и от цитираната препращаща разпоредба на чл. 498 от ИК, съгласно която, установяването
на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Наличието, както и липсата на императивен ред за съставянето на актове по реда на
ИК в самия кодекс, различен от установения в ЗАНН, налага извода, че натоварените
с контролни функции по съблюдаването на ИК лица са длъжни да отчитат и спазват стриктно
правилата по установяването на административните нарушения и по реда за съставянето
на АУАН, разписан подробно в чл. 33 и сл. от ЗАНН, в т.ч. и на задължителната разпоредба
на чл. 40 от ЗАНН, въвеждаща изискване за съставяне на акта в присъствие на нарушителя,
както и отклонението от този принцип, регулиран с ал.2 на чл. 40. Изборният кодекс
не създава отклонение от общите правила на административно наказателното производство
по ЗАНН, както неправилно е интерпретирал АНО, обосновавайки извод за липса на съществени
процесуални нарушения. С оглед на това и предвид безспорно установеното обстоятелство,
че актът е съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя, без да са били
налице предпоставките за това, то е налице съществен процесуален порок , който
води до закономерната отмяна на НП. Само по себе си същото се явява достатъчно основание
за отмяна на НП, без да се налага обсъждането на аргументите за неговата незаконосъобразност
по същество.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № РД-НП-2/ 27.09.2019г. на Областния Управител на Област Б., с което на ПП „Движение за права и свободи“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на чл.181, ал.2 от Изборния кодекс (ИК) и на основание чл. 495 от ИК е наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: